Решение по КНАХД №700/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение №125/26.03.2025г, постановено по АНД №355/25г по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № 8960/04.11.2024г.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Поддържа се тезата, че чл.7 ал.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/ въвежда едни и същи стойности на допустимото максимално натоварване на ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал.1 от същата наредба, за движение по всички пътищата за обществено ползване, независимо от това дали имат пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. ППС със същите маси, но без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване спазват стойностите по чл.7 от Наредбата, когато се движат по пътища, изброени в Приложение №2. Всяко ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване трябва да спазва ограниченията на чл.7 от Наредбата при превоз по всички пътища, отворени за обществено ползване, какъвто е и настоящият случай. Следващият аргумент е, че превишението на максималното натоварване на ос е с повече от 30% над стойностите по чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредба №11/03.07.2001г – максимално допустимо натоварване на оста от 19т сочи, че установеното натоварване на ос от 26.540т е с 39.2% повече от допустимото, поради което движението е в нарушение на чл.26, ал.2, т.1 буква „а“ от Закона за пътищата, за което е предвидено наложеното административно наказание. По подробно изложени в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за един юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба - К. Я. Н., чрез редовно упълномощен адвокат, се позовава на Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, според което водачът извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 вр. с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство. Поради това намира обжалваното съдебно решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Упълномощения адвокат заявява претенция по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на К. Я. Н. против Наказателно постановление № № 8960/ 04.11.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000лв на основание чл.53, ал.1, т.2, предл второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл второ от същия закон вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква „в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Нарушението е установено в момента на извършването му с редовно съставен АУАН №0010354/08.10.2024г, с предявено на наказания водач обвинение за управление и извършване превоз на товар /фракция/ на 08.10.2024г, в 11.30ч по път І-5, км.231+800м, посока град Казанлък –град Стара Загора, с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „Рено“, с рег. №[рег. номер], без разрешително за дейности от специалното ползване на пътищата, съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №11/2001г на МРРБ. Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с електронна везна и ролетка, чрез които се установява надвишаване на максимално допустимите норми на Наредба №11/2001г на МРРБ както следва: При измерено разстояние между осите от 1.36м на двойната задвижваща ос / трета и четвърта ос/ на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 26.450т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата, с което е нарушен чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.7 ал.1 т.5 буква „в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/2001г на МРРБ. Към АУАН е приложен протокол от измерване №0000085/2024г, копия на регистрационен талон и кантарна бележка.

С въззивната си жалба наказаният водач е поискал отмяна на НП като издадено при неправилно приложение на материалния закон без да оспорва верността на установените с АУАН фактически съставомерни обстоятелства и управление на моторното превозно средство на 08.10.2024гг в 11.30ч на път І-5, км.231+800м посока от град Казанлък към град Стара Загора.

Решението на въззивният съд за отмяна на Наказателното постановление е мотивирано с липса на констатации за вида окачване на задвижващите оси, което по аргумент от чл.7 от Наредба №11/2001г на МРРБ има значение за максимално допустимото натоварване на ос, а следователно и за преценка вида на документа, който трябва да се притежава за извършване на превоз с тежки и/или извънгабаритни ППС – приложимост, или не на условията на чл.14 от Наредбата за заплащане единствено на такса при надвишаване на максимално допустимите маса, размери и натоварване на ос с до 30% над нормативно установените. В производство по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК въззивният съд е осъдил юридическото лице, представлявано от касатора да заплати на наказания водач възнаграждение за един адвокат.

Решението на Районен съд – Стара Загора е правилно като краен резултат.

За да се отговори на въпроса за субекта на административно- наказателната отговорност по чл.53 от Закона за пътищата е необходимо да се провери кое лице носи задължението за спазване на установения в чл.26 от същия закон ред за държавно управление. Адресати на задължението по чл.26 от Закона за пътищата са тези, които извършват дейност, представляваща специално ползване на пътищата, съгласно изчерпателния списък на разпоредбата. По силата на закона движението на извънгабаритно и тежко ППС е специално, а не обикновено използване на пътищата за превоз на хора и на товари, поради което е въведен разрешителен режим. По тази причина – изчерпателен списък на дейностите, представляващи специално, а не обикновено ползване на пътищата, макар да се превозват пътници или товари, в административно наказателния състав на чл.53 от ЗП като изпълнително деяние са посочени извършване или разпореждане за извършване на специално ползване на пътя, без разрешение. Движението на извънгабаритни или тежки ППС може да се извършва от физически или юридически лица, но то не съвпада по своето съдържание с управлението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, което е дейност на водача, но не и дейност от специалното ползване на пътищата. Водачът има задължение по Закона за движение по пътищата да управлява ППС, чийто размери, маса и натоварване на ос не надвишават нормите на Наредба №11/2001г на МРРБ, което означава да следи дали същото е снабдено с разрешение за движение или с квитанция за платена такса по чл.14 от Наредбата. При неизпълнение на тези задължения носи административнонаказателна отговорност по чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата, а това означава, че в конкретния случай на водача е наложено наказание на несъответно правно основание, с което е нарушен принципът на законност. Водачът не е субект на административнонаказателната отговорност по чл.53 от Закона за пътищата и не може да му бъде наложена глоба на това основание. Той не е извършил дейност, представляваща специално ползване на пътищата по смисъла на чл.26 ал.1 т.2 буква „а“ от Закона за пътищата и съответно изпълнително деяние по чл.53 ал.1 т.2 от същия закон, а това е пречка да бъде преквалифицирано поведението му като нарушение на чл.139 от Закона за движение по пътищата, представляващо административно нарушение по чл.177, ал.3 от този закон. Преквалификация се извършва на повдигнатото обвинение, което след предявяване на АУАН не може да бъде изменено нито от АНО, нито от съда.

Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е основателна поддържаната от касатора теза, че по аргумент от чл.7, ал.1 от Наредба №11/2001г на МРРБ вида на окачването няма правно значение в конкретния случай, защото съгласно чл.7 ал.2 от същия подзаконов акт само при движение на ППС, което няма пневматично или признато за еквивалентно на него окачване и по път, който не е включен в Приложение №2, са установени други максимално допустими стойности на натоварването на ос. Когато, както е в настоящия случай, движението е по първокласен път, който е включен в Приложение №2, тогава максимално допустимите стойности по чл.7 ал.1 от Наредба №11/2001г на МРРБ се прилагат за всички ППС със и без окачване, но които имат масите по чл.6 ал.1 от Наредбата. По силата на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ вр. с чл.7 ал.4 от Наредбата най-благоприятната /специална/ максимална стойност на натоварването на двойна задвижваща ос при разстояние между осите от 1.3м до 1.8м е равна на 19т, когато тази ос е оборудвана със сдвоени гуми и окачването е пневматично или признато за еквивалентно, а ако няма окачване, тогава всяка стойността се отнася за ППС, при които всяка задвижваща ос е със сдвоени гуми и натоварването на всяка ос не надвишава 9.5т. Приложена е тази по-благоприятна максимална стойност на натоварване на двойната задвижваща ос, поради което действително няма правно значение дали има, или няма окачване и какво точно е то - пневматично или признато за еквивалентно на него. Признат от АНО по-благоприятен съставомерен факт не може да бъде отричан в хода на съдебното производство, поради забраната за съществено изменение на фактическото обвинение и за влошаване положението на жалбоподателя. Освен това и прилагането на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредба №11/2001г на МРРБ се доказва от движение по път, включен в Приложение №2, кумулативно с двойната задвижваща ос и разстоянието между осите на пътното превозно средство, а липсата на информация за фактите по чл.7, ал.4 от Наредбата, които обуславят по-висока стойност от 19т на максималното натоварване на двойната задвижваща ос, не може да отрече или потвърди измереното разстояние, вида на задвижващата ос и максималното й натоварване. Сравнението между измереното максимално натоварване на двойната задвижваща ос и максимално допустимото от 19т сочи на неприложимост на чл.14 от Наредбата, поради което и второто оплакване по касационната жалба се явява правно вярно, но въпреки тези решаващи мотиви съдът е постановил отмяна на НП при правилно приложение на материалния закон с оглед горе казаното, че водачът на ППС не е извършил специално ползване на пътя, а управление в изпълнение нареждането на юридическо лице – ФЕРОЛЕКС-РЕСАЙКЪЛ ЕООД гр. стара Загора, което с ППС рег. №[рег. номер] превозва фракция за фирма Трейс /съгласно кантарната бележка/. За актосъставителя и за АНО са били известни всички доказателствени факти за субекта и фактическите съставомерни обстоятелства от състава на чл.53 от Закона за пътищата, поради което правната грешка да се отправи обвинение и наложи административно наказание на водача е основание за отмяна на Наказателното постановление. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Искането на упълномощения адвокат за присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за настоящата съдебна инстанция е неоснователно, защото липсва договор за правна помощ и съдействие – няма уговорено предоставяне на правна помощ без заплащане. Упълномощаването на адвокат да бъде процесуален представител на жалбоподателя е едностранна сделка, безвъзмездна и няма съществените елементи на двустранния договор за извършване на адвокатска работа. Ето защо не е налице основание да се уважи искането на упълномощения адвокат да му бъде присъдено възнаграждение за адвокатска работа.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 от 26.03.2025г, постановено по АНД № 355/2025г по описа на Районен съд - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.