Р Е Ш Е Н И Е
№
282
гр. Русе, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, IX - ти състав, в открито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА
адм. дело № 201 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба от
А.З.С. ***, подадена чрез адв.-пълномощник Ю. Н. ***, против Уведомително писмо
изх. № 02-180-6500/1880 от 20.01.2023 г., издадено от Зам.-изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 за кампания 2020 г. по подадено Заявление за подпомагане на ФЛ с УРН:
573267, с УИН: 18/010620/91987. С оспорения ИАА се извършва намаление на
подпомагането в общ размер на 1 214.32 лева, като оторизираната сума е в размер
на 0.00 лева и на жалбоподателя се налагат санкции за бъдещ период в размер на
общо 848.19 лева.
В жалбата и в представена писмена защита по делото (л.57 и 58 от делото) се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на
изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че от уведомителното писмо не става ясно какви са
мотивите за издаването му, нито пък са посочени основанията, въз основа на
които е извършено намалението на исканите суми. В
подкрепа на изложеното жалбоподателят прилага Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3663
от 15.11.2022 г. по същата мярка за кампания 2019 г. (л.37 – 39 д.), където при същите заявени площи не са
били установени никакви несъответствия и подпомагането е било определено на
100%. Посочва още, че един от заявените за подпомагане по мярката имоти – имот
с идентификатор 87700.1.3 е бил заявен за ползване от две лица, едно от които е
жалбоподателят. Съответно при обща площ на имота от 12 013 кв.м., А.С. е заявил
6.000 дка, а другият ползвател – 6.013 дка. Всеки ползва своята част в реални
граници и на практика няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и
самостоятелно правно основание за ползване на своята част. Неизясняване от АО
на факта на реалното разпределение на имота е нарушение, което може да се
причисли към съществените такива.
Иска се, съдът да
постанови решение, с което да отмени административния акт и се претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание,
ответникът в производството - замeстник-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Л. Ж., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа
изложените мотиви в становището на зам.-изпълнителния директор, представено по
делото с приобщената административна преписка (л. 8 и 9 от преписката). По-конкретно
по отношение на имота, за който е установено, че има застъпване на площи, т.е.
установени са площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, сочи, че при извършените кръстосани проверки
на подадените заявления през 2020 г. е установено наличие на двойно заявени
площи от жалбоподателя от една страна и от друга страна от друг земеделски
стопанин – Е. Н. Н. и предвид представените при регистриране на правните
основания в съответната общинска служба по земеделие документи от всеки един от
тях, там липсва каквато и да било индивидуализация на съответната част от
имота, която е предоставена на всеки един от тях. Предвид, че те когато
заявяват за подпомагане площите си чертаят една и съща част от този имот ДФЗ
нямало какво друго да се направи и как да се установи кой, коя част на имота
ползва. По отношение на друг заявен за подпомагане парцел, по отношение на
който било установено, че площта му не попада в слой „Площи, допустими за
подпомагане“, сочи, че още при подаване на заявлението за подпомагане А.З.С. е
бил предупреден за наличието на площи, попадащи извън обхвата на слоя „Площи,
допустими за подпомагане“. На стр. 1 от резултатите от автоматични проверки
изрично било отбелязано, че въпросната част, която и в последствие е останала
извън СДП, е била изначално извън обхвата на заявеното. Твърди, че заедно с
административната преписка е представено и извлечение от системата за
електронни услуги, съдържащо информация още след приключването на кръстосаните
административни проверки както за установени двойно заявени площи, така и за
установените площи извън обхвата на допустимия слой, която била достъпна в
профила на самия земеделски стопанин. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд -
Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на
страните, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в
14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА,
имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
По фактите
Няма спор между страните, че А.З.С. *** е земеделски
производител/земеделски стопанин/.
На 11.05.2020 г., С. подал до ДФЗ общо заявление за подпомагане с УИН
18/010620/91987 (л. 12 -22 пр.) по няколко мерки и схеми, а именно: Схема за
единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП),Схема
за заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална
помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), „Агроекология и климат“ (Мярка 10) и
„Биологично земеделие“ (мярка 11).
Неразделна част от това заявление е таблицата в него (л. 15, гръб пр.)
за използваните парцели, за които иска подпомагане. Сред тях са и процесните –
БЗС 87700-1838-9, за който е записана площ 0.60 ха и БЗС 87700-2011-2, за който
е записана площ 2.18 ха. Към заявлението приложил и изискуемите в такива случаи
документи.
Записано е в таблицата за заявените площи (л.24, гръб от пр.), че
декларирана площ за подпомагане по мярка 10
за 2020 г. е 3.98 ха.
Още с подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на
въведените данни (л.23 пр. ). Видно от резултатите от тези автоматични
проверки, в графа брой открити несъответствия е записано – 0 (нула), а в графа
„Предупреждения:“, „Вид грешка:“ е записано „Информираме Ви, че следва да
спазвате заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-360/27.04.2020,
„брой единици“ – 1, „детайли:“ – Заявили сте участие по Мярка 10 Мярка 11. Не
става ясно обаче за какво се отнася така посочената заповед, нито кой точно
парцел касае. След извършена от съда служебна справка на сайта на ДФЗ се
установи, че посочената заповед се отнася до Мярка 11 „Биологично земеделие“,
по-конкретно приемането на заявления за подпомагане по мярката през кампания
2020 г.
На 14.04.2023 г., С. получил/изтеглил от СЕУ (Системата за електронни
услуги) Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/1880 от 20.01.2023г.,
издадено от Зам.-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020
г. по подадено Заявление за подпомагане на ФЛ с УРН: 573267, УИН: 18/010620/91987, издадено от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София,
с което бил уведомен, че по мярка 10, за кампания 2020 г. е оторизирана
субсидия в размер на 0.00 лева и на жалбоподателя се налагат санкции за бъдещ период
в размер на общо 848.19 лева. Писмото завършва с подпис
на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на 2 стр. и указания за
възможността за обжалването му. Следва таблица с изчисления, в която в колони 4
и 5 „Надекларирана площ“ е записано 2.78 ха и 100%. В колона 11 „Намаления и
санкция за наддеклариране“ е записана сумата 1 214.32 лева. В колона 20
„Общо санкции и редукции“ е записано 1 214.32 лева и в колона 21
„Оторизирана сума“ е записана сумата 0.00 лева. На последната страница на
писмото е друга таблица – „Извършени плащания“, като в колона „Оторизирана
сума“ е записана сумата 0.00 лева, в следващата колона „Прихваната сума“ – 0.00
лева и в колона „Изплатена сума“ – 0.00 лева. (л. л. 1 - 4 от преписката)
В административната преписка освен УП и заявлението на С. за подпомагане
с УИН 18/010620/91987 по мярка 10 ”Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за
кампания 2020 г., са известие за доставяне на УП, заповедта за делегиране на
правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ на заместника му – В. К. Преписката
съдържа и становище от зам.- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.8 и 9
от пр.), което видно от изходящия му номер и дата – 19.05.2023 г. е издадено много след оспореното пред съда УП. С това
становище се дава разяснение защо е отказано на жалбоподателя подпомагане по
мярката в размер на исканата сума за подпомагане 1 214.32 лв., както и
защо е наложена санкция за бъдещ период в размер на 848.19 лева.
Правни изводи
Оспореното уведомително писмо съставлява
индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия.
Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съответно според чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на
Разплащателна агенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е
вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл.
10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ в правомощията на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи дейността му
при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая, видно от представената Заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. л. 5 и 6 от преписката) на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ В. И. К. са делегирани правомощия да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания
във връзка с подадени заявления за подпомагане. Оспореното уведомително писмо е
електронно подписано именно от г-жа К. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК,
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страната.
Актът е постановен в нарушение на формата –
липсват мотиви, съобразно императивното изискване на чл.59, ал.1 от АПК, както
и фактически установявания, каквото е изискването на същата разпоредба – ал.2,
т.4, пр.1.
Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му, трябва да е и мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено
значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като
липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на издадения акт като нарушение на неговата форма.
Предвид разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в
друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.
В настоящия случай в УП само в две изречения се съдържат
мотиви за издаването на акта, в които е посочено най-общо, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във
външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки са обосновали отказа на органа от подпомагане на
заявителя по съответната мярка.
Единствено в таблицата, чийто колони, имащи значение за казуса описани
по-горе, в колони 4 и 5 „Наддекларирана площ“ е записано съответно 2.78 ха и 100%.
А в обяснението, дадено под таблицата за тези колони е посочено – Разлика между
заявената площ (Колона 2) и установената площ (Колона 3) и „Недопустима площ,
изчислена в проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014
г.“. Недопустимо е обаче само, чрез тази таблица, без никакви други мотиви -
защо е налице наддеклариране, например поради застъпване, с кой друг ползвател
е станало това, или е по друга причина, каква е причината за това застъпване,
кои са приложимите за случая законови и подзаконови актове от националното
законодателство, или в случая както е налице и друго основание за
наддеклариране по отношение друг заявен за подпомагане БЗС, по отношение на
който е установено, че площта му не попада в слой „Площи, допустими за
подпомагане“ – да се посочат конкретните причини, правни основания и т.н., да
се издаде административен акт като оспореното УП.
Без да е посочено фактическото и правно основание
за извършения отказ, само може да се предполага, че административният орган е
установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са
тези площи – кои БЗС-та, какъв е техният размер и поради какви причини са
приети като недопустими, не става ясно от УП. Съдебната
практика в това отношение е постоянна: така издадено, то е в нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите,
предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за
подпомагане и съответните приложения, и резултатите от автоматични проверки на
въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020
г. В УП не се сочи дори кога точно са направени тези административни проверки,
а липсва и такъв конкретен текст. Видно от резултатите от тези автоматични
проверки (л. 23 пр.), в графа брой открити несъответствия е записано – 0 (нула),
а в графа „Предупреждения:“, „Вид грешка:“ е записано „Информираме Ви, че
следва да спазвате заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД
09-360/27.04.2020, „брой единици“ – 1, „детайли:“ – Заявили сте участие по
Мярка 10 Мярка 11. Не става ясно обаче за какво се отнася така посочената
заповед, нито кой точно парцел касае. След извършена от съда служебна справка
на сайта на ДФЗ се установи, че посочената заповед се отнася до Мярка 11
„Биологично земеделие“, по-конкретно приемането на заявления за подпомагане по
мярката през кампания 2020г. При това положение без доказателства се явява
твърдението на процесуалния представител на ответника в проведеното о.с.з. на
12.10.2023г., че още при
подаване на заявлението за подпомагане А.З.С. е бил предупреден за наличието на
площи, попадащи извън обхвата на слоя площи, допустими за подпомагане. На стр.
1 от резултатите от автоматични проверки изрично било отбелязано, че въпросната
част, която и в последствие е останала извън СДП, е била изначално извън
обхвата на заявеното. Дори и както твърди процесуалният представител на
ответника, в Системата за електронни услуги да се публикува информация още след
приключване на извършените кръстосани административни проверки както за
установени двойно заявени площи, така и за установени площи извън обхвата на
допустимия слой, която информация да е била достъпна в профила на самия
земеделски стопанин, то това обстоятелство не освобождава органа от задължението
му по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да мотивира постановения от него ИАА, като
посочи както фактически, така и правни съображения за издаването му.
По-подробни съображения за издаването на
административния акт са изложени от органа-издател с посоченото по-горе в
настоящото изложение становище от
19.05.2023 г.
Съобразно т. 1 и т. 2 от диспозитива на цитираното по-горе ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за
отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия
орган в съобщението на страните по чл.28, ал.1 от Закона за административното
производство (ЗАП, 1970 г. – отм.), в съпроводителното писмо или в друг
документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган,
който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.
От анализа не тези текстове се налага извод,
че: 1/ мотивите могат да бъдат изложени и след издаване на административния акт
(от издателя на административния акт), ако с жалба срещу последния е сезиран
горестоящия административен орган (в случай че има такъв). 2/ При сезиране на
горестоящия орган с жалба срещу законосъобразността или целесъобразността на
административния акт последният не страда от порок при липса на мотиви, ако
актът бъде потвърден и горестоящият орган изложи самостоятелни мотиви. 3/ При
всички случаи обаче излагането на мотиви следва да предхожда сезирането на
правораздавателния орган с жалба срещу законосъобразността на този акт.
В конкретния казус се налага извод, че
административният акт недопустимо е мотивиран едва в съдебната фаза на
производството.
Видно от изходящия номер и дата – 19.05.2023 г. на въпросното становище,
то е издадено много след оспореното пред съда УП. Действително, с това
становище се дава разяснение защо е отказано на жалбоподателя подпомагане по
мярката в размер на исканата сума за подпомагане 1 214.32 лева, както и
защо е наложена санкция за бъдещ период в размер на 848.19 лева. Тези мотиви
обаче е следвало да намерят място не в становище, изходящо няколко месеца след
издаване на оспорения ИАА, а в самия административен акт. Според настоящия
състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в
хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводително писмо до
съда или становище на АО, дадено отново много по-късно от датата на издаване на
УП. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – например Решение № 2871
от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2022 г., V о., Решение № 5897 от
15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о., Решение № 7084 от
13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о., Решение № 4455 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г., V о. и др.
Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил
акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността
му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно
„препращане“ е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен
ред, но не и да се „допълва“ акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен
ред. В случая в оспорения административен акт липсва и препращане към други
документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на конкретно
посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава
правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния
контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство, органът да
установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания
акт.
Липсват и изложени мотиви и правни съображения и за наложената санкция
за бъдещ период в размер на 848.19 лева – какво е правното основание за
налагането й, как е изчислен размерът на посочената дължима сума и т.н. Всъщност
дори и в допълнително представеното становище единствено е цитиран текстът на
разпоредбата на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., а именно че
при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 50% -
санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за
годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на
сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и установената площ
(наддекларираната площ), като не се посочва по какъв начин е изчислен размерът
на конкретно наложената санкция за бъдещ период – 848.19 лева.
Изявленията на административния орган в цитираното по-горе становище са
пример за възприетата от издателя на уведомителното писмо порочна практика в
производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за
мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въпреки правилото на
чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според тази разпоредба,
относима към конкретното УП, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
уведомява кандидата, чрез уведомително писмо, за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Уведомителното писмо, предмет на контрол пред АдмС – Русе е издадено,
както правилно се твърди от оспорващата страна, и в нарушение на правилото на
чл. 35 от АПК, съгласно което индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени.
Както се сочи от процесуалния представител на оспорващата страна,
действително един от заявените за подпомагане имоти, този, при които е
установено застъпване на площи - БЗС 87700-1838-9 е бил заявен за ползване от
две лица, при площ за имота 12 013 кв.м. С. е заявил 6.00 дка, а другия
ползвател – 6.013 дка. Всеки ползва своята част в реални граници и на практика
няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно
основание за ползване на своята част – договори за наем. Неизясняване от АО на
факта на реалното разпределение на имота е нарушение на разпоредбата на чл. 35
от АПК, а с несъбирането на допълнителни доказателства за изясняване на
обективната истина, е нарушил и следващата норма - на чл. 36 от АПК.
Обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на
закона.
Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно
препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст, Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по чл. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз. В конкретния случай,
предвид мотивите, изложени едва в становището от 19.05.2023 г. от ответника,
извършения с уведомителното писмо отказ за подпомагането на жалбоподателя е
обосновано с наличието на застъпени площи (заявени площи от повече от един ЗС)
досежно парцел БЗС 87700-1838-9 в землището на с. Ястребово, общ. Русе е заявен
за подпомагане от жалбоподателя с обща заявена площ от 0.60 ха и парцел
87700-1838-5-3, заявен за подпомагане от Ергюн Невзатов Назифов. Твърди се, че
при извършените кръстосани проверки са установени застъпени площи, заявени от
повече от един кандидат за подпомагане, в декларирания от жалбоподателя парцел.
Това становище на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обаче е от 19.05.2023
г., издадено много след оспореното пред съда УП. Кандидатите са сключили
договори за наем, които са регистрирани. Подадени са били и заявление по чл. 70,
ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от закона за неучастие в
процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на имота,
т.е. последният е ползван в реални граници. Това от своя страна означава, че в
процесния имот с идентификатор 87700.1.3, за който кандидатства за финансиране
жалбоподателя, има двама ползватели, на всеки от тях е предоставена съответната
част от площта на имота, като ако всеки беше заявил коректно тази част за
финансиране (съответно на предоставеното му под наем, най-малкото като площ) до
дублиране и застъпване не може да се стигне, защото няма дублиране на ползването
нито като размер, нито като място. Налага се изводът, че в случая
жалбоподателят е заявил площи, които реално са му предоставени по силата на
договор за наем и реално не са налице установените от ответника застъпени площи
от 0.60 ха. Вярно е, че ответникът ползва данните за заявените за подпомагане
парцели от МЗХ, но това не означава, че не дължи проверка на тези данни,
особено след като принципно те са придружавани от документи, удостоверяващи
коректността им. Нормата на чл. 41, ал. 3 - 9 от ЗПЗП регламентира кои
земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират
правните основания за ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 41, ал. 5
от ЗПЗП, МЗХ степенува, обобщава и предава на РА еднократно или на етапи данни
за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, с което
ответникът цели изграждане на защитната си теза, че именно с оглед тези данни
следва да работи при проверките. Съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при
извършване на проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на
същия текст, при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с.з.) когато се
установят заявени без правно основание площи, да извърши географско определяне
на площта и местоположението им. В този случай, следва МЗХ да предостави
допълнителна информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП, когато при
проверките по ал. 7 и ал. 8 не бъде установено регистрирано правно основание,
РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай
административният орган не е извършил тези дължими проверки, при които да
установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата
земеделски стопани площи, доколкото с договорите им за ползване са им
предоставени различни части от един и същи парцел. ДФЗ не може да коригира
данните от МЗХ, но дължи посочените проверки, още повече, че за процесните
имоти са предоставени доказателства – договорите, свързани с тези данни, и
ДФЗ-РА е било уведомено за наличието на няколко наемателя във въпросния имот.
При проверките, процесният имот е установен като заявен от двама кандидати, но
не е констатирано, кой от тях какво право на ползване има от заявения от него
за подпомагане имот. Липсата на техническа възможност в системата на МЗХ за
въвеждане на данни за части от поземлен имот, било то като ползвани от повече
от едно лице или като съсобственост не означава, че собственикът - в случая
физическо лице, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица,
което представлява и форма на разделяне на ползването, още по-малко, че в този
случай множеството ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. В
случая, жалбоподателят е представил договора си за наем, който доказва
легитимността на ползването на описаната в него част от имот с кад. № 87700.1.3
(№ 011003 по КВС в землището на с. Ястребово), като е заявил за финансиране
тъкмо тази част, като до този договор МЗХ има достъп. Не може техническите
затруднения, свързани със софтуера на МЗХ да се вменяват във вина на
жалбоподателя, който да носи неблагоприятни последици, изразяващи се в
намаление на финансирането. На Министерството именно за това се представят и
договорите или другите правни основания за ползване на заявените за финансиране
площи от всички лица – за да се извърши проверка на заявените обстоятелства от
всеки кандидат. Да се приеме, че нито министерството, нито ответникът могат да
проверяват тези данни означава да се даде възможност на всеки недобросъвестен
кандидат да заяви произволно каквито намери за добре площи, вкл. хипотетично в
землища дори на цялата страна и да блокира по този начин изплащането на помощи
на всички останали земеделски производители в страната, които са декларирали
коректно данни и заявили за подпомагане само площи, които са им предоставени за
ползване. Нещо повече, това означава изначално да се изключат от финансиране
всички имоти, които имат повече от един собственик или ползвател, ако те не са
разпределили ползването си на място. Нито законът, нито наредбата обаче
поставят такова изискване и след като в случая двойно заявените площи са били
съпътствани с договори, които ясно установяват, че жалбоподателят е заявил за
финансиране площ, която му е предоставена за ползване (поне като размер), няма
как да се откаже финансиране на добросъвестния кандидат. След като жалбоподателят
е заявил за финансиране площ от имот, който му е предоставен с валиден договор
за наем и няма договор за ползване на същата част от този имот и с другия
кандидат, на първия не може да се откаже финансиране, дори ако вторият кандидат
дублира площта на жалбоподателя недобросъвестно, но в случая това не е така.
Подобен казус е в Решение № 9912 от 7.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2022
г., V о.
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за основателна и
доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл. 146, т. 2,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, нарушава и основни принципи на ЕП.
Цитирана по-горе съдебна практика е непротиворечива относно причините,
по които съдът приема, че административният акт е издаден както при допуснато нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби и целта на закона.
Преписката следва да се изпрати на ответника - Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: 18/010620/91987 по мярка 10 от ПРСР
2014-2020, за кампания 2020 г., подадено от А.З.С., при спазване на процедурата
по издаването му и дадените по-горе указания по прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
административният орган дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното
производство за адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 500 лева и
държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо
изх. № 02-180-6500/1880 от 20.01.2023 г., издадено от Зам.-изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 за кампания 2020 г. и
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по подаденото от А.З.С. Заявление за подпомагане за кампания 2020
г. на ФЛ с УРН: 573267, с УИН: 18/010620/91987,
съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, гр.София
да заплати на А.З.С. ***, ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 510 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Върховния административен съд на РБългария.
СЪДИЯ: