РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120205016 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Б. И. Д. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *******************, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
002464/18.10.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което
за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Заявява
се, че АНО е използвал съкращения при изписване на фактическата обстановка, което показа
неговата незаинтересованост. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва, но се
заявява, че причината, поради която Д. не е дала проба с техническо средство или кръв за
анализ, е съмнението й, че употребяваните от нея лекарства може да повлияят на резултата.
Заявява се, че стеклите се обстоятелства са резултат от неправилната й преценка, в резултат
на преживения стрес, както и че самата тя не е знаела, че това нарушение е толкова тежко.
Излагат се твърдения, че Д. е самотен родител на две деца и лишаването й от право да
управлява МПС за толкова дълъг период от време е свързано с непреодолими трудности.
Иска се отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
1
се представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Ж., която
счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. В писмено
становище допълнително застъпва позиция за правилност и законосъобразност на издадения
санкционен акт, поради което и пледира за неговото цялостно потвърждаване. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб – НП е връчено на
жалбоподателката на 02.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 16.12.2022 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 05.07.2022 г., около 06.22 часа настъпило ПТП в гр. Бургас на ул. „Княз Борис I“
до дом № 41, в посока ул. „Ивайло“. На място бил изпратен полицейски патрул в състава на
който влизал и св. Е. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“. При пристигане на място
служителите констатирали, че ПТП е предизвикано от лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №
*****който бил блъснал няколко паркирани автомобила, след което бил изкъртил пътен знак
и бил спрял на тротоара. Полицейските служители установили, че в автомобила „Ауди“ се
намира жалбоподателката, във видимо нетрезво състояние. Обяснили й, че следва да й бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
както и последиците в зависимост от различните резултати. Д. категорично отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол с техническото средство, като на полицейските служители
заявила, че се прибира от работа (сервитьорка в „А. к.“), където е употребила алкохол, както
и че се опасява, че ако уредът покаже над 1,2 на хиляда ще бъде задържана и няма кой да се
грижи за децата й.
На място Д. издал на водачката талон за медицинско изследване № 136784, в който
изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на
талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателката, която го
подписала и получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери (един от
стикерите бил залепен за самия талон).
За горните обстоятелства св. Е. Д. съставил на водачката АУАН с бл. № 072600, в
който било посочено, че тя отказва да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо
средство, както и че й е връчен талон за медицинско изследване с № 136784 за явяване в
МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец на отказа, след което бил
предявен на Д. за запознаване и подпис. Жалбоподателката подписала акта и получила
препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН
писмени възражения не били депозирани, но Д. оспорвала пред АдмС-Бургас наложената й
2
ЗППАМ (с Решение № 1263/08.11.2022 г. по адм. д № 1442/2022 г. на АдмС-Бургас жалбата
била оставена без уважение).
Въпреки връчения талон Д. не се явила в болничното заведение в срок и не дала
проба за изследване.
Въз основа на АУАН на 18.10.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и
на основание същата норма, наложил на Д. административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и показанията на св. Д.. Като цяло жалбоподателката не оспорва, че на
процесната дата и място е управлявала лекия автомобил, както и че е отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол с техническо средство и не се е явила в медицинското
заведение, за да даде проба, но въпреки това счита, че не следва да понася отговорност за
извършеното, предвид изложените в жалбата й обстоятелства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р.П. – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 18.10.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че то
3
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Вярно е, че в НП има използвани съкращения, но на първо място те се отнасят до
изписването на законовата разпоредба (а всеки е длъжен да знае закона), а не на
фактическата обстановка, а на второ място - те са на общоизвестни думи и не създават
никакво затруднение пред жалбоподателката или пред съда, да разберат кои точно думи са
съкратени, а от там и правото на защита на Д. не е било накърнено.
По същество разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско
изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. За да бъде
законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката и да й бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и
отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на
МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той
е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
В конкретния случай от кредитираните показанията на полицейския служител и от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е била
поканена - жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол, както и въпреки че й е бил издаден талон за медицинско изследване –
тя не е дала проба (това не се и оспорва от нея). Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
4
индивидуализирано в степен позволяваща на водачката да разбере срещу какво се защитава,
като поведението й обективно и субективно покрива признаците на вмененото й нарушение,
поради което и административнонаказателната й отговорност е ангажирана правилно.
С оглед изтъкнатите доводи в жалбата, съдът следва да посочи, че ги намира за
ирелевантни. Оставяйки настрана очевидното разминаване между изтъкнатата причина за
отказа за тестване с техническо средство и недаване на кръвната проба, посочена в жалбата
до АдмС-Бургас и в процесната жалба, настоящият състав е на мнение, че нито една от тях
не може да се приеме за извинителна. След като Д. е водач на МПС, която дори е допуснала
ПТП, то за нея съществува задължение да даде проба за алкохол, без значение дали се
опасява от грешен резултат или не. Съществуват достатъчно механизми, които позволяват
да се установи, дали резултатът от техническото средство и/или пробата се дължи на
евентуално приети лекарства или не, поради което и опитът за избягване на задължението
посредством оправдаване с евентуално приемани лекарства е крайно неубедителен. Тук е
мястото да се посочи и че жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си, че действително е приемала лекарства; че действително е
майка на две деца; че действително само тя полага грижи за тях и т.н.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок 24 месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от справката за водач (л.
15 - 16) - това не е първото й нарушение на правилата по ЗДвП (както твърди) – т.е. нейната
лична обществена опасност също не е ниска и категорично изключва възможността за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
5
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002464/18.10.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Б. И. Д. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Б. И. Д. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6