№ 1856
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201724 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЮЛ. АЛ. АЛ., ЕГН **********, чрез адв. Ж.Ж., със съдебен
адрес гр. София, ул. „Цар Асен I“ № 8, ет. 1, ап. 2, против електронен фиш серия К №
5481760, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на
400 /четиристотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакувания електронен фиш и се твърди, че към процесната дата лекият автомобил не е бил
управляван от А., нито същият е бил негов собственик. Излагат се съмнения относно
злоупотреба с личните данни на А. от страна на тогавашния собственик на автомобила.
Прави се искане за отмяната на електронния фиш.
За проведеното на 16.05.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се представлява
от адв. Ж., който в дадения ход по същество пледира електронният фиш да бъде отменен по
съображенията, релевирани в жалбата. Поддържа, че по делото не са били събрани каквито
и да било доказателства в подкрепа на тезата, че към посочения в електронния фиш момент,
автомобилът се е намирал в държане на жалбоподателя. Претендира присъждане на
заплатените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 28.03.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на Р. М. ЗЛ., ЕГН
1
**********. Същевременно обаче още от момента на придобиването му, последният го бил
предоставил в ползване на жалбоподателя Ю.А., с когото са съседи, като на 28.03.2021 г. в
14:49 ч. А. го управлявал в гр. София. Движел се по бул. „Б.Ш.“, с посока от ул. „К.П.“ към
„О.П.“. Преминавайки до № 326 на бул. „Б.Ш.“ /представителство на „Х.“/, скоростта на
движение на автомобила била 82 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената
скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол № 11743f0, позиционирано в участъка от служители на
ОПП СДВР. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на
07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Към процесната дата
била преминала последваща проверка за изправност на 28.09.2020 г., със срок на валидност
една година.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден електронен
фиш Серия К № 4664064, с който на З., в качеството на собственик на автомобила, било
наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената
скорост с 32 км/ч.
Той от своя страна на 15.11.2021 г. попълнил и депозирал пред ОПП СДВР декларация
за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че на
28.03.2021 г. в 14:30 ч. предоставил собствения си лек автомобил за ползване на ЮЛ. АЛ.
АЛ., който му го върнал същия ден в 18:00 ч., без да го уведоми за допуснати нарушения.
Към декларацията приложил копие от СУМПС на жалбоподателя, което А. му бил
предоставил доброволно по повод предходни допуснати с автомобила нарушения на
правилата за движение по пътищата.
С оглед подадената декларация, първоначално издаденият електронен фиш бил
анулиран, и на А. бил издаден процесният, с който му било наложено административно
наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Междувременно, на 23.09.2021 г., съгласно договор за покупко-продажба на МПС,
собствеността върху автомобила била прехвърлена на жалбоподателя А..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите К. А.а и Р.З.; веществени -
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5481760; писмени - справка
относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; копие от договор за покупко-
продажба на МПС от 23.09.2021 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; протокол за последваща проверка № 61-С-
ИСИС/28.09.2020 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта рег. № 4332р-16965/28.03.2021; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.;
ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач; копие от електронен фиш Серия К №
4664064; копие от декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5
ЗДвП; копие от СУМПС на ЮЛ. АЛ. АЛ..
Относно обстоятелствата в чие фактическо владение е бил процесният автомобил към
28.03.2021 г. и по какъв начин свид. З. се е сдобил с копие от СУМПС на жалбоподателя,
констатирайки наличието на взаимно противоречащи си гласни доказателствени източници -
показанията на свидетелите А.а и З., съдът се довери и кредитира като достоверни,
депозираните от последния. Причина за това се явява не само обстоятелството, че свид. А.а,
като съпруга на жалбоподателя, очевидно е заинтересована в по-голяма степен от З. от
депозиране на показания в подкрепа защитната версия на съпруга си, но и с оглед
вътрешната безпротиворечивост и логичност на изнесеното от свид. З., което кореспондира
2
и със справката-картон на А., от която е видно, че му е бил издаден и друг електронен фиш
за аналогично по вид нарушение.
На следващо място, писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
16965/28.03.2021, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и
мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено
заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за
контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 и протокол за последваща проверка № 61-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява,
че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението,
е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители, са спазени, видно от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че ползвател
на МПС е жалбоподателят ЮЛ. АЛ. АЛ.. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП глоба в размер на 400 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
3
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 28.03.2021 г. в 14:49 ч., в гр. София, по
бул. „Б.Ш.“, до № 326, с посока на движение от ул. „К.П.“ към „О.П.“, жалбоподателят А. е
управлявал лек автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се със скорост от 82 км/ч. /след
приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено
място до 50 км/ч.
При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 32 км/ч., доколкото лекият
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 82
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото А. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Жалбоподателят е санкциониран в качеството на лице, в чието ползване е бил
предоставен автомобилът от неговия собственик, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1
ЗДвП, което се доказа посредством показанията на свид. З.. При това
административнонаказателната му отговорност е ангажирана законосъобразно.
Възражението в обратна насока е неоснователно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
от 31 км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 400 лв. Наложената глоба е в
този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5481760, издаден от СДВР срещу ЮЛ.
4
АЛ. АЛ., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5