Решение по дело №12649/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261735
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110112649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

261735/25.5.2021г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 12649 по описа на Районен съд - Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Г.Д.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощник срещу „А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 793.07 лв., представляваща сбор от възнаграждения за положен извънреден труд, в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. и 139.29 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислено върху всяка от главниците, считано от датата на съответния падеж, за периода 30.09.2018 г. – 01.04.2019 г. Претендират се и разноски.

         В исковата молба се излага, че в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. между страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заема длъжността „*“ в ответното дружество. Уговореното трудово възнаграждение е 510.00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Твърди се още, в периода 02.08.2018 г. – 01.04.2019 г., работникът е полагал извънреден труд - 122 смени по 12 часа, който не е заплатен от работодателя. Същевременно не са заплатени и средставата за безплатна храна, съгласно Наредба № 11/ 2006 г., от 2.00 лева, дневно.

         Ответникът – „А.“ ЕООД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

         В исковата молба се излага, че в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. между страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заема длъжността „*“ в ответното дружество. Уговореното трудово възнаграждение е 510.00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Твърди се още, в периода 02.08.2018 г. – 01.04.2019 г., работникът е полагал извънреден труд - 122 смени по 12 часа, който не е заплатен от работодателя. Същевременно не са заплатени и средставата за безплатна храна, съгласно Наредба № 11/ 2006 г., от 2.00 лева, дневно.

         Ответникът – „А.“ ЕООД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 261 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 20) и призовката (л. 26) са приложени по делото като редовно връчени на седалището на адреса на управление, вписан в Търговския регистър, а именно: *.

         Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

                На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 100.00 лева, представляващи държавна такса, определена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК.

         С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и извършените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: ********** сумите от: 793.07 (седемстотин деветдесет и три лева и седем стотинки) лева, представляваща сбор от възнаграждения за положен извънреден труд, в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. и 139.29 (сто тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, начислено върху всяка от главниците, считано от датата на съответния падеж, за периода 30.09.2018 г. – 01.04.2019 г., на основание чл. 261 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: