Протокол по дело №9/2024 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 46
Дата: 22 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20243400600009
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 46
гр. Силистра, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243400600009 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ : ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА –
редовно призована, явява се ПРОКУРОР С. Т..
ПОДСЪДИМ: С. Б. Б. – редовно призован, не се явява.
ЗАЩИТНИК: АДВ. С. П. С. – редовно призован, не се явява.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Образувано е по протест от прокурор
от Районна прокуратура – Силистра срещу Присъда №11/01.11.2023г. на
Районен съд – Дулово. Прокурорът не е доволен от постановената присъда.
Счита, че постановената оправдателна присъда е неправилна, тъй като според
прокурора обвинението е несъмнено доказано, излага подробни съображения
1
в тази връзка, поради което иска от въззивната инстанция да отмени
присъдата на Дуловския районен съд в частта, в която подс. С. Б. е признат за
невиновен и оправдан, да постанови нова, с която да го признае за виновен по
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Алтернативно се иска, ако не се приеме
от въззивната инстанция, че са налице съставомерните признаци на чл. 270,
ал. 1 от НК, да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам изцяло протеста. Считам, че той е
основателен. Други доказателства няма да соча, моля за ход по същество.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Окръжни Съдии, поддържам протеста.
Считам, че първоинстанционният съд неправилно е приложил закона, като е
дал една интерпретация на фактите, която не съответства на обективно
установените чрез доказателствата, събрани в процеса. Считам, че
поведението на подсъдимия сочи съзнателно пречене на органите на властта
да извършат действия по служба, за да установят неговата самоличност, за да
се предприемат действия по установяване на административни нарушения и
т.н. Едно съзнателно пречене, което е осъществено чрез бягство от
полицейска проверка. Бил е подаден сигнал спрямо водача за спиране, за
извършване на проверка, звуков сигнал. По един достъпен начин е направено
така, че водача на МПС да спре, за да бъде извършена проверка. Едно
подадено полицейско разпореждане, което е недвусмислено. Водачът нито е
намалил, нито е спрял, напротив, той съзнателно е решил да избегне
проверката, подал е рязко газ на управлявания от него автомобил, преминал е
с висока скорост през населено место. Предприетото полицейско преследване
е преустановено само и единствено за да не се създаде предпоставка за
нараняване на някой гражданин или за някой по-тежък резултат при
евентуална катастрофа. Това поведение на подсъдимия не е случайно, а е ясно
мотивирано от това да се осуети проверката, защото той явно е бил употребил
алкохол. Нещо, което ще му докара тежко наказание, било административно,
било в това, че ще го вкара в съдебен процес в зависимост от степента на
алкохолно опиянение и поради тази причина той е предприел това осуетяване
2
на полицейската проверка чрез бягство от органите на полицията. Именно
затова считам, че с това деяние не е осъществен състава на
административното нарушение по ЗДвП, както несполучливо се опитва да
внуши Районният съд в мотивите си, че видите ли това е едно обикновено
административно нарушение с ниска степен на обществена опасност, затова
не е престъпление. Мисля, че в тази връзка неправилно са пренебрегнати и
редица решения на ВКС, които казват каква е точната разлика между
административното нарушение по ЗДвП и престъплението по чл. 270 НК.
Виждаме, че деецът има едно предишно наказание за престъпление по
транспорта и мотивите, които посочих, са отегчаващо отговорността
обстоятелство и всичко това води до мисълта, че не се касае за
административно нарушение, а се касае за умишлено пречене на орган на
властта да изпълни правомощията си, да осъществи една проверка и това
осъществява състава на чл. 270 НК.
Най-упорито поддържам протеста и считам, че правилното прилагане
на закона изисква постановяването на нова присъда, признаването на
оправдания подсъдим за виновен и неговото наказване, като считам, че
адекватно наказание е „Лишаване от свобода“, предвид предишното осъждане
на глоба и явно неповлияването на дееца от тази предишна присъда и затова
измежду алтернативните наказания предлагам наказание „Лишаване от
свобода“ към средния размер, предвиден в закона, което не възразявам да
бъде отложено за изтърпяване по реда на чл. 66 от НК.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09,10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3