№ 45351
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110118595 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на собствениците в етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. София, ул. „...........“ № 23/G ...., представлявани от
„.............“ ООД, срещу Р. З. И. и З. Р. И..
Постъпила е молба с вх. № 350542/27.10.2025 г. от ищцовата страна, с която се прави
изявление за оттегляне на исковете и се претендират разноски по делото.
Съдът намира, че оттеглянето на исковете е извършено по висящ процес чрез изрично
упълномощен съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален представител на ищцовата страна,
както и че е направено на етап, в който съгласието на ответниците не е необходимо. Ето
защо налице са предпоставките на чл. 232 ГПК и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Доколкото оттеглянето на исковете е резултат от извършено в хода на процеса
плащане на задълженията, съдът намира, че ответниците са дали повод за завеждане на
делото, който извод не се влияе от обстоятелството какви са причините плащането да не
бъде извършено преди завеждане на делото. Ето защо на ищцовата страна се дължат
сторените от нея разноски.
По възражението на ответниците за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар
съдът намира следното: От Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че
посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са
обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо е извършено изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. /понастоящем –
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и понастоящем тя не
определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, а посочените в нея размери
служат единствено като ориентир. В случая извод за осъществената правна помощ и за
1
размера на съответстващото й адвокатско възнаграждение съдът прави въз основа на
данните по делото. Негов предмет са субективно пасивно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, по които има
обилна съдебна практика и които в случая почиват на едни и същи твърдения, поради което
делото не се отличава с никаква правна сложност. То е лишено и от фактическа сложност –
по делото са представени от ищцовата страна само писмени доказателства и не е проведено
открито заседание поради направеното в хода на процеса плащане от ответниците,
обусловило десезирането на съда чрез оттеглянето на исковете. Извършените по делото
действия от адвоката на ищцовата страна се изразяват в изготвяне на искова молба и на
уточнителна молба, с които двукратно е направено искане за допускане на обезпечение на
исковете, в изготвяне на становище по възражението на ответниците за плащане и в
подаване на молбата за оттегляне на исковете . Ето защо съдът намира, че на липсата на
фактическа и правна сложност на делото и на направените от адвоката усилия по делото
съответства адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. /с вкл. ДДС/. В случая
ищцовата страна е доказала извършването разходи за адвокатски хонорар в общ размер на
900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същите следва да
бъдат намалени до посочения от съда размер.
Следователно на ищцовата страна се дължат разноски по делото в общ размер на
544.67 лв., включващи: 59.67 лв. – държавна такса /доколкото на ищеца са били дадени
указания за такса именно в посочения размер при така заявеното от него основание на
исковете/; 5 лв. – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 480 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 232 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 18595/2025 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА Р. З. И., ЕГН **********, и З. Р. И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. София, ж.к. „..........“, бл. 404, вх. В, ет. 2, ап. 44, да заплатят на собствениците в етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. София, ул. „...........“ № 23/G ...., представлявани от
„.............“ ООД, ЕИК *********, сумата от 544.67 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2