Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 06.04.2021 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.№14072/2019г. по описа на Районен
съд гр. Варна, ХLIX състав, за да
се произнесе, съобрази следното:
С решение № 199/21.02.2023
г. по въззивно гражданско дело № 20213100502545 по описа за 2021 година на Окръжен съд Варна, IV състав потвърждава Решение №
261406/22.04.2021г. по гр.дело № 14072/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Л.П.П., ЕГН:********** против ****със седалище и адрес на управление
-с. ****, п.к. 9130, община
****, обл. Варна, **** искове,
както следва:
- с правно основание
чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 от КТ да бъде признато за
незаконно и отменено прекратяването на трудов договор - ****г., извършено от
работодателя със Заповед № ****г., да бъде възстановена на предишната работа
– лекар в ответното дружество. - с правно
основание. чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде
осъден ответника да заплати на
ищеца парично обезщетение в размер на 29021,88 лв.
за времето,
през което е останал без работа
поради незаконно уволнение, както и претендираното обезщетение за забава върху
тази сума в размер на 1483,46 лева, за периода
21.07.2019г. до
20.01.2020г., в едно със законна лихва от
дата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
- с
правно основание чл.221 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца парично
обезщетение в размер на 4836,98 лева за неспазено предизвестие,
както и мораторна лихва за забава
в размер на 59.12 лева за периода
21.07.2019г. до 02.09.2019г.
, в едно със законна лихва от
дата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.- с правно
основание чл.128 от КТ вр.чл. 245 от КТ да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
сумата от 1087,28 лв., представляваща
разликата между дължимата и преведена сума - по трудов
договор ****г. , в едно със законна лихва
считано от дата на подаване
на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата.
Потвърждава Решение №
261406/22.04.2021г. по гр.дело
№ 14072/2019г. по описа на ВРС, в частта,С КОЯТО ****„****",
ЕИК **** Е ОСЪДЕН да заплати
на Л.П.П., ЕГН:********** суми представляващи
дължимо допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж: сумата
от 119,70 лв. по трудов
договор №5 за периода от 01.06.2019 г. до 10.06.2019 г., сумата от 279,30 лв. по трудов договор **за периода
от 11.06.2019 г. до
30.06.2019 г. и сумата от
260,22 лв. по
трудов договор **за периода от
01.07.2019 г. до 20.07.2017 г., в едно
със законна лихва считано от
дата на подаване
на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумите, на
основание чл.128 от КТ вр. чл.244, т.2 от КТ и чл.12 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата.- сумата от 150,55 лева, представляваща разлика между изплатената на ищцата сума
от 480,35 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и реално дължимата сума от 630,90 лева, както и обезщетение
за забава в размер на 1,84лв. за периода
от 21.07.2019г. до
02.09.2019г., в едно със законна лихва считано
от дата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на главницата,на основание чл. 224, ал.
1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със същото решение ВОС обезсилва Решение №
261406/22.04.2021г. по гр.дело № 14072/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която ****„****",
ЕИК **** е осъден да заплати на Л.П.П.,
ЕГН:********** сума в общ размер
от 2937,11 лева, представляваща сбора от дължимите трудови
възнаграждения за положен извънреден труд през м.юни
и м.юли 2019г. по
трудов договор ****. и трудов договор
№6/11.06.2019г., както и обезщетение
за забава в общ размер от
34,39 лева, формирана от 27,92 лева за
периода от 10.07.2019г. до 02.09.2019г. и
сумата от 6,47 лева за периода
от 13.08.2019г. до
02.09.2019г., като отхвърля претенцията за главница за разликата
до общо предявения
размер от 3843,82 лева, както и претенцията
за обезщетение за забава до
предявения общ размер от 48,17 лева, на осн.чл.150, вр.чл.262 КТ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ВОС връща делото за
ново разглеждане по предявените от Л.П.П.,
ЕГН:********** против ****искове с правно основание чл. 144 вр.
150 от КТ и чл.86 от КТ, както следва: да
бъде осъден ответника да и заплати дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както следва:
по ТД № 5/31.05.2019г. - общ размер от 1310.45 лева за периода 01.06.2019г. до 10.06.2019г. за общо
52ч./12ч.в работни дни/
258.64лв./ и 40ч. в почивни дни/1051.81лв./, обезщетение за забава за
периода от 10.07.2019г. до 02.09.2019г. в
размер на 16.61 лв.; по ТД №6/11.06.2019г.– общ размер от
3745.24лв. за периода 11.06.2019г. до
20.07.2019г. за общо 168ч./58ч.в работни дни /1165.74лв./ и 110ч. в почивни дни / 2579.50лв./, обезщетение за забава за периода
от 13.08.2019г. до
02.09.2019г. в размер на 31,56 лв., в едно със законна
лихва от дата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В проведено открито съдебно
заседание ищцата, чрез процесуален представител поддържа исковата претенция.
Ответното дружество не се
представлява в о.с.з. и не изразява становище по предявените искове.
Между страните не е спорно, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало с Трудов договор ****.,
с начало 01.06.2019г., като ищцата е заемала длъжността „лекар“ сКод по НКПД:22117003 - Лекар, обща медицина и месторабота
- Плаж в населено място - с.******. Договорът е сключен на основание чл. 68
ал.1 т.2 от КТ, а именно - срочен трудов договор до завършване на определена
работа. Договорен е 8-часов работен ден, основна заплата в размер на 1900.00
лв. при 3-та категория труд при пенсиониране
и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Не са
предвидени допълнителни заплащания за трудов стаж и професионален опит, за
нощен труд, за научна степен, за специалност, за допълнителна работа и
съвместяване на професия.В трудовиья договор изрично
е отбелязано, че характерът на работа е описан в длъжностната характеристика,
връчена на ищцата при сключване на договора. Регламентирано, е че
периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения
е в края на месеца, следващ месеца на трудово възнаграждение. Предвидено е, че
срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв за
двете страни и е в размер на 30 дни.
Трудовото правоотношение по тр.договор №5 е прекратено със Заповед
№6/11.06.2019г., с основание чл.325, ал.1,т.4 КТ - прекратяване на трудовия
договор със завършване на определена работа. Заповедта е надлежно
връчена и подписана от ищцата на 11.06.2019г. В заповедта не са предвидени
обезщетения, които следва да бъдат изплатени на ищцата.
Съдът приема за безспорно
установено между страните, че на 11.06.2019. е сключен Трудов договор №6,
съгласно който ищцата заема длъжност „лекар“ с Код по ****- Лекар и месторабота
- Плаж в населено място - ****. Договорът е сключен на основание чл.67 ал.1,
т.1 във връзка с чл.70 ал.2 КТ, т.е. трудов договор със срок на изпитване в
полза на работодателя. Договорът е подписан от ищцата и същата е започнала да
изпълнява задълженията си по него. Договорен е 8-часов работен ден, основна
заплата в размер на 1900.00 лв. при 3-та категория труд при пенсиониране и основен платен годишен отпуск в размер на
20 работни дни. Не са предвидени допълнителни заплащания за трудов стаж и
професионален опит, за нощен труд, за научна степен, за специалност, за
допълнителна работа и съвместяване на професия.В трудовия договор изрично е
отбелязано, че характерът на работа е описан в длъжностната характеристика,
връчена на ищцата при сключване на договора. Регламентирано, е че периодичността
на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения е в края на
месеца, следващ месеца на трудово възнаграждение. Предвидено е, че срокът на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор е в полза на работодателя и
е в размер на 30 дни.
От приложена по делото Заповед ****., издадена от ответното дружество се установява, че
считано от 21.07.2019г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, с
основание чл.71, ал.1 КТ - прекратяване на трудовия договор без предизвестие до
изтичане на срока за изпитване от работодателят, в чиято полза е уговорен
срокът. Заповедта е връчена и надлежно подписана от ищцата.
Със
Заповедта е предвидено, че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск.
КТ урежда,
че за положен
извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Работодателят не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е полагала извънреден
труд, но оспорва неговия размер.
Съдът намира
исковата претенция за основателна за следните размери:
- в размер на
31,56 лв./тридесет и един лева и 56
стотинки/, върху сумата от 3745.24лв. за периода от 13.08.2019г. до
02.09.2019г., на осн.чл.144, вр.чл.150 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****„****", ЕИК:**** със седалище и адрес на управление -с. ****,
п.к. 9130, община ****, обл. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 204,15 лева /двеста и четири лева и 15 ст./, представляваща
следваща се за производството държавна такса за уважените искове, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.