Решение по дело №1998/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1263
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100501998
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 126326.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20202100501998 по описа за 2020 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от Д. К. П. , чрез
пълномощника адв.Гергана Стоянова- длъжник по изпълнително дело
№20207090400290 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, против отказът на ЧСИ,
обективиран в съобщение №3320 от 9.07.2020г. да прекрати изпълнителното
производство по делото поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй срокът на
перемпцията настъпил още на 11.10.2015г., понеже по изпълнителното дело
/първоначално образувано под №316/2012г. по описа на ЧСИ Бъчваров с рег.№709,
преобразувано в ИД №1480/18г. на ЧСИ №892, по-късно преобразувано в процесното
ИД на ЧСИ с рег.№709/ било извършено едно единствено изпълнително действие- на
11.10.2013г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Затова
счита, че всички останали действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни. На
второ място се изтъква, че задължението към взискателя Община Бургас е било
изпълнено от длъжника на 1.08.2012г. Това също било основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Развити са съображения. Моли, отказът за прекратяване
на изпълнителното производство да бъде отменен, респективно- да се обяви
настъпилата по силата на закона перемпция по това изпълнително производство.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя
Община Бургас.
ЧСИ Янко Бъчваров е приложил копие от изпълнителното дело, както и
мотивите си по обжалваните действия. Същият излага съображения, че длъжникът е
бил уведомен в ПДИ за задълженията по изпълнителното дело и сметката, по която да
ги плати, получил я е лично, но не е погасил дължимата сума, представляваща такси и
1
разноски за производството по изпълнителното дело, а само дълга към взискателя.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Жалбата е подадена в законоустановения срок /уведомлението за отказа е
получено на 10.07.2020г., а жалбата е подадена на 16.07.2020г./ от надлежно
упълномощен представител на лице, което има правен интерес от обжалването, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Изпълнително дело №316 /2012г. по описа на ЧСИ Бъчваров е образувано по
възлагателно писмо за събиране на публични вземания, изходящо от Община Бургас
въз основа на наказателно постановление от 11.08.2011г. /влязло в сила на
31.01.2012г./, издадено срещу длъжника Д. К. П. за задължение за наложена глоба в
размер на 20 лв.
На 11.07.2012г. е изпратено искане до ТД на НАП за предоставяне на
информация за имуществото на длъжника и банковите му сметки, както и друга
информация.
На 16.07.2012г. на длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение,
с което същия е уведомен, че по изпълнителното дело има задължения в общ размер от
98,60 лв., от които 20 лв. неолихвяема сума, 60 лв. разноски по изпълнителното дело и
такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител-18 лв. Същото е
получено на 26.07.2012г.
Междувременно, на 24.07.2012г. е издадено разпореждане за налагане на запор
върху заплатата на длъжника /не е извършена индивидуализация на трудовото
правоотношение или поне на работодателя, спрямо който е адресиран запора/, няма
данни за връчено запорно съобщение.
Не се спори, че на 1.08.2012г. длъжникът изпълнил доброволно задължението
си, като платил извънсъдебно задължението си към Община Бургас. Липсват данни за
това да е бил уведомен ЧСИ /от взискателя или от длъжника/.
На 11.10.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„АЛДИСТРОЙ“ ООД /чийто управител е длъжника/. С постановление от 18.04.2017г.
на длъжника, в качеството му на управител на „АЛДИСТРОЙ“ ООД е наложена глоба
в размер на 300 лв. за неизпълнение на постановлението за налагане на запор.
На 9.11.2016г. е направено искане по чл.456 ГПК за присъединяване на
вземането по изпълнителното дело, ведно с разноските, към ИД №206/14г. на ЧСИ
Трифон Димитров.
На основание Заповед на министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ
Бъчваров е предаден на ЧСИ Христо Георгиев с р-н на действие – ОС Варна, където е
образувано под №1480/2018г. Изискана е справка от НАП за наличие или липса на
задължения или обезпечителни мерки срещу длъжника. От същото е видно, че към
2
31.10.2018г. такива не са били налице.
На основание Заповед на министъра на правосъдието служебният архив е бил
върнат от ЧСИ Христо Георгиев на ЧСИ Янко Бъчваров. На 30.03.2020г. процесното
изпълнително дело е преобразувано под №290/2020г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров.
На 13.04.2020г. е издадено разпореждане за налагане на запор върху 4 бр. МПС,
като съобщението за това е получено от ОД на МВР гр.Бургас, сектор КАТ на
14.04.2020г.
На 26.06.2020г. в кантората на ЧСИ Бъчваров е постъпила молба от длъжника, с
искане за прекратяване на изпълнителното дело. Изложени са доводи, че вземането на
взискателя е погасено още на 1.08.2020г., за което е приложена приходна квитанция от
същата дата, както и че ЧСИ следва да прогласи прекратяване на изпълнителното
делото поради настъпила перемпция /на 11.10.2015г./.
С писмо изх.2795 от 26.06.2020г., изходящо от юрисконсулт при Община Бургас,
ЧСИ е уведомен, че плащането е било извършено на касата на общината на 1.08.2012г.,
както и е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело в частта за
събиране на вземанията на Общината след изплащане на дължимите такси от
задълженото лице.
С обжалваното в настоящото дело уведомление изх.№3320/9.07.2020г., ЧСИ
Бъчваров е оставил без уважение молбата на длъжника. Мотивът за това, изложен в
същото е, че погасяването на задължението по наказателното постановление е
извършено след образуването на изпълнителното дело и връчването на ПДИ.
Цитираното уведомление съставлява отказ да бъде прекратено изпълнителното
производство и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.6, предл.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи:
Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в
чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. В случая в жалбата си /както и в искането си до ЧСИ/
длъжникът се позовава на две от тях.
Първата е плащането на задължението към взискателя в срока за доброволно
изпълнение, което обстоятелство безспорно се установява от събраните доказателства.
Това обаче не представлява основание за прекратяване на ИД по чл.433, ал.1, т.1 ГПК,
тъй като цитираната норма изисква плащането да е било извършено преди
образуването на изпълнителното дело, а в случая това е станало едва след
получаването на ПДИ. Ето защо правилно е становището на съдебния изпълнител, че
не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на това
основание.
По второто оплакване в жалбата:
Фактическият състав на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяването
на изпълнителното производство, изисква единствено взискателят да не поиска
3
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая това е
безспорно са установени. Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива и се
основава на разбирането, залегнало в мотивите на т.10 към ТР №2/13г. от 26.06.2015г.
по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, което се споделя напълно и от настоящият
съдебен състав. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая разпоредбата на
чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
производство с постановление, но този акт има само декларативен характер, защото
когато прекратяването е по силата на закона /както е в хипотеза на чл.433, ал.1, т.8
ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта.
В случая, с възлагателното писмо взискателят е възложил на ЧСИ най-общо
всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, без да посочи конкретен изпълнителен способ. В
съответствие с възлагането, първото изпълнително действие е било налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „АЛДИСТРОЙ“ ООД, на
11.10.2013г. Двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 11.10.2015г., без
взискателят или ЧСИ да са предприели други изпълнителни действия по делото. Ето
защо следва да се приеме, че след тази дата изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона поради настъпила перемпция. Последвалите преобразувания на
изпълнителното дело, присъединяването на вземането към друго изпълнително дело,
налагането на глоба на работодателя, налагането на запор върху МПС на длъжника не
променят този извод. Неплащането на дължимите разноски и такси от длъжника в
полза на ЧСИ също е ирелевантно за настоящото производство. За ЧСИ е
съществувала възможност по реда на чл.79, ал.3 ЗЧСИ да се снабди със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК спрямо длъжника.
Затова настоящия съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваният отказ бъде отменен.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ ЯНКО БЪЧВАРОВ, обективиран в съобщение №3320
от 9.07.2020г. до длъжника Д. К. П. да прекрати изпълнително дело №290/2020г. по
описа на ЧСИ с рег.№709 (първоначално образувано под №316/2012г. по описа на
4
ЧСИ Бъчваров с рег.№709, преобразувано в ИД №1480/18г. на ЧСИ №892), поради
настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 12.10.2015г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5