Решение по адм. дело №247/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Делото е образувано по жалба на С. С. Т. от [населено място] в качеството на баща и законен представител на детето Л. С. Т. против отказ на Директор Дирекция "Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. за запознаване с досието на детето.

В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че отговора от Директора ДСП – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. е неправилен и незаконосъобразен и като такъв се иска неговата отмяна.

От ответника Директор ДСП – Варна няма постъпил отговор по жалбата.

С писмо вх. № 2651/17.02.2025г. от Директор ДСП – Варна е постъпила административна преписка с документи под опис. С допълнително писмо вх. № 3250/25.02.2025г. е постъпило заявлението на жалбоподателя от 13.11.2024г., писма от и до АСП и ДСП – Варна, която е приета по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. В. П., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна по жалбата - Директор ДСП – Варна, не се явява, не се представлява, не депозира становище по жалбата.

С определение № 1892/26.02.2025г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е счел, че в конкретния случай искането на жалбоподателя от 13.11.2024г. не конкретизира административна преписка от досието на детето, не конкретизира и искане за запознаване с досието по повод на конкретна процедура /напр. издаване на задължителни предписания за работа с детето/ или въобще преписка по която родителят да се запознае във връзка с негов сигнал, искане или оплакване, нито пък съдържа искане за запознаване с конкретен, доклад или протокол. Същевременно и писмо изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. не разкрива белези на изричен отказ за предоставяне на жалбоподателя на поисканата информация, а представлява обобщение на извършени проверки и информация затова че за резултатите от тях жалбоподателят е уведомен, респ. от това писмо не може да се установи, че е отказано на жалбоподателя да му се предостави конкретна информация, защото в самото искане, което е подадено липсва необходимата индивидуализация на това което точно се иска.

С определение № 7833/14.07.2025 г. на ВАС определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, тъй като от съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран АдмС Пловдив, се извлича, че жалбоподателят е атакувал неформален отказ на ръководителя на ОЗД/ДСП – Варна, от 20.01.2025г., да му бъде предоставен достъп до досието на малолетната му дъщеря Л. С. Т., като подробно е посочил информацията, която иска да получи. При тази фактическа обстановка, искането формулирано в заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. по съществото си представлява такова за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Следователно, административният орган като не се е произнесъл по подаденото искане по същество е отказал да уважи искане за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК във връзка с § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията и съответно този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет).

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление за достъп до лични данни вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. С. С. Т. от [населено място] в качеството на баща и законен представител на детето Л. С. Т. на основание чл. 34, ал.1 АПК е поискал предоставяне досието на малолетното му дете /§1, т.8 от ДР на ППЗЗдет/ чрез предоставяне на пълен достъп до следната информация: материали по образувана административна преписка във връзка с работата на ДСП – Варна по случая на детето; всички сигнали постъпили в ДСП свързани с детето, както и заключенията към тях; протоколите от всички провеждани срещи, които касаят детето, включително и трети лица; всички заключения на психолози, вещи лица и други експерти, изготвени социални доклади, окончателни и междинни доклади на външни доставчици на социални услуги, подавани молби, оценки, планове за работа, предписания, заповеди, разпореждания и др. в резултат от работата на ДСП свързани с детето.

С писмо изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. Директор ДСП – Варна посочват, че социалните служители се запознават с личната история на семейството през 2021г., при конституирането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна като страна в гражданско дело № 8742/2021г. по описа на РС – Варна. В това производство е изискан социален доклад, който е изготвен своевременно и депозиран като същият обхваща само проучване по местоживеене на майката и детето, тъй като местоживеенето на жалбоподателя е било на територията на Община Карлово. Впоследствие са били направени поредица от нови социални проучвания, които обхващат и социално битовите условия на жалбоподателя с които социални доклади последният е запознат. Посочено е че са били правени проверки по сигнали вх. № СИГ/Д-В/545/27.09.2021г., СИГ/Д-В/661/26.11.2021г. вх. СИГ/Д-В/433/19.07.2023г. № СИГ/Д-В/104/12.02.2024г., отговори по които са били получени своевременно от жалбоподателя. Не са констатирани рискови фактори за детето Л., които да налагат спрямо него да бъде предприета мярка за закрила по смисъла на ЗЗдет. Издадена е била предварителна оценка на потребностите за ползване на социална услуга към КСУ „***“ [населено място] като от постъпилата информация от доставчика на услугата КСУ „***“ [населено място], става ясно че и двамата родители сътрудничат на услугата и редовно посещават консултации.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 24.01.2025 година, а жалбата срещу заповедта е подадена до съда на 04.02.2025 година.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Актът е издаден компетентен административен орган, тъй като в случая директорът на Дирекция "Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна е компетентен да предостави или не поисканата информация. В тази връзка директорът на ДСП – Варна е компетентният орган да се произнесе по искането.

Искането за предоставяне на информация, касаеща жалбоподателя и неговото малолетно дете, представлява по същността си искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Иска се извършване на административно действие - предоставяне на достъп до административната преписка, както и заверени копия от същата. Съгласно цитираната правна норма "Административна услуга" е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Всяко лице, поискало такава, има правото да я получи след заплащане на съответната такса, ако такава е предвидена, или възстановяване на евентуално направените разноски. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оттук следва, че за тези производства са приложими нормите за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Информацията представлява законен интерес на жалбоподателя, която да послужи при упражняване на заявено от него законно право. Въз основа на чл. 21, ал. 3 от АПК, акта, с който се предоставя или отказва предоставянето на информацията може да се характеризира като индивидуален административен акт.

Следва да се отбележи, че принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси (чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК). Този принцип е доразвит в чл. 34, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да осигури достъп на заинтересованите лица до преписката чрез преглеждане на документите и да се правят копия за тяхна сметка по всяко време на производството. В настоящия случай жалбоподателят е баща на децата, за които е образувана преписката, поради което същият е безспорно заинтересовано лице и има право на достъп до преписка. Тук следва да се има предвид, че под преписка следва да се разбира "досие“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ППЗЗДет., което представлява съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете. Освен това съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет).

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, индивидуален административен акт е изявление на воля на административен орган, с което се създават, изменят, погасяват или признават права или задължения на конкретни лица, както и отказът да се извърши исканото действие. Съгласно ал. 3 от същия член, отказът да се извърши административна услуга също представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване.

При липсата на ясно волеизявление или то е непълно, следва да се приеме, че органът фактически е отказал да извърши поисканата административна услуга. Съгласно § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на административно действие, което представлява законен интерес за физическо или юридическо лице. Искането за достъп до преписката на детето попада именно в тази категория – то представлява действие, което е от законен интерес за родителя и/или законния представител. Когато административният орган не се произнесе изрично по подадено заявление, въпреки че е длъжен да го направи, или отговорът е формален или непълен, това представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а когато е налице писмен отговор, който само формално, без да съдържа реално произнасяне по искането, представлява неформален (фактически) отказ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че писмото на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна от 20.01.2025 г. представлява неформален (фактически) отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, по следните съображения:

Подаденото от жалбоподателя заявление от 13.11.2024 г. е редовно и допустимо. С него е поискан достъп до досието на малолетното дете Л. С. Т., включващо конкретно посочени категории документи – социални доклади, сигнали, експертни становища, протоколи, оценки, планове за работа, заповеди, разпореждания и други актове, свързани с прилагането на мерки за закрила. Заявлението съдържа необходимата индивидуализация на лицето, за което се отнася исканата информация – трите имена и ЕГН на детето, както и посочване на качеството на жалбоподателя като негов баща и законен представител. По този начин заявлението изцяло отговаря на изискванията на чл. 29 и чл. 30, ал. 1 от АПК и не оставя съмнение относно предмета и обхвата на искането.

Доколкото документите се отнасят до малолетното дете на жалбоподателя, и последният не е лишен от родителски права, за него безспорно съществува правен интерес да получи достъп до съответната информация. Правният интерес произтича от качеството му на родител и законен представител, на когото законът предоставя правото да бъде информиран и консултиран относно всички мерки и действия, предприети спрямо детето по Закона за закрила на детето (чл. 8, ал. 2 ЗЗДет.). Правото на достъп до преписката е израз и на принципите на откритост и равнопоставеност на страните в административния процес, закрепени в чл. 12, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от АПК. Следователно жалбоподателят е заинтересовано лице, спрямо което органът е бил длъжен да се произнесе по същество на заявлението.

Дори при наличие на евентуални непълноти или нередовности в подаденото заявление, административният орган е бил длъжен, съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, да уведоми заявителя и да му даде срок за тяхното отстраняване, като го предупреди за последиците при неизпълнение. Тъй като по делото не се установява органът да е отправил подобно уведомление или да е констатирал нередовност, следва да се приеме, че искането е било редовно и подлежащо на произнасяне по същество.

С изпращането на писмо от 20.01.2025 г., което съдържа единствено описателна информация относно извършени проверки и предприети действия, но не включва изявление на воля дали се предоставя или отказва достъп до исканата информация, административният орган е пропуснал да упражни компетентността си по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК и е отказал фактически да се произнесе по същество на подаденото заявление.

Липсата на изричен акт в предвидената от закона форма не освобождава органа от задължението му да реши подаденото искане, а непроизнасянето представлява фактически отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 и чл. 58, ал. 1 от АПК.

В конкретния случай административният орган не е предоставил исканата информация в пълнота, нито е мотивирал отказа си за това, основан на релевантна правна норма (например по чл. 13 ЗЗДет.). По този начин той е отказал да извърши исканата административна услуга, каквато по естеството си е предоставянето на достъп до преписка. Следователно писмото от 20.01.2025 г., макар формално да не съдържа изрично волеизявление, обективира неформален (фактически) отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Следователно, като не се е произнесъл по подаденото заявление по същество, административният орган фактически е отказал да извърши поисканата административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във връзка с § 1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Този отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – липса на произнасяне по същество и неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 2 от АПК. Той противоречи и на материалноправните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от АПК и чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето, не съдържа мотиви, което препятства ефективния съдебен контрол, и не съответства на целта на закона – гарантиране на правото на родителите да бъдат информирани за предприетите по отношение на тяхното дете мерки.

По тези съображения съдът приема, че писмото на директора на ДСП – Варна от 20.01.2025 г. представлява неформален (фактически) отказ за извършване на административна услуга – предоставяне на достъп до досието на детето, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на административния орган за изрично произнасяне по заявлението при спазване на дадените указания.

При посочения изход на спора на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1100 лева адвокатски хонорар и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXX състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. Т. от [населено място], баща и законен представител на малолетното дете Л. С. Т., неформалния (фактически) отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, обективиран в писмо изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025 г., за предоставяне на достъп до досието на детето.

ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя с вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, съобразно представения по делото списък в размер на 1100 лева адвокатски хонорар и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.