№ 22503
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110159828 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 59828 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „.................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”....” № .., с ЕИК ..........., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против В. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „...........“ №
..........., и Е. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „........... Ищецът, чрез процесуалния
си представител, твърди, че ответниците, като наследници на Г. Д. Д., последният
собственик на топлоснабдяван имот, дължали разделно на ищеца при равни квоти сумата от
общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 561,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
септември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г.
Твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „............., но не
заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо 3
544,69 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „..............”
ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Г. Д. и Е. Г. Д. да заплатят разделно на
„.................” ЕАД – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 544,69 лв., от която:
сумата от 2 951,68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата
от 23,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до
месец април 2022 г. и сумата от 7,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да постанови решение съобразно с извършеното плащане, претендира
направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Г. Д. в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Излага
2
твърдения за извършено плащане, като на 05.12.2023 г. били изплатени изцяло дължимите
суми за главница и лихви, както и текущи задължения. признание на липса на задължения
към 29.12.2023 г. за абонатен № 43828. Не спори факта на настъпило наследствено
правоприемство, като твърди, че именно по повод на уреждане на въпроси, свързани с
оставеното наследство, извършила проверка за налични задължения, които погасила, но
представители на ищеца отказали да прекратят производството по делото, а едва след
извършено плащане от ответницата ищецът внесъл дължимата държавна такса по делото.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, поради
извършено плащане, както и да възложи разноските в тежест на ищеца. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответницата В. Д. поддържа отговора на исковата молба. Моли
съда да отхвърли исковете поради извършено плащане, като не присъжда разноски в тежест
на ответницата.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Г. Д. в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата Е. Д. се присъединява към становището на
ответницата В. Д..
С определение от 11.06.2024 г. „..........” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „..........” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за извършено плащане, както и искане по реда
на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.................” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение
по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на „.................” АД и одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключени
между ищеца и „..............” ООД, последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“.................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да
определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № 206-II от
26.08.2002 г., сключен между „..............” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща
3
се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 38, вх. В, Г и Д, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „..........” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за собственост на жилище по чл.
55 от ЗПИНМ № 38, том XI, дело № 2038 от 27.12.1972 г. на I нотариус при СНС, се
установява, че В. А. Д. и Д.Г. Д. са придобили собствеността върху апартамент № 45,
находящ се в гр. София, ж.к. „...........“, бл. 38, ет. 7, а от заверен препис от молба до Служба
по вписванията се установява, че ЧСИ е отправил искане за вписване на възбрана върху
собствения на Г. Д. Д. недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент № 45,
находящ се а адрес: гр. София, ж.к. „...........“, бл. 38, ет. 7. От представения заверен препис от
Удостоверение за наследници с изх. № РИС22-УГ51-4666 от 07.06.2022 г., издадено от
Столична община, район „Искър“, се установява, че В. А. Д. е починала на 28.07.2011 г. и е
оставила за свой единствен наследник сина си Г. Д. Д.. От представения заверен препис от
справка от НБД „Население“ се установява, че В. А. Д. и Д.Г. Д. са били съпрузи, като Д.Г. Д.
е починал преди съпругата си. От служебно изисканата справка от НБД „Население“ се
установява, че Г. Д. Д. е починал на 01.01.2023 г. и е оставил за свои законни наследници
дъщерите си В. Г. Д. и Е. Г. Д., конституирани като ответници в настоящото производство.
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.07.2021 г. се установява, че същото е издадена на името на В. А. Д. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 38, вх. 3, ап. 45, за договорна сметка № **********, и
инсталация № **********, за сумата от 1 601,32 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., от която сума за плащане в размер на 1 569,06 лв., а от представения заверен препис от
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2022 г. се установява, че същото е издадена
на името на В. А. Д. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 38, вх. 3, ап. 45,
за договорна сметка № **********, и инсталация № **********, за сумата от 1 682,15 лв. за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Видно от представената справка за абонат №
********** дължимата сума за периода от месец септември 2020 г. до месец октомври 2022
г. възлиза на общо 3 544,69 лв., от която: сумата от 2 975,36 лв. за главница и сумата от
569,33 лв. – за лихви.
От представения от ответницата В. Д. писмени доказателства се установява, че на
05.12.2023 г. на каса на ищеца е било извършено плащане на сумата от общо 3 576,78 лв., от
която: сумата от 2 975,36 лв. – главница, сумата от 569,33 лв. – мораторна лихва и сумата от
32,09 лв. – законна лихва. От представения заверен препис от фискален бон от 05.12.2023 г.
се установява, че на каса на ищеца е била платена сумата от 4,31 лв. – законна лихва. От
4
представения заверен препис от Писмо с изх. № Г-23457 от 29.12.2023 г., изпратено от
ищеца до ответницата В. Д., се установява, че няма неплатени задължения към ищеца.
Останалите представени от ответницата фискални бонове за извършени плащания са
неотносими към предмета на делото, доколкото се отнасят към период извън процесния,
поради което не следва да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 38, вх. В, ет. 7, ап. 45, на който адрес е открита партида на абонатен №
**********. Не се спори, че ответниците са собственици по наследство на процесния
отопляван недвижим имот при квоти по 1/2 част за всеки от тях, спори се за размера на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови нужди
и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ,
а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 45-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
5
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответниците, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от месец май
2020 г. до месец април 2022 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 2 975,36 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 2 975,36 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция,
като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на направеното от ответниците възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетите по делото платежни документи се установява, че за абонатен
№ ********** е било извършено плащане на сумата от общо 3 576,78 лв., от която: сумата
от 2 975,36 лв. – главница, сумата от 569,33 лв. – мораторна лихва и сумата от 32,09 лв. –
законна лихва, както и на сумата от 4,31 лв. – законна лихва.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 300 лв., от които: сумата от 200 лв. –
платена държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Извършените
в исковото производство разноски ответниците следва да заплатят по равно с оглед на
претендираната разделна отговорност. За пълнота следва да се посочи, че в случая
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, доколкото извършеното от
тях плащане е след предявяване на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
6
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „.................” ЕАД, с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....”, ул.”....” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., против В. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул.
„...........“ № ..........., и Е. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „.........., с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да
заплатят разделно на ищеца по 1/2 /една втора/ част от сумите, както следва: сумата от 2
951,68 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 561,55 лв. /петстотин шестдесет и един лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 18.10.2023 г., сумата от 23,68 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април
2022 г. и сумата от 7,78 лв. /седем лева и седемдесет и осем стотинки/ – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.09.2021 г. до
18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 01.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА В. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „...........“ № ..........., и Е. Г. Д.,
с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „.........., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно по 1/2 /една втора/
част на „.................” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „.....”, ул.”....” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..........” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „.....”, ул. ”........” № 5, с ЕИК *********, представлявано от
управителя О.И. Д., в качеството му на трето лице – помагач на страната на „.................”
ЕАД, с ЕИК ............
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7