Решение по дело №302/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София,11.01.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година,   в  състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №302/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково производство при отчитане на спецификите на специалния закон - ЗОДОВ.

ИЩЕЦЪТ- А.М.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат Г.У. - САК, твърди, че на 16.06.1997г. срещу нея е образувано предварително следствие за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 вр. чл. 194, ал 1 от НК. По внесения обвинителен акт е  образувано НОХД № 11251/2002г. по описа на СРС, 100 с-в., което е приключило на 12.07.2018 г. с оправдателна присъда, която не е протестирана и е влязла в сила на 28.07.2018 г.  Твърди, че в продължение на 21 години незаконосъобразно е била обвинена в извършването на престъпление, като освен това е била и задържана в рамките на досъдебното производство. Това довело до накърняване на името и авторитета й в обществото.  Посочва, че под сянката на това наказателно производство е преминал почти половината от съзнателния й живот като била принудена да присъства на 24 съдебни заседания. Излага, че към момента й струва неимоверни усилия да възстанови положението си в обществото. Освен това в резултат от незаконосъобразното обвинение се разклатило значително и здравето й. Развила  захарен диабет с неврологични усложнения и усложнения на зрението, злокачествено образувание в яйчник и постоянна отрицателна промяна в емоционалното й състояние. Чувствах се подтисната заради въпросното обвинение, хората, които я познавали, я гледали по различен начин и това предизвиквало у нея дълготрайна липса на самочувствие. Вследствие на злокачественото образувание загубила възможността да има деца, което довело до необходимостта със съпруга й да подадат документи за осиновяване. Последното обаче било значително забавено, тъй като не можела да получи „чисто“ свидетелство за съдимост, което е необходимо за да придвижи осиновяването.  С оглед изложеното намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, резултата от незаконосъобразно повдигнатото и обвинение, в размер на 70 000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 и т.4, предл.1 от ЗОДОВ, ведно със законовата лихва, считано от 16.06.1997г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. *****, оспорва иска по основание и размер.  Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и твърдените вреди, както и вида и размера на твърдените вреди. Оспорва претенцията за лихва.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 11251/2002г. по описа на СРС, 100 с-в , се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищцата наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

С отговора на исковата молба е представено свидетелство за съдимост на ищцата, от което е видно, че същата е осъждана многократно.

По делото е прието заключение на СМЕ, изготвено от вещо лице-специалист по вътрешни болести и медицинска онкология при Отделение по химиотерапия на УМБАЛ „ Софиямед " гр.София,което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, неоспорено от страните, според което причините за развитие на развитие на карцинома на яйчника са множествени. Не би могло да се порочи един рисков фактор за неговото развитие, защото канцерогенезаа е сложен процес , предизвикат от настъпили генетични промени, довели до развитие на раковото заболяване. Най-важните клинични рискови фактори са липса на раждания, ранна или късна менопауза, затлъстяването, наследствена обремененост и много други. Настъпват редица нарушения в организма, които довеждат до проява на туморния процес. Стресът сам по себе си не може да се каже, че би могъл да доведе до развитието на онкологичното заболяване. Захарният диабет тип 2 е заболяване с намалено отделяне на хормона инсулин те секрецията му е недостатъчна или самите клетки не отговарят на действието му. Причината за заболяването е също комплексна- възрастта на болния /над 45 години честотата се повишава/, обездвижването, употреба на алкохол, затлъстяването, което увеличана риска с около 10 пъти, генетична предиспозиция, неправилно хранене. Стресът също може да окаже влияние за развитието на захарния диабет или да го отключи, но не би могло да се твърди, че той е единствената причичина за развитието на болестта.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свид. Е.Г., твърди, че ищцата тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът  за неимуществени вреди срещу П.с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото  писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 11251/2002г. по описа на СРС, 100 с-в , се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищцата наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на  посочения ответник, който дължи да обезщети  ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищцата преживяла тежко воденото срещу нея наказателно производство. В същото време СМЕ установява, че твърдените от ищцата заболявания не са резултат от воденото срещу нея наказателно производство- причината за заболяването комплексна. Още повече, че ищцата е с обременено съдебно минало-осъждана многократно.  В тази връзка съдът не приема за основателни твърденията на ищцата, че наказателното производство, приключило с оправдателна  присъда, е възпрепятствало осиновяването на дете- същата е осъждана, с обременено съдебно минало. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната,  мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би било 2 000, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение- от  28.07.2018 г.  – на тази дата с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищцата е  приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ  оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на  оправдателната присъда и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД. Претенцията за присъждане на зак. лихва от 16.06.1997г. до 28.07.2018г. е неоснователна.

По разноските:

При този изход на делото ищцата има право на разноски съобразно уважената част от иска. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен  и няма данни същият да е изплатен, поради и което съдът не следва да го присъжда. Направените разноски са за възнаграждение на вещо лице в размер 200лв. и държавна такса в размер на 30лв. – общо 230лв. Съобразно уважената част от иска на ищцата следва да се заплатят разноски в размер на 6.60лв от направени 230лв.

По изложените съображения съдът

        

                                                Р      Е      Ш       И:

 

          ОСЪЖДА П.на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.М.Г., ЕГН: **********, адрес: *** *****, чрез пълномощника й адвокат Г.У. - САК, с адрес ***,  по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 2 000лв./ две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 2000 лв.(две хиляди лева) до пълния предявен размер от 70 000лв.(седемдесет хиляди лева), както и претенцията за лихва от 16.06.1997г. до 28.07.2018г.

          ОСЪЖДА П.на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.М.Г., ЕГН: **********, адрес: *** *****, чрез пълномощника й адвокат Г.У. - САК, с адрес ***,  направените разноски по делото в размер на 6.60 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: