Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 01.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII граждански състав в открито
заседание на тридесети януари през
две хиляди и осемнадесета година в
състав :
Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №8892 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.Н.Ц.
против „Булгарплод -София“АД-София, в която се твърди, че ищецът е работил при
ответника по трудов договор, до прекратяване на трудовото правоотношение на
20.07.2017г.Твърди се, че не му е изплатено трудовото възнаграждение за периода
01.05.2016г.-31.08.2016г. общо 838лв., за периода
01.02.2017г.-20.07.2017г.-2968лв.Твърди се, че, както че дължи обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1315лв. за 2015г.-2017г. общо 50 р.дни и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ от 578лв. Въз основа на изложеното моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми,
посочени по-горе. Претендират се разноски.
За ответника е депозиран отговор по чл.131 от ГПК.
Съдът, след
като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Не е спорно,
че ищецът е работил през процесния период при ответника, като е прекратено ТПО
съ Заповед№32/20.07.2017г., на осн чл.327, ал.1 т.2 от КТ , считано от 20.07.2017г.В
заповедта са начислени и обезщетенията по чл.221, ал.1 от КТ-578,68лв. и чл.224 от КТ-1315,18лв
Спорен
по делото е въпросът, дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното
трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер и
обезщетенията.
По иска
с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.В ИМ се твърди, че се дължи ТВ, както следва: периода 01.05.2016г.-31.08.2016г. общо 838лв., за периода 01.02.2017г.-20.07.2017г.-2968лв.- общо 3806лв. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът своя страна не представя доказателства, нито с отговора , нито в с.з., че е извършил плащане на претендираната от ищеца сума.В подкрепа на изложеното в ИМ е и заключението на ВЛ, което е извършило проверка по ведомостите при ответника и е заявява, че дължимото ТВ е 2334,94лв.- чиста сума за получаване.Посочва, че сумата е начислена във ведомостта, но няма подпис на лицето, че е получило същите. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е частично основателен.Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на осн.чл.128 от КТ сумата общо 2334,94лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/, за периода 01.05.2016г.-20.07.2017г. , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 3806лв., се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.Не се спори, че е прекратен договора.видно от приложената Заповед за прекратяване на ТПО, което представлява извънсъдебно признание и проверката на ВЛ, е че дължимото обезщетение е 1315,18лв. бруто. При това положение следва да се уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По
иска с правно основание чл.221,ал.1 от КТ.
Видно от приложената Заповед, е че работодателя дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, т.2 от КТ. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.327, т.2 от КТ.ВЛ е посочило, че дължимото обезщетение е в размер на 578,68лв./бруто/.Начислено е във ведомостта, , а и е посочено в Заповедта за прекратяване на ТПО.При това положение следва да се уважи изцяло иска за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 445,12лв.за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, съобразно уважените и отхвърлени претенции.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС -д. т. върху уважените искове в размер на 196лв. и разноски за ВЛ 120лв.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ, “Булгарплод- София“АД,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК121796498, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ц., ЕГН**********, сумата общо 2334,лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/, за периода 01.05.2016г.-20.07.2017г. , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-23.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 3806лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ, “Булгарплод- София“АД,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК121796498, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ц., ЕГН**********, сумата от 1315лв./бруто/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –23.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ“Булгарплод- София“АД,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК121796498, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ц., ЕГН**********, сумата 578в./бруто/, представляваща обезщетение при забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК “Булгарплод- София“АД,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК121796498, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ц., ЕГН********** , сумата от 445,12лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК “Булгарплод- София“АД,със седалище и адрес на управление ***, ЕИК121796498, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 196лв. върху уважените искове и разноски за ВЛ в размер на 120лв.
Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :