№ 989
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501167 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца В. Т. Д., подадена чрез пълномощника
му адв. И.И. срещу Решение № 260259/19.01.2022г. по гр.д.№ 587/21г. на
СГС, І-2 състав, с което е уважен частично предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск във вр. чл. 240 , ал.1 ЗЗД и са присъдени разноски.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 18 000 лева до 19 200 лева, като твърди, че в нарушение на
закона първата инстанция не е съобразила, че за погасителни вноски № 16 и
№ 17 давностният срок е спрял да тече и съответно вземанията за тях не са
погасени по давност. Иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен за допълнителна сума от
1200 лева.
Въззиваемият Л. И. И., чрез представителя си по пълномощие адв. В. В.,
оспорва жалбата, като излага възражения срещу основателността на иска
изобщо, но не е обжалвал решението в частта, в която иска е уважен.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Чрез
процесуалния си представител адв. И., поддържа жалбата и моли да бъде
1
уважена. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната
страна.
Ответникът И., редовно призован не се явява. Чрез пълномощника си
адв. В., моли да бъде отхвърлена жалбата, тъй като наведените в жалбата
доводи излизат извън обхвата на въззивното обжалване и са преклудирани,
тъй като не са били наведени в първата инстанция. Претендира разноски по
представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо.
Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно
установено въз основа на събраните доказателства:
На 21.11.2013г. между В. Т. Д., в качеството на заемодател и Л. И. И., в
качеството на заемател е бил сключен договор за заем с нотариална заверка на
подписите на страните. По силата на уговореното В. Т. Д. е предал на Л. И. И.
парична сума в размер на 28 200лв., като същата е преведена по банков път.
Заемателят се е задължил да върне сумата в срок от 18 месеца, считано от
21.11.2013г. , увеличена с определената в договора лихва в общ размер
1 800лв. , разпределена на равни месечни вноски по 100лв. Л. И. И. е следвало
да върне сумата на 17 равни вноски по 700лв. месечно, от които 600лв.
главница и 100лв. и една осемнадесета вноска в размер на 18 100лв., от която
18 000лв. главница и 100лв. лихви. За обезпечаване на задължението, трето
лице е учредило договорна ипотека. Заемателят не е върнал никаква част от
сумата или лихвите.
В. Т. Д. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 19.05.2020г., която е образувана в гр.д. №
18444/20 по описа на СРС и по която е издадена заповед за незабавно
изпълнение за цялата главница от 28 200лв.; 1 800лв. договорна лихва и
1 300лв. разноски. Длъжникът е оспорил вземането в срок.
В месечния срок от уведомяването В. Т. Д. е завел иск за установяване
на вземането си.
В производството пред първоинстанционния съд, ответникът е
направил в отговора възражение, че вземането е погасено по давност, както с
2
кратката тригодишна давност, така и с общата петгодишна давност.
В решението си СГС е приел, че първите 17 вноски по 600лв. главница
са били дължими до 30.04.2015г., а заявлението е подадено на 19.05.2020г. т.е.
19 дни след изтичането на общия петгодишен давностен срок на 30.04.2020г.
т.е. същите не следва да се присъждат като погасени по давност. В тази част,
касаеща отхвърлянето на иска за вноските с падеж до 30.03.2020г. от 600лв. и
до 30.04.2020г. от 600лв., решението е обжалвано.
Изложените мотиви в жалбата касаят броенето на давностните срокове
и тяхното спиране за периода от 13.03.2020г.
Наведените доводи в жалбата са основателни, а решението в тази си
част е незаконосъобразно. На основание чл. 3 ал. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. В конкретния случай
петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е спряла да тече на
13.03.2020г. и не е изтекла за погасителна вноска 16 с падеж на 30.03.2015г. и
погасителна вноска 17 с падеж на 30.04.2015г. След като вземането за тези
две вноски не е било погасено по давност е следвало да бъде постановено
решение, с което бъде признато за установено, че същите се дължат на В. Т.
Д. по договора за заем между страните.
Решението е влязло в сила, тъй като не било обжалвано в частта, в
която е прието, че не се дължи главницата по вноски от 1 до 15 включително,
като погасени по давност и за цялата договорна лихва, като погасена с
тригодишна давност.
Решението е влязло в сила и по отношение на частта, в която искат е
уважен и е признато вземането на В. Т. Д. за сумата 18 000лв. главница,
представляваща осемнадесета погасителна вноска.
Ръководен от изложеното, и като намира за основателни оплаквания на
въззивника за неправилно приложение на закона, съдът следва да постанови
решение, с което отмени решението на СГС в обжалваната му част и
постанови ново по същество, с което признае за установено по иска с правно
основание чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД, че
3
Л. И. И. дължи на В. Т. Д. сумата 1 200лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на шестнадесета погасителна вноска на стойност
600лв. и седемнадесета погасителна вноска на стойност 600лв., по сключен
между тях договор за паричен заем от 21.11.2013г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 19.05.2020г. окончателното изплащане на сумата.
При този изход на производството на жалбоподателя се дължат
направените разноски за държавна такса в размер на 50лв. и за адвокатска
защита в размер на 400лв. по представения списък. Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 400лв., тъй като същото е определено в размер близък до
минималния по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е 300лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260259/19.01.2022г. по гр.д.№ 587/21г. на СГС, І-
2 състав в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения от В. Т. Д. ЕГН
********** с адрес за призоваване гр. ***, бул. „***“ №*, чрез адв. И.И.
срещу Л. И. И. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ IV, бл. ***, вх. *, ап. **
иск с правно основание чл. 415 от ГПК над размера от 10 800лв. до 12 000лв.
за признаване за установено, че Л. И. И. дължи на В. Т. Д. сумата от 1 200лв.,
представляваща невърната сума по договор за заем от 21.11.2013г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 19.05.2020г. до окончателното
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. Т. Д. ЕГН ********** с
адрес за призоваване гр. ***, бул. „***“ №*, чрез адв. И.И. срещу Л. И. И.
ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ IV, бл. ***, вх. *, ап. ** с правно
основание чл. 415 от ГПК, че Л. И. И. дължи на В. Т. Д. сумата от общо
1 200лв.(хиляда и двеста лева), представляваща невърната сума по договор за
заем от 21.11.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от
19.05.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Л. И. И. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ IV, бл. ***,
вх. *, ап. ** да заплати на В. Т. Д. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.
***, бул. „***“ №* направените разноски в размер на 450лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5