Р
Е Ш Е
Н И Е № 2811
гр. Пловдив, 04.08.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17195 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск иск е по чл. 45 от ЗЗД
вр. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от П.Н.Т. с ЕГН ********** с адрес ***
против „Глобъл Фан“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от В. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 5100 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди за обида
спрямо него на публично място.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2019 г. около обяд ищецът и негов
приятел посетили пицария на ****, стопанисвана от ответника. Ищецът е с телесно
тегло над 180 кг. Същият седнал на канапето, където му било по-удобно и докато
чакал за поръчката се появила сервитьорката, която му заявила, че трябва да
стане от канапето и да напуснат заведението, защото бил „много дебел“ и щял да
издъни канапето. Отказала да сервира. Заявила, че заповедта е на управителя и
тя няма да сервира. Ищецът и придружаващият го си тръгнали от заведението след
кратък спор. Ищецът се почувствал неудобно и обиден от това поведение, тъй като
до този момент бил редовен клиент на заведението и не е имал проблеми, но вече
не ходи там. Почувствал унижение, което довело до безсъние и затваряне в себе
си, което наложило необходимост от прием на медикаменти.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че не
е налице дискриминационно поведение, че не е издавал такава заповед. Признава
се, че ищецът е бил клиент на заведението, както и че е счупил два дивана, за
което предложил да заплати ремонта, но не е сторил това. Твърди че е възникнал
някакъв спор по този случай, на който е имало свидетели от заведението.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна следното:
От представените писмени доказателства-медицинско удостоверение от
12.11.2019 г. е видно, че ищеца е с наднормено тегло-182 кг.
От показанията на свидетеля Ц., без родство, се установява, че в края на
месец май 2019 г. , около обяд ищеца посетил заедно със свидетеля, заведението
„****“ на ****“, където ходили често. Времето
било хубаво, затова седнали отвън. Т. седнал на плетен фотьойл, а свидетеля на
по–малък стол. Дошла сервитьорката, която познавали по физиономия, и отказала
да им сервира, защото имало заповед на управителя за забрана да се обслужва Т.,
тъй като бил прекалено дебел и чупел столове. Това било потвърдено и от момче,
което стояло зад бара. Постояли пет минути и си тръгнали, като отишли в
съседното заведение. Преди не е имало такива случки. Създала се неприятна
ситуация. Отвън имало и други хора. След този случай Т. отказвал да ходи там,
да излиза, чувствал се наранен, обиден, пиел успокоителни-леки чайове, глог,
валериан, валидол.
От показанията на свидетеля Г., служител на ответника, се
установява, че Т. е редовен клиент. В процесния ден възникнал спор между него и
сервитьорката, която отказала да го
обслужи. При предишно негово посещение е счупен диван, което е създало конфликт
между тях двамата. Барманът не е участвал в конфликта, управителя в момента не
е бил в заведението. Т. престоял 20 - 30 след което станал без да влиза в
заведението, без да казва нещо на някого и се преместил в съседната пицария.
От показанията на свидетеля Б., служител в съседния
ресторант, се установява, че в процесния ден Т. бил обиден от сервитьорката Д. и
между тях имало някаква конфронтация. Две заведение на една и съща фирма, намират се едно до друго,
но с отделни входове. Обикновено Т. първо сяда в „****“ отпред в градината, а
след това се премества в ресторанта за обяд. Поискал телефона на управителя,
защото бил обиден. Управител бил И. Ц.
Свидетеля не дал телефона защото не му е разрешено това. Господинът споделил,
че ще съди фирмата, защото нямали право Д. така да го обижда. Останали в
ресторанта с неговия приятел. Те е имало заповед иначе нямало да му готвят.
След случката Д. не работи вече там. Клиента бил ядосан и афектиран, че се
държат така с него. Не е идвал повече.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Фактическият
състав, при който възниква деликтната отговорност на ответника, изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно и виновно
извършено действие или бездействие на лица, на които ответникът е възложил
някаква работа, вреди за ищеца, възникнали в причинно-следствена връзка от
това. Установяването на същите е в тежест на ищеца
при условията на пълно
и главно доказване.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че ищеца е с наднормено тегло, редовен клиент е на заведението
на ответника, в процесния ден е посетил същото и е имал спор със сервитьорката
Д., която не го е обслужила, затова си е тръгвал като е отишъл в съседния
ресторант, както и, че след този случай повече не е посещавал заведението.
Спора се състои в това, дали е налице заповед на управителя за забрана на
консумация от Т. в процесното заведение, възоснова на която сервитьорката е
отказала обслужваното и е изгонила клиента, както и това де е довело до
настъпване на вреди за последния.
С оглед установените факти от събраните гласни доказателства съда намира,
че не е доказано наличието на издадена заповед за необслужване на ищеца, а
отказът на сервитьорката е резултат от предприета лична нейна инициатива. Доколкото
същата е осъществила действията си при изпълнение на служебните си задължения и
те са довели до възникване на неочакван за клиента на заведението резултат,
поради което са породили у него смут, гняв и понижена емоционалност, съдът
намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
като работодател на лицето извършител на деликта.
Тъй като тези последици, съобразно показанията на свидетеля Ц., кредитирани
от съда като безпристрастни и обективни, са имали продължително влияние върху
съзнанието на П.Т., защото са довели до нежелание за посещение на развлекателни
обществени места в продължение на няколко месеца, както и до категоричен отказ
за влизане в процесното заведение съдът намира, че е налице основание за
присъждане на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, което съобразно
вътрешното убеждение на съда, предвид вида, характера и периода на търпене на
неудобството следва да се определят на сумата от 500 лв.
Ето защо иска е основателен и следва да се уважи до размер от 500 лв. като
за разликата над него до 5100 лв. да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на страните се дължат разноски съразмерно на
уважената и отхвърлената част или: на ищеца-20 лв. за държавна такса, съобразно
представените доказателства и приложен списък, а на ответника -692,71 лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък и приложен договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Глобъл Фан“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от В. М. да заплати на П.Н.Т. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 500 лв.(петстотин лева) обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпил инцидент на 30.05.2019 г., както и сумата от 20 лв.(двадесет лева) за
разноски за държавна такса за производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Н.Т.
с ЕГН ********** с адрес ***, против „Глобъл Фан“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *****, представлявано от В. М.
иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 500 лв. (петстотин
лева) до 5100 лв.(пет хиляди и сто лева) за обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпил инцидент на 30.05.2019 г.
ОСЪЖДА П.Н.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Глобъл Фан“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от В.М. сумата от 692,71
лв.(шестстотин деветдесет и два лева и
71 ст.) за разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/п/ Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.