РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.н Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от И.н Стойнов Гражданско дело №
20243110102029 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която по реда на чл. 422
ГПК е предявен положителен установителен иск от И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** срещу В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща заплатено от заявителя на длъжника капаро на отпаднало
основание, поради извънсъдебно разваляне на сключения между страните Договор за
строително монтажни работи от 21.03.2023 г., с която сума длъжникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /17.08.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 4870 от 18.08.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10576/2023 г. на ВРС.
В исковата молба ищцата И. П. М. твърди, че на 21.03.2023 г. е сключил с ответника
договор за СМР, изразяващи се в доставка и монтаж на гранитни павета, градински
бордюри, извършване на ръчен изкоп, доставка на чакъл и каменно брашно, подготовка на
терена чрез нивелиране и трамбоване, като при сключване на договора заплаща на ответника
аванс в размер на 3 000 лв., както е отразено в документа. Излага, че многократно е канил
ответника да достави и постави гранитните павета в имота му, но това не се случва, като с
нотариална покана от 26.05.2023 г. го поканил отново да изпълни задължението си в срок от
7 дни или да счита договорът за развален, като върне заплатения аванс на отпаднало
основание. Сочи, че нотариалната покана е връчена на 17.07.2023 г., но не последвало
изпълнение, което го принудило да закупи гранитни павета и да сключи договор с друго
лице, което ги поставило на място и ги оформило в двора му. Счита, че договорът между
страните е развален и сумата от 3000 лв. се дължи от ответника на отпаднало основание. В
тази връзка и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за него е налице интерес да
предяви настоящия установителен иск. Моли съдът да установи съществуването на
вземането му да му присъди разноските по делата.
Ответникът В. Д. М. е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен
1
представител, който оспорва иска. Твърди се, че в сключения между страните договор не е
уговорен срок за изпълнение и не е конкретизиран имотът, в който ще се извършват СМР-и.
Сочи, че едва с уведомлението към ответника е посочен имотът, в който следва да се
изпълни и е даден срок за изпълнение, поради което е налице нищожност на целения с
уведомлението резултат. Счита, че отсъства елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Релевира възражение за виновно поведение от страна на ищеца, доколкото е
изменил условията по договора. Излага още, че ищецът е демонстрирал отпадането на
интереса от изпълнението. Твърди и че не са представени доказателства за заплащане и
получаване на процесната сума. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Договор за строително монтажни работи от 21.03.2023 г. /л. 8/ се установява, че И.
П. М. /в качеството му на възложител/ е възложил на В. Д. М. /изпълнител/ да извърши на
обект – гр. Варна, частен имот находящ се до хотел Нептун строително монтажни работи:
доставка и монтаж на гранитни павета, доставка и поставяне на градински бордюри, ръчен
изкоп, доставка на чакъл и каменно брашно, подготовка на терен, нивелиране и трамбоване.
Посочени са цени, като срокъ на действие на договора е цялостното изпълнение на обекта и
предаването му по установения ред. В чл. 3 от Договора е уговорено, че е заплатен аванс в
размер на 3 000 лв. без ДДС.
От Нотариална покана от 26.05.2023 г. /л. 6/ и Протокол за извършени действия
относно връчване на нотариална покана /л. 7/ се установява, че И. М. е отправил
волеизявление до В. М., с което се уведомява последния за идентификатора на имота, както
и че многократно е канен да достави и монтира гранитните павета, но това не е сторено.
Посочено е, че е заплатен аванс в размер на 3 000 лв. за закупуване на тези павета, но тъй
като това не било сторено възложителят ги закупил сам. Продължил да кани изпълнителя да
изпълни, но към този момент това не е сторено. Даден е срок от 7 дни в който да се изпълни
задължението, като в противен случай ще се счита за развален и следва да бъде върнат
аванса в размер на 3000 лв. в 7-дневен срок от развалянето. Връчителят на нотариуса е
направил опит да връчи нотариалната покана до адресата, но последният не е открит. На
31.05.2023 г. ответникът е уведомен по телефона, че за него има нотариална покана, но
същият не се е явил при нотариуса да я получи.
От Договор от 02.08.2023 г. /л. 41/ се установява, че И. П. М. е възложил на ***да
извърши строително монтажни работи на адрес: гр. Варна, с.о. ***– имот с идентификатор
***изразяващи се в монтаж на гранитни павета и бордюри с включена подготовка на терена
за това (нивелиране, трамбоване, поставяне на чакъл и др.) срещу възнаграждение в размер
на 3000 лв. Срокът за изпълнение е уговорен за 15.08.2023 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел ***/л. 48, гръб/ се установява, че е
съсед на И. М. в ***, като последният има новопостроена вила там. Разказва, че в края на
лятото на 2023 г. ищецът го помолил да му нареди площадка с павета, които бил закупил и
свидетелят, заедно с него познат, се хванали на работата. Свидетелят знае, че ищецът купил
материалите, защото го е видял. На площадката имало подготвен терен с площ 30 кв.м.
Свидетелят и неговият познат посипали каменно брашно за основа, наредили бордюрчетата
и трамбовали. Имали машина за изравняване. Свършили работата, като подробно разказва
по какъв начин. Не си спомня дали е подписвал с ищеца договор. Ищецът му споменал, че
бил платил на хора, които да свършат тази работа, но не я свършили и не му върнали парите.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
2
Предявен е положителен установителен иск за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума, за която е издадена заповед за изпълнение, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил, доколкото е платена като капаро по
сключения между тях договор за изработка, поради извънсъдебното му разваляне, предвид
виновното неизпълнение на изпълнителя да извърши работата. Правната квалификация се
явява чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че страните са сключили валиден договор за строително монтажни работи, по
който е заплатил на ответника капаро в сочения размер, и който договор е развален
надлежно от ищеца, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, за което
последният е уведомен. В тежест на ответника е било да докаже, че е върнал капарото или
че е налице основание за задържане на сумата.
От представения по делото писмен договор за изработка от 21.03.2023 г. се
установява, че страните са били във валидни облигационни отношения, по силата на които
ответникът е следвало да извърши възложената му работа, като при сключването на
договора ищецът му е заплатил сумата в размер на 3 000 лв. /капаро, аванс/. В самия договор
няма конкретно уговорен срок, като е записано, че срокът е „цялостното изпълнение на
обекта и предаването му по установения ред“. По съществото си тази уговорка е направила
задължението безсрочно. В тази връзка приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69
ЗЗД, която предвижда, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на
възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на
длъжника достатъчен срок.
Няма данни ищецът да е поискал от съда да даде на длъжника достатъчен срок за
изпълнение, като вместо това след изтичането на разумен период от време /малко над 2
месеца от сключването на договора/ той е решил да даде такъв срок на ищеца чрез
отправянето на нотариална покана, с която го е поканил да изпълни в 7-дневен срок или ще
счита договорът за развален. По същество е упражнил правата си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът не е получил книжата, но е бил уведомен по телефона и не се е явил в
канцеларията на нотариуса. В тази връзка и не е узнал за съдържанието на нотариалната
покана поради собственото си бездействие.
От външна страна договорът за изработка не страда от някакви пороци, поради което
следва да се приеме, че същият е действителен, като ясно е записано, че на ответника е
платена сумата от 3000 лв., като капаро. Тези подлежащи на доказване от ищеца факти се
установяват по делото.
Същевременно ответникът не доказа фактите, за които носи доказателствена тежест.
По делото не бяха ангажирани доказателства, че е налице изпълнение от негова страна на
задълженията му по договора да извърши уговорените СМР. Няма данни и да е възстановена
сумата, която е платена като капаро. В чл. 4, ал. 4 от Договора страните са уговорили, че
изпълнителят се задължава да информира възложителя за възникнали проблеми при
изпълнение на договора и за всички обстоятелства, които създават реални предпоставки за
забавяне или спиране изпълнението на други дейности на обекта. Няма данни ответникът да
е сторил това.
Ищецът дори е ангажирал насрещно доказване чрез представяне на друг договор за
изработка и разпит на свидетел, който е изпълнител по този договор, за да установи, че
поради неизпълнението на ответника, се е наложило възлагането на същата работа на трето
лице, която е следвало да я извърши. От представеното писмено доказателство и от
показанията на свидетеля Начев тези факти бяха установени.
В чл. 12 от Договора е предвидено, че договорът може да се прекрати с едностранно
волеизявление на изправната страна за развалянето му, отправено до неизпълнилата страна.
За ищецът се е породило правото на едностранно разваляне поради неизпълнение, като
настоящият състав намира, че волеизявлението е надлежно отправено и недостигането му в
3
пълнота до ответника е само в резултат на недобросъвестното му поведение. В Договора е
посочен адрес, на който е направен опит да бъде връчена нотариалната покана. Ответникът
не е намерен на този адрес. Не е предоставил друг адрес за кореспонденция. Същевременно
е уведомен и по телефон, но не се е явил да получи поканата. Книжата са връчени по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Извършените от ищеца действия съдът намира, че са израз на достатъчно
положена грижа от страна на възложителя насрещната страна да узнае за волеизявлението.
Не следва исковата молба да се счита за покана, доколкото ответникът се представлява от
особен представител и волеизявлението не може да достигне чрез до него чрез последния. С
нотариалната покана е дадена възможност за изпълнение на задълженията, като това не е
сторено и към настоящия момент. В същата имотът също е по-ясно конкретизиран, поради
което и не може да е налице съмнение къде е следвало да изпълни ответникът.
По отношение на възраженията на особения представител на ответника съдът
намира, че същите са неоснователни. С договора достатъчно добре конкретизиран обекта, в
който ще бъдат изпълнени уговорените СМР, като следва да се съобрази, че ответникът е
подписал договора при тази конкретизация, поради което може да се приеме, че е бил наясно
къде се намира имотът. Няма данни и да се опита да предприеме изпълнение, но да не знае
къде. Възражението, че ищецът е наложил промени в проектите и някакви други претенции,
остана недоказано, доколкото такИ. факти по делото не се установиха. По отношение на
получаването на капарото от ответника не е нужно представянето на други доказателства,
освен самия писмен договор, който служи като разписка. Непосочването на конкретен срок
за изпълнение не води до нищожност на договора, доколкото срокът не е задължителен
елемент от фактическия състав за сключването му.
При липса на изпълнение и след надлежно упражнено право на разваляне за
възложителя се е породило правото да иска обратно платеното по договора на отпаднало
основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, поради което и предявеният иск се явява
изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът е претендирал и е представил списък за заплащане на
следните суми: 60 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство; 60 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство; 450 лв. депозит за особен представител. За същите са представени
съответните доказателства, поради което се следват на ищеца. Съдът определя окончателно
възнаграждение на особения представител в размер на 450 лв., за която сума следва да се
издаде разходен касов ордер от внесения депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения по
реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, че В. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна,***, ДЪЛЖИ на И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща заплатено от възложителя на изпълнителя капаро на
отпаднало основание, поради извънсъдебно разваляне на сключения между страните
Договор за строително монтажни работи от 21.03.2023 г., с която сума изпълнителя
неоснователно се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението /17.08.2023 г./ до окончателното изплащане на
задълженията, за която сума е издадена Заповед № 4870 от 18.08.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10576/2023 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр.*** сумата в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/ сторени
от заявителя разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско
4
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***сумата в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/
сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. П. И. – ВАК в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ за оказаното процесуално представителство на ответника В.
Д. М. в настоящото производство.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената в заявлението
банкова сметка – IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5