Решение по дело №548/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 644
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330200548
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20215330200548 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 3154860, издаден
от ОД на МВР П., с който на М. М. Б., ЕГН **********, с. П., ул. „В.“ №
***на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание
чрез ***** – адв. П., моли съда да отмени процесния ЕФ като
незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище от
страна чрез **** Б., която излага доводи за потвърждаване на ЕФ.
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При
евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3154860, издаден от ОД на МВР П. е
издаден против М. М. Б., затова, че на 11.11.2019 г. в 10:43ч. в
гр. П., бул. „Ц.ш. до № 51, посока бул. „О.“, същият като водач на личния си
лек автомобил „Киа Мажентис“, с рег. № ***** се е движил с установена
скорост от 68 км/ч, с 18 км/ч над разрешената скорост в населено място от 50
км/ч. Нарушението е заснето с АТСС /TFR1-M/ - 546. Първоначално
измерената скорост била 71 км/ч, но бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в
полза на водача.
За установеното нарушение срещу Б. бил изаден процесния ЕФ, с който за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лв, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Установява се, че АТСС /TFR1-M/ - 546, мобилна камера, е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
и вписано под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Същото е преминало последваща проверка на
08.03.2019г. със срок на валидност 12 месеца. Изготвен е протокол за
използване на АТСС, с отразени данни, касаещи конкретния случай.
В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван
от жалбоподателя Б. е бил нарушение, като е превишил с 18 км/ч разрешената
в населено място скорост от 50 км/ч.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно
на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. При това положение,
макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно "маловажен случай", като по правилата на цитираните по – горе
законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш /но
не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. По този начин процесният електронен фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН: „За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
2
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, като
необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50 лв. Нормата на
чл. 39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и не е следвало да
се издава електронен фиш. Този извод следва недвусмислено и от нормата на
чл. 85а ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.
е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
съответно правило в него, както е в случая. Ето защо основателно се явява
наведеното от страна на жалбоподателя възражение в тази посока.

По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, а именно
отмяната на обжалвания електронен фиш, възиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар в
размер на 300 лева /минимума/. По делото своевременно е направена
претенцията за адвокатско възнаграждение, ангажирани са и писмени
доказателства за реално платени разходи.
Предвид гореизложеното Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) серия К № 3154860, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на М. М. Б., ЕГН **********, с. П., ул. „В.“ №
5 на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на минитерство на вътрешните работи П. ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН **********, с. П., ул. „В.“ № 5, сумата в размер
на 300 лева, представляващи разноските по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4