РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Варна, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110104166 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град ***, Район „***", ул. „***" № ***, срещу СТ. Б.
СТ. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град ***", осъдителен
иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ ,
представляваща непогасена главница по Договор за кредит № *** от *** г.,
сключен между ответника и „***" ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 18.03.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност е
предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за същата сума, получена от ответника без основание, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска - 18.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 13.12.2016 г. между СТ. Б. СТ., в
качеството на потребител, и „***" ЕООД - като доставчик, бил сключен
процесният договор за кредит по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние при Общи условия, по силата на който
1
доставчикът се задължил да предостави на потребителя сумата от 1 000 лева
срещу насрещното негово задължение да върне заетата сума в срок от 30 дни,
тоест до 12.01.2017 г. Кредитът бил изцяло усвоен на 13.12.2016 г., когато
уговорената сума била предоставена на ответника чрез системата на „***".
Крайният срок за връщане на сумата бил настъпил, но същата така и не била
заплатена, въпреки отправените покани за доброволно изпълнение до
ответника. Вземанията по договора за кредит били прехвърлени от „***"
ЕООД в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***г. Към
исковата молба е приложено Уведомление за извършената цесия, което да
бъде връчено на ответника заедно с книжата по чл. 131 от ГПК.
По изложените съображения ищецът предявява исковата претенция,
като претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
С писмена молба, входирана по делото на 13.09.2021г., ищецът чрез
процесуалния си представител е направил изрично искане за постановяване
на неприсъствено решение против ответника. В същата молба е изразено
становище по същество на спора, както и е приложен списък на разноските,
на основание чл. 80 от ГПК.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 17.09.2021 г.,
ответникът, редовно призован, не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, с Разпореждане от 26.03.2021г.
на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Неподавайки отговор на исковата молба и неявявайки се в съдебно
заседание, ответникът не е оспорил твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба.
От своя страна ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му за валидно сключен договор за кредит между
ответника и „***" ЕООД за сумата от 1 000 лева, доказателства, че сумата е
предоставена в полза на ответника, за наличието на валидно сключен договор
за цесия между „***" ЕООД и ищеца с предмет вземанията по договора за
кредит, за което прехвърляне ответникът е уведомен.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода
за вероятна основателност на претенциите, съобразно изискването на чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Варна счита, че са
2
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 50 лева,
заплатена държавна такса за исковото производство, както и сумата от 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Б. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес:
***" № ** вх. „***", да заплати на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град ***", ул. „**" № *** сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № *** от
*** г., сключен между ответника и „***" ***, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания №
***/*** г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. Б. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес:
град ***, ж.к. „***" № 78, вх. „***" да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, р.н ***, ул. „*** 6, сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени в производството
разноски, от които 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса и 100 лв. /сто
лева/ юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
УКАЗВА на СТ. Б. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ
адрес: град *** че може да заплати присъдените суми на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град *** по банковата сметка на
3
дружеството в „***“ ЕАД, посочена на страница 3 от исковата молба.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4