№ 85
гр. П., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20235200500090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Г.
Ф. ЕГН ********** и С. Г. Л. ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.П. А. –
А. срещу Решение № 63/21.10.2022 г. постановено по гр. Д. № 878/2021 г. по описа на РС-
П., в частта в която е отхвърлен иска за делба предявен от Н. Г. Ф., ЕГН ********** с
адрес: гр. П., ул. „В.П.“ № 4 и С. Г. Л. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „С.“ бл. 83, ет. 5,
ап. 17 срещу Л. Г. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „И.С.“ № 3 на поземлен имот с
идентификатор 55302.501.698 по КККР гр. П., одобрени със заповед РД-18-39 от 17.07.2012
г. на изпълнителния Директор на АГКК, с адрес па поземления имот: гр. П., улица
’’И.С.”№3, с площ 640 кв.м, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застояваме до 10 м., стар идентификатор няма, номер по
предходен план: 698, квартал 59 парцел: III при съседи: 55302.501.701; 55302.501.702;
55302.501.705; 55302.501.678; 55302.501.679, 55302.501.697; 55302.501.9760; 55302.501.699.
Жалбоподателите считат, че в тази си част решението е неправилно поради допуснато
нарушение на материалния закон . Поддържа се , че в процесния недвижим имот няма поне
две самостоятелни сгради , които да принадлежат на отделни собственици, които да са и
собственици на парцела , а всички сгради построени в ПИ с идентификатор 55302.501.698
са в съсобственост между страните по делото , като самите сгради са допуснати до делба по
1/3 ид.ч. за страните. Така се получавало , че ако във втората фаза на делата един от
съделителите поиска да бъдат поставени всички сгради в негов дял, то земята отново
1
оставала съсобствена между страните, тъй като не е допуснат до делба и това противоречи
на материалния закон. Също така във втората фаза на делбата един от съделителите можело
да поиска да му бъде поставен в дял целия ПИ и една от жилищните сгради , а за другите
съделители нямало пречка са се постави в дял друг жилищен обект / сграда или етаж / , като
те ще имат право по закон на сервитутно право на преминаване през ПИ. Моли се
въззивният съд да отмени обжалваната част от съдебното решение и да постанови друго
такова , с което предявения иск за делба на ПИ да бъде уважен. Не се сочат нови
доказателства.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ответника в
първоинстанционното производство.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение, въз основа на закона и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Ищците Н. Г. Ф. и С. Г. Л. са предявили иск против Л. Г. Л. за делба на недвижими
имот в гр. П., а именно: Поземлен имот с идентификатор 55302.501.698 в гр. П., общ. П.,
обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-39 от
17.07.2012 г. на изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 08.08.2016 г., с адрес па
поземления имот: гр. П., улица ’’И.С.”№3, с площ 640 кв.м, с трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - Ниско застояваме до 10 м, стар
идентификатор няма, номер по предходен план: 698, квартал 59 парцел: III при съседи:
55302.501.701; 55302.501.702; 55302.501.705; 55302.501.678; 55302.501.679, 55302.501.697;
2
55302.501.9760; 55302.501.699; Сграда, с идентификатор 55302.501.698.1 в гр. П., общ. П.,
обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-39 oт
17.07.2012 г. па изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 08.08.2016 г., с адрес на поземления
имот: гр. П., улица ’’И.С.”№3, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.698, със застроена площ 64 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна
сграда; Сграда, с идентификатор 55302.501.698.2 в гр. П., общ. П., обл. П. по
кадастралната карта и кадастралните регистри. одобрени със заповед РД-18-39 от 17.07.2012
г. на изпълнителния Директор па АГКК, последно изменение па кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 08.08.2016 г., с адрес на поземления имот:
гр. П., улица "И.С."№3, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.698, със застроена площ 43 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна
сграда; Сграда, с идентификатор 55302.501.698.3 в гр. П., общ. П., обл. П. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 39 от
17.07.2012 г. на изпълнителния Директор па АГКК, последно изменение па кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 08.08.2016 г., с адрес па поземления
имот: гр. П., улица "И.С.”№3, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.698, със застроена площ 20 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж; Сграда, с идентификатор 55302.501.698.4 в гр. П., общ. П., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри. одобрени със заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. на
изпълнителния Директор па АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата с от 08.08.2016 г., с адрес па поземления имот:
гр. П., улица "И.С."№3, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.698, със застроена площ 9 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска
сграда, при квоти по 1/3 за всеки от съделителите. Основанието за претендираната от тях
съсобственост върху тези имоти е наследство от техните родители Ц.С. Л.а и Г. Л.в Л.,
които са придобили същите на основание договор за покупко-продажба съгласно
нотариален акт от 1971 г.Моли се да се допусне делба при квоти в размер на 1/3 за всеки от
съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Не е спорно по делото, а и по реда на чл. 143 ГПК в съдебно заседание е направено
уточнение, че в построената в имота двуетажна жилищна сграда са обособени два етажа-
приземен етаж с две стаи с баня и тоалетна и кухня, като на горния етаж също има баня и
тоалетна и кухня и хол, спалня и кухня. Посочено е също така, че едноетажната къща се
състои от три стаи, кухня, баня и тоалетна, както и че имотът откъм улицата е плътно
застроен.
Спорният въпрос е дали дворното място, върху което са построени жилищни сгради /
една двуетажна и една едноетажна / може да бъде допуснато до делба, или предвид неговото
застрояване, то е придобило характеристиките на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС.
По този въпрос , съдът съобрази следното от фактическа страна:
3
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че праводателите на страните Ц.С. Л.а починала на 02.02.2014 г. и Г. Л.в Л., починал на
11.03.2014 г. са оставили за свои законни наследници страните в настоящото производство -
трима низходящи – Н. Г. Ф. – дъщеря, С. Г. Л. – син и Л. Г. Л. – син.
По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 147, том I, дело № 454/1971 г. на съдия от Районен съд – П., от който се
установява, че Ц. Л.а и Г. Л. са придобили собствеността върху ПИ с пл. № 706 с площ 575
кв.м. , за който е отреден самостоятелен парцел ІІ-706 в кв. 28 по плана на гр. П., ведно с
построените в него сгради на основание възмездна сделка.
Представен е също констативен нотариален за право на собственост върху недвижим
имот акт № 20, том II, рег. № 2028, n.дело № 152 от 2016 г. на Нотариус Н.М.Т., с район на
действие Районен съд – П. , видно от който ответникът Л. Л. е признат за собственик на 1/3
ид.ч. от процесните недвижими имоти.
От представените по делото скици , издадени от СГКК гр. П. се установява, че по
действащия КП и КР процесният поземлен имот е с идентификатор 55302.501.698 по КККР
на гр. П., с адрес на поземления имот: гр. П., улица ’’И.С.”№3, с площ 640 кв.м, като в него
са построени : сграда, с идентификатор 55302.501.698.1 по КККР на гр. П., която сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.698, със застроена площ 64 кв.м,
брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, сграда, с идентификатор 55302.501.698.2
по КККР на гр. П., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.698, със застроена площ 43 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна
сграда; сграда, с идентификатор 55302.501.698.3 по КККР на гр. П., сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 55302.501.698, със застроена площ 20 кв.м, брой етажи: 1,
с предназначение: хангар, депо, гараж и сграда, с идентификатор 55302.501.698.4 по КККР
на гр. П., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.698, със
застроена площ 9 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.
В конкретния случай и тримата съделители са деца на двамата наследодатели –
притежаващи правото на собственост върху имотите предмет на делбата, поради което
всеки от тях притежава 1/3 ид.ч. от процесните имоти на основание чл.5 ал.1 ЗН и при тези
квоти следва да се допусне делба.
Съдът намира, че следва, да се допусне до делба и поземления имот с
идентификатор 55302.501.698 по КККР на гр. П., в който са построени самостоятелните
обекти. Не е спорно и се установява , че в този поземлен имот е изградена жилищна сграда
на два етажа с идентификатор 55302.501.698.1, със застроена площ от 64 кв.м, както и сграда
с идентификатор 55302.501.698.2, със застроена площ от 43 кв.м., на един етаж, с
предназначение – жилищна сграда и сграда с идентификатор 55302.501.698.3 – гараж с площ
20 кв.м. както и сграда с идентификатор 55302.501.698.4 - селскостопанска сграда с площ 9
кв.м., които сгради са съсобствени на страните по делото при равни права.
Първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си на т. 1, б. ”д” от ППВС №
4
2/1982 г. където е прието, че е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две
или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни собственици, които са и съсобственици на парцела. Настоящият случай обаче не
попада под действието на тази тълкувателна разпоредба , тъй като в поземления имот ,
който не е допуснат до делба не е възникнала нито вертикална , нито хоризонтална етажна
собственост. В правната теория и практика лисва легално определение на понятието „етажна
собственост“, но то би могло да бъде извлечено от разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 от Закона
за собствеността, според които етажната собственост това е пространство, което се създава,
когато етажи или части от етажи, заедно с придадените им помещения принадлежат на
отделни собственици.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В разпоредбата на чл. 38, ал.3 СК изрично е посочено, че общите части не могат да
се делят. Т.е ако се приеме, че дворното място е обща част, то делбата му би била
недопустима с оглед изричната забрана установена в закона.
Настоящият състав намира, че между двете сгради- двуетажна и едноетажна
жилищни сгради не съществува етажна собственост. След като тези сгради или части от тях
не принадлежат на отделни собственици – то дворното място не се явява обща част на
етажна собственост, тъй като такава не е възникнала. Вярно е, че във втората фаза на
делбата , след приложение на различните способи за реалното й извършване – може да се
достигне до учредяване на етажна собственост, като сгради или части от сграда / отделни
етажни / се поставят в дял на различни собственици, но към настоящия момент това не е
така. Сградите не са изключени от собствеността на земята , тъй като и върху сградите и
върху земята тримата съделители притежават не отделни обекти, а идеални части
съответстващи на наследствените им права.
В тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като
чрез нея съсобствениците на сградите и на ПИ ще имат възможност да извършат делба и по
един или по друг делбен способ да прекратят съществуващата между тях съсобственост –
тъй като никой не може да остане неподелен. Как точно ще се извърши реалното поделяне
на дворното място- това ще бъде предмет на обсъждане във втората фаза на делбата.
По изложените съображения съдът намира, че делбата на дворното място е допустима.
Предвид липсата на сгради-индивидуална собственост, се налага изводът, че липсва етажна
собственост, поради което мястото не е обща част. По изложените съображения, съдът
намира, че въззивната жалба следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение –
отменено в обжалваната му част, като вместо това предявеният иск за делба на ПИ следва
да бъде уважен.
Воден от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №63/21.10.2022 г., постановено по гр. дело №878/2021 г. по
описа на Панагюрски РС, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ , с която се отхвърля иска за делба
предявен от Н. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „В.П.“ № 4 и С. Г. Л. ЕГН:
********** с адрес: гр. П., ул. „С.“ бл. 83, ет. 5, ап. 17 срещу Л. Г. Л. ЕГН ********** с
адрес: гр. П., ул. „И.С.“ № 3 на поземлен имот с идентификатор 55302.501.698 по КККР гр.
П., одобрени със заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. на изпълнителния Директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., улица ’’И.С.”№3, с площ 640 кв.м, с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застояваме до 10 м., стар идентификатор няма, номер по предходен план: 698, квартал 59
парцел: III, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н. Г. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.
„В.П.“ № 4, С. Г. Л. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „С.“ бл. 83, ет. 5, ап. 17 и Л. Г. Л.
ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „И.С.“ № 3 на поземлен имот с идентификатор
55302.501.698 по КККР гр. П., одобрени със заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. на
изпълнителния Директор на АГКК, с адрес па поземления имот: гр. П., улица ’’И.С.”№3, с
площ 640 кв.м, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застояваме до 10 м., стар идентификатор няма, номер по предходен план:
698, квартал 59 парцел: III при съседи: 55302.501.701; 55302.501.702; 55302.501.705;
55302.501.678; 55302.501.679, 55302.501.697; 55302.501.9760; 55302.501.699 при равни квоти
- по 1/3 ид.ч. за всеки един от съделителите.
Решението подлежи на обжалване, при условията и на осн. чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6