Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,03,2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №8969 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ
Пред ПлРС е депозирана искова молба /уточнена с молба от
18,12,2018 г./ от ЕТ „***-С.С.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от С.П.С., против „В.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Б, в която е посочено, че
с решение №1890 от 08,11,2017 г. по гр.д.№4876/2017 г. на ПлРС,
е изменен на основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ, Договор за аренда на земеделска земя
от 0205,2011 г., сключен между ***, заместена от ищеца ЕТ „***-С.С.“ по реда на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, и от друга страна – „В.“
ЕООД. Твърди се, че в решението е постановено, че по отношение на имот №046028
- нива от 19,413 дка. в землището на село ***път, уговореното арендно плащане се увеличава, считано от стопанската
2016-2017 г. от 25,00 лева на 55,00 лева на декар. Ищецът посочва, че съгласно
Договора за аренда, плащането е трябвало да бъде извършено до 31.10. на всяка
стопанска година по смисъла на ЗАЗ. Твърди, че плащането в размер на 1067,71
лева не е извършено до момента от арендатора. В заключение моли съда да постънови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1067,71 лева - дължима и неизплатена сума по Договор за аренда от
02,05,2011 г., за стопанската 2016-2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират
се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията. Сочи се, че не са представени доказателства за надлежно
уведомяване на ищеца от ответника за избор на начина на разплащане, а и до
момента винаги плащането е ставало с пари. Твърди се, че не са представени и
доказателства каква култура е отглеждана на имотите, предоставени от ищеца на
ответника. Твърди се, че с получаване на ИМ ответникът е бил уведомен от
кредитора си за начина на плащане, избран от него.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Г.Г. от ПАК, в който сочи, че искът е вероятно недопустим и
неоснователен. Твърди, че в договора за аренда е предвидено право на избор на
плащането и същото може да се извършва в натура, която се определя като основа
на 20% от средния добив на декар, който арендатора отглежда или в определена за
това цена. Твърди, че в зависимост от волята на страните, правото на избор може
да принадлежи на длъжника или на кредитора, но доколкото такава уговорка в
договора липсва, на основание чл.130, ал.1 от ЗЗД, правото на избор принадлежи
на длъжника, в случая - на него. Твърди, че с ищеца са водени преговори за
заплащане на дължимото по договор за аренда в натура за предаване на
съответното количество, но ищецът отказвал да получи арендното
плащане в натура, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение. Заявява,
че ищецът никога не го е уведомявал, че желае да получи плащането по арендния договор в парична сума, а не в натура, и счита, че
поради това той следва да бъде освободен от предвидената в закона отговорност,
и че не е изпаднал в забава. Счита, че в случая се касае за предаване на родови
вещи и съгласно чл.68, буква „в“ от ЗЗД се касае за търсимо
задължение. В този случай е необходимо съдействие от страна на кредитора – да
се яви лично или да изпрати пълномощник, на който да се изпълни задължението по
предаване на родовите вещи. Заявява, че въпреки проведените разговори ищецът не
се е явил, за да получи дължимото изпълнение в натура – съответното количество
овес, съобразно разпоредбите на договора. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В с.з. ответникът не
изпраща представител.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено следното:
От представения с ИМ
заверен препис от Решение №1890/08,11,2017 г., постановено по гр.д.№4876/2017
г. на ПлРС, в сила от 06,12,2017 г., се установява,
че на основание чл.16, ал.5 вр.чл.8, ал.2, т.1 от
ЗАЗ, е ИЗМЕНЕН Договор за аренда,
сключен на 02,05,2011 г., вписан в СлВп-Плевен –
акт №241 от 12,05,2011 г., между ***, заместена като арендодател
от ЕТ „***-С.С.“, и „В.“ ЕООД, ЕИК *********, като
арендатор, по силата на който арендатора ползва собствена на арендодателя земеделска земя – НИВА с площ от 19,413 дка.,
съставляващ имот №046028 в землището на с.***, в частта, относно размера на арендното
плащане /раздел 3, чл.5, ал.1 от договора/, като считано от стопанската 2016-2017 г., същото е увеличено на
55,00 лева/декар.
От
представеното заверено копие на Договор за аренда на земеделска земя от
02,05,2011 г. се установява, че е сключен между *** и ответното дружество, и с него на ответника за срок от седем
стопански години е била предоставена за временно ползване следната земеделска
земя: нива с площ от 19,413 дка., находяща се в землището на с.***, м.***четвърта
категория, съставляваща имот №0460280. Уговореният размер на арендното плащане е
25,00 лева на дка. или в натура – 20% от средния добив на декар.
От
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 04,06,2014 год./приложен на л.26-27 от делото/, че отдадената
под аренда процесна земеделска земя била продадена на
ищеца.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По делото, съобразно на
разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже плащане на
претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи възражения – в случая, че е избрал за начин
на плащане – в натура, и е уведомил за това ищеца. Изрично с определението по
чл.140 от ГПК на ответника е указано на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не
сочи доказателства относно избора си на плащане в натура, относно
обстоятелството, че е отглеждал овес в земеделската земя, предоставена от арендодателя, както и какъв е средния добив от декар и в
какъв вид и размер следва да бъде плащането в натура.
Въпреки изричните
указания до ответника, същият не е ангажирал доказателства във връзка с
разпределената доказателствена тежест. При
наличието на валиден договор за аренда, и при установено изпълнение
задължението на арендодателя да предаде имотите
/което не е спорно между страните/, за арендатора остава задължението да плати арендната цена /изменена по съдебен път на 55,00 лева на
декар/, каквито доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е
ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на това
обстоятелство.
Видно от договора,
земеделската земя е с обща площ 19,413 дка. Съобразявайки увеличеното по
съдебен път арендно плащане в размер на 55,00 лева на
декар, на основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. възлиза на
1067,71 лева, поради което претенцията се явява изцяло основателна и следва да
бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по
делото разноски, както следва – 200,00 лева за адвокатско възнаграждение и
51,00 лева за ДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.8,
ал.1 от ЗАЗ „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
Б, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***-С.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представляван от С.П.С., сумата от 1067,71 лева, представляваща
неизплатено арендно плащане по Договор за аренда от
02,05,2011 г., за имот №046028 - нива от 19,413 дка. в землището на село ***път,
за стопанската 2016-2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на ИМ- 11,12,2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** Б, ДА
ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***-С.С.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от С.П.С., сторените
деловодни разноски - 200,00 лева за адвокатско възнаграждение и 51,00 лева за
ДТ.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: