№ 351
гр. София, 09.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер №
20251110215327 по описа за 2025 година
като се запозна с материалите по делото, намeри следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на молба, заведена с вх. №
157049/05.05.2025 г., депозирана от П. Т. П. по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС,
НО, 136 състав. С протоколно определение от 27.10.2025 г. като е приел, че молбата
има характер на тъжба, съдът е постановил молбата да се докладва да заместник –
председателя на СРС и ръководител на Наказателно отделение за преценка налице ли
са основания за образуване на ново производство от частен характер, предвид на което
е образувано настоящото наказателно производство.
С разпореждания от 31.10.2025 г. и от 24.11.2025 г., като е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, съдията – докладчик е оставил същата без
движение и е указал на тъжителя да отстрани констатираните нередовности. В
изпълнение на дадените указания от частния тъжител П. П. чрез адв. М. К. от САК са
депозирани уточнителни молби, заведени с вх. №№ 374689/14.11.2025 г., вх. №
376167/17.11.2025 г. и вх. № 408868/12.12.2025 г. В тъжбата и депозираните в
изпълнение на дадените указания молби тъжителят П. П. твърди, че лицето, против
което е подадена тъжбата – С. А. Р. – П., обитава недвижим имот – апартамент № 22,
находящ се в гр. София, Столична община, район С., ж.к. „Г. М.в“, ул. „В. Б.“ № 11, бл.
№ 239. През 2023 г. Л. П. К., собственик на имота и майка на тъжителя П. Т. П.,
връчила покана на С. А. Р. – П. да освободи имота и да й предаде ключовете от
жилището. Въпреки връчената покана С. Р. – П. не освободила имота. Предвид горното
Л. П. К. депозирала пред Софийския районен съд частна тъжба с твърдения за
извършено престъпление по чл. 170 ал. 4 НК, въз основа на която било образувано
наказателното производство по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136
състав. Р. – П. продължала да обитава имота и към дата 02.04.2025 г., когато по силата
на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 177, том I,
рег. № 1912, нотариално дело № 138/2025 г. на нотариус Е. Б. с рег. № *** в регистъра
1
на Нотариалната камара, Л. П. К. дарила на тъжителя П. Т. П. притежаваните от нея ¾
идеални части от горепосочения недвижим имот. След придобиване на правото на
собственост на горепосочения недвижим имот, П. Т. П. подал молба, заведена с вх. №
157049/05.05.2025 г. по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, да
бъде конституиран в качеството на частен тъжител в наказателното производство
наред с Л. П. К.. На 17.04.2025 г. П. Т. П. подал и искова молба с правно основание чл.
108 от Закона за собствеността, както и изпратил нова покана чрез частен съдебен
изпълнител до С. Р. – П. да освободи имота, която й била връчена на 22.10.2025 г.
Въпреки изпратената нова покана, Р. – П. отново не освободила жилището. Частният
тъжител сочи още, че той не е обитавал имота нито към датата на придобиването му,
нито към момента на изпращане на покана до Р. – П., нито към датата на подаване на
исковата молба по чл. 108 ЗС, а имота се обитава от С. Р. – П..
Предвид твърденията в тъжбата и депозираните уточнителни молби, съдията –
докладчик намери, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство, тъй като деянието, описано в сезиращата съда молба /с характер на
тъжба/ и в уточнителните молби, не осъществява състав на престъпление нито по
твърдяната от тъжителя правна квалификация по чл. 170 ал. 4 НК, нито друг състав на
престъпление от Особената част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 170 ал. 4 НК, който противозаконно остане в чуждо
жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до
една година. Систематичното място на нормата на чл. 170 ал. 4 НК е в Раздел IV
“Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство”,
Глава III „Престъпления против правата на гражданите“ от Особената част на НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 170 ал. 4 НК се осъществява чрез
бездействие - субектът противозаконно остава в чуждо жилище, след като изрично е
поканен да го напусне, при което създава трайно и продължено противоправно
състояние. Престъплението е формално и може да осъществи само при пряк умисъл
като форма на вината.
Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 170 ал. 4 НК е
неприкосновеността на жилището, която е конституционно гарантирана и в
разпоредбата на чл. 33 от Конституцията на Република България. Съгласно Решение №
232 от 03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II Н. О. на ВС под жилище по смисъла на
цитираната разпоредба се разбира помещение, което се обитава постоянно или
временно от едно или повече лица за живеене. Обстоятелството чия собственост е
помещението, е без значение за отговорността. Законът охранява неприкосновеността
на жилището както от неправомерните действия на друг, така и от самоуправни
такива. Съгласно Решение № 358 от 21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II Н. О. на ВС
жилище е само онова помещение, което се обитава постоянно или временно от едно
или повече лица за живеене без оглед в каква сграда се намира. Не са жилищни
2
помещения стопанските сгради, магазини и др., които служат за други цели, доколкото
и те не служат и се ползват за обитаване като жилище. Не може да се третира като
жилище и принадлежащият към жилището двор.
От гореизложеното е видно, че разпоредбата на чл. 170 ал. 4 НК осигурява
наказателноправна защита на правото на едно лице да ползва необезпокоявано
помещение/имот, които обитава, т.е. на неприкосновеността на жилището, въздигната
като особено благо в живота на човека. Така пострадал от престъпление по чл. 170 ал.
4 НК се явява онова лице, което ползва имота за жилищни нужди - ползва го
регулярно с цел преспиване, задоволяване на битови нужди, отмора и други присъщи
за едно жилище дейности, без значение дали това лице е собственик на имота или
титуляр на друго вещно право. Обект на защита на разпоредбата на чл. 170 НК не е
правото на собственост, на което сочи и обстоятелството, че същата не е поместена в
Глава V „Престъпления против собствеността“ от Особената част на НК. За да е
съставомерно деянието по чл. 170, ал. 4 НК, е необходимо лицето, което обитава
жилището, да е дало изрично или конклудентно съгласие на дееца да влезне в
жилището. Обективен елемент от състава на нарушаване неприкосновеността на
жилището по чл. 170 ал. 4 НК е и предхождащото поведение на пострадалия, който
трябва изрично да е поканил дееца да напусне жилището, след което само е възможно
престъпното бездействие на извършителя.
Предвид изложеното по – горе по отношение изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 170 ал. 4 НК и признаците от обективната му страна, съдията -
докладчик намира, че в случая в тъжбата и уточнителните молби не се излагат
твърдения за осъществен състав на престъпление по чл. 170 ал. 4 НК, нито за друго
престъпление от Особената част на НК. Тъжителят П. П. сочи, че е собственик на
имота, но сам излага твърдения, че не обитава имота и не го ползва за задоволяване на
жилищни нужди. Нещо повече – тъжителят твърди, че лицето, против което е
подадена тъжбата – С. Р. - П., вече се е намирала в имота и го е обитавала към
момента, когато тъжителят е придобил правото на собственост по отношение на него
по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
177, том I, рег. № 1912, нотариално дело № 138/2025 г. на нотариус Е. Б. с рег. № *** в
регистъра на Нотариалната камара. Тъжителят П. не твърди засягане на правото му да
обитава необезпокояван имот, който той ползва за задоволяване на жилищните му
нужди. Вместо това се излагат твърдения за наличие на гражданскоправен спор кое
лице да ползва коментирания недвижим имот, но както беше посочено, правото на
собственост и включените в него правомощия (владение, ползване и разпореждане) не
са обект на защита от разпоредбата на чл. 170 ал. 4 НК. Тъжителят разполага с
възможност да потърси защита на правото си на собственост по гражданскоправен ред
като предяви иск по чл. 109 ЗС или по чл. 310 ал. 1 т. 2 ГПК. Защитата на накърненото
/според твърденията в тъжбата и уточнителните молби/ право на собственост на
3
тъжителя обаче не може да се реализира по наказателноправен ред /в същия смисъл и
Разпореждане № 6266 от 08.11.2021 г. по ч. н. д. № 11634/2021 г. на СРС, потвърдено с
Решение № 118 от 17.02.2022 г. по ч. н. д. № 108/2022 г. на СГС/.
Съгласно чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК съдията – докладчик
прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в тъжбата, не
съставлява престъпление. Доколкото в настоящия случай в тъжбата и уточнителните
молби не се излагат твърдения за осъществен състав на престъпление, наказателното
производство следва да се прекрати.
При тези мотиви и на основание чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК,
съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 15327/2025 г. по описа
на СРС, НО, 94 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред
СГС по реда на Глава XXII НПК.
Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя П. Т. П. /на посочения по
делото съдебен адрес/ и на неговия повереник адв. М. К. от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4