Р
Е Ш Е Н И Е
№23
гр.Б., 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН
СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при
секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия Г. АНД №466 по описа за 2019
година и
за да се произнесе,взе предвид следното
:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Л.Е.Т.,с ЕГН **********,***,със служебен адрес за призоваване гр.Б.,област
Софийска,ул.”***” №4,ет.1, чрез пълномощника си адвокат И.Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №1***г., издадено от Началник група
към ОДМВР София, РУ Б., упълномощен със заповед №***. на министъра на
МВР,с което за допуснато виновно нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца на основание
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на
същото и моли да бъде отменено, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Л.Е.Т., лично и чрез
пълномощника си адвокат И.Ж. от САК, поддържа жалбата си,като моли да бъде
отменено наказателното постановление като незаконосъобразно съобразно
доводите,изложени в същата и в съдебно заседание.
Въззивната организация – РУ Б.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура,редовно
призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна
страна :
Съдът приема,че от приложените
по делото писменни доказателства – АУАН бл.№ ***г.;
талон за изследване № ***.; протокол за ПТП бл. № ***.;заповед №***. издадена от министъра на МВР /заверени
ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.К.В. –
актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и Д.С.М. -
полицейски служител при РУ Б. се установява следната фактическа обстановка, а
именно : на 02.03.2019г. свидетелите В.К.В.,на
длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и Д.С.М. - полицейски
служител при РУ Б. били на работа и изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение и по сигнал за ударен автомобил при маневра на
паркинг на ул. „***“ №8 в гр. Б. били изпратени на адрес в гр.Б. на ул.”***” и
около 20:10 часа установили лицето Л.Е.Т., което било извън лек автомобил “Рено
Клио” с peг. № ***, собственост на Е.С.Т.,***, във видимо нетрезво състояние.Проверяващите
констатирали, че лекия автомобил “Рено
Клио” бил закачил леко лек автомобил „Фолксваген пасат“,но свидетелите, които
са били там и са подали сигнала ги нямало на място. Свидетелите са съобщили, че
жалбоподателя Л. е управлявал автомобила и е закачил лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
но при пристигане на място той бил извън автомобила. Л.Е.Т. *** за снемане на
сведения и вземане на отношение и същия при покана да бъде изпробван с техническо
средство "Алкотест Дрегер" 7510 АРДМ 0177,за наличие на алкохол в
издишвания въздух , отказал да бъде изпробван за алкохол. Св. В.К.В. съставил АУАН
бл.№ ***. на Л.Е.Т. в негово присъствие и същия
отказал да го подпише в присъствието на св.Х.П.Х..а също отказал да му
бъде извършена проба за алкохол,видно от издадения талон за изследване № ***.Св.
В.К.В. съставил и протокол за ПТП бл. № ***.
Съдът
счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид
размера на наложените административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и „лишаване от право да
управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца“, наказателното постановление
подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна,по
следните съображения :
Съдът намира,че при съставяне на АУАН бл.№ ***г.и
издаване на наказателно постановление №1***г., са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила,които обуславят
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност
на наказателното постановление,предмет на обжалване и се изразяват в следното
: не се установява безспорно вписаното в
АУАН и наказателното постановление обстоятелство,че Л.Е.Т., на 02.03.2019г. около 20.10ч. в гр.Б. на ул.”***” е бил водач на лек автомобил “Рено Клио” с peг. № ***, собственост
на Е.С.Т.,*** и е управлявал същия,което да мотивира проверяващите го
полицейски служители да го изпробват с
техническо средство “Алкотест Дрегер" за установяване на употребата на
алкохол в кръвта му.В показанията си свидетелите В.К.В. и Д.С.М. установяват,че бил получен сигнал около 19:00-19:30 часа за
ударен автомобил при маневра, на паркинг на ул. „***“ №8 в гр.Б. и отишли на
място и до лек автомобил марка „Рено“ установили лицето Л., което било извън
автомобила, във видимо нетрезво състояние.Св. В.К.В. твърди,че на въпросната
дата в акта били съвместно на работа с колегата си Д.М. и към 20:00 ч. били изпратени на ПТП, на ул. „ ***“
№8 пред блока,където на място нямало никой.Св.В. установява, че в автомобила видяли
едно лице и го попитали дали е имало катастрофа, но то казало, че нищо не знае.
Св.В. заявява,че имало някакви свидетели, но те си тръгнали,а един господин излязъл
и казал, че му е ударена колата от този същия автомобил на лицето Т., който бил
извън автомобила и казал, че не е карал. Св.В. съставил протокол за ПТП по
данни,които научил от сигнала,а лицата, които са подали сигнала си тръгнали и
не били установени. Св.В. установява също,че на място не са установили никой и господин
Т. се набеждава, че той е ударил колата, но лично той не е видял кой е
управлявал МПС и тези лица, които са подали сигнали на тел.112,са казали, че
това е лицето Т.. Св.В. е категоричен,че нямало следи по автомобилите, нито на
единия, нито на другия да са удряни. Св.В. установява,че лицето отказало да
подпише акта и казало, че няма вина, а и нямало никакви свидетели на място. Св.В.
заявява,че не са го изпробвали за алкохол, тъй като отказал и не са го
придружавали да дава кръвна проба.Св.Д.С.М. установява,че получили сигнал около
19:00-19:30 часа за ударен автомобил при маневра, на паркинг на ул. „***“ №8 в
гр. Б. и с колегата си В.К. отишли на място и до лек автомобил марка „Рено“
установили лицето Л., което било извън автомобила, във видимо нетрезво
състояние. Св.М. твърди,че свидетелите, които са били там и са подали сигнала
ги нямало,но съобщили, че жалбоподателя Л.
е управлявал автомобила и е закачил „Пасата“. Св.М. установява,че на място
констатирали, че „Реното“ било закачило леко лек автомобил „Фолксваген пасат“.
Свидетелят заявява,че при пристигане на място водача бил извън автомобила и бил
съпроводен в РУ-Б. за снемане на сведения и вземане на отношение и същият отказал
да бъде изпробван и да даде кръв. Показанията на свидетелите са вътрешно
противоречиви,непоследователни и неубедителни и не почиват на собствени
възприятия за станалото,а се базират на обаждане по тел.112 по подаден сигнал от
лица,които са съобщили за станало ПТП в
гр.Б. на ул.”***”,които са установили като нарушител Т.,но същите не са
установени по имена и не са били на мястото на нарушението за да разкажат
подробно за случилото се.Свидетелите дават разнопосочни показания относно факта
дали лицето,което са установили на мястото на нарушението Л.Т. е бил в лекия
автомобил или извън него и дали са констатирали нанесени повреди по лек
автомобил „Фолксваген пасат“ от лек автомобил “Рено Клио” и на какви
доказателства се позовават за този извод , като в предвид показанията на св.В.В.,
че нямало следи по автомобилите, нито на единия, нито на другия да са удряни,същият
съставя и протокол за ПТП бл. № ***.
При
съставяне на АУАН не е спазено изикването на чл.40,ал.3 от ЗАНН,който
постановява,че при липса на свидетели,присъствали при извършване или
установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие,той се съставя в присъствието на други двама свидетели,като това
изрично се отразява в него,тъй като
актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението и акта
не е подписан от други двама свидетели съобразно закона.
Не се
установява безспорно и обстоятелството описано в наказателното постановление а
именно,че Л.Е.Т. не е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,с което
виновно да е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
При тези обстоятелства съдът
приема,че нарушението не е описано в пълнота,ясно и недвусмислено и не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Не се установява нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като Л.Е.Т. не се доказва
безспорно да е управлявал лекия автомобил след употребата на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,а също не е завършена
процедурата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози,която изисква при отказ на
нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта на същия да бъде предложено да се изследва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско и химическо
лабораторно изследване и едва при отказ и по трите метода за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му, може да се приеме,че е допуснал визираното нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП и да му бъдат наложени предвидените в тази разпоредба
наказания. Наложените наказания на Л.Е.Т. са
незаконосъобразни с оглед недоказване на визираното н АУАН и НП нарушение.
При тези обстоятелства
наказателното постановление се явява незаконосъобразно,тъй като при издаването
му не е спазена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, допуснато е
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,което е довело до
ограничаване на правата на жалбоподателя и до невъзможността да организира
ефективно защитата си и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и
на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Б.ски районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №1***г., издадено от Началник група
към ОДМВР София, РУ Б. упълномощен със
заповед №***. на
министъра на МВР против Л.Е.Т.,с ЕГН **********,***,с което за
допуснато виновно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени
административни наказания “глоба” в
размер на 2000.00/две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС за
24/двадесет и четири/ месеца“ на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :