Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260396/18.3.2021г. Година
2021 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четвърти състав
На петнадесети март Година две хиляди двадесет
и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 560 по описа за две хиляди двадесет и първа година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 03-011736/31.07.2019 г., издадено от И. А. И.- Директор Дирекция
„Инспекция по труда"- Варна, с което на „Л.С.Ш.М."
ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и
ал.3 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М." ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на пълномощник на „Л.С.Ш.М."
ООД против Наказателно постановление № 03-011736/31.07.2019 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по
труда"- Варна, с което на дружеството е било наложено административно наказание
„имуществена санкция“.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като
се изтъква, че то е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че издаденото наказателно постановление е издадено от орган, който
няма правомощия да налага административни наказания. В областта на трудовите
правоотношения Инспекцията по труда можела да има общи правомощия, но в
областта на трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика били налице специални норми на Кодекса на
търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. Сочи се, че размерът на санкцията бил
завишен. В заключение се сочат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивното дружество
не се представлява.
Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юли 2019год. служители на
Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. З.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното
дружество като работодател. В хода на проверката от представените от въззивното
дружество документи, в това число и трудов договор с лицето С. Б., ведомост за заплати за м.05.2019г., обяснения
от управителя на дружеството, било
установено, че Б. работел във
дружеството на длъжност старши помощнинк капитан на
кораб. На база на представените документи, св. З. установила, че за Б.,
съобразно установената периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения за
същия следвало да се изплащат до 25-то число на следващия месец. Констатирала
още, че за м.05.2019г. от страна на възз. дружество
не било изплатено в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение.
Констатациите от
проверката били обективирани в констативен протокол № ПР1922487/23.07.2019год.
в който били дадени и задължителни предписания едно от които било да се изплати
уговореното трудово възнаграждение за
м.05. 2019г. за работника С. Б. в срок до 08.08.2019год.
Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на 23.07.2019год.
За констатираното нарушение на
23.07.2019год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-011736, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението е
извършено в гр.Варна, на 26.06.2019год., към който момент следвало да бъде
изплатено трудовото възнаграждение на работника Б.. Актът бил надлежно предявен
и връчен на управителя, който го
подписал без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило
писмено възражение.
Впоследствие по АНП постъпили
доказателства за изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за месец май в
полза на Б..
На 31.07.2019год., въз основа на акта и
постъпилите от страна на дружеството доказателства, АНО издал атакуваното НП,
като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ, но е отстранило нарушението веднага
след установяването му и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло
с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в
своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по
КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
„ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на
ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Съдът не споделя виждането в жалбата, че
НП е издадено от некомпетентен орган. Действително в областта на трудовите
правоотношения с моряци и други служители на корабособственика
са налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя
(Обн. ДВ. бр.93 от 21 Октомври 2003г.) (Наредбата) ,
които изключват общите норми на КТ по уредените в тези два нормативни акта
въпроси. Съгласно чл. 88б от КТМ трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ
под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат
от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Същевременно в чл. 88д от КТМ
е записано, че за неуредените в кодекса и в наредбата по чл. 88б,ал. 1 въпроси,
свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага
действащото трудово законодателство. КТМ урежда общи и специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на
морски кораб, като срок на договора, работно време, продължителност на
рейса, почивки и отпуски на екипажа. Наредбата от своя страна урежда условия за
наемане на работа и сключване на трудов договор, сочи и реквизитите на трудовия
договор, в това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово
възнаграждение, както и периодите на изплащането им / чл. 6, ал. 2, т. 7 от
Наредбата/. Нито един от двата нормативни документа не уреждат отношенията
свързани със срочността на заплащането на работната
заплата и съответно последиците от забавата на заплащане. Разпоредбата на чл.
35в от Наредбата касае възможността на
членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се обърнат за съдействие за
изплащане на работната заплата към органите на държавния пристанищен контрол,
когато работодателят е забавил изплащането на месечното трудово възнаграждение
на член на екипажа или на обслужващия персонал с повече от един месец. Това е
една правна възможност за горепосочената категория лица, да потърсят съдействие
от органите на пристанищния контрол. Тя не предписва правила за поведение
относно изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок. Ето защо съдът
намира, че във връзка със срочността на заплащане на
трудовото възнаграждение КТМ в чл.88д препраща именно към приложимост на КТ и
респективно компетентност на служителите на ИА „Инспекция по труда“ да
извършват проверки и да налагат санкции.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
АУАН така и НП съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на
нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде
лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение –
неизплащане в уговорения срок на договореното
трудово възнаграждение за месец май 2019г. на работника Захари А..
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като
е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН
така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили
правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника
възражение в тази насока.
Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне
на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите
се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите
договорености по работната заплата и колективния трудов договор. Съгласно чл.6, т.7 от Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (доп.- ДВ,бр.32 от 2014 г.,в сила от 08.04.2014
г.) трудовият договор на членовете на екипажа, какъвто безспорно е А., работещ
на длъжност капитан на кораб, трябва да
съдържа размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения на лицето
с постоянен характер,както и периодите на изплащането им.
Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.
От събраните по делото доказателства може
да се направи категоричен извод за
извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник
нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това,
че въззивникът към месец май 2019г. има качеството работодател по отношение на С.
Б., като и че на за този месец на работника не е изплатено в уговорения срок трудовото
възнаграждение за извършената работа. За този месец от страна на работодателя е
било начислено трудовото възнаграждение, но то е било изплатено едва на
26.07.2019г., а не в срок до 25-ти юни
включително /работен ден/ както е уговорено в ТД. В горната насока в
същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за
м.05.2019г., извадка от регистрирани
трудови договори, платежен документ за платена заплата, платежно нареждане
както и идентификационна карта. Не е спорно и това, че заплатите на Б. са се
изплащали в срок до 25-то число на следващия месец. Следователно уговореното и
дължимото за месец май 2019год. възнаграждение на работника Б. е следвало да
бъде платено в пълен размер до 25.06.2019г.- вторник работен ден, в което няма
спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява
чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането
на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на
основното възнаграждение в пълен размер.
В случая, съдът намира, че правилно е
определена датата на извършване на нарушението-26.06.2019г., защото от този ден
работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово
възнаграждение в пълен размер и това е денят, следващ този, до който е следвало
трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Поради това дружеството е следвало
да изплати пълния размер на заплатата в първия работен ден следващ
25.06.2019г., който е 26-ти юни 2019г. Ето защо правилно е била определена
датата на нарушението.
Неизпълнението на задължението от
жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати трудово възнаграждение в
уговорения срок за извършената работа на работника в предприятието му –Б. за
месец май 2019г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено
от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал.3 от КТ.
КТ е специален закон, който урежда
отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено
задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното
прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка
осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването
на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно,
а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на
справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека,
посочени и от Конституцията на Р България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез
компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на
това право /чл. 48, ал.1/.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за
вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната
отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по
делото спор, че заплатата не са били изплатена в пълен размер в определения срок няма.
С поведението си въззивникът е нарушил
установения ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство,
гарантиращо определените с Конституцията права на работниците, поради което и
може да бъде субект на адм.наказателна отговорност,
каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ. Като е приел, че нарушението е
било отстранено веднага след установяването му е наложил санкция съобразно
нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство,
но отстрани нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в
този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в размер от
100 до 300 лева. В случая с НП на
въззивника е наложено наказание към максималния размер – имуществена санкция в
размер на 250лв.
Съдът намира че в случая не е приложима и
общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се
отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в
протокола ПР1922487/23.07.2019год..- общо 7 на брой, констатирано е и че не са
изпълнени всички предписания дадени в предходен период , което навеждана извод,
че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
За извършеното нарушение, наказващият орган
е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В
хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР1922487/23.07.2019год., за допуснати други
нарушения на трудовото законодателства. Видно е и че всички констатирани при проверката нарушения / 7 на брой/ са идентични по вид с
това предмет на настоящото НП. Предвид тези обстоятелства съдът приема за
съответно на конкретното нарушение налагането на административна санкция именно
в посочения от АНО размер на 250 лева, като намира, че именно тази санкция е
съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране
на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради
което и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален
представител на Д „ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден
на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Д“ИТ“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба
да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което
е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з . Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид
изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: