МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против П.К.Л. *** за това, че на 01.04.2019 година, в
***, на паркинга на бензиностанция „***“ противозаконно повредил чужда движима
вещ - лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, собственост на Г.В.Н., като
повредил лаковото бояджийско покритие на заден десен калник на стойност 125
лева и спукал предна дясна гума с размери 245/70R16 на стойност 20 лева или
общо нанесена щета в размер на 145 лева – престъпление по чл. 216 ал. І от НК.
Подсъдимият
П.Л. се представлява от защитник в лицето на адвокат Д.С., ПлАК. Последният
дава обяснения по повдигнатото му обвинение като твърди, че на посочените в
обвинителният акт място и време бил на среща със свои близки в питейно
заведение в ***. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Представителят
на РП – Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия Л. обвинение
за извършено престъпление по чл. 216 ал.
І НК. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да
определи и наложи същия справедливо
наказание като вид пробация в размер около средата на предвиденото в закона.
Адвокат Д.С.,
в качеството и на защитник на подсъдимия Л. моли съда да постанови оправдателна
присъда. Счита, че събраните до момента доказателства не обосновават по
категоричен начин извода за авторството
на деянието в лицето на нейният подзащитен. Налице е само предположение в тази
насока, на което осъдителна присъда не може да почива. Моли съда да признае
подсъдимият П.Л. за невинен по така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.К.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Л. не страда от психични заболявания в тесния смисъл на думата. При него се наблюдават личностови особености
на емоционално нестабилната личност, които са изразени на ниво акценти и не
разстройват значително социалната му адаптация. П.Л. има особености в характера
и темперамента, а именно: емоционална нестабилност, импулсивност,
несъобразяване с правила и норми, трудно установяване и задържане на трайни емоционални отношения.
Свидетелите
Е.М. и Г.Н. ***. На името на последната имало регистриран лек автомобил „ ***“
с рег. № ***. Свидетелят Е.М. управлявал автомобила.
През
календарната 2019 година, подсъдимият П.Л. и свидетелят Е.М. работели в
производствената част на *** , чиято база се намирала в ***. В същото
предприятие работели свидетелите И.Г., И.Г., С.Я. и Н.Н.. Свидетелят Р.С. също
бил нает от ръководството на предприятието и извършвал ежедневното фактическо
извозване на горните свидетели от *** до *** с предоставеният му за това служебен автомобил.
Свидетелката
*** и подсъдимият живеели на съпружески начала до 2014 година. От съвместното
им съжителство имат родени две деца. След раздялата им грижите по отглеждането
на децата поела свидетелката ***. С подсъдимият подържали контакти изцяло във
връзка с нуждите на децата им. Дълго време свидетелката *** работела в ***, след което започнала да полага труд също в ***
като специалист „ ***“.
Работата
в *** била организирана на смени. Работниците, които живеели в *** и околните населени места били извозвани
ежедневно до местоработата си с осигуреният служебен превоз. Всеки ден, по
предварително изготвен график, свидетелят Р.С. превозвал свидетелите И.Г., И.Г., С.Я., Н.Н. и подсъдимия до
местоработата им. Всички се събирали на бензиностанция „ ***“ в ***, находяща
се на изхода за град Ловеч откъдето се отправяли към местоработата си,
съответно вечер отново били връщани там.
Свидетелят
Е.М. пътувал всеки ден с автомобила си „***“
с рег. № *** от *** до ***. Същият
автомобил паркирал и оставял за престой през деня на паркинга на бензиностанция
„ ***“.
Между
подсъдимият и колегите му били установени добри, нормални взаимоотношения.
В
началото на 2019 година, между подсъдимият и свидетелят Е.М. започнал
да назрява конфликт. Същият бил провокиран от слух в предприятието, в което
работели, че именно Е.М. бил разпространил видеоклип с неприлично съдържание, в
който участвала бившата съпруга на подсъдимия – свидетелката ***. Въпреки, че М.
категорично отричал да е автора на разпространението на видеоматериала, упорито се наслагвало мнението, че именно той
го е направил. Е.М. лично разговарял със свидетелката *** и я предупредил, че
някакъв клип с неприлично съдържание е
качен и се възпроизвежда в интернет пространството.
По
същото време започнали да се случват инциденти с автомобила, управляван от
свидетеля Е.М.. В продължение на няколко месеца последният намирал същият със
спукани гуми, независимо къде бил паркиран през деня – на паркинга на
бензиностанция „***“ или на този пред супермаркет „***“ в ***, разположен на
улица „***“ в същия град. Е.М. подозирал, че автор на тези увреди е подсъдимия Л..
Това провокирало често разправии между тях на висок тон по време на придвижването им до работа. Свидетели на тези
разговори били колегите им С.Я., И.Г., *** Н. и Р.С.. През същият период от
време и други колеги на подсъдимия, оставящи автомобилите си за престой на
паркингите бензиностанция „ ***“ или „ ***“
намирали същите с повредени или спукани гуми. Единствен Е.М. депозирал жалба до
полицията за един от случаите на повреда на автомобила му, в която като посочил
подсъдимия П.Л. като евентуален извършител.
На 01.04.2019
година, подсъдимият помолил да бъде сменена дневната му работна смяна, тъй като
в същия ден следвало да се яви на разпит във Второ РУ на МВР- Плевен във връзка
с така депозираната жалба от страна на Е.М.. Ето защо сутринта на същата дата,
подсъдимият не пътувал със служебния транспорт до ***.
Около
12:00 часа в същия ден, свидетелят Н.Н., който по това време работел като
технолог в ***, се намирал в района на бензиностанция „***“ в ***. Имал
уговорена среща там със свой колега, за да му предаде документи. Минавайки с
автомобила си покрай паркинга на бензиностанцията, Н. видял паркиран пикапът на
свидетеля М., ситуиран с предната част към пътното платно на главната улица. В
този момент, в близост до дясната страна на автомобила Н. видял човек, в когото
разпознал колегата си П.Л.. Същият възприел подсъдимия клекнал до предната
дясна гума на автомобила на М., след което се изправил и напуснал района на
бензиностанцията. След като провел срещата си, свидетелят Н. решил да се
пошегува с М.. Обадил му се по телефона в късния следобед и му казал да очаква
отново някоя спукана гума днес.
На
01.04.2019 година, около 17:00 – 17:30 часа свидетелят *** М. ***. Когато се
приближил до автомобила си установил, че лаковото бояджийско покритие на задния
десен калник е повредено, а предната дясна гума спукана. Депозирал жалба до
компетентните органи. Въз основа тяхно
разпореждане, служител в Бензиностанция
„ ***“ предоставил запис от разположените камери за наблюдение там,
материализиран в 1 брой компакт диск марка HP DVD + R
обозначен с ръкописен надпис“ Пр. № 3391 р-2743/2019 01.04.2019 година
Бензиностанция *** ***“.
Отпочнато
е наказателно производство, в хода на което в качеството на обвиняем бил
привлечен подсъдимия П.Л..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
гласни доказателства, обективирани в показанията на разпитаните свидетели С.Я.,
И.Г., Н.Н., Р.С., Е.М. и ***. В подкрепа на същите обстоятелства са и
присъединените като доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателствени средства, приложени по проведеното досъдебно производство № Д –
803/2019 година по описа на ПлРП.
показанията
на разпитаните свидетели С.Я., И.Г., Н.Н., Р.С., Е.М. и *** установяват горната
хронология от събития на 01.04.2019 година, по същината си са еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и съдът ги възприе като
достоверни.
В
подкрепа на показанията на свидетеля Н.Н., отнасящи се до факта, че на инкриминираната
дата видял именно подсъдимият Л.
първоначално да седи клекнал до дясната предна част на автомобила на свидетеля М., а впоследствие и да
напуска района на бензиностанцията е
заключението по допуснатата и назначена видеотехническа експертиза. Съгласно
същото, изслушано непосредствено в съдено заседание , на представеният за
изследване диск марка
HP DVD + R обозначен с ръкописен надпис“ Пр. № 3391 р-2743/2019 01.04.2019
година Бензиностанция *** ***“ има един
видеофайл, заснет на 01.04.2019 година през времевия интервал от 11:47 до
12:00:01ч / системно време/. Към същата е изготвено фотоприложение, състоящо се
от експортирани от видеозаписа и подредени в хронологичен ред кадри. Същите
установяват, че за времето от 11:47 до 12:00:01 ч. има заснето лице, което
доближава паркираният на паркинга на бензиностанцията джип – пикап, светъл на
цвят, заобикаля същият от лявата му страна, после застава пред него,
впоследствие се установява до предната му дясна страна в позиция на тялото „наведен надолу“ към предната му дясна
страна. Според експерта, поради ниската резолюция на камерата, заснела същите
кадри, разположението и в горен ракурс и на голямо разстояние, не е възможно
конкретните действия на лицето да бъдат онагледени с достатъчно ясен образ.
Едновременно с това експертът е категоричен, че записът не е манипулиран и
върху записаната информация няма следи от намеса.
Съпоставяйки
показанията на свидетеля Н.Н. и установеното в хода на изготвената
видеотехническа експертиза, съдът прие за безспорно установено, че лицето
заснето от разположената на бензиностанция
*** в *** камера на 01.04.2019 година във времевия интервал от 11:47 до
12:00:01 часа е именно подсъдимият П.Л.. Свидетелят Н. е категоричен, че на
инкриминираната дата , до автомобила на свидетеля М. видял подсъдимия ***.
Съдът даде вяра на показанията н този свидетел и ги възприе като достоверни.
Същите изхождат от лице, незаинтересовано от изхода на делото по какъвто и да е
начин, намира се в добри отношения с подсъдимия и понастоящем, няма събрани в
хода на делото доказателства, които подлагат под съмнение обективността на същия
свидетел.
Събраните
в хода на съдебното производство
доказателства за това, че към 01.04.2019
година между подсъдимия и свидетеля М. били установени обтегнати
взаимоотношения и този факт, съпоставен с личностовите особености на подсъдимия
Л., водят до оформянето на категоричния израз, че извършеното от страна на подсъдимия
повреждане на автомобила на Е.М. е в резултат
именно на създаденото напрежение помежду им. За личностовите особености на
подсъдимия съдът взе под внимание заключението по изготвената психиатрична
експертиза. Компетентното освидетелстване
на същия в хода на проведеното
психиатрично изследване установява, че при П.Л. се наблюдават личностни
акцентуации, характерни за нехармоничните, вътрешно н***нсолидирани личности. Подобен
тип личности най – често се адаптират и реализират безпроблемно, дори постигат
много добра, висока професионална изява. Отклонение може да се появи след
преживяване на сериозна психотравма или стрес, който е засегнал слабото им
място. При личности като подсъдимия Л. се наблюдава устойчиво съчетание на неустойчиви
параметри без това да води до резки нарушения на социалната им адаптация.
Такива нарушения произтичат от вътрешни актуални проблеми, с които личността не
може да се справи сама. Гласните доказателства по делото, обективирани в
показанията на разпитаните свидетели установяват, че към инкринимираната дата е
съществувало напрежение в отношенията между подсъдимия и свидетеля Е.М., което
е провокирало изостряне на чувствителността на подсъдимия Л., изводимо от
личностовата му характерова типология.
Въпреки
горните особености в характера на подсъдимия, характеризиращи се с възникване
на психично отклонение до личностово разстройство, според заключението на
експерта това отклонение не е психична болест в тесния смисъл на думата. Съдът кредитира с доверие заключението на
експерта и го възприе като обективно и безпристрастно, основаващо се на
специалните знания притежавани от експерта в областта на психиатрията. Според
експерта, към 01.04.2019 година
подсъдимият Л. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както и правилно да възприема събития от реалността, с
което се изпълват изцяло медицинските критерии на вменяемостта. Не са налице
разстройства във възприятията му, мисленето му, волята, емоциите, памет и
интелект. Л. може да участва в наказателното производство, правилно да
възпроизвежда факти и събития, да дава достоверни обяснения, ако желае да
съдейства на наказателното производство.
В
подкрепа на извода за авторството на инкриминираното деяние в лицето на
подсъдимия Л., макар и косвено са
показанията на свидетеля К.М. – ***. Показанията същия на свой ред установяват,
че на 01.04.2019 година подсъдимият се отзовал на отправената му покана да се
яви в сградата на Второ РУ на МВР Плевен за снемане на обяснения. Срещата им
започнала около 09:00 часа сутринта и продължила не повече от половин час, след
което подсъдимият Л. си тръгнал. Впоследствие на свидетелят М. било възложено извършването
на проверка въз основа сигнал от свидетеля Е.М. за извършено противоправно
посегателство върху автомобилът му на 01.04.2019 година около 12:00 часа на
паркинга на бензиностанция „***“,
разположена на изхода на *** в посока град Ловеч. След като иззел наличният запис от камерите
разположени там, свидетелят *** М. извикал отново подсъдимия за снемане на
обяснения, тъй като Е.М. посочил именно него като лице, в което се съмнява че е
автора на деянието. Подсъдимият Л. категорично отрекъл. След запознаване със
записа и разпит на пострадалия М., полицейският служштел К.М. установил и
свидетеля Н.Н., който категорично разпознал на възпроизведения му запис човека,
когото възприел непосредствено до автомобила на Е.М. на 01.04.2019 година на
паркинга пред бензиностанция „ ***“.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани и
показанията на свидетелите К.Л. – баща на подсъдимия и М.И. – негова леля. Показанията на тези двама свидетели
установяват, че на сутринта 01.04.2019 година били потърсени по телефона от
подсъдимия и поканени на среща в питейно заведение в централната градска част
на ***, за да обсъдят семейни въпроси. Срещнали се в центъра на ***,
консумирали кафе, разговаряли във връзка със семейни имоти. Според свидетеля К.Л.
срещата ми продължила до „ обяд, или до към 13 часа“, според свидетелката И.
срещала им продължила до към 13:30ч. Констатираното противоречие в показанията
на тези двама свидетели, които едновременно с това са забележително
едностранчиви и лаконични по своето съдържание, внася основателно съмнение в
тяхната достоверност. Анализът на тези свидетелски показания като част от
доказателствения материал и съпоставката
им с останалите, събрани по делото доказателства води до извода за тяхната
пристрастност и единствена цел да създадат алиби на подсъдимия и да подпомогнат
изгражданата от него защитна теза. Свидетелите К.Л. и М.И. са близки
родственици на подсъдимия П.Л., което предопределя пряката им заинтересованост
от изхода на процеса.
Реализирането
на наказателната отговорност за конкретен субект предполага доказването на
обвинителната теза по един безспорен и категоричен начин било то въз основа
множество косвени и или преки доказателства. Въз основа на събраните в хода на
наказателното производство множество косвени доказателства съдът намери, че повдигнатото
на подсъдимия П.Л. обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 НК е
доказано по несъмнен начин.
Събраните
в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват
по категоричен и несъмнен начин следните обстоятелства: факта на извършено повреждане
на лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, собственост на Г.В.Н., изразяващо
се в увреда на лаковото бояджийско покритие на заден десен калник и спукване на
предна дясна гума с размери 245/70R16; времето на извършването на деянието – 01.04.2019 година 12:00 в ***, авторството
на деянието в лицето на подсъдимия П.Л..
Размерът
на причинената в резултата на престъпното деяние вреда възлиза на сумата от 145
лева съгласно заключението на експерта по назначената съдебно – оценителна експертиза, изслушана
непосредствено в съдебно заседание и присъединена към доказателствата по делото.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
прие, че подсъдимият П.Л. осъществил както от обективна, така и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
От обективна страна - на 01.04.2019 година, в ***, на
паркинга на бензиностанция „***“ противозаконно повредил чужда движима вещ -
лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, собственост на Г.В.Н., като
повредил лаковото бояджийско покритие на заден десен калник на стойност 125
лева и спукал предна дясна гума с размери 245/70R16 на стойност 20 лева или
общо нанесена щета в размер на 145 лева.
От
субективна страна подсъдимият
Л. горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на
извършваното и на неговият резултат ,като искал настъпването на последния., т.
е при наличието на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.
Ето
защо съдът призна подсъдимия П.К.Л. роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2019 година, в ***, на паркинга на
бензиностанция „***“ противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил
„***“ с регистрационен № ***, собственост на Г.В.Н., като повредил лаковото
бояджийско покритие на заден десен калник на стойност 125 лева и спукал предна
дясна гума с размери 245/70R16 на стойност 20 лева или общо нанесена щета в
размер на 145 лева – престъпление по чл. 216 ал. І от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия П.Л. съдът взе предвид както смекчаващите отговорността му
обстоятелства –възрастта и социалното му положение, добрите му характеристични
данни, чистото му съдебно минало; причината за извършване на престъплението от чисто емоционален характер, изводима
от особеностите на акцентируемата му
личност, както и оттегчаващите я такива – проявеното незачитане на установеният
в страната правно регламентиран ред.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация
на наказанието съдът намери, че на подсъдимия Л. следва да бъде определено и
наложено наказание в рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 216 ал. 1 НК, при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Ето защо СЪДЪТ определи и наложи на подсъдимия Л. наказание
основание чл. 216 ал. І от НК и при условията на чл. 54 от НК ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно изтърпяване отложи по реда на чл. 66 ал. І
от НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
По този
начин съдът намери, че спрямо подсъдимия Л. ще бъдат постигнати ефективно
целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК като същият ще
може да продължи да води нормален социален живот и да се грижи за издръжката на
децата си.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимия П.К.Л. да заплати сумата от 376,20 лева, представляваща
направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на
Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия П.К.Л. да заплати
сумата от 133,52 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза
на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: