Решение по гр. дело №18538/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2025 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110118538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19674
гр. ., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110118538 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от . срещу Б. Г. Д., искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 2 715,63 лева, незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр.., за периода
от м.10.2022г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 02.04.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 377,19
лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2020г. – 09.11.2023
г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 42,94 лева, цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2022г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2024 г. до заплащане на сумата и
сума в размер на 10,34 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.12.2020 г. – 09.11.2023 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на наемател на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
1
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Поради неизпълнение на задълженията в срок, претендира и
заплащане на мораторна лихва.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, редовно уведомен, не
депозира отговор на исковата молба. Б. Г. Д. не взема становище по предявените искове и не
се явява в проведеното открито съдебно заседание.
Същевременно в проведено открито съдебно заседание от процесуалния представител
на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като е поискано
и присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен за това списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Претендира се присъждане на разноски и за исковото производство, като съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК се иска присъждане на сумата от 62.92 лева – заплатена
държавна такса за заповедно производство, 125.84 лева - такса за исково производство и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено доказателство за
заплатената държавна такса в исковото производство в размер на 125.84 лева, която сума
следва да бъде присъдена в полза на ищеца. В настоящия случай не е провеждано заповедно
производство, поради което не може и да бъде присъждана такса. По отношение на искането
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт настоящият състав приема, че предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от
страна на „.“ . извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на
искова молба и явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание, в рамките на което единственото процесуално действие е било отправяне на
2
искане за неприсъствено решение съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение
следва да бъде 50 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 175.84 лева и за исковото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.., да заплати на ., ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2 715,63 лева, незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр.., за периода от м.10.2022г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
02.04.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 377,19 лева, обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.12.2020г. – 09.11.2023 г. върху цената на топлинната
енергия, сума в размер на 42,94 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2022г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 02.04.2024 г. до заплащане на сумата и сума в размер на 10,34 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2020 г. – 09.11.2023 г.
върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.., да заплати на ., ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 175.84 лева, представляващи сторени разноски в производството пред Софийски
районен съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач –
„.“ . /правоприемник на „.“ ./.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3