РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Л., 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесет и първи август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20254320200176 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Х. П. Х., ЕГН **********, с адрес: г[заличен адрес
по GDPR против Наказателно постановление № **** г. на Началника на РУ - Л., с която на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1-во от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №
1з-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.
С жалбата се изразява недоволство от наложените на жалбоподателя с наказателното
постановление наказания, като се твърди, че обжалваният административен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощен защитник, който моли наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения, че вмененото от административно наказващия орган нарушение не е доказано
по безспорен и категоричен начин. По делото безспорно е установено, че водача на МПС не
е бил уведомяван по какъвто и да е начин, за това че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, още повече, че той не е собственик на автомобила.
Ответната страна по жалбата – Началника на РУ МВР - Л. не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2024г. в гр.Л., област Ловеч, около 16.32 часа, жалбоподателят Х. П. Х. се
движел по ул. К.В. срещу № 24 с посока на движение от ул. „И.В.“ към ул. О. управлявайки
1
лек автомобил „Ф.П. с рег. №***, собственост на Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч. б.
област П., ж. к. „******* По същото време полицейските служители от РУ – Л. -
свидетелите Б. В. Ц. и К. П. И. спрели за проверка лекия автомобил управляван от
жалбоподателя, при което установили, че автомобилът е с със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Свидетелят Б. Ц. на длъжност „младши автоконтрольор при РУ - Л. съставил на
жалбоподателя АУАН № ****, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като при съставянето
на акта, а и като свидетел при установяване на нарушението присъствал свидетелят К. П. И..
Жалбоподателят Х. П. Х. подписал съставения АУАН, без да направи възражения.
С мотивирана резолюция № **** г., Началник на РУ – Л., на основание чл. 54, ал. 1,
т. 9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН № 1319526,
серия GA, съставен за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като материалите били
изпратени в РП – Ловеч, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
С Постановление от 25.11.2022 г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Троян, е
направен отказ да се образува досъдебно производство, за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК. В постановлението се сочи, че прокурорската преписката е образувана по изпратени от
РУ МВР - Л. материали въз основа на АУАН № **** съставен на Х. П. Х. от гр. Ч.б.. След
преглед на наличните материали наблюдаващият прокурор е приел, че в настоящият случай
с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и липсата на субективният
елемент на състава на чл. 345, ал. 2 НК, същото не съставлява престъпление по смисъла на
НК. Поради това преписката е изпратена на РУ Л. с оглед преценка за ангажиране на
административно – наказателна отговорност.
Въз основа на постановлението на прокурора от 25.11.2024 г. срещу жалбоподателя
Х. П. Х. е издадено Наказателно постановление № **** от Началник на РУ – Л., за това, че
на 15.10.2024 г. в 16.32 часа, в гр. Л. по ул. К.В. срещу № 24 с посока на движение от ул.
„И.В.“ към ул. О., е управлявал лек автомобил марка Ф. модел „П.“, цвят черен, с рег.“ №
****, собственост на Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: г[заличен адрес по GDPR като при
проверката било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП.
АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал.
3, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На
основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.
От представената справка /л.19/ за лек автомобил „Ф. П.“, с рег.“ № **** е видно, че
същият не е собственост на жалбоподателя, а на Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: [заличен
адрес по GDPR/негова майка/.
От представената справка /л.18/ за лек автомобил „Ф. П.“, с рег.“ № **** е видно, че
регистрацията му е била служебно прекратена от 20.08.2024г., на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП - без „Г.о.т“, при уведомление от Г.Ф..
От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят
притежава валидно СУМПС № ***, кат. В, M, ВЕ, А и АМ, и се води се на отчет в ОД МВР
– Плевен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена като се довери на приетите
по делото писмени доказателства: Жалба № ***. от лицето Х. Х. от гр. Ч.б., ведно с
пълномощно от адв. Р. М.; Заверено копие на Съпроводително писмо с per. №***. за
връчване на НП №****/17.12.2024г. на лицето Х. П. Х. от гр. Ч.б.; Заверено копие на
наличният в РУ Л. екземпляр на НП №****/17.12.2024г.; Заверено копие на Докладна
записка с per. ***. за извършена проверка по Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по пр. преписка №6*** на РП гр. Ловеч, ведно със
Постановлението; Заверено копие на Писмо до РП Ловеч/ТО Л. с per. №*** за изпращане на
материали по АУАН серия GA №***.; Заверено копие на Мотивирана резолюция №***;
2
Заверено копие на АУАН серия GA №***.; Заверено копие на Писмо до Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР Плевен с per. №*** относно уведомяване на собственика на МПС за
служебно прекратяване на регистрацията; Заверено копие на Писмо с per. №*** от Сектор
„Пътна полиция" Плевен в отговор относно уведомяване на собственика на МПС за
служебно прекратяване на регистрацията на МПС; Справка за нарушител водач към дата
20.06.2025г.
Писмо с вх. №*** с приложение на: Заверен препис от изпратено Писмо с per. №***о
Сектор „КАПОЧР" при ОДМВР Ловеч, относно предоставяне на документи,
удостоверяващи, че Б. В. Ц. заема длъжността младши автоконтрольор при РУ Л. на ОДМВР
Ловеч; Писмо - отговор с per. №***. на Началник сектор „КАПОЧР" на ОДМВР Ловеч - г-жа
Т.К., съдържащо 1 брой УдостовеР.е от ОДМВР ЛОВЕЧ с УРИ №***г, за това, че към дата
15.10.2024г, актосъставителят Б. В. Ц. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен
в група „Охранителна полиция" към РУ Л. при ОДМВР Ловеч; Заверен препис на
министерска Заповед № ***г., относно определяне на служби за контрол по Закона за
движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата; Заверен препис от Съпроводително писмо с per. №*** до РУ Ч.б. относно
връчване на НП №****/2024г., ведно със заверен препис на връченото наказателно
постановление; Писмо с вх.№***., рег.№*** на ОД МВР Плевен с приложение на писмо рег.
№***. на Сектор ПП при ОД МВР Плевен и справка по история на регистрация на МПС с
рег.№ ****.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена като се довери и на
показанията на разпитаните свидетели.
От разпитите на свидетелите Б. В. Ц. и К. П. И., полицейски служители в РУ - Л., се
установява, че същите са спрели за проверка автомобила с водача - жалбоподателят, като при
извършените справки в техните информационни системи се установило, че управляваният
от водача автомобил е със служебно прекратена регистрация, за това, че няма Г.о.т на
автомобила. Установява се, че свидетелят Б. Ц. е съставил на жалбоподателя акт за
констатираното нарушение, а свидетел при съставянето и установяване на нарушението
станал свидетелят К. П. И.. От показанията на последният се установява, че водачът е бил
изненадан, за това, че автомобила е с прекратена регистрация. От показанията на
свидетелката Р. Х. М. – собственик на автомобила и майка на жалбоподателя се установява,
че последната не е била уведомена за прекратената регистрация на автомобила по никакъв
начин. Тя притежава няколко автомобила, а въпросният ден синът и поискал да му
предостави кола и тя му казала да ползва която поиска. Св. М. заявява, че не е била
уведомена и от застраховател, че задължителната застраховка „Г.о.т“ на автомобила изтича и
следва да се поднови.
Съдът счита показанията на свидетелите като достоверни и непротиворечиви и смята,
че се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Въпреки това съдът
кредитира показанията на свидетелката М. отчитайки факта, че тя е майка на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е
подадена в изискуемия срок по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление,
което подлежи на обжалване.
Издаденото наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от
компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, видно от представените - Заповед
рег. № *** и УдостовеР.е № ***. и по установения от закона ред и форма.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на
3
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателите.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни
реквизити. Същото е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на
постановление на прокурора, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство, с което е съблюдаван принципа за избягване дублирането на наказателна и
административно-наказателна отговорност за едно и също деяние (non bis in idem).
Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностния 6-месечен срок по
чл. 34 ал. 3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя
актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е
и процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя, който отказал
да го подпише, в присъствието на разпитания свидетел.
В съставения АУАН противоправното деяние е описано по аналогичен начин с
описанието съдържащо се в оспорваното НП.
Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви относно главния факт,
а именно, че жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, който е със служебно
прекратена регистрация. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Установява се, че на
датата на проверката /15.10.2024 г., около 16.32 ч./ управляваният от жалбоподателя лек
автомобил „Ф. П.“, с рег.“ № **** е бил без регистрация, като този извод се потвърждава и
от представената справка за МПС /л.18/, от която е видно, че процесният автомобил е със
служебно прекратена регистрация от 20.08.2024г.
По делото няма представени доказателства, че собственикът на процесното МПС /Р.
Х. М. / е получила уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането за служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство.
Представено е писмо с рег. № 316р – 38084 от 29.10.2024г. на ОД МВР Плевен до Началника
на РУ Л., в което е посочено, че до тях е изпратено писмо от „Г.Ф.“, а те са изготвили
уведомително писмо до собственика на автомобила, но няма конкретно доказателство от
които да е видно, че Р. Х. М. е уведомена от Г.Ф. или МВР, сектор „Пътна полиция“ за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила си. В приложеното по делото
писмо от Сектор „ПП“ при ОД МВР Плевен с вх. № ***. е посочено, че уведомителното
писмо, което са изпратили до собственика на автомобила не е с обратна разписка, т. е. не е
възможно да се докаже, че то е достигнало до адресата си.
В случая жалбоподателя не се явява собственик на процесния автомобил, а само
ползвател. След като не се доказа, че собственикът на лек автомобил „Ф. П.“, с рег.“ № ****
е бил уведомен за прекратяването на регистрацията му, то не следва да се предполага, че
ползвателят на същият е бил наясно с този факт.
Поставя се въпросът - дали се носи административнонаказателна отговорност по чл.
175, ал. 3 ЗДвП от водача, който не е собственик, ако не е изпратено и съответно получено
уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или
собственикът не е узнал за този факт по друг начин.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която норма
обективно предвижда, че по пътищата, отвоР. за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Транспортната мрежа в населеното място, където е
установено нарушението, отговаря на изискването за „път отворен за обществено ползване“,
като няма спор по допълнителното условие – служебно прекратена регистрация на МПС.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
4
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно
при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574,
ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Г.о.т“ на
автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има
значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното
превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за
сключена застраховка „Г.о.т“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на
Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът
на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
В случая не е налице доказателство, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“, от
където посочват, че са изпратили писмо до собственика без обратна разписка и по делото
няма данни то да е доставено на адресата.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението
се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отвоР. за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния
водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената
санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е
управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно
прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени
регистрационни табели.
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната
дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № 45 от
24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване
на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи
5
уведомяване на собственика на автомобила. В настоящия не са налице данни собственика на
процесния автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Липсват каквито и е
доказателства, жалбоподателят, към датата на извършване на вмененото му нарушение на
чл. 140 от ЗДвП, да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да
предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство. В случая жалбоподателя не е и собственик на
автомобила.
По делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната
страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост - неустановени са
както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на
соченото противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към
състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1
от ЗДвП. В тази смисъл са показания на свидетелката М./майка на жалбоподателя/ и
показанията на св. И. /свидетел на нарушението и по акта/.
Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само
умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост",
тъй като жалбоподателят към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от
ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на спора съдът намира, че не следва да осъжда ОД МВР - Ловеч да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 300 лева, тъй като
такива не са били поискани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** г. на Началника на РУ - Л., с което на
Х. П. Х., ЕГН **********, с адрес: г[заличен адрес по GDPR за нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца,
както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6