№ 14277
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110144254 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу „К“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Р Т,
с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № .... от
29.05.2023г., сключен между страните по делото, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от
ЗЗД, поради противоречие със закона и добрите нрави;
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 90 лв., съгласно изменението
на размера на иска, представялваща недължимо платени по договор за потребителски
кредит от разстояние № .... от 29.05.2023г., сключен между страните по делото, на осн. чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Следователно съдът е сезиран с установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД и с
осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че отпуснатият паричен заем е в размер на 400 лв., за срок от
30 дни, при ГПР в размер на 0, 00 % и договорна лихва в размер на 0, 00%, както и при
заплащане на такса за бързо разглеждане на заявлението за предоставяне на наем в размер
на 90 лв. Ищецът В. С. твърди, че е погасил изцяло задължението си по процесния договор,
както и че счита клаузата, с която е уговорено заплащането на такса в размер на 90 лв. за
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че уговарянето и заплащането
по процесния договор на такса за бързо разглеждане на заявлението за предоставяне на
паричен заем нарушава правен принцип, независимо дали е изрично формулиран или
1
проведен чрез създаването на други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото
спазване е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на една от страните по
договора за сметка на другата. Ищецът счита, че именно това е станало с уговарянето на
клаузата за заплащане на процесната такса за бързо разглеждане. Затова счита, че тя
нарушава принципа на добрите нрави и на това основание е нищожна. Излага и
съображения, че клаузата противоречи на закона, тъй като не попада в услугите, изброени в
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Сумата платена по нищожна клауза е платена без основание, с което ищецът обосновава
вторият от обективно кумулативно съединените искове по делото.
Ответникът, чрез пълномощника си, иска от съда да прекрати производството по делото
като недопустимо, при липса на правен интерес от воденето му или да отхвърли предявените
искове като неоснователни, тъй като твърди, че на 18.04.2024г. е върнал на ищеца сумата от
90 лв., събрана от него като такса за експресно разглеждане по процесния договор.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД:
Искът е основателен. Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
сключването на процесния договор за потребителски кредит, който съдържа клауза,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 90 лв. С договор за
потребителски кредит № ..../29.05.2023г. ответникът, в качеството си на Кр, се е задължил да
предостави на ищеца, в качеството му на Кполучател, заем (кредит) в размер на 400,00 лв.,
която сума ищецът се задължил да върне в срок от 30 дни, заедно с такса за експресно
разглеждане в размер на 90 лв., като общата дължима сума е 490 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Кдателят – ответник по делото, е небанкова институция, а ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като Та, т.е. „К“ ЕООД има качеството на Кр
съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК, а В. С. С. има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал. 3
от ЗПК. Затова по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по
т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС ). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1
на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността
на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. Съдът намира, че процесната
клауза от сключения между страните договор, за заплащане на „такса експресно
разглеждане“ на заявка за паричен заем, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на Кра да събира от потребителя такси
2
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът на
посочената такса, поради което посочената клауза от договора се явява нищожна. От друга
страна, посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде
включена в ГПР и след като това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което е в нарушение на чл.10, ал.1
и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Процесната такса по същество представлява възнаградителна лихва
по договора, въпреки, че се твърди, че лихвения процент по договора е 0%. По този начин се
цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед гореизложеното,
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прогласена
нищожността на клаузата от договора, предвиждаща „такса експресно разглеждане: 90 лв.“.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при начална
липса на Та. Платеното подлежи на връщане. В разглежданият казус ответникът твърди и
представя доказателства, че е изпратил на ищеца сума в общ размер на 479, 08 лв.,
представляващи надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които е и настоящия договор,
предмет на съдебния спор. Видно от приложеното от него платежно нареждане и справка,
сумата от 90 лв., събрана като такса експресно разглеждане по кредит № .... е върната на
ищеца. За връщането на сумата ответникът е уведомил ищеца с имейл. В хода на делото
ищецът чрез пълномощника си твърди, че не му е известен и не е получавал превод от
ответника, като оспорва това твърдение. Твърди, че ако е бил нареден такъв превод, то той е
върнат на наредителя и не му е изплатен. Представя общи условия на договорите с
потребители на И АД за предоставяне на услугата – пощенски парични преводи, от т. 32 на
които се установява, че пощенски парични преводи, които не са получени в 20-дневен срок
от датата на издаването им, се връщат на подателя веднага след изтичане на този срок и след
като последният заплати съответната такса за това, съгласно „Тарифа за такси и
комисионни“ на И АД. В разглежданият казус не се установи ответникът да е платил такса за
връщане в патримониума му на процесната сума от 90 лв., поради което следва да се счита,
че тя дори да не е получена от В. С., е наредена по начин, по който той може да я получи и е
уведомен за това. При това положение предявения осъдителен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, поради извършено след завеждане на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. Предвид това
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 100 лв. за
заплатена държавна такса и 480 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска, предявен от В. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез ЕАД
„Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу „К“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от Р Т, нищожността на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за потребителски кредит от
разстояние № .... от 29.05.2023г., сключен между страните по делото, поради противоречието
й със закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
С..., чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу „К“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Р Т за осъждане на „К“ ЕООД да
заплати на В. С. С. сума в размер на 90 лв., представялваща недължимо платени по договор
за потребителски кредит от разстояние № .... от 29.05.2023г., сключен между страните по
делото, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Р Т да плати на В. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез ЕАД „Д.
М.“, представлявано от адв. Д. М. сторени по делото разноски в общ размер на 580 лв., на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4