МОТИВИ ПО НАХД
№ 1784 ПО ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил
е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. Д.Т., роден на ***г. в гр. К****, л.к. № ****, изд. на
05.02.2019г. от МВР – Кюстендил, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес: ****,
с *** и ***, с висше образование, работи в Кралство ***, разведен,
неосъждан, ЕГН **********, за
това, че на 11.03.2019г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в
Република България в писмена декларация от 04.02.2019г. – Декларация по чл.13,
т.6 от Наредба № 1-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава
пред орган на власт, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че
обичайното му пребиваване е в друга държава, членка на Европейския съюз -
престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на
процеса, представителят на РП – Кюстендил поддържа предложението. Счита за безспорно
доказано, че обв. Т. е реализирал състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира се обв.
Т. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер на осн. чл. 78а от НК.
Обв. Т. не редовно призован, не
се явява и не се представлява. Същият не е намерен на известните по делото
адреси на територията на Република България и ***.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите М.А. и Е.С., заключението
на изготвената съдебно - графологична експертиза, декларация от 04.02.2019г. с
декларатор обв. Т., справка за съдимост, справки и удостоверения прочетени и
приобщени като доказателства по делото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, намери за установено следното:
Обв. Д.Т. притежава българско
гражданство и сръбско гражданство. На 11.03.2019г. пред свид. А. в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Кюстендил е подадено от упълномощената
свид. С. заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин с вх. № 73577 от същата дата (за издаване на СУМПС) и писмена
декларация, с която Д.Т. декларирал, че обичайното му пребиваване
е на
територията на Република България - в гр.Кюстендил, ул.*** Процесната
декларация била нотариално заверена при нотариус с per. № 696 с район на действие
Районен съд Кюстендил на 04.12.2019г. и е подадена пред Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР гр.Кюстендил от упълномощената от него Е.С. ***, като обв.
Т. е съзнавал, че посоченото в декларацията е невярно, защото той никога
реално не е живял на посочения от него адрес в гр. Кюстендил, а обичайно
пребивавал на постоянния си адрес в ***.
Обв. Т. саморъчно положил
подписа си срещу графата „декларатор".
Изложената фактическа
обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва по
делото с оглед изричното изявление на страните.
При така констатираното,
настоящият състав намери, че обв. Д.Т., роден на ***г.
в гр. К.***, л.к. № *** изд. на 05.02.2019г. от МВР – Кюстендил, с постоянен
адрес:***, и настоящ адрес: ***, с ***, с висше образование, работи в Кралство ***,
разведен, неосъждан, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. Т. е
осъществил изпълнителното деяние по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, защото на
11.03.2019г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република
България в писмена декларация от 04.02.2019г. – Декларация по чл.13, т.6 от
Наредба № 1-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство
за правоуправление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава
пред орган на власт, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че
обичайното му пребиваване е в друга държава, членка на Европейския съюз.
От субективна
страна обв. Т. е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че декларира неистина
в писмена декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя пред орган
на власт, респ. е съзнавал обществено описания характер на деянието си,
предвиждал е неговите последици и е искала тяхното настъпване, за да може да
получи СУМПС без да има установено обичайно пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца/ в Република България каквото е изискването
на закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП.
Извършеното деяние
от обв. Т. не се различа от типичните случай на невярно деклариране пред орган
на власт, а дори напротив нормата на чл.151, ал.5 от ЗДвП изрично е въведен
подобен вид деклариране за обичайно установено пребиваване в Република
България, като изискване за издаване на СУМПС и каквато всъщност е била целта
на обв. Т., а именно да получи подобен вид официален документ без наличие на
законови предпоставки за издаване.
За престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до три година лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. Т. не е
осъждан към момента на деянието си и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Не
е налице някоя от предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК изключващи
приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради това съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и обв. Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК.
На обв. Т. следва
да се наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Няма данни обв. Т. от извършване на деянието предмет на делото
до настоящия момента да е извършвал други обществено опасни деяние. Съдът
намира, че към момента на деянието не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Поради изложеното, съдът счита, че за извършеното от обв. Т. следва да му бъде
определено административно наказание „глоба“ при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно 1000 /хиляда/ лева.
Обв. Д.Т. беше осъден
да заплати по сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил сумата в
размер на 75.72 (седемдесет
и пет лева, седемдесет и две стотинки) лева, представляващи разноски
за извършена експертиза.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: