Решение по дело №6910/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            18.10.2022 година                град Стара Загора

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА                  ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На  4 октомври                                              2022 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател:   МИЛЕНА    КОЛЕВА   

                                              

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ    МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 6910 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът М.К.Т. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност “Ст. полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

На следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл. 187, ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни – по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

 

 

В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето         на      работното  време, за    неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР ищецът твърди, че за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. действали две наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.. Тя била в сила от 02.08.2016г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като урежда реда за организацията и разпределянето на работното         време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл. З, ал. З указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015г./, като съдържанието и на нейния чл. З, ал. З било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не                 по-малък от 0,25 лева.

Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него.

Както било посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./.

 

 

В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 от ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа и. Относно иска по чл. 86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждало от Наредба 8121з- 776/29.07.2016г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата – „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.“ В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.

Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно:

2016г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

През месец декември 2016г., за периода от 23.12.2016г. до 31.12.2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12 лева.

Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,51 лева.

2017г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1.    През месец януари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01/03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,50 лева.

2.   През месец февруари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,09 лева.

3.       През месец март 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,67 лева.

4.       През месец април 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,26 лева.

5.       През месец май 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.

         Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,84 лева.

6.       През месец юни 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,42 лева.

7.       През месец юли 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,01 лева.

8.     През месец август 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,50 лева.

9.      През месец септември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,18 лева.

10.    През месец октомври 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.

         Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,76 лева.

11.    През месец ноември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,34 лева.

12.    През месец декември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2016г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,16 лева.

За 2018г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1.    През месец януари 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,52 лева.

2.  През месец февруари 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52,64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,07 лева.

3.       През месец март 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.

        Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,63 лева

4.    През месец април 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.  Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,13 лева.

5.     През месец май 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,65 лева.

6.     През месец юни 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,16 лева.

7.     През месец юли 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,66 лева.

8.    През месец август 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.

        

         Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,17 лева.

9.      През месец септември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.  Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,67 лева.

10.   През месец октомври 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,19 лева.

11.   През месец ноември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,69 лева.

12.   През месец декември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,19лева.

 

 

2019г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа 

1.    През месец януари 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,23 лева.

2.    През месец февруари 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,68 лева.

3.       През месец март 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,14 лева.

4.    През месец април 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,59 лева.

5.     През месец май 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,06 лева.

 

 

6.     През месец юни 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. 

         Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,51 лева.

7.     През месец юли 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1,99 лева.

8.    През месец август 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева.

9.     През месец септември 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа.Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.

10.   През месец октомври 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.

11.   През месец ноември 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.

  За изчисляване на размера на обезщетението за забава се използвало достъпен в интернет калкулатор, а именно „КАЛКУЛАТОР БГ“, като видно от описаното по-горе, като момент за изпадане в забава на работодателя била взета първата дата на месеца, след месеца последващ полагането на труд.

 

 

Предвид гореизложеното и приложените доказателства моли съда, след като се убеди в истинността на твърдяното от него да осъди ОД на МВР - Стара Загора, ЕИК: *********, с адрес ул. Граф Игнатиев № 16, чрез представляващия я Директор - Старши комисар Стоян Стоянов да му заплати за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. на основание чл. 178,  ал. 1, т. З от ЗМВР и за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както следва:

За 2016г.

1.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016г. в размер на 12 лева.

За 2017г.

1.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017г. в размер на 48,80 лева.

2.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017г. в размер на 48,80 лева.

3.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017г. в размер на 48,80 лева.

4.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017г. в размер на 48,80 лева.

5.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017г. в размер на 48,80 лева.

6.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017г. в размер на 48,80 лева.

7.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017г. в размер на 48,80 лева.

8.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017г. в размер на 48,80 лева.

9.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017г. в размер на 48,80 лева.

10.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017г. в размер на 48,80 лева.

11.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017г. в размер на 48,80 лева.

12.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 48,80 лева.

За 2018г.

1.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер на 52,64 лева.

2.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018г. в размер на 52,64 лева.

3.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018г. в размер на 58,64 лева.

4.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018г. в размер на 58,64 лева.

5.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018г. в размер на 58,64 лева.

6.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018г. в размер на 58,64 лева.

 

7.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 58,64 лева.

8.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г. в размер на 58,64 лева.

9.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018г. в размер на 58,64 лева.

10.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 58,64 лева.

11.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г. в размер на 58,64 лева.

12.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018г. в размер на 58,64 лева.

За 2019г.

1.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 64,32 лева.

2.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019г. в размер на 64,32 лева.

3.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019г. в размер на 64,32 лева.

4.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019г. в размер на 64,32 лева.

5.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019г. в размер на 64,32 лева.

6.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019г. в размер на 64,32 лева.

7.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019г. в размер на 64,32 лева.

8.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019г. в размер на 64,32 лева.

9.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019г. в размер на 64,32 лева.

10.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019г. в размер на 64,32 лева.

11.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019г. в размер на 64,32 лева.

Претендираното от него общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. било в размер: 1996,80 лева.

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

1.     За периода от 23.12.2016г. до 31.12.2016г. - мораторна лихва от 01.02.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 3,51 лева.

2.     За периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. - мораторна лихва от 01.03.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,50 лева.

3.      За периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - мораторна лихва от 01.04.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,09 лева.

4.     За периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. - мораторна лихва от 01.05.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,67 лева.

 

5.      За периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. - мораторна лихва от 01.06.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,26 лева.

6.      За периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. — мораторна лихва от 01.07.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,84 лева.

7.      За периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. - мораторна лихва от 01.08.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,42 лева.

8.      За периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. - мораторна лихва от 01.09.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,01 лева.

9.      За периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. - мораторна лихва от 01.10.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 10,50 лева.

10.     За периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. - мораторна лихва от 01.11.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 10,18 лева.

11.     За периода от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. - мораторна лихва от 01.12.2017год. до 30.11.2019год. в размер на 9,76 лева.

12.     За периода от 01.11.2017г. до 31.11.2017г. - мораторна лихва от 01.01.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,34 лева.

13.     За периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. - мораторна лихва от 01.02.2018г. до 30.11.2019г.. в размер на 9,71 лева.

14.     За периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,25 лева.

15.     За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. - мораторна лихва от 01.04.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,81 лева.

16.     За периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,30 лева.

17.     За периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. - мораторна лихва от 01.06.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,81 лева.

18.     За периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,30 лева.

19.     За периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,79 лева.

20.     За периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - мораторна лихва от 01.09.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,30 лева.

21.     За периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,79 лева.

22.     За периода от 01.09.2018г. до 30.01.2018г. - мораторна лихва от 01.11.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,30 лева.

23.     За периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. - мораторна лихва от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 5,79 лева.

24.     За периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. - мораторна лихва от 01.01.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,28 лева.

25.     За периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,23 лева.

26.     За периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г. - мораторна лихва от 01.03.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,68 лева.

27.     За периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. - мораторна лихва от 01.04.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,14 лева.

28.     За периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. - мораторна лихва от 01.05.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,59 лева.

29.     За периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. - мораторна лихва от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,06 лева.

30.     За периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. - мораторна лихва от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 2,51 лева.

31.     За периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. - мораторна лихва от 01.08.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 1,99 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от него извънреден труд за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. : 248,41 лева.

Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва от датата на регистриране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Сумите следвало да му бъдат преведени по банков път на сметка № BGG0UNCR70001520545285 в Банка ”Уникредит Булбанк” АД.

Моли съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК да приеме, че по настоящия спор не се дължали държавна такса и разноски.

 

В законоустановения срок по делото ответникът представя писмен отговор, с който заявява, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва както по основание, така и по размер.

През периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. ищецът заемал длъжността старши полицай /ВПА/ в група ООР на сектор ОП към Второ РУ - Стара Загора, т.е. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд от 22.00ч. до 6.00ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00ч. до 6.00ч. в рамките на работната му смяна била обоснована настоящата искова претенция.

Според ищецът по отношение на положеният труд през нощта поради празнота в нормативната уредба следвало да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7 часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагало се коефициент 1,143. При прилагането на упоменатия коефициент счита, че бил формиран извънреден труд, който не му бил заплатен и претендира неговото заплащане, както и лихва.

В процесния случай приложение намирали нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР били:

1.             държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2.             държавни служители;

3      лица, работещи по трудово правоотношение.

Изрично в ЗМВР бил уреден статута на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР.

Съгласно втората алинея на чл. 142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут.

Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на изложеното било и упомената регламентация на работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 статута се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/.

Целта на законодателя била именно със ЗМВР да се уреждало в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това било с оглед извършваната от служителите в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация /Решение № 55 от 07.04.2015г. по гр. д. № 5169/2014г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.

Предвид специфичната служебна дейност било оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка. Посоченото било относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР било налице множество делегиращи законови норми, които възлагали уреждането на конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка било налице многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР.

В конкретният случай относима била разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

 

 

От страна на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която била приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./

Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца.

В ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагали на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да се обърне внимание на следното:

1.        Съгласно първото изречение на ал.З на първо място: допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждало се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00ч. - 06.00ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00ч. до 06.00ч.

2.        Във второто изречение на ал.З било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР.

Предвиждането на възможността да бъдел положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00ч. до 06.00ч., определял и неговата продължителност - 8 часа.

Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ – чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа.

Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата подзаконова база била обоснована претенцията на ищеца по настоящото производство.

Посоченият текст на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители  по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За тази категория служители намирали приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, които били специални и дерогирали приложението на общите трудови норми.

Не можели да говорят за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46 ал 2 от ЗНА в конкретния случай.

 

 

Напротив изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не било налице разпоредба даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаряло на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната НСОРЗ, не означавала не пълнота,а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвиждала нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били държавни служители по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР.

Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагали за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ било регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не било налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извършило преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъдело дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на нормативните актове.

Видно от изложеното било, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагали специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът посочил, че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143.

 

 

Ограничението в Наредба №8121з—776/2016г. било служителите работещи на смени да не полагали повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време била осем часа, а в наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/.

В случая не било налице празнота в нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се заплащало нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.

В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не било налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.

От изложеното дотук следвало, че нямало основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон.

Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР било 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) било 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа, което било равно на 1,143.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час (приложени като доказателство).

В този смисъл, че не било необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представят като доказателство.

 Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който действала Наредба № 8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015г. Същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., както и при сега действащата наредба.

Ето защо ответникът счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен. Ищецът претендирал, че часовете нощен труд, които се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следвало да му бъдели заплатени като извънреден труд.

Тази претенция била неоснователна.

В чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състояло от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд.

ЗМВР правело ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определяли със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца — служители, работещи на смени, се компенсирали с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период била заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. В т. 1 и на двете заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева”.

В своята искова молба ищецът не правел разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове.

 В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред се формирал размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд.

Извънреден бил този труд, който се полагал от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно време.

Полагането на нощен труд, когато било в рамките на установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи.

За да имало извънреден труд и за да било налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.

 Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла на Заповед № 81213-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в дневен труд не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.

При разглеждане на казуса следвало да се вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършвало ежемесечно, което представят и молят съда да приеме като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд.

Според МТСП извънреден труд бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0,25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд.

 ОДМВР - Стара Загора заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ.

 

Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било посочено по-горе, размерът на последното се определяло със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи и било в размер на 0,25 лева на час или за част от него положен труд между 22.00 и 6.00ч. В този смисъл и следвало да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се доказвало с представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.

От исковата молба не ставало ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не бил отчетен и не бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията им са, че на ищеца редовно било плащано в процесния период, както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелствали данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0,25 лева на час, следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следвало да бъде отчетен само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформирал в дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получел за същия и допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай, че се приложило неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следвало да се има предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това било така, защото работникът или служителят не работил извънредно. Според писмото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното работно време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата определяло правилото за превръщане на нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на който било да определи възнаграждението така, че когато работникът или служителят работел 7 часа през нощта, да получавал възнаграждение за 8 часа.

Това правило се прилагало, тъй като според Кодекса на труда било различна нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и на нощното работно време било 8 часа.

Разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление.

Отработените часове за времето от 22.00 до 6.00 часа били отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител.

Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане. През исковия период действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1, на които било изрично разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22.00 часа и 6.00 часа на държавните служители се изплащали допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

Предвид горното и претендирания в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6 лева за час бил необоснован и недоказан.

От изложеното в исковата молба не ставало ясно дали се твърди, че нощен труд изобщо не бил отчетен и съответно заплатен или че не били изчислени правилно часовете положен от ищеца нощен труд и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд. С оглед на горното, изразява допълнително становище по отношение основанието и размера на иска след уточнение на исковата молба в тази част.

Към настоящия момент счита, че искът бил недоказан по основание и размер. Твърди, че на ищеца били заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата.

Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд била неоснователна.

По отношение на всичко изложено до тук следвало да отбележи, че имало съдебна практика в тази насока, а именно Решение № 197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019 на, Г.К., IV Г.О. на ВКС; Решение № 405/04.11.2019г. по гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение № 2366/04.10.2019г. по гр.д. № 5230/2019 на Районен съд - Бургас; Решение № 735/07.08.2019г. по ВГр.д. № 1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение от 22.07.2019г. по гр.д. № 2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от 15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на Районен съд - Велико Търново и др.

В тази насока била и правната консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Претенцията за лихви имала акцесорен характер и била в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор били изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явявала неоснователна.

От друга страна, ако съда не приемел изложеното то следвало да се вземе предвид, че претенцията за лихви била обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, в който е положен труда и от първо число на следващия месец се дължало обезщетение за забава, в случая месечно.

Тъй като по настоящото дело се твърдяло положен и незаплатен от страна на работодателя извънреден труд, то същият не можел да се генерира месечно. Отчитането на труда за служителите, работещи на смени бил на тримесечен период, като съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислявал и отчитал в часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработено време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвял протокол. Изложеното водело до извода, че полагане на извънреден труд от страна на ищеца можело да се установи едва в краят на тримесечния период, при положение, че служителят надвишил тримесечната норма /установената нормална продължителност на работното време за тримесечен период/. В подкрепа на посоченото били и разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от цитираната наредба. Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от заплащането на твърдения положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с коефициент 1.143, следвало да се осъществи в месеца следващ ответния период. Предоставя на съда преценката относно назначаването на ССЕ, като моли да им бъде предоставена и възможност за представяне на нови доказателства и изразяване на становище, предвид отговора на ищеца и вещото лице.

Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ да присъди в полза на Областна дирекция на МВР – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

 

Страните не спорят, че през периода от м. декември 2016г. до декември 2019г. са в служебно правоотношение, по силата на което М.К.Т. заема длъжността Старши полицай във Второ РУ - гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, и полагал труд през деня и през нощта на смени по график на 8 часа, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа (Видно от докладни записки, приложени към ЛТД на ищеца).

 

Положеният от М.К.Т. нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период също не е спорен факт по делото, който се установява и от представените седмични графици и докладни записки към тях, от протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. по месеци и години, приложени към личното трудово досие на ищеца, приложено към делото и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.

 

Видно от заключението  на вещото лице, което съдът възприема  като изготвено добросъвестно и компетентно и неоспорено от страните, за периода от 23.12.2016г. до 30.11.2019г. положените от ищеца часове нощен труд са 1657 часа, които не са превръщани в дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. Преизчислени с коефициент 1.143 тези часове стават 1894 часа, като се получава разлика от 237 часа, чиято стойност е 1839,95 лева, дадени подробно по месеци в табличен вид в заключението, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 185,73 лева, по периоди и размери, подробно посочени в таблицата.

 

От събраните доказателства по делото се установява, че за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч., че за процесния период от 23.12.2016г. до 30.11.2019г.  е положил 1657 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 237 часа на стойност 1893,95 лева не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

 

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

 

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд (от 22,00 до 6,00ч.) –  чл.179, ал.1 от ЗМВР. Съгласно ал.2 на същата разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Имайки предвид гореизложената правна уредба, следва да се отбележи, че през процесния период (от 14.10.2016г. до 14.10.2019г.) действащи са били следните наредби:

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в която в чл. 3, ал. 3 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019г.), в която в чл. 9 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.

Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд през процесния период са били:

Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00ч. и 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която (т. 1) за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.

Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с предходно действащата Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи (отм.).

Съдът намира, че през процесния период е приложима Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, като същата не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд, като положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143) по  следните съображения:

Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и съгласно ал.2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.

Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.5 и ал.6 от цитираната по – горе разпоредба.

В ал.7 на чл.187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал.9 на чл.187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Именно на основание чл.187, ал.9 ЗМВР е била приета Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 01.04.2015г., действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., предвид отмяната на последвало приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.). Действително в тази Наредба от 2014г. в чл.31, ал.2 е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази норма е неприложима в случая, тъй като Наредбата е била отменена преди процесния период, за който се търси в настоящото производство заплащане на извънреден труд, а именно за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г.

Последващо приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 29.07.2016г.) не предвижда такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд, а в чл.31 от същата, ал.1 и ал. 2 е посочено, че положеният нощен труд от 22.00 до 06.00 часа се отчита с протокол, като е уредено от кой се изготвя, утвърждава, срока за отчитане, а в ал.3 е посочено, че при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им, броят часове се посочва само в цяло число.

Приложимата за процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (в сила от 02.08.2016г.), която е действаща и понастоящем, също не предвижда такъв ред за преизчисляване на нощния труд, както в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (отм.), като чл.31 от сега действащата Наредба е с идентичен текст като цитирания по – горе чл.31 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. (отм.). В чл.26 от сега действащата Наредба е посочено още, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. От сравнителния анализ на горецитираните разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, действали през различен период от време, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден въпроса за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (отм.) броя на часовете нощен труд да се умножава по коефициент.

Следователно не е налице празнота в правото, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.

Неприложима е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл.9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава дерогира приложението на общата норма.

В този смисъл е и решение № 55 от 7.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о., ГК, в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.  При условие, че чл.187, ал.9  ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота, която следва да бъде запълнена от чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1.подневно отчитане на работното време 2.работа на смени 3.продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4.трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР.

В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на проф. Васил Мръчков, което е приложено към делото.

Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР не променя и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.

Тази специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се позовава ищецът.

 От внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове е разбираемо, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители.

Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава. Доводът, че по този начин служителите на МВР се поставяли в по – неблагоприятно положение от останалите работници и не било справедливо, не може да бъде основание за неприлагане на специалния закон и механичното пренасяне на общи норми към служебното правоотношение на ищеца. Преизчисляването на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а именно с умножаване с коефициент 1.143 може да бъде постигнато само по пътя на законодателна промяна.

Действащата приложима нормативна уредба не урежда такова преизчисляване понастоящем и то очевидно не поради пропуск, предвид това че специалната уредба през определени периоди в миналото (Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., отм.) е допускала това, а поради различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство, а именно сумата от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.1 от НЗПП, а държавната такса следва да остане за сметка на съда. Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Т.,                 ЕГН: **********,*** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – гр. Стара Загора,                  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,   ул. Граф Игнатиев № 16, представлявано от Николай Колев - Директор, да му заплати следните суми:

възнаграждения за положен извънреден труд за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. в общ размер на 1996,80 лева, както следва:

За 2016г.

-       Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016г. в размер на 12 лева.

За 2017г.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017г. в размер на 48,80 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 48,80 лева.

За 2018г.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер на 52,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018г. в размер на 52,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г. в размер на 58,64 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018г. в размер на 58,64 лева.

За 2019г.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019г. в размер на 64,32 лева.

-     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019г. в размер на 64,32 лева;

         както и мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. в общ размер на 248,41 лева, както следва:

-     За периода от 23.12.2016г. до 31.12.2016г. - мораторна лихва от 01.02.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 3,51 лева.

-     За периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. - мораторна лихва от 01.03.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,50 лева.

-     За периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - мораторна лихва от 01.04.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,09 лева.

-     За периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. - мораторна лихва от 01.05.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,67 лева.

-     За периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. - мораторна лихва от 01.06.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,26 лева.

-     За периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. — мораторна лихва от 01.07.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,84 лева.

-     За периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. - мораторна лихва от 01.08.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,42 лева.

-     За периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. - мораторна лихва от 01.09.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,01 лева.

-     За периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. - мораторна лихва от 01.10.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 10,50 лева.

-     За периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. - мораторна лихва от 01.11.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 10,18 лева.

-     За периода от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. - мораторна лихва от 01.12.2017год. до 30.11.2019год. в размер на 9,76 лева.

-     За периода от 01.11.2017г. до 31.11.2017г. - мораторна лихва от 01.01.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,34 лева.

-     За периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. - мораторна лихва от 01.02.2018г. до 30.11.2019г.. в размер на 9,71 лева.

-     За периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,25 лева.

-     За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. - мораторна лихва от 01.04.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,81 лева.

-     За периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,30 лева.

-     За периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. - мораторна лихва от 01.06.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,81 лева.

-     За периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,30 лева.

-     За периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,79 лева.

-     За периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - мораторна лихва от 01.09.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,30 лева.

-     За периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,79 лева.

-     За периода от 01.09.2018г. до 30.01.2018г. - мораторна лихва от 01.11.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,30 лева.

-     За периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. - мораторна лихва от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 5,79 лева.

-     За периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. - мораторна лихва от 01.01.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,28 лева.

-     За периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,23 лева.

-     За периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г. - мораторна лихва от 01.03.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,68 лева.

-     За периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. - мораторна лихва от 01.04.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,14 лева.

-     За периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. - мораторна лихва от 01.05.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,59 лева.

-     За периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. - мораторна лихва от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,06 лева.

-     За периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. - мораторна лихва от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 2,51 лева.

-     За периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. - мораторна лихва от 01.08.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 1,99 лева;

         ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до изплащането им, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН: **********,***                да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,                   ул. Граф Игнатиев № 16, представлявано от представлявано от Николай Колев - Директор, сума в размер на 100 лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: