РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Шумен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500466 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №370 от 12.05.2025г. по гр.д.№1030/2024г., ШРС е отхвърлил иска с
правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от Р. В. М., против Р. А. М. за пълна
трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот на адрес гр.
Шумен, ул. .... № 258: УПИ с площ 298 кв. м., ведно с построената жилищна сграда със
застроена площ 41 кв. м., като неоснователен, отхвърлил е и иска.за частична
трансформация на лично имущество при придобиване на горепосочения недвижим имот.
Недоволен от решението останал ищецът Р. В. М., който го обжалва чрез процесуалния си
представител адв.В.П. при ШАК, изцяло. Излага, че същото се явявало неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Изводите на първоинстанционния
съд не кореспондирали със събрания доказателствен материал. Неправилно било прието, че
бащата на ищеца не бил работил и пребивавал в Германия, както и че волята му била да
надари семейството, а не само сина си. Неправилно съдът приел и че ищецът не бил
работил в Гърция. Жалбоподателят сочи, че по делото несъмнено се доказало, че
ответницата нямала какъвто и да е принос в придобиването на имота. Не без значение било
и обстоятелството, че за да бъде придобит процесния имот, родителите на ищеца
ипотекирали собственото си жилище. Ответницата не се представлявала лично в
производството, което показвало пълната й дезинтересованост от спора. Моли решението
1
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде прието за установено
наличието на пълна трансформация по отношение на процесния имот, на основание чл.23
от СК, евентуално частична такава.
Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител, намира жалбата за
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Съгласно представеното решение по дело № ....22, по описа на Семеен съд към ОС
Дюселдорф /л. 21/, влязло в сила на 25.04.2023 г., признато и допуснато за изпълнение със
заповед № РД - ....22.04.2024г. на кмета на община Шумен, гражданският брак, сключен
между страните Р. В. М. и Р. А. М. на ..... , бил прекратен. Видно от приложената справка от
НБДН, двамата имат едно дете, родено на .....2017г..
Видно от договор за поръчка за блокиране на продажба на недвижим имот от
04.10.2011г., Р. В. М. и Р. А. М. възложили на изпълнителя „Мадара-Хелиос“ООД-гр.Шумен,
блокиране на продажба на недвижим имот-къща, находяща се в гр.Шумен, ул.“....“№258, до
подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота в размер на 25000лв.,
за което възложителите внесли сумата от 500лв.-гаранция за намерението им за закупуване
на имота, като договорът бил сключен за срок до 05.10.2011г..
На посочената дата, Р.Н.А. и С.Ш.А., от една страна, сключили с Р. В. М. и Р. А. М., от
друга, предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот- УПИ от 132 кв.м.,
представляващо имот №ХІІІ-7660 в кв.215 по плана на гр.Шумен, ведно с построената в
имота жилищна сграда и навес без оградни стени при продажна цена в размер на 25 000лв.,
като при подписване на договора купувачите заплатили авансово сумата 2000лв./капаро/,
част от договорената цена. В договора е постигнато съгласие, остатъкът от сумата 23 000лв.
да бъде заплатена най-късно в деня на подписване на нотариалния акт за изповядване на
сделката., като страните се задължавали да сключат окончателен договор в срок от 30дни. от
датата на сключване на предварителния договор.
С анекс от 01.11.2011г., сключен между М. и А. страните се споразумели да удължат
срока на договора до 10.12.2011г., като купувачът заплаща сумата 2400лв., която се приспада
от оставащата обща сума, а именно остатък от 20600лв..
На 07.12.2011г. е подписано отново допълнително споразумение към предварителния
договор//между А.А. и М./, съгласно което срокът на предварителния договор и анекса бил
удължен до 10.01.2013г. Съгласно отразеното в споразумението, към датата на подписването
му, М. следва да заплати сумата от 10 000лв., платими по банков път, като страните се
съгласили остатъкът от продажната цена от 10600лв. да бъде заплатена на месечни вноски
по банков път. Уговорено било и изплащането на неустойка в размер на 2600лв.. при което
2
се задължава общата сума - 13 200 лева да бъде платена по банков път на дванадесет равни
месечни вноски от по 1000 лева, както и една последна изравнителна вноска от 1 200 лева в
деня на продажбата.
Видно от договор за потребителски кредит от 08.12.2011г. ,“Инвест“ООД е
предоставило на В.М.А. /баща на ищеца/ потребителски кредит в размер на 4857 евро, , като
за обезпечаване на кредита последният и съпругата му са учредили ипотека върху
собствения си имот/ нотариален акт №......... на нотариус с рег.№....
Съгласно вносна бележка от 09.12.2011г., на сочената дата Р. В. М. е внесъл по
банковата сметка на продавача Р.А.А.. сумата от 10 000лв., с основание вноска за покупка на
имот.
По делото са представени и документи, удостоверяващи извършени от В.М.А. в полза
на кредитора „Инвест“ ООД парични преводи : сквитанция към ПКО № 418/09.01.2012г., за
сумата 2180 лв., квитанция към ПКО № 2219/06.02.2012 г. за сумата 1008 лв.; както и
3615.70 евро, както следва: разписка № К/09/9245/01.03.2012 г., за сумата 528.30евро,
разписка № К/09/10134/02.04.2012 г., за сумата 769.20 евро, разписка №
К/09/11040/02.05.2012 г., за сумата 615.40 евро, разписка № К/09/11743/04.06.2012г., за
сумата 594.90евро, разписка № К/09/12528/02.07.2012г. за сумата 574.50 евро, разписка
№К/09/14221/29.08.2012г. за сумата 533.40 евро.
Съгласно отразеното в нотариален акт № ...../2013г. на нотариус с рег.№.... на 18.01.2013г.
Р.Н.А. и С.Ш.А. продали на Р. В. М. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Шумен,
представляващ УПИ с площ 132кв.м., представляващ имот №ХІІІ-7660 в кв.215 по плана на
гр.Шумен, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ 41кв.м. с идентификатор
83510.676.320.1, при граници: улица, имот №ХІІ-7661, имот№V-7662, имот №V-7659, имот
№V7640 и имот №ХІV-7639, понастоящем УПИ с площ 298кв.м. с идентификатор
83510.676.320,- с адрес: гр.Шумен, ул.“....“№258, за сумата от 7233.90лв..
По делото са представени и както следва: разписка № К/09/9692/15.03.2012 г., за сумата
513.00 евро ; разписка № К/09/10573/14.04.2012 г., за сумата 513.00 евро; разписка №
К/09/11360/15.05.2012 г., за сумата 513.00 евро; разписка № К/09/11953/11.06.2012 г., за
сумата 513.00 евро; справка от 16.07.2012 г. за сумата 513.00 евро ; разписка №
К/09/14537/10.09.2012 г., за сумата 513.00 евро; разписка № К/09/15563/12.10.2012 г., за
сумата 513.00 евро; разписка № К/09/16236/05.11.2012 г., за сумата 513евро; разписка №
К/09/17291/01.12.2012 г., за сумата 513.00 евро ; вносна бележка от 17.01.2013 г. за внесени в
брой 610 евро, за преводи извършени по банковата сметка на продавача Р.Н.А., с наредител
Р. В. М./ парични средства общо 5 227 евро, с левова равностойност на 10223,12лв..
Видно от писмо от 27.01.2025г. на НАП, ТД-Варна, офис Шумен, за Р. М. липсвали
данни за подадени уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори.
Съгласно показанията на свид.В.А./баща на ищеца/ синът му Р. М. и ищцата се
оженили/не помнел коя година/, но после се развели. Преди да се разделят живели в
неговата къща, като тогава със съпругата му били на работа. След като ги съкратили,
3
започнали работа в Гърция. Там били няколко години, като с тях били и синът му и снахата.
Последните имали нужда от жилище и свидетелят решил да си заложи апартамента.
Процесната къщата била купена със съгласието на Р. М. и Р. М.. Сочи, че всеки един баща
искал да помогне на децата си, като този имот искали да купят жилището за сина му Р..
Като давали парите мислели, че имотът ще бъде на името на Р.. Къщата я купили за
25 000лв.. Заложил си апартамента и от кредитна къща му дали 10 000лв. кредит. Парите от
кредита отишли при Р., а останалите пари за покупката на имота, едната част – той помогнал
малко, а и Р. работел. Когато отишли в Гърция, той работел като уличен музикант, а също и
Р. работел с него. Съпругата му нямала постоянна работа. Р. също не била на работа.
Когато купували къщата, не могли да дадат цялата сума, като не помнел точно колко
пратили- 10-12 000 лв., но полученото от кредита дали за къщата. Другите пари – и
свидетелят имал, и Р. имал. Свидетелят дал 2000-3000 лв. за капаро, и синът му дал някой
лев. Свидетелят не може да каже колко останали за доплащане. Жената, която продавала, се
съгласила да ги изчака. Не може да каже точно колко доплатили- някъде към 11 000лв.,
които плащали на вноски, докато били в Гърция. Двамата с Р. събирали пари за вноските и
ги пращали. Докато били в Гърция, Р. не работела и нямала никакви спестени пари, нямала
и от родителите си. След като купили къщата, страните имали багаж вътре, но не живели
там. След като изплатили имота, свидетелят останал в Гърция 1-2 години да си стъпи на
крака и после се върнал обратно в България, а Р. и Р. били в Гърция и работели.. После
отишли в Германия. Свидетелят твърди също, че като се върнал от Гърция и те се върнали с
него. Когато изплатили имота окончателно отишли при нотариус и знаели, че след като
имат граждански брак, Р. също ще има дял, но тя пари не била давала. Докато живели в
Гърция работели той и синът му Р., а Р. готвела, гледала семейството, поддържала
къщата/квартирата им. Тяхната квартира била близко до църквата. Когато отишли в
Германия, не знаел страните да са имали спорове за къщата. За сватбата им подарил 400-
500-лв., след това се решило да се купува къщата и тогава си заложил апартамента и тогава
им дал парите. Дал парите на тях двамата да си платят и оправят къщата. Дал парите на Р.,
не можел да ги даде на Р.. Окончателно заявява, че.парите ги дал на сина си Р. и заради него.
Свид. Ян.С. приятел на ищеца, излага, че страните сключили брак през 2009г., а се
разделили през 2021 г.. Според свидетеля, може би още имали брак, но не живеели заедно.
Първоначално заживели в апартамента на родителите на ищеца, а през 2014г. купили
къщата, като ипотекирали апартамента на родителите на ищеца.. След това Р. и жена му
заминали да работят в Гърция. Бащата на ищеца не бил в Гърция, а в България, и изплащал
кредита. Р. и Р. имали едно момиче и то се родило преди да купят къщата. Р. се грижел за
финансовата страна, а за домакинството-Р.. Свидетелят нямал спомени ответницата да е
работила или получавала помощи. В Гърция знаел от ищеца, че Р. нищо не работила. Р. бил
музикант и свирел по таверни. Къщата купили за 25 000 лв., като тези пари били плащани
от баща му, между 900- 1000 лв., на изплащане. Свидетелят е категоричен, че в чужбина
родителите на Р. не били ходили с болния му брат. Свидетелят заявява и че не знае бащата на
Р. да свири на някакъв инструмент. Трайно не бил излизал в чужбина.
4
Свид. З. М./разпитан в следващо съдебно заседание след разпита на основната група
свидетели/ заявява, че познавал Р. от дете, а Р.-бегло.
Като се оженили, двамата заживели при бащата на ищеца, а след това решили да си купят
къща, за да живеят самостоятелно. От ищеца знаел, че апартаментът на баща му бил
ипотекиран, за да купят къщата. Р. и баща му били в Гърция да работят, за да могат да
платят кредита за жилището, работели като улични музиканти. Не знаел колко време
изплащали тази къща, тъй като ищецът общувал повече със сина на свидетеля. Ходил в
къщата 1-2 пъти, но там не се живеело. Докато били в Гърция, свидетелят бил чувал, че Р.
ходил да чисти., да помага в църквата, чистела и къщи. За връзката си със семейството
свидетелят сочи, че Р. идвал в тях като дете. Р. бил музикант, свирел на клавир,акордеон.
Баща му също свирел, но не го бил виждал да свири. От Р. знаел , че баща му свири и като
били в Гърция баща му също свирел. За парите за къщата знаел от Р.. Докато Р. и баща му
били в Гърция, майката на Р. се грижела за болния му брат. Не знаел болният му брат да е
ходил в Гърция. Майка на Р. ходела в Гърция, но за кратко. Твърди, че всичко знаел от Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Заявена е претенция с правна квалификация чл.23 от СК - наличие на трансформация
на лично имущество в придобит по време на брака недвижим имот: Ищецът твърди, че за
придобиване на описания по-горе имот-дворно място с находяща се в същото жилищна
сграда бил вложил средства от извънбрачен произход, получени на лично основание: 2
000лв. - капаро; 10 000лв. – сума, предоставена му от неговите родители като дарение и
внесена от ищеца по банкова сметка на продавача; 12 121.84 лева – преведена по банков път
на вноски от ищеца чрез преводи от Гърция през периода 09.02.2012 г. - 18.01.2013 г. и една
последна изравнителна вноска от 1078.16 лева - платена в брой от неговите родители, в деня
на продажбата. Твърди и че лично платил и 500 лева „стоп – капаро“ на посредник преди
подписване на предварителен договор, както и 2 600 лева като неустойка договорена
допълнително и дължима поради забавени плащания на вноски.
Съобразно нормата на чл. 21 СК, вещните права, придобити през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие
име са придобити. Разпоредбата на чл. 23 СК въвежда изключение от горното правило, като
постановява, че лични са вещните права, придобити през време на брака с изцяло лично
имущество. Следователно налице е оборима презумпция - всеки от съпрузите може да
опровергае съвместия принос в придобиване правото на собственост и да установи влагане
на лични средства.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: че с ответницата са бивши съпрузи,
че процесният имот е придобит по време на брака им, придобивната стойност на имота
съобразно вида на възмездната сделка, размера на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния
5
имот – изцяло или отчасти, както и влагането им за придобиването на процесния недвижим
имот.
Доколкото са налице твърдения, че част от паричните средства са дадени от родител на
единия съпруг/на ищеца/ и имотът е придобит на името само на този съпруг, то тежестта да
установи дарствено намерение и за себе си, респективно за семейството, е на другия
съпруг/в случая ответницата/.
В настоящия случай безспорно се установи, че страните са били съпрузи и че
процесният недвижим имот е придобит по време на брака им.
Установи се и че по време на брака между страните е била заплатена стойността на
имота.
Отразеното в представените писмени доказателства - договор за поръчка за блокиране
на продажба на недвижим имот от .....2011г., предварителен договор за покупко-продажба на
недвижимия имот, анекс от.....2011г и допълнително споразумение към предварителния
договор, като договорът за поръчка за блокиранне на продажбата и предварителния договор
носят подписите и на ответницата, налагат категоричния извод, че придобивната стойност
на имота е 25 000лв., а не вписаната в нотариалния акт данъчна оценка на същия. В този
смисъл са и показанията на свидетелите на ищцовата страна.
Съгласно константната практика, в производството по иск за собственост между съпрузи
на основание трансформация на лични средства е допустимо със свидетелски показания да
се установява заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, а в случая са
ангажирани и писмени доказателства в тази насока..
Така ищецът твърди, че е заплатил с негови лични средства в брой 2 000лв. - капаро; 12
121.84 лева – преведена по банков път на вноски от ищеца чрез преводи от Гърция през
периода 09.02.2012 г. - 18.01.2013г.
На първо място следва да се посочи, че твърдението на ищеца, че с разписка №
К/09/8697/09.02.2012г. за сумата 10 евро , с разписка № К/09/8860/15.02.2012 г., за сумата
522.00 евро , както и с вносна бележка от 15.08.2012 г. за сумата 1000 лв. съответно с вносна
бележка от 18.01.2013г.за 250 евро, била изплатена част от продажната цена по договора, не
бе установено по делото. Видно от сочените разписки и първата от сочените вносни
бележки, получател на сумите е техният наредител - Р. В. М., а по втората вносната
бележка- получател е трето за спора лице.
Капарото от 2000лв.-част от договорената цена, съгласно отразеното в предварителния
договор е заплатено на продавачите от купувачите/М. и М./ при подписване на договора- Не
се ангажираха каквито и да е надлежни и категорични доказателства, тази сума да е лична
собственост на ищеца, тъй като е придобита с личен негов труд, или да му е дарена от
родителите му. Показанията на свид.В.М. не следва да се кредитират, доколкото същите не
са конкретни, единствени са в тази насока, а и свидетелят е заинтересован от изхода на
спора.
Що се касае до преведените вноски на продавачите по банков път в общ размер на 12
6
121.84лв., от ищеца чрез преводи от Гърция през периода 09.02.2012г. - 18.01.2013г., то на
първо място се установи, че общия размер на преведените на продавача суми е 10223,12лв.
по делото също така се установи безспорно, че страните през този период са живели в
Гърция, като ищецът работел като музикант по таверни, а ответницата готвела, полагала
грижи за семейството и поддържала къщата им - квартира близко до църквата/свид.В.М./, а
според показанията на свид.З.М. /без родство със страните/, ходила да чисти къщи и
помагала в църквата. Съдът напълно кредитира показанията на последния, доколкото
същият е без родство със страните, а и ангажиран като свидетел именно от ищцовата страна.
Освен това свид.М. е заинтересован от изхода на спора, а и същият заявява, че след като си
стъпил на крака се върнал в България, а Р. и Р. били в Гърция и работели При тези данни
не би могло да се приеме, че изпращаните на продавачите суми за погасяване на кредита са
имали извънбрачен произход и са били лична собственост на съпруга. Не бе проведено
пълно и главно доказване на това обстоятелство.
Не се ангажираха каквито и да е доказателства и родителите на ответника да са
заплатили последната изравнителна вноска.
Ищецът твърди също, че за закупуване на имота внесъл по банковата сметка на
продавачите сумата от 10 000лв., предоставена му от неговите родители като дарение, за
която сума бащата на ищеца сключил договор за кредит и учредил ипотека върху собствения
си недвижим имот.
Видно от представения договор за потребителски кредит, на 08.12.2011г. бащата на
ищеца В. М. е получил от заложна къща „Инвест“ ООД кредит в размер на 4857евро, за
обезпечаване на който родителите на ищеца са учредили ипотека върху собствения си имот.
Ден след сключване на договора за потребителски кредит, с вносна бележка от
09.12.2011г. /л. 57/ в полза на продавача Р.Н.А. от Р. В. М. е преведена сумата 10 000 лева..
Предвид това и съдът намира за установено, че сумата от 10 000лв., част от продажната
цена е била заплатена с предоставения на бащата на ищеца кредит. Това се потвърждава и от
разпита на всички свидетели, които твърдят, че бащата на ответника е теглил кредит, за
закупуването на къщата. За да достигне до извода, че тези суми нямат семеен произход,
съдът съобрази и обстоятелството, че страните не са разполагали с такава сума, тъй като на
няколко пъти са отлагали сключването на окончателния договор и са изплащали остатъка от
уговорената цена на много по-малки вноски
Спор е налице досежно това, дали В. М. е предоставил сумата от кредита като дарение
само на сина си, или и на двете страни, които към този момент са били в граждански брак.
Както бе посочено по-горе, доколкото са налице твърдения, че част от паричните
средства са дадени от родител на единия съпруг/на ищеца/ и имотът е придобит на името
само на този съпруг, то тежестта да установи дарствено намерение и за себе си, респективно
за семейството, е на другия съпруг/в случая ответницата/.
В случая надлежни доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Напротив от
показанията на свид.В.А./баща на ищеца/ се установява, че сумата от кредита дарил на сина
7
си и заради него. Действително първоначално свидетелят сочи, че всеки един баща иска да
помогне на децата си, но същият има предвид родния си син, а не съпругата на същия, като
след това изрично е добавил, че със съпругата си искали да купят жилището за сина му Р. и
като давали парите мислели, че ще бъде на негово име.
Ето защо и настоящата инстанция приема, че сумата от 10 000лв. са лично имущество на
ищеца по смисъла на чл.22, ал.1 от СК, вложени при закупуване на семейното жилище.
Размерът на тези вложени лични, извънсемейни средства, не е незначителен.
При така изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че в резултат на частична трансформация на извънсемейни средства, ищецът
притежава 10 000/25000ид.ч. от процесния имот, а в частта над 10 000/25 000ид.ч. до 25
000/25000ид.ч. е придобита от бившите съпрузи в режим на СИО.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от Р. В. М., против Р. А. М. за
частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот на адрес
гр. Шумен, ул. .... № 258: УПИ с площ 298 кв. м., ведно с построената жилищна сграда със
застроена площ 41 кв. м., като вместо това следва да бъде признато за установено, че М. се
явява собственик на 10 000/25000ид.ч. от горепосочения имот поради трансформация на
лично имущество. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлена претенцията за пълна
трансформация, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от
него разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 1825.36лв. за първа инстанция
и 800лв. за настоящата инстанция. Доколкото следващата се държавна такса за въззивно
обжалване е в размер на 92.17лв.-1/2 от следващата се такса по чл.69, т.2 от ГПК , а
жалбоподателят е заплатил само 50лв., то същият следва да доплати още 5.30лв. държавна
такса, съобразно изхода на спора.
Въззиваемата също следва да заплати по сметка на ШОС, с оглед изхода на спора ,
държавна такса в размер 36.86лв. за въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №370 от 12.05.2025г. по гр.д.№1030/2024г. на ШРС в частта, с
която е отхвърлен искът, с правно основание чл. 23, ал.2 СК, предявен от Р. В. М., с ЕГН
**********, : гр. Шумен, ул. ...... № 13, вх. 3, ет. 1, aп . 29, против Р. А. М., с ЕГН
**********, адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. ...... № 34, действаща чрез назначения й
особен представител адв.С.Г. при ШАК, за частична трансформация на недвижим имот на
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 258: УПИ с площ 298 кв. м., ведно с построената жилищна сграда
със застроена площ 41 кв. м., като вместо това постановява: .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Р. В. М. срещу Р. А. М. , с правно
8
основание чл.23, ал.2 от СК, че Р. В. М. е собственик на 10 000/25000ид.ч. от придобития
по време на брака им недвижим имот: представляващ УПИ с площ 132кв.м., имот №ХІІІ-
7660 в кв.215 по плана на гр.Шумен, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ
41кв.м. с идентификатор 83510.676.320.1, при граници: улица, имот №ХІІ-7661, имот№V-
7662, имот №V-7659, имот №V7640 и имот №ХІV-7639, понастоящем УПИ с площ 298кв.м.
с идентификатор 83510.676.320, с адрес: гр.Шумен, ул.“....“№258, в резултат на частична
трансформация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. А. М. да заплати на Р. В. М. деловодни разноски, съобразно уважената
част от иска в размер на 1825.36лв. за първа инстанция и 800лв. за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Р. А. М. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 36.86лв.
ОСЪЖДА Р. В. М. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 5.30лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9