№ 22962
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110171417 по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК, с който ищецът иска да се установи, че не дължи на ответното дружество сумата,
предмет на изпълнително дело № ......./2015 г. при Ч., а именно: Главница: 1344 лв. Разноски
по делото: 326.88 лв., в т.ч.: 26.88 лв. държавна такса 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение Общо: 1 670.88 лв., ведно със законна лихва от 18.05.2015 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че узнал за съществуването на заповедта, издадена по гр.д № 26831/15г. на
СРС и изпълнителното производство през ноември 2024 г., когато установил запор по
банковата си сметка, наложен по изпълнително дело № ......./2015 г.
Ищецът излага, че към момента на узнаването са изтекли над 9 години от датата на издаване
на изпълнителния лист, през които не са били предприемани изпълнителни действия, поради
което задължението е погасено по давност, вкл. и по абсолютната 10-годишна давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на ответника. Ответникът твърди, че искът е
неоснователен, тъй като към момента на предявяването му задължението по изпълнителния
лист не е погасено – нито чрез плащане, нито по давност, нито по друг способ. Ответникът
твърди, че е издаден изпълнителен лист на 25.05.2015 г. по ч.гр.д. № 26831/2015 г. на СРС в
полза на ответника за главница от 1344 лв., законна лихва от 18.05.2015 г., и разноски по
делото – 326.88 лв., въз основа на запис на заповед от 12.02.2013 г. Позовава се на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която има силата на изпълнително основание и
удостоверява наличието на изискуемо вземане, като счита, че давност не е настъпила: тъй
1
като не е изтекла 5-годишната, след издаването на изпълнителния лист е било образувано
изпълнително дело № ......./2015 г. при Ч.; в хода на изпълнителното производство са били
извършвани многократни изпълнителни действия (запори, справки, връчвания,
разпореждания и др.); всяко изпълнително действие прекъсва и започва да тече нова
давност, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД; изпълнителното дело не е прекратено. Ответникът
отрича и твърдението, че задължението е изпълнено (погасено) от страна на длъжника –
няма извършено плащане по изпълнителното дело, нито частично, като прилага справка за
движението по изпълнителното производство.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, че давността е спряла или е прекъсната,
като е започнала да тече нова - доколкото се твърди да е погаено вземането по давност, а в
тежест на ищеца е да докаже: всички правопогасяващи възражения.
С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в тежест на
ответника е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия. С доклада по
делото е отделено за безспорно и ненужно за доказване, че е издаден изпълнителен лист от
25.05.2015 г. по ч.гр.д. № 26831/2015 г. на СРС, с който: 1. ищецът А. К. е осъден да заплати
на ответника: главница в размер на 1344 лв., законна лихва от 18.05.2015 г. до окончателното
изплащане, разноски – 326.88 лв. (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). 2.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед от 12.02.2013 г.. 3. По
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ......./2015 г. при Ч.. 4.
Ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което заповедта е влязла в
сила.
С опредление от 05.07.2025г., влзяло в сила съдът е върнал исковата молба в частта, в която
се иска признаване на установено за суата над 1344 лв. главница и 326.88 лв. разноски по
изпълнителен лист от 25.05.2015 г., както и в частта относно фактически твърдения за
настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26831/2015 г. на
СРС факти и обстоятелства, като производството в тази му част е прекретано, след изрични
указания от съда с разпореждане от 23.12.2024г. и постъпила молба на ищеца от
13.01.2025г.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2025г. с протоколно опредление, след
изрично заявление на процесуалния предсатвител съдът е приел, че ищецът не твърди да е
извършвано плащане, което да е довело до погасяване на дълга нито по доброволен, нито по
принудителен ред. С оглед горното, производството продължило по иск с правно основание
чл.439 от ГПК, с твърдения за недължимост на посочените суми, поради настъпила
погасителна давност след издадаване на ИЛ.
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за тяхното
2
погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл.
439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в
исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване
на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по
чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този
смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което
е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва
със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът
може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният период на
давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ ......... е видно, че погашения за сумите, предметна иска не са
правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по
отношение на влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно
течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни
последици на съдебни актове, които са били стабилизирани, /в подобен смисъл
са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
3
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Видно от обратна разписка 510001452947заповед за изпълнение , ил и покана за доброволно
изпълнение са връчени на 27.7.2015г.
В настоящия случай, съдът не установи, видно от приетите по делото материали по ИД
......./2015г. по описа на Ч. - да е настъпвала нито перемпция, нито да са изминали повече от
пет години от последното действие, годно да прекъсне давността, поради което
материалното правоотношение да се е погасило по давност.
Това е така, тъй като: ИД е образувано по молба от 09.07.2015г. , в която на ЧСИ са
възложени действия по чл. 18 ЗЧСИ, както и са изискани предприемането на конкретни
действия и прилагането на изпълнителни способи от категорията, годни да прекъснат
давността - а именно: запор на трудово възнаграждение от ....... с еЕИК ........ Така
давността е подновена до 09.07.2020г.
Междувременно са предприемани и други действия, от категорията годни да прекъснат
давността, като например с Разпореждане от 30.11.2015г. и 22.07.2016г.; 08.02.2017г.;
17.08.2017г. е насрочен опис на движими вещи на адрес ......
На 29.06.2016г. е поискан отново налагане на запор на вземания на длъжника от
работодателя и по банкови сметки.
На 29.03.2017г. е наложен запор по сметки в ....... и ........, като съобщението до ....... е
получено на 31.03.2017г. от служителна на банката, с посочени в разписка имена и
длъжност, като на 10.04.2017г. е получен и отговор от банката за това, че вече е наложен
запора по банковата сметка на длъжника - така давността е прекъсната и е започнала да тече
нова или същата е подновена считано до 31.03.2022г.
На 18.03.2018г. е поискано от взискателя предприемане на нови действия, които са от
категорията годни да прекъснат давността, а именно: опис на движими вещи , които е
наложен с разпореждане т 18.04.2018г., считано от деня на постъпване на молбата. Така
новият давностен срок за събиране на процесното вземане е до 18.03.2023г.
На 16.04.2019г. е наложен и запор на вземане на длъжника за друдово възнаграждение - така
давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова - до 16.04.2024г.
На 09.07.2020г. отново взискателят е поискал действия с молба, като в последствие отново е
насрочен опис с разпореждане на ЧСИ от 22.04.2021г.
4
В периода от 28.05.2021г. до подаване на искова молба, по която е образувано настоящото
производство, по ИД ......./2015г. се намират още четири молба на взсикателя, които
прексъват давностния срок и не е налице период , за който законът приема да се свързва с
погасяване на вземането по давност, нито дори перепция, която както бе изяснено по - горе
не касае погасяването по давност материалното правоотношение./ "перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ"/ Така Решение №
7389 от 5.12.2025 г. на СГС по гр. д. № 2115/2025 г. Относно обстоятелството, че
перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността виж напр. определение №
337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III
г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на
ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по
гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС и др./
От друга страна следва да се отбележи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва с
предприемането на кое да е действие за принудително изпълнение. Когато взискателят е
поискал извършването на такива действия с молба, прекъсването на давността настъпва още
с подаването на молбата, доколкото законът (чл. 116, б. "в" ЗЗД) свързва последиците с
"предприемане" на действия, а сезирането на съдебния изпълнител е именно такова
предприемане от страна на кредитора.
Следователно, в настоящия случай следва да се приеме, че давността е прекъсната с
подаването на молбата на взискателя от 09.07.2020 г., с която е поискан описът, а не от по-
късната дата на разпореждането на ЧСИ (22.04.2021 г.). От датата на молбата (09.07.2020 г.)
е започнала да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 09.07.2025 г. Поради това съдът
счита, че към момента на подаване на исковата молба (ноември 2024 г.) 5-годишният
давностен срок не е изтекъл.
Следва да се отбележи, че ищецът в искова молба се позовава на абсолютна давност от 10
години, като съдът счита, че абсолютната погасителна давност и чл. 112 ЗЗД., доколкото
разпоредбата е в сила от 2.06.2021 г., а текстът на § 2 от ПЗР на ЗД на ЗЗД, придаващ
обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявен за противоконституционен с Решение № 4 от
5
20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г., т. е. абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021 г.
по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица.
С оглед горното, исковете са неоснователни, а разноски се дължат на ответника, поради
което СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. К., с ЕГН ********** срещу ......, с ЕИК ...... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът А. Л. К., с ЕГН ********** не дължи на ответното
дружество ......, с ЕИК ...... сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
......./2015 г. по описа на Ч., рег. № ......, а именно: сумата от 1 344.00 лева (хиляда триста
четиридесет и четири лева) – главница по изпълнителен лист от 25.05.2015 г., издаден по ч.
гр. д. № 26831/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.05.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 326.88
лева (триста двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) – разноски по заповедното
производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Л. К., с ЕГН ********** срещу ......, с ЕИК ...... на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски в настоящото съдебно
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6