№ 3612
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стоян Михов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
и прокурора С. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно
дело № 20231100203880 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Х. П. И. се явява лично, доведен от органите на ОД
„Охрана“ от Затвора гр. София.
В залата се явява адв. Л. М. - САК, определен за служебен защитник на
осъдения по искане на съдията-докладчик.
Началникът на Затвора – град София, редовно призован, се
представлява от инспектор М., с представена в днешното съдебно заседание
заповед за упълномощаване.
СГП с представител С. С..
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм адв. М. да ме защитава в производството.
АДВ. М.: Запознат съм с материалите, мога да поема защитата.
Съдът, съборазявайки обстоятелството, че осъденото лице изрично е
заявило желанието да ползва защитник, представило е декларация, че не
разполага с необходимите средства за да си упълномощи такъв, а интересите
на правосъдието налагат защитата му в настоящото производство да бъде
осигурена от адвокат, констатира че са налице основанията на чл. 439, ал. 3
НПК за назначаване на служебен защитник – адв. Машолов на осъденото
лице, предвид на което и
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. Л. М. САК за служебен защитник на осъдения Х. П.
1
И..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ не констатира наличието на процесуални пречки по хода на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличност на осъдения, съгласно представено затворническото
досие както следва:
Х. П. И., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“, ЕГН **********.
Съдът разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, нямам искания по
доказателствата и реда на съдебното следствие.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отводи.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи.
На основание чл. 276, ал.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъдения за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
АДВ. М.: Поддържам молбата, нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата, нямам искания по
доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Запознат съм с молбата. Представям и моля да бъде
приета справка за изтърпяна част от наказанието на осъдения Х. П. И..
ОСЪДЕНИЯ: Поддържам молбата си.
2
АДВ. М.: Да се приеме справката.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката да се приеме.
Съдът, съобразявайки становището на страните констатира, че
представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета
на доказване по делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание писмена
справка от представителя на началника на Затвора София.
На основание чл. 283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали,
ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Видно от представените материали считам, че молбата на
осъдения и подзащитен Х. П. И. е основателна от законова и фактическа
гледна точка. На първо място е налице законовата предпоставка по чл. 70, ал.
1, т. 2 НК, по отношение срока на изтърпяното наказание. На второ място,
налице е законовата предпоставка на чл. 36 НК, относно изпълнение на
целите на специалната и генералната превенция на наказанието. Без да
изпадам в подробности и с оглед на процесуална икономия, когато човек чете
представения доклад, първоначалния план на присъдата, експертната оценка
на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения и молбата
от него за УПО, би се запитал на какво основание е заключението на
затворническата администрация, цитирам: „Считаме, че не са налице
достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното
заведение“. Фактите за неговото поведение по време на изтърпяване на
присъдата се „разминават“ с това заключение, от което следва да се
предположи, че заключението е на база субективни възприятия и преценки,
професионален и житейски опит, както и някакъв „усет“ на отговорните
служители от затворническата администрация, цитирам, че „лишенията от
свобода И. не е дал категорични доказателства за поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и
кумулативно посочените в чл. 439а НПК предпоставки не са изпълнени“.
Считам, че тази формулировка е представен по едни „разтеглив“,
необоснован начин, при което категоричните доказателства никога не са били
3
и не биха били достатъчни и съответно формулировката би легитимирала
едно продължаване на наказанието „лишаване от свобода“, но „за всеки
случай“, а не на базата на законовите предпоставки. На трето място считам, че
следва да се има предвид посочения в молбата на осъдения причина, поради
която той иска не просто да бъде на свобода, а и заради възможността да се
грижи за жена си и децата си, което няма как да стане в затвора. В смисъла на
изложеното моля съда да удовлетвори молбата на осъдения Х. П. И. за УПО и
постановите съответния съдебен акт.
ОСЪДЕНИЯТ: Присъединявам се към казаното от защитата ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице за неоснователна. Моля да я оставите без уважение,
независимо, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал.1 от НК, а именно
да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното наказание. Считам, че не са
събрани в настоящото производство доказателства по смисъла на чл. 439а от
НПК за поправяне на осъденото лице. При постъпването му в мястото на
лишаване от свобода първоначалната оценка на риска от рецидив е
определена от средна към високи стойности, като към момента независимо,
че е снижена на 75 т. отново остава във високите стойности на среден риск.
Видно от изготвения от затворническата администрация доклад по отношение
на лишения от свобода е налице необходимост на повишаване на
корекционния процес с оглед отработване на констатираните дефицитни
зони. Допълнителен аргумент е, че първоначално определения режим не е бил
заменен също в по-лек, целите и задачите заложени в плана на присъдата
също не са изпълнени, а рискът от вреди е с непроменени стойности. Видно
от първоначалния план на присъдата, целите за намаляване на риска от
рецидив са посочени с времева продължителност от една година, като към
този момент срокът не е изтекъл. Намирам, че поведението на осъденото лице
в мястото на лишаване от свобода не надхвърля обичайното поведение, като
към настоящия момент не са постигнати целите в разпоредбата на чл. 36 НК
на наказанието.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на Началника на затвора по отношение
на молбата на осъденото лице е отрицателно. Смята се, че е налице само
първата изискуема от закона предпоставка, в случая е изтърпяно 2/3 от
наложеното наказание, тъй като деянието за което е осъден е наложено в
условията на опасен рецидив. По отношение на втората предпоставка,
началникът на затвора смята, че от наличните към момента доказателства не
може да се направи обоснован извод за постигане целите на наказанието, като
мотивите му съвпадат с изложеното от представителя на СГП и няма да ги
преповтарям. С оглед на изложеното моля да оставите молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ: В момента работя, нямам наказания, държа се добре и в
момента даже съм на работа. Моля съда, ако е възможно да ме освободи,
остават ми с работа - 25 август да си излезна. Имам шест деца, за които няма
кой да се грижи. Признавам грешката, която съм извършил, искам да се
4
поправя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Ако може наистина да бъде удовлетворена молбата за
УПО.
Съдът, съобразявайки становището на страните, намери за установено
следното:
Производството е образувано по молба на осъдения Х. П. И., с искане за
постановяване на УПО от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, наложено му съгласно протоколно определение на СРС, НО, 102
състав, по НОХД № 9620/22 г. за престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т.
1 НК, в размер на една година и осем месеца.
Съобразявайки относимите към произнасянето въпроси, съдът
констатира, че е налице първата законоустановена предпоставка за
постановяване на УПО, а именно осъденият да е изтълпял повече от 2/3 от
наложеното наказание „лишаване от свобода“, като видно от представената в
днешното съдебно заседание справка от началника на затвора София, към
днешна дата осъденият е изтърпял 1 година, 3 месеца и 15 дни, съответно от
работа 2 месеца и 24 дни, всичко изтърпяно към настоящия момент е една
година, шест месеца и девет дни, като остатъкът е 1 месец и 21 дена.
По отношение на втората предпоставка, а именно даването на
несъмнени доказателства, че осъденият се е поправил преди изтърпяване на
срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и в този смисъл
последващо изпълнение на наказанието се явява непропорционално и
необосновано на ограничението, което търпи, настоящият съдебен състав
приема, че същата не е налице.
За да формира този извод, съдът съобрази приложения доклад както и
материалите съдържащи се в затворническото досие. Видно от посочените
доказателствени източници, към настоящия момент риска от рецидив и вреди
за обществото продължава да бъде сериозен, като остава във високите
стойности на средния риск от 75 точки. Към настоящия момент продължава
да се установява наличието на ясно изразени дефицитни зони, в рамките на
които следва да продължи полагането на необходимите корекционни
действия, като същите са многобройни, а именно: настоящото
правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушеинето,
образование и обучение, начин на живот и обкръжение както и умение за
мислене.
В рамките на изпълнение на наказанието се установява, че осъденото
лице е демонстрирало добросъвестно отношение при изпълнение на
5
наказанието, като съответно е бил записан и успешно е завършил 4 клас, към
СУ „Иван Рилски“, като във връзка с демонстрираното отношение към
учебния процес е получил предложение за награда и съответно е награден.
Полага труд в мястото на изпълнение на наказанието, като съвестно
изпълнява своите задължения, не проявява агресия и враждебни прояви към
околните. Това добросъвестно поведение обаче, само по себе си, не се явява
достатъчно като съдържание за да се приеме, че изпълнението на наказанието
е постигнало своите цели преждевременно, категорично и неотменимо, в
степента изискуема от закона за да се приеме основателността на искането за
УПО. Все още осъденият продължава да търпи наказанието си при строг
режим, следва да продължи прогресивната система и корекционния процес, с
оглед преценка замяна на режима и продължаване въздействието в насока
констатираните зони на дефицит. В този смисъл, за настоящия съдебен
състав втората законоустановена предпоставка към настоящия момент за
УПО не е налице, което дефинира и молбата на осъдения като неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложените съображения, СГС, НО, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Х. П. И., ЕГН
**********, за постановяване на УПО от остатъка от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 9620/22 г. на СРС, НО, 102
състав.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС, в 7 дневен
срок от днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати
на Началник затвора София, като препси от протокола да се издаде на сл
защитник за послужване пред НБПП.
ОСЪДЕНИЯТ: Не желая да се обжалва определението на съда.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:25 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
6