РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100600298 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 260061 от 04.12.2020 г., постановена по НЧХД №
1910/2019 г. Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия А. П. М., ЕГН
********** за НЕВИНОВЕН за това, че на 02.05.2019 г. около 20:00 часа
пред хранителен магазин на ул. „Ропотамо“ в с. Равадиново, общ. Созопол,
обл. Бургас:
1.е нанесъл лека телесна повреда на Л.Г. П., ЕГН ********** от същото
село, като му е ударил шамар, поради което го е оправдал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК
2.на същото място и по същото време в съвкупност с деянието по т. 1 е
казал обидни за честта и достойнството на Л.Г. П., ЕГН********** от същото
село думи „Дати еба майката циганска!“, като го е оправдал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
и чл. 23, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни приетите за
съвместно разглеждане граждански искове, предявени от Л.Г. П., ЕГН
1
********** против А. П. М., ЕГН ********** за сумата от 2000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от деянието,
квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК,
както и за сумата от 1000 лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 02.05.2019 г., до момента на пълното изплащане.
Осъдил е Л.Г. П. да заплати по сметка на БРС сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса върху отхвърлените граждански искове,
както и на А. П. М. сумата от 612 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Със същата присъда, Бургаският районен съд е признал подсъдимия Л.Г.
П., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 02.05.2019 г. около 20:00 часа
пред хранителен магазин на ул. „Ропотамо“ в с. Равадиново, общ. Созопол,
обл. Бургас:
1.чрез стискане с ръце причинил на А. П. М., ЕГН ********** лека
телесна повреда, представляваща три кръвонасядания по дясната
подмишница и в областта между китката и лакътя с размери приблизителни
5х3 см, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК;
2.на същото място и по същото време в съвкупност с деянието по т. 1 е
казал обидни за честта и достойнството на А. П. М., ЕГН **********,
изричайки думите „Майка ти ще еба!“, като го е оправдал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
и чл. 23, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлил като неоснователни приетите за съвместно
разглеждане граждански искове, предявени от А. П. М., ЕГН **********
против Л.Г. П., ЕГН ********** за сумата от 2000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК, както и за сумата от 2000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал
.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г., до момента на
пълното изплащане.
Осъдил е А. П. М. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата
от 160 лева, представляваща държавна такса върху отхвърлените граждански
2
искове, както и на Л.Г. П. сумата от 492 лева, представляваща направени по
делото разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Живко Нейчев от АК – гр.
Бургас, повереник на Л. Г. П., с която се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на присъдата в частта, с която А.М. е признат
за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения и са отхвърлени
предявените от Л.П. граждански искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на посочените деяния.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят –
тъжител Л.П. се явява лично. Повереникът му – адв. Живко Нейчев поддържа
подадената въззивна жалба, като моли въззивния съд да постанови присъда, с
която да признае подсъдимият А.М. за виновен в повдигнатите му с тъжбата
обвинения, като му бъдат наложени справедливи наказания. Също така
отправя искане за присъждане на направените по делото разноски, както и
обезщетение.
Подсъдимият А.М., редовно призован, се явява лично пред въззивната
инстанция. Защитникът му – адв. Калоян Кръстевич от АК – Бургас моли да
бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна, а
първоинстанционната присъда – да бъде потвърдена. Претендира за
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В дадената му последна дума подсъдимият М. моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от
НПК, намира за установеното следното:
В Постановление № 2/30.11.1967 г. на Пленума на ВС, което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е постановено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали, като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения, за да се
постигне правилно решаване на делото. Видно от мотивите на атакуваната
присъда точно това не е сторил първоинстанционния съд, с което е допуснал
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е пречка
3
за проследяване на начина, по който е формирано вътрешното му убеждение.
Настоящият въззивен състав счита, че от изложените от
първоинстанционния съд съображения, не може да се установи по какъв
начин е формирано вътрешното му убеждение, въз основа на които
доказателства е достигнал до изводите си и по-точно кои доказателства
ползва и на кои не се доверява, и защо. В мотивите към присъдата съдът не е
изложил каква фактическа обстановка е възприел, като посочва единствено,
че на процесните дата, място и час е възникнал скандал между Л. П. и А.М.,
изразяващ се в пререкания. Посочил е, че всички разпитани свидетели са
близки и роднини на тъжителите/подсъдими и са по някакъв начин
заинтересовани от изхода на настоящото дело. По-нататък в мотивите си е
анализирал единствено показанията на свидетеля П.Й., който според
първоинстанционния съд е единственият свидетел, който няма родствена
връзка с М. и П.. В заключение е посочил, че съдът не кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и не съществуват каквито и е
други доказателства в подкрепа на обвинителните тези на М. и П.. Този
подход на първоинстанционния съд, без посочване и анализ на
доказателствата и без да е ясно приетите правни изводи въз основа на кои
доказателства са изведени, тъй като липсва установена от съда фактическа
обстановка и направен правен анализ на доказателствата, не се възприема
като правилен от настоящия съдебен състав, доколкото не съставлява оценка
и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Събраните
непосредствено от Районен съд – Бургас гласни доказателства са
противоречиви, доколкото са налице две групи показания, които излагат по
различен начин фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото. Същите обаче не са обсъдени прецизно нито помежду
си, нито в съвкупност с останалите доказателства. Отделно от това, следва да
се отбележи, че освен гласни доказателства, са представени и писмени такива,
като първоинстанционният съд изобщо не ги е обсъждал.
Гореизложеното налага извода, че в конкретния случай е налице
основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като в съдебния акт няма
възприета от съда фактическа обстановка, както и липсват съображения по
оценката и анализа на доказателствения материал, а всякога, когато мотивите
са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение от
категорията на съществените. Това нарушение няма как да бъде отстранено от
4
настоящата инстанция и този факт налага атакуваната присъда да бъде
отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския
районен съд от стадия на разпоредително заседание, без да се обсъждат
изложените в жалбата доводи.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260061/04.12.2020 г., постановена по НЧХД №
1910/2019 г. на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, гр.
Бургас от стадия на открито разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5