№ 490
гр. С., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110114889 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ЕАД срещу Т. А. А.,
обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2 142,59 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022
г. до окончателното изплащане на вземането; 321,82 лв.- мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и суми за дялово
разпределение 36,71 лева – главница за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 7,51 лева – лихва за периода от 02.03.2020 г. до 13.10.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 57745/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустим и неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение и развива
подробни съображения в тази насока. Поддържа, че ОУ на ищеца съдържат
неравноправни клаузи. Подробно аргументира, че ищецът не доказва
претенциите си. Оспорва и претенцията за дялово разпределени и излага, че
ищецът не е легитимиран да я претендира. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. С., ж.к. „Младост”, бл. 81, вх. 6,7 и 8 е взето решение да се
сключи договор с “(ФИРМА)” ЕООД и от договор № 1144/24.09.2002 г., се
установява, че такъв е сключен между собствениците на процесната сграда и
топлинния счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинна енергия.
От установените факти съдът прави извод, че процесният имот е
2
топлоснабден.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
3
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт се
установява, че преди исковия период ответницата е придобила правото на
собственост върху процесния имот. При така установените факти съдът
достига до правен извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия през исковия период.
От приетото по делото заключение по техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия са правилно
извършени. Вещото лице дава заключение, че доставените и разпределени
количества топлинна енергия за имота съответстват на определените цени на
топлинна енергия за битови нужди, като общият разход за топлинна енергия
за процесния имот за исковия период е в размер на 2819,53 лв., поради което
искът за заплащане на топлинна енергия е основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
4
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 25.10.2022 г. Следователно
претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за
периода преди 01.09.2019 г. Поради изложеното съдът намира, че следва да
уважи искът за топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на потребената топлинна
енергия за този период е 2583,65 лв., което надхвърля претендираната
главница от ищеца. Следвайки принципа за диспозитивното начало съдът
намира, че следва да присъди сумата в размер на 2033,76 лв. за непогасения
по давност период.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 01.09.2019 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 289,16 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, а за
горницата да бъде отхвърлен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
5
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
6
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422,
ал. 1 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца
разноски в размер на 94,22 лв. за заповедното производство и 423,43 лв.
разноски за исковото производство, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за плащане.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът дължи на адв. С.
разноски в размер на 38,67 лв. за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът Т. А. А., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА)
ЕАД, ЕИК ******** следните суми: 2 033,76 лв., представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С.,
(АДРЕС), за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 289,16 лв.-
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и суми за
7
дялово разпределение 36,71 лева – главница за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 57745/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът Т. А. А., ЕГН **********
дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ******** сумата над 2 033,76 лв. до пълния
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С., (АДРЕС), за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата над 289,16 лв.до пълния
предявен размер - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022
г., 7,51 лева – лихва за периода от 02.03.2020 г. до 13.10.2022 г. върху
главница за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 57745/2022 г.
по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. А. А., ЕГН **********
да заплати на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 94,22 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата в размер на
423,43 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. 38а ЗАдв. (ФИРМА)“
ЕАД, ЕИК ******** да заплати на адв. Д. Ц. С. сумата в размер на 38,67 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – (ФИРМА) ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8