РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Монтана, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500166 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 174 от 19.12.2024 г., постановено по гр. дело № 423 по описа за 2022 г.
Районен съд- Берковица е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т. 1 ГПК частичен иск с правно основание основание чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ и иск
по чл. 86 ЗЗД , че П. К. с ЕГН ********** от гр. *, ул.**, общ. *, ДЪЛЖИ НА на „З.Д. Е.“
АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. *, бул. „*“ № *, СУМАТА 10 000.00
лв., предявен като частичен от 30 000.00 лв., представляваща , изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета № */21.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.06.22 г. до окончателното издължаване и 808.32 лева мораторна лихва за периода от
14.08.2021 г. до 31.05.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
304/2022 г. по описа на РС *.С решението са присъдени и разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от П. К. чрез процесуалния представител .
В жалбата се твърди, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила/ разпит на
свидетел в нарушение на чл.100 ГПК,водещо до събиране на доказателства в разрез със
закона, разменил е доказателствената тежест в процеса/ .Твърди също така,че решението е и
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображение в тази насока . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции и му присъди разноските за двете инстанции. В
съдебно заседание поддържа жалбата .
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „З.Д. Е.“ АД, която чрез
процесуалния си представител взема становище за неоснователност на двете жалби по
подробно изложени съображения . Искането е да се потвърди атакуваното решение ,като се
1
претендират и разноски за двете инстанции .
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт , но по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че е налице
хипотезата на чл.500, ал. 1, т. 4 от КЗ .Обсъдил е всички направени от страна на ответника
възражения, приемайки същите за неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло както фактическата
обстановка,възприета от РС, така и правните изводи на първоинстанционният съд,като
съображенията за това са следните:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от страните
наличието и валидността на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № */21.04.2020 г. , получената от Д.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно вътрешно счупване на лява лъчева кост в
далечния край, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник; както и
факта, че срещу ответника е образувано НОХД № 79/2019 г. по описа на ОС-Монтана .
С влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в това,че 09.07.2020г., в
стопански двор на МТС в с. *, обл. *, при управление на МПС - лек автомобил „*” с рег. № *
/собственост на „Б. *” ЕООД гр. *с управител К.К. от гр. */, като нарушил гравилата за
движение по пътищата — чл. 20, ал. 2 ЗДвП /водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивноспа на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението/ и блъснал с управляваното МПС Д.К. умишлено, като му причинил средна
телесна повреда /многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния
край/, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник – престъпление по
чл. 342, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК. С Решение от 19.12.2022 г. по ВНОХД №
9/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд /л. 68-78/ присъдата на ОС-Монтана е
изменена, като П. К. е признат за невинен и е оправдан в частта да е извършил нарушение на
чл. 20, ал. 2, предл. второ ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена - а именно в
частта, в която е признат за виновен да е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2, предл. първо от
ЗДвП и умишлено е блъснал с управляваното МПС Д.К., като му причинил средна телесна
повреда /многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край/,
довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник– престъпление по чл. 342,
ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК.
От извършената експертиза и от представените писмени доказателства се
установява,че на 19.07.21 г. ищецът е превел на пострадалото лице Д.К. сумата 30 000 лв.
Пред настоящата инстанция се правят няколко основни твърдения.
На първо място жалбоподателят твърди,че са допуснати процесуални
нарушения,изразяващи се в това,че е задал въпроси от името на ищеца, които са били
формулирани в писмена молба.
2
Съдът намира това твърдение за неоснователно.Разпитът на свидетеля Д.К. са
проведени при спазване изискванията на чл.10 и чл.11 ГПК,като свидетелят е разпитан в
съдебно заседание и на всяка от страните е дадена възможност да зададе
въпросите.Фактът,че процесуалният представител на ищеца е представил извън съдебното
заседание молба с въпроси към свидетеля, по никакъв начин не води до опорочаване на
процеса, още повече,че в случая съдът може да зададе въпроси с оглед установяване на
обективната истина и без да са поставени от страните.
На второ място се твърди,че съдът се е произнесъл по действителната воля на
страните при сключване на Договора за спогодба от 22.06.2021г. без направено искане в тази
насока от страна на ищеца.
Това твърдение също е неоснователно.
Съдът,в изпълнение на своето задължение да обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка е разгледал представеното споразумение,като
едостигнал до извода,че същото касае уреждане на претенция единствено за
неимуществени вреди.В тази насока следва да се отбележи,че и настоящата инстанция
споделя този извод.Видно от представените писмени доказателства, пострадалото лице е
предявило претенция за сумата 50 000 лв. неимуществени вреди. В становището на
довеления лекар Ст.Стоянов са обсъдени представените медицински документи ,като
същият е предложил да се обсъди сума за обезщетение на неимуществени вреди, според
основните критерии на ЗМК в размер 28-30 000 лева. В приложения Протокол от 27.05.2021
г. на Комисията, определила размера на дължимото обезщетение /л. 21-22 по делото/
изрично се сочи, че претенцията е за изплащане на обезщетение само за неимуществени
вреди.
Действително, в представената спогодба се коментира,че е постигнато споразумение
за изплащане на имуществени вреди,но в Доклада по щетата е записано изрично,че същата
касае покрит риск по ЗЗГО неимуществени вреди.
При този анализ на доказателствата както първата, така и настоящата инстанция
достигат до извода,че изплатеното обезщетение касае именно неимуществени вреди.
В жалбата се прави възражение,че този размер е прекомерен с оглед претърпените
болки и страдания.
Отчитайки вида и тежестта на причинена средна телесна повреда/ изразяваща се в
многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край, довело до
трайно затруднение движението на горен ляв крайник/, претърпените три броя хирургически
операции, времето на възстановяване , фактът ,че и към настоящия момент пострадалият
продължава да изпитва болки при натоварване, първоинстанционният съд е приел,че
определената и заплатена сума в размер на 30 000 лв. отговаря напълно на критериите за
справедливост.Настоящата инстанция изцяло се солидализира с този извод.
В жалбата се твърди,че пострадалият е допринесъл за настъпилото увреждане, тъй
като,виждайки колата,не е реагирал.Това твърдение е абсолютно голословно, не е
подкрепено с никакви доказателства, а и само по себе си не почива на никаква логическа
основа .Съобразявайки установената фактическа обстановка и поведението на ответника
,който целенасочено е блъснал пострадалия, единственият извод,който може да бъде
направен ,е че за настъпилите телесни увреждания вина има единствено деликвента .
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач умишлено е предизвикал пътнотранспортното
произшествие.
В настоящата хипотеза безспорно са установени всички елементи на този фактически
състав .С влязлата в сила присъда ,която съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е
3
задължителна за гражданския съд ,който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противопрвност и виновността на
дееца,подсъдимият е признат за виновен за умишлено предизвикано ПТП и е изплатено е на
пострадалия обезщетение, което е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД .
Предвид горното съдът намира,че предявеният иск е основателен в предявения
размер,поради което и правилно е уважен от първата инстанция.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции атакуваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв.,представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 19.12.2024 г., постановено по гр. дело № 423 по
описа за 2022 г. на Районен съд- Берковица.
ОСЪЖДА П.К. с ЕГН ********** от гр. *, ул.**, общ. *, ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д. Е.“ АД
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. *, бул. „*“ № *, СУМАТА 100 лв.
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4