Номер 105607.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501865 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №39534/22.06.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.Б.Й., против Решение
№2043/01.06.2020г., постановено по гр. дело №18360 по описа за 2019г. на РС-Варна, с
което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
въззивникът е осъден да заплати на Е. И. Ж. сумата от 1747.94 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.11.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва в размер на 238.40 лв., считано от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. В жалбата
се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно
приложение на КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове –
НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно
време. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство,
което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се
приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да
надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото
съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава
този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на
служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25
лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
1
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е
престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, въззивникът моли искът да бъде
частично отхвърлен за периода 01.01.2018-16.07.2018г. поради липса на действаща правна
уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд, съгласно заключението на
ССчЕ.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор и в о.с.з., чрез своя
пълномощник, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно,
обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не
е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с
оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В
заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от Е. И. Ж. , ЕГН ********** против ОДМВР-Варна за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 1747.94 лева /след допуснато изменение на предявения иск/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 247
часа в периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
и сумата 238.40 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 07.11.2016г. до
30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане. Според изложеното в исковата молба, ищецът полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника на длъжност „мл. оперативен дежурен“ при ОД на
МВР –Варна, като в периода 07.11.2016г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 247
часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на търсената сума,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция. Според ищеца
работата извън редовното работно време следва да се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния
период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв,
за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден
труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно
2
време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. С тази Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №8121з-407/11.08.2014г., е
останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага, че в чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 07 .11.2016г. до 30.09.2019г.
е положил извънреден труд от 247 часа, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение в размер на търсената сума, обуславящо и правния му интерес от
предявяване на осъдителна претенция. Предвид изложеното, моли за уважаване на исковите
претенции, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски. Претендира и заплащането на сумата от 238.40 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислена върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до
06.11.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез който
исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки посочената длъжност в ОД на
МВР Варна. Излага, че ищецът е работил на 12 часови смени /дневни и нощни/, определени
в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на
държавните служители в ОДМВР-Варна. Предвид спецификата на полаганата работа от
служителите в МВР, счита, че приложение следва да намери единствено специалния закон, а
именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Позовава се
на чл. 187, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, където е предвидено сумирано изчисление на работното
време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период за служителите работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба, регламентираща преизчисляване на
нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ, излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от
29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен
труд. Сочи, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне
на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били
заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. По изложените съображения моли за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен
начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради
което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.
Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав е изцяло
правен и се свежда до това дали следва да намерят субсидиарно приложение правните норми
на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ОДМВР, имайки
предвид обстоятелството, че съществуващото между тях и МВР трудово правоотношение е
нормативно регламентирано със специалните норми, съдържащи се в ЗМВР и приетите въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е служител в ОДМВР-Варна, поради което и приложение намират
разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от
23.07.2019 г., доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е
специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР /в редакцията, касаеща процесния период/, е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба
се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
От ал. 5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
4
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период /07.11.2016г. – 30.09.2019 г./ е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./ за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 1.04.2015г./. Само и
единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл.31, ал.2 от Наредбата. В последващите две Наредби: Наредба № 8121з-592 /обн.
ДВ бр. 40/02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60/ 02.08.2016г./ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. от 26.01.2007г./ В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът не споделя възражението, че с нарочни заповеди и
наредби работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително
възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се
отразява на отчитането на извънреден труд, тъй като посочената в чл. 9 от Наредбата
методология е само за да бъде установен по законодателен път начина за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може да се
приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд работодателят
е запълнил празнотата в специалните норми.
Приложение на общо основание имат нормите на чл. 9 и сл. от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент.
Това виждане е застъпено и в каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
5
14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по
гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи също, че нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни
хипотези: докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до
изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на
работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели
тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Съдът не споделя и становището, че целта на този
коефициент е да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то
служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР, а именно нощният
труд да не надвишава осем часа /а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде
основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в
неравностойно положение като положеният от тях труд през нощта да не се приравнява на
дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови
правоотношения, регулирани по КТ.
Наведените в евентуалност възражения, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за преклудирани,
доколкото за първи път са инвокирани с въззивната жалба пред въззивния съд. Но за
пълнота следва да се отбележи, че цитираната разпоредба касае отчитането на работното
време пред Инспекцията по труда, която е именно органът, осъществяващ контрол върху
спазването на трудовото законодателство и гарантиране правата на работниците във връзка
ограничаване на нощния труд. Предвид което това отчитане по смисъла на чл. 9г от
Наредбата следва да отрази статистиката на реално отработеното време през нощта. Същото
не касае преизчисляванията и компенсациите, които се дължат на работника и служителя за
положения от него нощен труд. По изложените съображения и за процесния период от 01.
01.2018 г. до 16.07.2018 г. също намира приложение ал. 2 на чл. 9 от НСОРЗ.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата –
следва да се заплати като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в периода 07.11.2016г. – 30.09.2019г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание и размер предвид
приетото заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което е компетентно изготвено
и неоспорено от страните. Предявеният иск, изменен по реда на чл. 214 от ГПК, след
изслушване на вещото лице в хода на съдебното дирене, за заплащане на сумата от 1747.94
лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд по тримесечие за периода от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. е основателен и следва да
бъде уважен. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на
произтичащото от него акцесорно задължение за заплащане на мораторна лихва в размер на
238.40 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ отчетния период до
06.11.2019 г.на осн. чл. 86 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
6
първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.
При този изход от делото, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноските,
направени във въззивното производство, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, които съдът съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, договор за
правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС и направеното възражение за прекомерност, определя в размер на 422.83 лв.
/с вкл. ДДС/ на осн. чл. 7 от Наредба №1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2043/01.06.2020г., постановено по гр. дело
№18360/2019г. по описа на ВРС, 35-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Ж. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Калач“ № 40 сумата от
422.83 /четиристотин двадесет и два лв. и 83 ст./лв., с вкл. ДДС, представляваща съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 5 от ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3, предл. последно от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7