Решение по дело №8864/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9679
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20241110108864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9679
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА

СТАВРУ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20241110108864 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. Г., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 460, вх.1, ап.1, срещу Апелативен съд-София, ЕИК
*********, гр. София, бул. Витоша № 2, представляван от административния ръководител -
Председателя на съда, с която на основание чл. 128, т.2 КТ се иска осъждането на ответника
да заплати сумата от 1417 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение
на ищцата, което получава към момента, и това, което се дължи според индексацията на
възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, за периода от 01.01.2021 до 31.12.2023 г.
/индивидуализирано по периоди съобразно процентното увеличение/, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Ищцата твърди, че била служител във Върховния касационен съд по силата
на трудов договор от 2016 г. на длъжността „чистач“. Считано от 15.07.2020 г. всички
служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебна палата - гр.
София“ при Върховния касационен съд били прехвърлени в Апелативен съд - София по
силата на решението на Пленума на ВСС по т. 1 на Протокол 10/30.04.2020 г. Поддържа, че
при прехвърлянето не е сключвала нов трудов договор с административния ръководител на
АС София, поради което всички права и задължения по сключения с ВКС договор се
запазили, включително и правата за индексиране на възнагражденията при новия
работодател. Запазен бил и размерът на трудовото възнаграждение, получавано във ВКС.
Една година след прехвърлянето на ищцата, трудовото й възнаграждение не било
индексирано, поради което били отправени покани до председятеля на АС София за
изплащане на увеличеното възнаграждение. В отговор било получено писмо от
1
председателя на съда, че исканията са неоснователни, тъй като възнагражденията за същите
длъжности в апелативните съдилища са по-ниски и председателят не може да определя по-
високи възнаграждения извън Сласификатора. До този момент ВСС не е променил
класификатора. Ищцата счита, че й се дължи разликата между полученото възнаграждение и
това което би било след индексацията по колони 5 и 6, която разлика моли да й се присъди,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не
оспорва, че считано от 15.07.2020 г. работодател на ищцата се явява Апелативен съд –
София, че с Решение на Пленума на ВСС по т.1 от Протокол №10/30.04.2020 г. е отнето от
председателя на ВКС стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „Витоша“ №2, заедно с построената в него административна сграда –
Съдебната палата, и считано от 15.07.2020г. е възложено на административният
ръководител на Апелативен съд – София, и че с Решение на Съдийска колегия на ВСС, взето
по протокол № 18/09.06.2020 г., т.16.1., на основание чл.30, ал.5, т. 8 от ЗСВ, са съкратени 31
щатни бройки от ВКС, считано от 15.07.2020 г., и 31 щатни бройки за напълно идентични
длъжности са разкрити в Апелативен съд - София, считано от същата дата. В т.16.3. от
същото решение СК на ВСС е приела, че „ Не възразява административните ръководители
на ВКС и Апелативен съд - София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със
запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Сочи, че с Решение по
т.4.1. протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийска
колегия на ВСС е отхвърлено предложението на председателя на Апелативен съд - София за
изменение на Правилата за прилагане на Класификатора, като е посочено, че съгласно §1 от
ПЗР на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
класификатора, а административният ръководител на Апелативен съд София може да
организира структурата на администрацията, спрямо нуждите на съда, съгласно чл.12 и
следващите от ППКДАС. Видно от Протокол №27/01.12.2021 г. от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към Съдийска колегия на ВСС, в т.13.1 отново е обсъден въпроса
относно определяне възнаграждението на съдебните служители, свързан и с индексирането
на заплатите на онези от тях, назначени в Апелативен съд София, в следствие Решение на
Пленума на ВСС по пр.2404/02/2021 г. и Решение на СК по пр.№ 18/09.06.2020 г. Посочено
е, че искане за индексиране на заплатите на тези служители е неоснователно, тъй като става
въпрос за съкратени щатни бройки от щата на администрацията на ВКС и разкрити в щата
на администрацията на Апелативен съд-София, което води до извод, че трудовите
правоотношения на тези служители с ВКС са прекратени, което не ги прави „прехвърлени“
в Апелативен съд-София по смисъла на параграф 1 от ПЗР на ППКДАС, касаещ
прехвърляне на съдебни служители в следствие създадени през 2016 година нови длъжности
в съдилищата на страната във връзка с промени в Класификатора на длъжностите в
администрацията и е само за заварени служители в самия съд, поради което индексирането
2
на прехвърлените служители следва да се извърши след изравняването на заплатите им с
тези длъжности за съответното ниво, в случая апелативно. Ето защо ответникът счита, че в
резултат на описаните решения, между ищцата и Апелативен съд-София е възникнало
валидно трудово правно отношение, на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ, по което
Апелативен съд - София е поел всички задължения на работодател произтичащи от
трудовия договор с ВКС, включително и задължението да изплаща уговореното към
момента трудово възнаграждение, което е изпълнявано добросъвестно. Намира, че е
актуализирал трудовото възнаграждение на ищцата, съобразно своите правомощия и при
съобразяване решенията на СК към ВСС , в това число и за актуализиране на приложимия
спрямо съдебните служители Класификатор. Ищцата е получавала максимално
определеното й за длъжността и за предвиденото работно време възнаграждение, като при
всяко актуализиране на Класификатора досежно възнагражденията на служителите, е било
актуализирано и нейното възнаграждение. Твърдението, че ответникът е следвало да
„индексира“ възнаграждението на ищцата, съобразно колона 5 и колона 6 от Класификатора,
приложими за служители на ВКС, не намира опора нормативни актове и е неоснователно.
Моли за отхвърляне на исковете и просъждане на разноски.
С протоколно определение от 24.04.2024 г., поради частично оттегляне на иска, на
основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено за разликата над 1405 лв. до
предявените 1417 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за заплащане на дължима част от
трудово възнаграждение за посочения период, изчислена при прилагане на колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск по чл. 128 КТ е
необходимо да се установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по което служителят е престирал работната си сила и възмездяването на
положения труд не е извършено в цялост, в случая съобразно приложимата нормативна
уредба. В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на заплащане на
дължимото трудово възнаграждение, съответно основанията, изключващи дължимостта му.
Не е спорно по делото, че между ищцата и ВКС е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор от 02.02.2016 г., по който ищцата заемала длъжността „чистач“ с
място на работа – Върховен касационен съд, при работно време 4 часа дневно. Съгласно
допълнително споразумение от 2.2.2016 г., БТВ възлиза на 661.93 лв.
С Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., съгласно приложения кратък протокол № 10
от същата дата, е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н
Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в
него административна сграда – Себна палата, считано от 15.07.2020 г., от председателя на
ВКС, и е възложено на председателя на Апелативен съд-София.
С Решение на СК на ВСС от 09.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени
3
31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд-
София, считано от 15.07.2020 г. за посочените длъжности, между които и 15 щ.бр. за
длъжността „чистач“. Съгласно мотивите към решението, увеличаването на щатната
численост на АС-София чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в изпълнение
решението на Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на
имота със Съдебната палата на административния ръководител АС-София, като е изразено
становище административните ръководители на ВКС и АС-София да приложат процедурата
по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на
Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на
съдилищата. Това е потвърдено и с решение на СК на ВСС по т. 7.6. от 10.11.2020 г.
Със Заповед № А-1102/01.12.2020 г., издадена от председатела на АС-София във връзка с
решение на СК на ВСС по протокол №18/09.06.2020год., с който от 15.07.2020год. е
увеличена щатната численост с 31 щатни бройки, на основание чл.19, ал.1 от ПАС е
утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд-София, като Отдел
„Стопанисване и управление на съдебно имущество“ е с 38 щатни бройки, между които 18
щатни бройки за длъжността „чистач“.
Съгласно извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 год. от заседанието на Комисия
„Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено
предложението на председателя на Апелативен съд-София за изменение на чл.11 от
Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на
съдилищата и прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора за служителите на Апелативен
съд-София. В мотивите е прието, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни
или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора.
С Решение по Протокол №3/04.02.2020 г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на
длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от 01.01.2020 г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел IV „чистач“ във ВКС и ВАС се
определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг от V до I, а за съдилищата от
първа група в диапазон от 7 до 8, с ранг V-I.
С Решение по Протокол №6/23.02.2021 г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на
длъжностите в администрацията на съдилищата в сила от 01.01.2021 г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел IV „чистач“ във ВКС и ВАС се
определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг от V до I, а за съдилищата от
първа група в диапазон от 7 до 8, с ранг V-I.
Следващият Класификатор е одобрен с решение по Протокол № 15/11.4.22 г. и е в сила от
1.1.2022 г., в който е прието, че възнагражденията на служителите от Раздел IV „чистач“ във
ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в
диапазон от 7 до 8, като рангът е от V-ти до III-ти. Аналагочно е предвиденото с
Класификатора, приет с решение по протокол № 27/13.8.23 г., в сила от 1.4.23 г.
С допълнителни споразумения към трудов договор, от 26.2.21 г., 15.4.22 г. и 21.8.23 г.,
подписани между Председателя на АС-София и ищцата, на основание актуализиране на
4
класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, е изменяно трудовото
правоотношение меужду тях, като работното време е увеличено на ¾, а БТВ увеличавано,
последно до размера от 1019.58 лв.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изплатеното
възнаграждение на ищцата за периода 1.1.2021г.-31.12.2023г. е определено съгласно колони
7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и възлиза на
27180.05 лв. брутен размер, съответно 24462.05 лв. нетен размер. Разликата в трудовите
възнаграждение на ищцата за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и 6 от
Класификатора, и съгласно колони 7 и 8 от Класификатора, е в размер на 931.28 лв. брутен
размер.
При така установените по делото обстоятелства, първият извод, който следва, е че ищцата
има качеството съдебен служител по силата на трудово правоотношение с орган на
съдебната власт, като за процесния период нейн работодател е Апелативен съд-София.
Съгласно чл. 340 ЗСВ, служителите в администрацията на органите на съдебната власт са
съдебни служители. Правоотношението възниква въз основа на сключен трудов договор с
ръководителя на съответния орган, като за определени категории служители /чл. 343, ал.1
ЗСВ/ е предвидено провеждането на конкурс. Приложими към правоотношението са както
общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и специалните на ЗСВ и на актовете, приети от
ВСС. На Висшия съдебен съвет е възложено извършването на подзаконова нормотворческа
дейност, каквато е и приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор
на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите,
минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност,
възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Касае се до
акт, който притежава отличителните признаци, присъщи на нормативен акт – отнася се до
неопределен брой адресати и има многократно правно действие, т.е. представлява
подзаконов нормативен акт.
В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е предвидена особена хипотеза на изменение на
трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната
власт /или ВСС, ИВСС, НИП/. Това води до изменение на работодателя, на конкретното
място за полагане на труд, възможно е и на длъжността. Същевременно обаче се запазват
придобитите към този момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации
и възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано от
15.07.2020 г. ищцата е преназначена на същата длъжност в друг орган съдебната власт. Т.е.
възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е запазило, но се
е изменила едната страна в лицето на работодателя. Твърденията на ищцата за
продължаващо трудово правоотношение с ВКС са несъстоятелни, тъй като щатовете за
заеманата от нея длъжност са съкратени във ВКС. Поради това не е налице и хипотезата на
чл. 123 КТ, и по-конкретно на т.7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото
функциите й в първия орган са прекратени, нито на имущество, защото съдебната палата не
се притежава от нито един от двата органа. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
трудовото правоотношение с ищцата е променено в специалната хипотеза на чл. 343, ал.2
5
ЗСВ при запазване на достигнатото в предишния орган трудово възнаграждение – пар.1 от
ПЗР на Правилата за прилагане на КДВС.
Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се разпределят в групи, като
администрацията на ВКС и ВАС е дадена в отделна група, а администрациите на
апелативните съдилища са в първа група. Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в
Класификатора се определят от административния ръководител в диапазона „от-до“.
Следователно, след като от 15.07.2020 г. ищцата е служител в администрацията на АС-
София, то трудовото й възнаграждение следва да бъде това, определено в Класификатора,
както и да бъде индексирано съобразно длъжността, която заема при ответника, в диапазон
от колони 7 и 8, със съответния ранг. От момента на промяната приложими за определянето
му са само и единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейността в
орган на съдебната власт от първа група. След като ищцата е служител на САС, е
недопустимо трудовото й възнаграждение да се определя и индексира по правилата за
служители във ВКС, тъй като те са неприложими. Предвид характера на Класификатора на
подзаконов нормативен акт и правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на
трудовите възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от служителите
възнаграждение може да е само в рамките на одобрените за съответните длъжности средства
и на предвидените минимални и максимални размери.
Предвид изложеното, за процесния период приложими за определяне на възнаграждението
на ищцата са само размерите по колони 7 и 8 от Класификатора.
Установи се по делото, че ответникът е изплатил дължимото, нормативно определено, на
ищцата трудово възнагражедине, поради което искът като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен в цялост.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ищцата няма право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ж.к.
Младост 4, бл. 460, вх.1, ап.1, срещу Апелативен съд-София, ЕИК *********, адрес гр.
София, бул. Витоша № 2, иск за заплащане на основание чл. 128, т. 2 КТ, на сумата от
1405.00 лева, представляваща незаплатена разлика за периода от 01.01.2021 до 31.12.2023 г.
между трудовото възнаграждение, което е получила ищцата, и това което би се дължало при
индексация според диапазона по колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 460,
вх.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ НА Апелативен съд-София, ЕИК *********, адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 100.00 лв. разноски по делото за
6
юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 22.05.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7