№ 43174
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110160402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в
качеството му на процесуален представител на ищеца Н. Н. Х., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като на адвоката се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 2 126, 48 лв. с ДДС, вместо присъденото 480 лв. с ДДС.
Насрещната страна е уведомена за постъпилото искане на 12.08.2024 г. и в
законоустановения срок не е изразила становище.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 12728/27.06.2024 г. по гр.д. № 60402/2023 г. по описа на
СРС, 88 с-в съдът е признал за установено по иска на Н.й Н. Х. срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД,
че клаузата на чл. 17 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от
разстояние № 703550 от 14.06.2021 г., с която е уговорена неустоика при непредставяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя в размер на 5 860,33 лв., е нищожна като
поради противоречие на добрите нрави и неравноправна и е осъдил „СТИК КРЕДИТ“ АД да
заплати на Н.й Н. Х. сумата от 262 лв., представляваща недължимо платена сума - неустоика
по чл. 17 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние №
1
703550 от 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева, считано от
03.11.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
както и ведно със законната лихва върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 262 лв.
/или за сумата от 257 лв./ – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 23.05.2024 г. до
погасяване на задължението. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД е осъдено
да заплати на Н.й Н. Х. сумата от 534, 41 лв. – съдебни разноски, а на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв СТИК КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на Еднолично дружество „Д. М.“,
представлявано от адв. Д. М. сумата от 480 лв. с ДДС възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца.
Процесуалният представител на ответника счита, че в случая били предявени няколко
иска и за всеки от тях му се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение и с оглед изхода на
производството.
Съдът намира доводите на молителя за неоснователни. В случая предмет на делото са
кумулативно обективно съединени установителен и осъдителен иск, а не както твърди
молителят в молбата „два осъдителни иска“. На първо място следва да се подчертае, че
делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Напротив делата са
масови, а по отношения на правния спор е налице както задължителна практика на СЕС,
така и трайна и последователна казуална практика на гражданските съдилища в страната.
Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати
доказателства. Процесуалният представител на ищеца е извършвал процесуални действия
само писмено, не се е явил в открито съдебно заседание. На второ място съгласно
известното и задължителното за настоящия състав Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С-
438/2022 г. посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда. Следва да се има предвид и че в хипотезата на чл. 38а ЗАдв размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако
адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Страната пък от своя страна не е задължена да
доказва, че материално затруднена, за да се присъди възнаграждение на процесуалния й
представител. По изложените съображения съдът намира, че няма основания постановеното
Решение № 12728/27.06.2024 г. по гр.д. № 60402/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в да бъде
изменяно в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 231941/15.07.2024 г., подадена от от
Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на
процесуален представител на ищеца Н. Н. Х. за изменение на Решение № 12728/27.06.2024 г.
2
по гр.д. № 60402/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3