Решение по адм. дело №22/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на В. С. В., [ЕГН] [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002122000297-091-001/ 10.09.2024г. на началник сектор и ръководител на ревизия, В ЧАСТТА с която е потвърден с Решение №506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП - [област]. В жалбата се сочи, че не са разгледани подробно доводите и аргументите на жалбоподателя, като същият е в режим на СИО със съпругата си В. В. и е в едно домакинство с децата си В. и В. В.. Твърди се, че производството срещу съпругата В. В., което е приключило с Решение 507/16.12.2024г. има отношение за определяне на неговите задължения и компенсиране на доходите; В. В. е с постоянни доходи, като не е аналазирана възможността за спестени средства; не е предвидена сумата от 5000лв. като минимум към 01.01.2016г., както и дадените от родителите на двамата съпрузи средства. Твърди се, че протоколът от 19.01.2022г. към РД на В. В. е акт, който не се обжалва и не следва да се градят изводи от него без да се обсъдят другите доказателства; в протоколите за проверка на членовете на домакинството са посочени източници на доходи – предаване на гъби, дарения на родители, продажба на наследство, които не са обсъдени в решения № 506 и № 507/ 16.12.2024г. Твърди се, че в РД, в частта му за паричния поток на В. В. неправилно като разход за 2016г. е посочена сумата 7 963, 15 лв., за 2017г. сумата от 13 099, 19лв., а за 2018г. сумата от 44 831, 96лв.; такива разходи не са правени и няма документи за тях; средствата, с които В. разполага към края на 2016г. са минимум 12 963,15лв. /5000лв.+7963,15 лв/, към края на 2017г. - 13 100, 89лв., към края на 2018г. -44831,96лв. Твърди се, че е следвало да се направи компенсация с установения недостиг при В. В.. Твърди се, че неправомерно са определени разходите за живот по данни от НСИ, както на двамата сина, така и на съпругата. Твърди се, че е налице тенденциозност от страна на органите по приходите, тъй като едни и същи органи при проверките на В. и В. В. правят едни изводи, а при проверката на В. В. правят други изводи на база едни и същи факти – в решение 341/25.07.24г. се отменят разходи, които не са документално обосновани като не се приемат за извършени такива съгласно данни от НСИ, а в решение 507/16.12.2024г. приема за извършени разходи, за които няма документи. Твърди се, че следва да се приемат само такива разходи, които са документално обосновани и има доказателства, че са платени. Твърди се, че неправилно е определено, че в края на 2016г. В. В. нямал налични парични средства; не е съобразено наличието на трудови правоотношения и дейност като ЕТ в годините преди 2016г. По отношение на констатациите на приходните органи, че няма деклариране в началото и в края на всяка година, се сочи, че липсва задължение за физическите лица деклариране на налични средства в началото и в края на всяка година. По отношение на разходите за купуване на недвижим имот, в жалбата се сочи, че приходните органи са констатирали закупени апартаменти №5, №13 и №17 с паркоместа в [населено място] за сумата от 191 000 евро или 374 150, 28 лв., като имотите са в СИО; сумата за В. В. е 187 075, 14лв. Твърди се, че неправилно е прието, че цялата сума като разход е за 2018г.; от В. В. е преведена сумата от 230 005, 61лв. на 19.12.2018г. като това е първата вноска, тоест разходите на човек за 2018г. са 115 002 лв.; отчетени са неправилно повече разходи за придобиване на имот 2018г. в размер на 72 072 лв. на човек. Твърди се, че на 29.08.2019г. жалбоподателят е доплатил сумата от 144144,67лв. и реално през 2019г., а не през 2018г. са платени сумите и изводът за установен недостиг за 2018г. в размер на 65 412,41 лв. е неправилен. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 122 ал. 1 и ал.2 ДОПК. Според жалбоподателя са налице пропуски при обследване на паричните потоци за периода 2016-2018г.; оспорват се и задълженията за здравни и осигурителни вноски; оспорва се приложението на чл. 124а ДОПК; твърди се, че не е установено, че недекларираните доходи са от трудова дейност; фактът, че В. управлява ЕООД не означава, че има трудова дейност; не е установено, че недостига на средства в следствие на превишение на разходите е от трудова дейност, а и констатациите в решение 506/16.12.2024г., според които в периода 1.10.2017-30.11.2018г. В. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице противоречи на РД от 24.06.2024Г., според който доходите през 2018г. от трудови правоотношения са по трудов договор с ЕВРОЛУКС ЕООД от 2.12.208г., прекратен на 09.09.2019г. Твърди се, че през 2018г. има превишение на приходите над разходите и няма доказателства за трудова дейност от В. В. с източник ВЕНИВАЛ ЕООД. В заключение жалбоподателят сочи, че неправилността на РА се изразява в следното: неправилно определени разходи по данни от НСИ за него и за семейството му; неправилно определено начално салдо за всяка година; липса на прехвърляне в следващ период; неизвършване на компенсация между членовете на семейството; неправилно определени разходи в графа „Други разходи“; неправилно определени начални и крайни салда по банковите сметки - прието е, че по сметка 26258786 се обслужва жилищен кредит от 01.08.2019г. като не се приема, че това са средства на жалбоподателя; липса на яснота относно това какво отношение има сметката на лицето Д. М.; неправилно определяне на разходите за недвижим имот по години; неприемане на доходите на членовете на семейството от В., за които доходи са платени данъци; неправилно определяне на доходите от наем, в които са включени разходи за ток, вода и топлоенергия, които не са доход; неправилно определяне на здравноосигурителните задължения; липсата на данни за насрещни проверки на ВЕНИВАЛ ЕООД.

Иска се отмяна на РА в обжалваната част – потвъредна с решение 506/ 16.12.2024г..

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че с получените от съпругата средства няма недостиг в патримониума на семейството и няма превишение на направените разходи спрямо приходи от В. В.; сумата от 144 144,67 лв. е платена през 2019г., а не 2018г. и не следва да се отразява като разход за жалбоподателя. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски по списък.

Ответникът –Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[област] при ЦУ НАП в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 1423/10.07.2025г. /л.2291 и сл./, с което се оспорва жалбата, оспорва се СИЕ с твърдения, че не е ясно сумата от 226 093, 95лв., преведена по сметка на А. 43 ООД какво общо има с продажбата по НА 48/ 19.12.2028Г. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В писмено становище вх. № 1481/ 22.07.2025г. пълномощникът на ответника излага подробни доводи и съображение за неоснователност на жалбата. Твърди се, че констатациите в РД са формирани на база документи, насрещни проверки, декларация на съпрузите за компенсация, съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице. Твърди се, че за ревизирания период 01.01.2016- 31.12.2020г. В. В. е внасян суми по банковата си сметка и е придобил имот с НА №124/2018г. на стойност 15 600 лв. и имот по НА №48/2018г. на стойност 374 150, 28 лв., за които суми е декларирано, че са от заеми от банки и от физически лица; РЛ не е представило обяснения за разполагаемите средства в началото на всеки период; средствата от наем не са декларирани; правен е анализ на средствата през 2015г., като е прието, че към 1.01.2016г. наличните суми са в размер на 0,00лв.; констатирано е наличие на предпоставките на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК. Твърди се, че разходите превишават приходите, което е подлежащ на облагане доход по чл. 123 ал.1 ДОПК и съгласно чл. 124а се дължат задължителни осигурителни вноски; за периода 01.10.2017-30.11.2028г. е извършвана трудова търговска дейност, от която са реализирани доходи; като самоосигуряващо се лице В. е получавал облагаеми доходи, които не са декларирани; от м.12.2018г. до м.09.2019г.е работил по трудов договор с ЕВРОЛУКС ЕООД. В писмените бележки се оспорва основната експертиза с доводи, че сумите са верни, но неправилно вещото лице ги приема като превишение, тъй като изводите на органите по приходите се базират на обясненията на В. В. и на провежданите при нейната ревизия ПУФО; жалбоподателят не сочи крайно салдо за ревизираните периоди, налични са суми по банковите сметки, не са посочени извършени разходи, поради което се приема крайно салдо на налични средства 0,00лв. Твърди се, че именно поради това остатъкът от доходите през годината се отнася като Други разходи, в резултат на което в края на годината не се формира наличие на парични средства. Твърди се, че ако лицето ги е имало като налични /особено за сумата от 44 831, 96 лв. през 2018г./, е трябвало да ги посочи в обясненията си; твърдения за налични суми се появяват след ревизията при необходимостта от компенсация. Оспорва се допълнителната експертиза с твърдения, че посоченото от в.л. не отговаря на фактите. Твърди се, че според НА №48/2018г купувачите В. и В. В. трябва да платят сумата от 191 300 евро общо както следва: 117 600 евро в деня на сделката и 73 700, 00 евро до 3 месеца от Разрешението за ползване; на 19.12.2018г. е платена сумата от 117 600 евро, на 29.08.2019г. е платена сумата от 73 700 евро.; изводите на в.л. не могат да се обвържат с НА и не е ясно сумата посочена от в.л. в размер на 226 093, 95лв., преведена по сметка на А. 43 ООД какво общо има с продажбата; не следва да се гледат паричните потоци на В. В. и да се преизчислява 2019г., в която година отиват разходите от 2018г..

Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски; прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

С Решение 506/16.12.2024г. е потвърден Ревизионен акт Р-16002122000297-091-001/10.09.2024 г., с който са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 3 331,63 лв.- Главница и 2 653,28 лв.- лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3 910.40-главница и 2 717.71-лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 6 541.24-главница и 3 882.86-лихва; Вноски за ДОО за 2017г. в размер на 647, 22лв.-главница и 615, 74 лв.-лихва; Вноски за ДОО за 2018г. в размер на 3 035.88лв. главница и 2 466.90- лихва; Вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 756.80лв.-главница и 1 333,46лв.-лихва; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017г. в размер на 321,00лв-главница и 223, 09лв.-лихва.

В частта за ДОО и ЗЗО сумите по решението са едни, а по РА и РД са други /л.49 том първи, лист 1140 том пети и л.1178 том пети. Така, в РА и в РД сумите за ДОО за 2017г. са едни и същи и са както следва: ДОО за 2017г.- 885,96лв. и лихва в размер на 589,89лв. за периода от 1 май 2018г. до 24.06.2024г. В решението е посочена сумата от 647,22лв. и лихва 615,74лв.

За ДОО за 2018г. в решението е посочена сумата от 3035,88лв. и лихва 2466,90 лв. В РА са посочени сумите от 4 155,84 лв. и лихва в размер на 2466,90лв. В РД са посочени сумите 4155,84лв. и лихва 2345, 63лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

По отношение на вноските за ЗО за 2018г., в решението са посочени сумите от 1756,80лв. и лихва от 1333,46лв. В РА са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1333,46лв. В РД са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1267, 91 лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

Неяснотата във волята на административния орган, който с решението потвърждава РА в тези три части, а в РА сочи, че препраща към мотивите на РД, води до отмяна на атакувания акт в тази част. Различните суми в решението, в РА и в РД не съставляват техническа грешка, а липса на мотиви и ясна вола от страна на приходния орган.

Със същото решение е изменен Ревизионния акт за следните задължения: Вноски за ЗО за 2017г. от 403, 20лв. на 348,лв.-главница и лихва от 356, 95лв. на 277, 08лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. от 1404,00лв . на 1124лв.- главница и от 833,41лв. на 781, 29лв.-лихва.

С решението е отменен РА в частта относно размера на задълженията по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019г. и за 2020г., както и в частта за задълженията по КСО и ЗЗО за ДОО, ДЗПО – УПФ за ЗО за 2020г. Преписката е върната за издаване на нов РА за отменения период по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО .

Предмет на настоящия съдебен контрол е РА в частта, с която е потвърден с Решение 506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП [област].

Жалбата е допустима.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002122000297-020-001/20.01.2022 г. /л.249, том втори/, издадена от И. К. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП [област], упълномощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 31.01.2022 г., чрез електронно съобщение /л.252 том втори/. Със ЗИЗВР № Р-16002122000297-020-002/03.08.2022 г.и ЗИЗВР Р-16002122000297- 020-003/18.08.2022 г. издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 30.09.2022 г. На основание чл. 34. ал. 1. т. 2 ДОПК със Заповед № Р-16002122000297-023-002/19.09.2022 г. ревизионното производство е спряно и е възобновено със Заповед от 28.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [област] правомощията по извършване на ревизионното производство са иззети от И. К. К. началник сектор „Ревизии“ при ТД на ИАП [област] и са възложени на главен инспектор по приходите П. Х. К., определен да изпълнява длъжността началник сектор „Ревизии“ със Заповед № 2-571/13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. В срока по чл. 117. ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад от 24.06.2024 г/л.1124 и сл. том пети/., въз основа на който е издаден РА от 10.09.2024 г. /л. 1178 и сл. том пети/. В РА са обсъдени бланкетно възраженията на лицето, като се сочи /л.1176/, че са анализирани всички документи, предоставени от лицето и в хода на ревизията.

Ревизията по ЗДДФЛ е за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.; жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на „ВЕНИВАЛ” ЕООД и е регистриран като ЕТ „В.-В. В.“; подал е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. с декларирани доходи от отдаване на недвижимо имущество под наем; не са декларирани заеми; съпрузите са представили декларация за компенсиране на разходите един на друг при установено наличие на доходи. Установено е, че за ревизирания период В. В. е внасял средства по банковите си сметки, придобил е имущество: недвижим имот (мансарден апартамент) с НА № 124 том 1 рег.№ 2370 от 12.04.2018 г., на стойност 15 600.00 лв./л.517, том трети/, както и недвижими имоти с НА № 48 том 7 от 19.12.2018 г. находящи се в [област], [улица]: апартамент № *, апартамент № *, апартамент № *, паркомясто № */*, паркомясто № */*, на обща стойност 191 300 евро (374 150.28 лв.). Жалбоподателят е посочил в писмените си обяснения /л.580 том трети/, че средствата са от банкови заеми и заеми от физически лица. Ревизиращите органи установяват по сметките на лицето суми от наем, които не са декларирани. Органите по приходите са приели на база анализ за 2015 г, че наличните средства в брой към 01.01.2016 г. са в размер на 0.00 лв. и че са налице предпоставките на чл. 122 ал. 1. т. 7 от ДОПК, което води до определяне на данъчните основи по реда на чл. 122 ал. 2 от същия кодекс и на осн.чл. 124 ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление. Установеният от органите по приходите доход с неустановен произход за 2016 г.е в размер на 33 316.30 лв., за 2017 г. е в размер на 39 103.98 лв., за 2018 г.е в размер на 65 412.41 лв. и за 2020 г.е в размер на 37 447.80 лв. Определена е годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016, 2017, 2018 и 2020 г.

От назначената по делото експертиза /л.2241, том IX/ се установява следното: В. и В. В. не са декларирали налични пари в брой в началото и края на всяка година от проверявания период и средства за издръжка и живот. В таблицата за съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи на В. В. към 01.01.2016 г.- първата година на проверявания период, ревизиращият екип приема за начално салдо само наличните пари по разплащателните сметки в размер на 1175.80 лева и налични пари в брой - 0.00 лева. Според вещото лице в Наръчника за проверка и ревизии на физически лица, утвърден от Изпълнителния директор на НАП на стр.22 от него е записано, че когато лицето не е представило доказателства или въобще не е предоставило информация за наличните суми в началото на съответния период, органът по приходите приема, че лицето е разполагало със заявената от него наличност към началото на периода, но не повече от 5000.00 лева. Получените приходи от В. В. през 2016 г. в размер на 7175,35 лева са придобити от трудови правоотношения и са посочени в приходната част на ред 3 “Доходи от трудови правоотношения“ в таблицата към РД № Р- 16002122000301/24.06.2024 г. на стр. 2140-2141 от делото. Разходите през 2016 година са платените от В. В. местни данъци и такси в размер на 390,73, посочени на ред 23 „Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения" въз основа на получена информация от МДТ. На ред 28 от таблицата по перо „Други разходи“ е посочена сумата от 7963,15 лева. При тези обстоятелства, вещото лице сочи, че няма документи - фактури, разписки н други подобни, както и преводи от разплащателните сметки на В. В. в Банка * АД и Е. Б. АД, които да удостоверяват на тази сума. В Ревизионния доклад е записано, че „след като ревизираното лице не е декларирало начално и крайно салдо и извършени разходи, остатъкът от доходите, формирани през годината следва да се запишат като „Други разходи“. Според вещото лице, всъщност, сумата от 7 963,15 лева представлява излишък на парични средства - превишение на паричните постъпления над разходите /начално салдо 1175,80 + постъпления 7175,35 - разходи 390,73 - крайно салдо -2,73/ . При условие, че се добавят допълнително и налични пари в брой в размер на 5000,00 лева, превишението на приходите над разходите става 12 963,15 лева. При подадени декларации от съпрузите за компенсиране на разходи при наличие на превишения на единия и недостиг на другия, тази сума може да се запише в разходната част на таблицата към РД на В. В. на ред 29 “Компенсиране на недостиг на В. В.", а в таблицата към ревизионния доклад на В. В. ще се запише в приходната част на таблицата на нов ред „Компенсиране на недостиг от В. В." В Справки- Приложение 1 и Приложение 2 към заключението, в колони от 3-та до 6-та е направена съпоставка на получените доходи и извършените разходи от двамата съпрузи в съответствие с таблиците в ревизионните доклади, а в колони от 7-ма до 10- та резултатът - превишение или недостиг на средства е преобразуван, като в таблицата на В. В. са добавени налични пари в брой в началото на периода и вместо в перо „Други разходи“ с полученото превишение на парични средства е компенсиран недостига на средства на В. В. /л.л.2246 и сл./. Така установеният недостиг на средства на жалбоподателя за 2016 г. от 3 3316,35 лева става 2 0217,16 лева.

През 2017 г. паричните постъпления на В. В. се формират от получените през годината доходи от трудови правоотношения в размер на 13100,89 лева. Към преписката по делото няма приложени документи за извършени разходи, тъй като разходите за данъци и комунални услуги - електричество, В и К и комуникации са платени от В. В.. Превишението на приходите над разходите в размер на 13099,19 лева е отнесено по перо "Други разходи“ с довод, че ревизираното лице не е декларирало начални и крайни салда и не е посочило извършени от него разходи. От С. П. 1 /л.2246/ е видно , че при компенсиране на недостига на средства при В. В. с полученото превишение при съпругата, установеният недостиг на средства при жалбонодателя за 2017 г. от 39103,98 лева става 26004,79 лева.

През 2018 г. съпрузите В. са придобили имущество на стойност 389750,28 лева , разпределено по равно в разходната част на таблиците за съпоставка на доходите и извършените разходи. В обясненията към ревизионната преписка съпрузите неколкократно са заявявали, че всички получени доходи и парични средства са общи за семейството. В таблицата за съпоставка към ревизионния доклад на В. В. получените парични постъпления през годината са в размер на 351145,72 лева, като са посочени по пера в Справка-Приложение 2 към заключението, включително и получените заемни средства, под формата на потребителски и ипотечен кредит от Банка * и заеми от физически лица, които са ползвани за закупуване на недвижимото имущество. По равно е разпределен само доходът от продажба на имущество - семейна имуществена общност - по 37800 лева за двамата. Превишението на приходите над разходите в размер на 44831,96 лева е отнесено по перо „Други разходи“ по съображения, че „Лицето не е дало начални и крайни салда на парични средства в брой и по банкови сметки. Не е посочило извършени от него разходи“. Видно от Справка-Приложение 2 паричните приходи в семейството са по сметките и на името на съпругата. Според вещото лице, следва с превишението на парични средства да се компенсира недостига на средства при В. С.. От С. П. 1 е видно, че при компенсиране на недостига на средства при В. В. с полученото превишение при В. В., установеният недостиг на средства при жалбонодателя за 2018 г. от 65 412,41 лева става 20 580,45 лева.

За периода 2016 г.- 2018 г. в разходната част на таблиците за съпоставка на доходите и разходите по години към Ревизионния доклад, обследващ имуществото, доходите и разходите на В. В. по перо 14 „Разходи за издръжка и живот“ не са посочени суми. Само през 2020 година по същото перо е посочена сумата от 4315,81 лева, представляваща преводи по сметката на сина В., студент по това време и член на домакинството.

На В. В. В. е извършена ревизия за периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. с предмет - данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. В изготвения Ревизионен доклад Р- 16002123003373-092-001 от 20.03.2024 г. е направена съпоставка на имуществото, доходите и разходите на ревизираното лице. В таблицата за съпоставка на доходите и разходите по перо 14 “Разходи за издръжка и живот“ за 2021 г. е посочена сумата 12107,00 лева , а за 2022 г. сумата от 14358,00 лева. В обосновката данъчните ревизори са записали, че лицето не е представило данни и документи за извършени разходи, и за определянето им са ползвали данни на НСИ за двете проверявани години - „Общ потребителски разход на едно лице/потребителска кошница/. Подходът при определянето на разходите за издръжка и живот, използван от ревизиращите инспектори противоречи на указанията записани на стр.20 от Наръчника за проверка и ревизии на физически лица - „За разходи за издръжка и живот и техния размер се вземат предвид събрани в хода на производството данни и документи за такива разходи, без да се вземат предвид статистически данни от НСИ”.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, от която се установява следното: От установените разходи на В. С. В. в Ревизионния доклад през 2018 г. най-значителен е разходът за придобиване на имот от семейството в [населено място], [улица] нотариален акт № 48 по дело № 952 от 19.12.2018 г. за сумата от 191 300 евро или 374 150,28 лева. В разходната част на таблицата за съпоставяне на доходите и разходите за 2018 г. към Ревизионния доклад, е записана сумата от 187 075,14 лева /л.1133 том пети/, което представлява 1/2 от общата сума. През същата година на 12.04.2018 г. семейството придобива и мансарден апартамент в [населено място] за сумата от 15 600.00 лева, 1/2 от който 7800,00 лева, е записана на същия ред от таблицата, или общо 194 875,14 лева. Анализът на разплащателните сметки на името на жалбоподателя показва, че окончателното разплащане е извършено значително по-късно. На 29.08.2019г. по разплащателната сметка на В. В. в Банка * е усвоен ипотечен кредит в размер на 697000 лева. На същата дата жалбоподателят извършва два превода - по сметката на „А. 43“ООД е преведена сумата 226093,95 лева с основание „Окончателно погасяване по договор за строителство от 19.12.2018 г.“ и по сметката на М. М. К. /Продавач в НА №48/19.12.2018 г./ - сумата от 144144,67 лева с основание „Окончателно доплащане на ап.5, 13 и 17 и паркомесга 10/11 и 12/13“. На стр.469 от делото /том втори/ е приложено Дневно извлечение № 34 от 30.08.2019г.от разплащателната сметка в Банка * с титуляр „А. 43“ООД, от което е видно, че М. М. К. е превел получените 144 144,67 лева по сметката на „А. 43“ООД. Общата сума от двата превода /226093,95+144144,67/ е 370238,62 или 189300,00 евро. Преведената сума е с 2000 евро по-малко, от сумата, посочена в нотариалния акт. В справката за установяване съответствието между получените доходи и извършените разходи през 2018 г., приложена към допълнителното заключение /л.2285 том девети/ в колони от 3-та до 6-та са описани паричните приходи и разходи, така както са посочени в таблицата към ревизионния доклад, а в колони от 7-ма до 10-та на реда „придобиване на 1/2 недвижимо имущество“ е изключена сумата разплатена през 2019 г. Посочената сума от 9 755,83 лева включва 7800 лева-1/2 от придобит мансарден апартамент в [населено място] и 1955,83 лева – 1/2 от 2000 евро - платени при подписването на нотариален акт № 48 по дело № 952 от 19.12.2018 г. След извършеното изчисление, превишението на приходите над разходите е в размер на 11 9706,90 лева.

В съдебно заседание /л.2375 и сл./ вещото лице сочи, че тъй като цялата сума по НА е платена през 2019г., то разходите следва да се впишат през 2019г. Сочи, че „А. 43“ е строителната фирма, на която е платена сумата от 22 6093, 95лв. по договора за строителство и основанието е приключване на договора за строителство през 2018г., а втората сума от 144 144,67 лв. е платена на М. К. отново по този договор, като основанието е доплащане на апартаменти. Вещото лице сочи, че на следващия ден, след като получава парите, М. К. ги превежда на строителя „А. 43“, от което става ясно, че се плаща едно и също нещо. Според експерта втората сума съставлява доплащане, тъй като тя заедно със сумата от 2000 евро представлява сумата по НА, като вероятно сумата от 2000 евро е платена в брой. Вещото лице сочи, че по тази причина тези 2000 евро трябва да се отразят, като 1/2 от тях се отрази през 2018г., а цялата останала сума съставлява разход за 2019г. Според експерта, общо са платени 189 300 евро, които са 144 144,67 лв. и 226 093 лева, което е 370 238,62 лв. общо, или 189 300 евро, а окончателната цена е 191 200 евро, разликата от 2000 евро е платена в брой. Според вещото лице, в крайна сметка без 2000 евро всички суми са постъпили при строителя, поради което сумата, платена 2019г. трябва да се отрази 2019г., а не 2018г. и отново да се направят изчисления. В този случай за 2018г. няма недостиг, а превишение, налице са повече приходи отколкото разходи. В.л. сочи, че за анализа на паричните потоци е релевантна датата на плащане, доколкото става дума за разход на пари, а не за собственост по документи.

Съдът кредитира основното и допълнителното заключение на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.

Съдът счита, че РА е издаден от компетентентен по степен, място и материя орган. Същият е подписан с електронни подписи от органите по приходите– негови издатели и същият е създаден като електронен документ по см. на чл. 3 точка 35 от Регламент 910/2014г. на ЕПС от 23 юли 2014г. и е спазено изискването за форма. РА съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК, съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размера на задълженията и РД е неразделна част от него. Спазен е срокът по чл. 109 от ДОПК, с оглед надлежното упражняване на правомощието за образуване на процесното ревизионно производство, с посочената по- горе ЗВР, в рамките на 5- годишния срок.Липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения- такива, които съществено са ограничили процесуалното право на защита на засегнатото лице в хода на ревизионното производство.Поради това съдът дължи произнасяне по съществото на спора, т. е. в случая дали е налице материалноправно основание за определяне на задълженията. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи оспорващият. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай органите по приходите са приели /л.1124 и сл./, че лицето няма посочени начални и крайни стойности на парични средства в брой и по банков път; основната дейност е от трудови правоотношения; няма регистрирано ФУ и отчитане на продажби. Установено е, че за 2018г. и 2019г. са платени осигурителни вноски за сметка на лицето; не е извършвана търговия с куриерски стоки. Прието е, че лицето реализира доходи от наем, като наемната цена е несъотносимо обстоятелство по чл. 122 ал.2 т. 5 ДОЛК, тъй като се отдава собствен недвижим имот. По отношение на чл. 122 ал.2 т.7 е прието, че лицето не представя декларации по чл. 124 ал.3ДОЛК относно имущественото си състояние; поради това, че лицето не е работодател е неотносимо и обстоятелсвтото по чл. 122ал.2 т. 9 ДОПК; няма сключени договори извън трудовите правоотношения; няма производствена дейност. По отношение на чл. 122 ал.2 т. 14 е посочено, че е относимо обстоятелство, това че лицето не представя данни за обичаен размер на разходите за живот, издръжка, обучение като ревизиращият екип прилага данни от юридически лица – доставчици на комунални и други услуги, които са видни от Дневниците за продажби на тези дружества. По т.16 на чл. 122 ал.2 е посочено, че са установени доходи от наеми на собствени имоти в [област] [улица]; получени са доходи за 2019г. и 2020г. като лицето не е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.

Конкретно за процесния период – 2016-2018г. ревизиращият екип установява следното: За 2016г. лицето не е декларирало начално салдо; от банковите сметки се установява начално салдо от 31 833, 38лв. и крайно салдо 61978, 32лв.; установено е превишение от 33 316,30лв.; данъчната основа за 2016г. е определена на 33316,30лв., дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3331,63 лв. /л.1129 гръб/. За 2017г. е прието, че лицето не декларира начално салдо, от банковите сметки се установява начално салдо 61 978, 32лв. и крайно салдо 97 286,66лв.; установено е превишение от 39 103,98лв.; общата годишна данъчна основа е 39 103, 98лв. и дължимият данък е 3910,40лв. /л.1131/. За 2018г. е установено, че лицето има доходи от трудови правоотношения с ЕВРОЛУКС ЕООД с доход за 2018г. в размер на 2017, 59лв. Посочено е, че лицето не декларира начално салдо, от банковите сметки е установено начално салдо 97 286,66лв. и крайно салдо 0,51лв. През тази година лицето продава апартамент в [населено място] с продажна цена от 17 000лев, като имота е СИО и в паричния поток е отразена само 1/2 тоест 8 500 лв. Лицето през 2018г. продава друг апартамент в [населено място], с продажна цена от 58 600 лв. като имота е СИО и е отразена само 1/2, тоест 29 300лв. Разходите са за ЕВН, БТК, ВиК и данъци. Установено е, че през 2018г. се купува апартамент с НА №124 за 15 600лв., като имота е СИО , тоест разходите за В. са 1/2 или 7 800лв. Купува се и апартаменти от М. К. с НА № 48 на обща стойност 191300 евро с левова равностойност 374150,28лв. и тъй като имотите са СИО, то 1/2 за ревизираното лице е на стойност 187075,14 лв.Установеното превишение за 2018г. е 65 412,41 лв. За 2018г. е определена годишна основа от 65 412,41лв., данъкът по чл. 48 ал.1 е определен на 6 541,24лв., ведно с лихвите за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г. в размер на 3 692 лв.

Съдът съобрази следното: При ревизията по чл.122 органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея. За да се приложи чл. 122 от ДОПК следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по обшия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване. С цел постигане на обективност и достоверност при определяне на задълженията, нормата на чл. 122 регламентира: случаите на приложимост на извършване на ревизии при особени случаи; критериите, по които се формира данъчната основа; процедурата по вменяване на задължението.

В случая се установява, че получените приходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние за 2016 и за 2017г., а за 2018г. няма недостиг на средства. От експертизата, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установи, че за 2016г. има недостиг на средства в размер на 20 217,16 лева, за 2017г. недостигът е 26 004,79 лева., за 2018г. няма недостиг, напротив налице е превишение /вж.допълнителното заключение/.

За 2016г. /л.2293/ съпругата на жалбоподателя получава доходи от трудови правоотношения в размер на 7 175, 35лв., тази сума е посочена в нейния Ревизионен доклад на л.2140-л.2141 от делото. Началното и салдо от наличните пари в разплащателните и сметки е 1175,80лв. Тя е платила данъци в размер на 390, 73лв. /л.2140 гръб/, а на ред 28 „Други разходи“ е посочена сумата от 7 963,15лв. В РД на В. В. е посочено, че след като не е декларирала начално и крайно салдо, и извършени разходи, то следва сумата да се запише в „Други разходи“. Вещото лице е категорично, че по делото няма документи, които да удостоверяват тази сума – фактури, разписки, преводи от нейните сметки в Банка * и *. Според експерта, тази сума се явява излишък на парични средства - превишение на паричните постъпления над разходите. Така, началното салдо от 1 175,80лв. плюс постъпленията от 7 175,35лв. минус разходите от 390,73лв. се получава крайно салдо от 2,73лв.След като се добавят 5000 лв. налични пари в брой по „Наръчника за проверка и ревизии за физически лица“ превишението на приходите над разходите е 12 963, 15лв. Приема се в практиката, че дори лицето да не представи доказателства относно размера на разполагаемата сума в началото на ревизирания период, съгласно действащия Наръчник, следва да се приеме, че същото е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000 лв. Противен извод е в противоречие с принципите на законност, безпристрастност, пропорционалност и еднакво прилагане на закона за всички лица, които са основополагащи за административните производства. Така, при подадена декларация от съпрузите за компенсиране на разходите при превишение на единия и недостиг на другия, то тази сума се записва в разходната част на В. В. на ред 29-ти „Компенсиране на недостиг на В. В.“, а в таблицата към РД на В. В. следва да се запише в приходната част на нов ред „Компенсиране на недостиг от В. В.“. След компенсиране и преизчисления, недостигът на жалбоподателя за 2016г. не е 33316,35лв., а е 20217,16лв. /л.2293 и л.2247, Приложение 1 към експертизата/. Предвид това, основата по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. е в размер на 20 217,16 лв. и дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 2 021, 72лв. Върху тази сума се дължи лихва по чл. 175 ДОПК за периода от 1 май 2017г. до 24.06.2024г. в размер на1551,09лв.

За ревизираната 2017г. вещото лице е съобразило паричните средства на съпругата на жалбоподателя, които се формират от трудовите и правоотношения и са в размер на 13 100, 89лв. /л.2141 и л.2244/. По делото доказателства за разходи от нейна страна през тази година няма; разходите за данъци, ток, вода са платени от съпругът и В. В.. Превишението на приходите на разходите е 13 099,19лв. /л.2141 гръб/ и е отразено в графа „Други разходи“ като мотивите на приходния орган са, че тя не е декларирала начални и крайни салда и не е посочила разходи. При компенсиране на недостига на В. В. с превишението на В. В. /приложение 1 към експертизата, л.2247/, то недостигът при жалбоподателя за 2017г. е 26 004, 79 лв., а не 39103,98лв.

За 2018г. двамата съпрузи са придобили имущество на стойност 389 750,28лв. Според обясненията на В. и В. В. всички доходи и парични средства са общи за семейството. В РД на В. В. /л. 2144/ паричните постъпления са 351 145,72лв., като вещото лице ги е посочило по пера в Приложение 2 към заключението, включително получените заеми от банка * и заеми от физически лица, които са ползвани за купуване на недвижимото имущество. Вещото лице е разпределило по равно само дохода от продажба на СИО – по 37 800 лв. Превишението на приходите над разходите е 44 831,96лв./л.2144/, която сума е отнесена в „Други разходи“ с мотиви на приходния орган, че лицето не е посочило начални и крайни салда, и разходи. Според вещото лице постъплението на парични средства в семейството са и на името на съпругата, поради което с превишението при нея следва да се компенсира недостига на В. В.. При компенсиране на недостига при жалбоподателя с превишението при В. В., установеният недостиг на средства при жалбоподателя за 2018г. е 20 580,45лв..

Специално за 2018г. е изготвено допълнително заключение, според което от разходите на В. В. за 2018г. най-значителният е този за купуване на жилище по НА №48/19.12.2018г. за сумата от 191 300 евро, или 374 150,28лв. Същата година семейството придобива и апартамент в [населено място] за сумата от 15600лв., 1/2 от който е 7800лв. Двете суми, които общо са 194875, 14 лв. са посочени на ред 16 в разходната част на таблицата към РД /л.1132/. След анализ, вещото лице сочи, че окончателното разплащане е извършено по –късно, а именно на 29.08.2019г. Тогава по сметката на жалбоподателя в * е усвоен кредит от 69 700лв. На същата дата В. прави два превода – на строителя „А. 43“ ООД превежда сумата от 226 093, 95лв. с основание – погасяване по договор за строителство от 19.12.2018г. и по сметката на М. К., който е продавача по НА №48 превежда сумата от 144 144,67лв. с основание – окончателно доплащане на ап.*, ап.* и ап.*, и паркоместа */*и */*. Според дневното извлечение от 30.08.2019г. на „А. 43“ /л.469/, М. К. превежда на дружеството сумата от 144 144,67лв. Общата сума от двата превода – 226 093,95лв. и 144 144,67лв е 370 238,62лв. или 189 300 евро. Преведената сума е с 2000 евро по –малко от сумата, посочена в нотариалния акт. Вещото лице сочи, че в приложението към допълнителната експертиза изключва сумата, платена през 2019г. Посочената сума от 9755,83лв. включва 7800 лв.-1/2 от придобит апартамент в [област] и 1955,83лв.-1/2 от 2000 евро-платени при подписване на НА 48 от 19.12.2018г. След извършено преизчисляване, превишението на приходите над разходите е 119 706, 90лв. При тази безспорна установеност по делото, съдът счита, че за 2018г. няма задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, тъй като няма недостиг. Преизчисленията от допълнителната експертиза излизат на плюс и без да се включва на В. В. имущественото състояние. В основното заключение вещото лице е направило компенсиране на недостига при жалбоподателя с превишението при В. В. за 2018г. При компенсацията сочи, че установеният недостиг на средства при жалбоподателя за 2018г. е 20 580,45лв., а не 65412,41лв. Но в допълнителното заключение, след като е направен анализ на паричния поток е категорично, че превишението на приходите над разходите за 2018г. при жалбоподателя е 119706, 90лв. В този случай според съда няма основание за облагане по ЗДДФЛ.

Предвид изложеното, по ЗДДФЛ за 2016г. РА следва да се измени от сумата 3331,63лв. на сумата на сумата 2021,72лв. и лихва от 2653,28лв. на 1551,09лв. за периода от 1 май 2017г. до 24.06.2024г.

За 2017г. РА следва да се измени в частта за ЗДДФЛ от сумата 3910,40лв. на сумата 2600,47лв. и лихва от 2717,71лв. на 1731,44лв. за периода от 1 май 2018г. до 24.06.2024г.

По отношение на ревизираната 2018 година, то суми по ЗДДФЛ не се дължат, тъй като има превишение и в тази част РА следва да се отмени като издаден в противоречие с материалния закон.

В частта за ДОО и ЗЗО, както се посочи по- горе, сумите по решението са едни, а по РА и РД са други /л.49 том първи, лист 1140 том пети и л.1178 том пети/.

В РА и в РД сумите за ДОО за 2017г. са както следва: ДОО за 2017г.- 885,96лв. и лихва в размер на 589,89лв. за периода от 1 май 2018г. до 24.06.2024г. В решението е посочена сумата от 647,22лв. и лихва 615,74лв.

За ДОО за 2018г. в решението е посочена сумата от 3035,88лв. и лихва 2466,90 лв. В РА са посочени сумите от 4 155,84 лв. и лихва в размер на 2466,90лв. В РД са посочени сумите 4155,84лв. и лихва 2345, 63лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

По отношение на вноските за ЗО за 2018г., в решението са посочени сумите от 1756,80лв. и лихва от 1333,46лв. В РА са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1333,46лв. В РД са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1267, 91 лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

Неяснотата във волята на административния орган, който с решението потвърждава РА в тези три части, а в РА сочи, че препраща към мотивите на РД, води до отмяна на атакувания акт в тази част. Различните суми в решението, в РА и в РД не съставляват техническа грешка, а липса на мотиви и ясна вола от страна на приходния орган.

По отношение на вноските за ДЗПО-УПФ за 2017г., в решението, в РА и в РД сумите са едни и същи – 321,00лв. главница и 223,09 лихва /л.49, л.1140, л.1178/. В тази част РА следва да се потвърди, тъй като максималния осигурителен доход е по – малък от сумата 26 004,79 лв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че РА в частта за ДОО за 2017 и 2018г., както и в частта за ЗО за 2018г. трябва да се отмени поради липса на ясна воля на административния орган и мотиви в тази част. РА в частта за ЗДДФЛ за 2016г. и за 2017г. трябва да се измени. В частта за ЗДДФЛ за 2018г. следва да се отмени. В частта за ДЗПО УПФ за 2017г. жалбата следва да се отхвърли.

Направените от жалбоподателя разноски са в размер на 50лв. за ДТ, 936 лв. за в.л./л.2235 и л.2264/, 200лв. за в.л. /л.2280/ и 2200лв. адвокатски хонорар, общо 3386лв. Направените от ответника разноски са в размер на 3324,97 лв., определени по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 2527,71лв. /уважена част – 24 988,40лв.делено на заявена -33473,21лв., умножено по направените от жалбоподателя разноски - 3386лв./. В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 2482,15лв./отхвърлена част 24988,40лв. делено на заявена – 33473,21, умножено по разноските на ответника – 3324, 97лв./. По компенсация ответникът следва да плати на жалбоподателя разноски в размер на 45,56лв.

Водим от горното и на основание чл. 160 ДОПК, Административен съд -[област]

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002122000297-091-001/ 10.09.2024г. на началник сектор и ръководител на ревизия, потвърден, изменен и отменен с Решение №506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП-[област] В ЧАСТТА на установения Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016г. от 3 331,63 лв. на сумата от 2 021,72 лв.и лихва от 2 653,28лв. на 1 551,09 лв., както и в частта за установения Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017г. от 3 910,40лв. на 2600,47лв. и лихва от 2717,71 лв. на 1731,44лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002122000297-091-001/ 10.09.2024г. на началник сектор и ръководител на ревизия, потвърден, изменен и отменен с Решение №506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП-[област] В ЧАСТТА за установения Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018г., както и в частта за вноски ДОО за 2017г., вноски ДОО за 2018г. и в частта за ЗО за 2018г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. В., [ЕГН] срещу Ревизионен акт № Р-16002122000297-091-001/ 10.09.2024г. на началник сектор и ръководител на ревизия, потвърден, изменен и отменен с Решение 506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП [област], В ЧАСТТА за вноски ДЗПО – УПФ за 2017г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на В. С. В., [ЕГН] разноски в размер на 45,56лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дн. срок от съобщението на страните.