№ 1622
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502049 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Р. Б.
М. чрез адвокат З. С. срещу решение № 1618 от 26.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 13537 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи
състав, в следните части: с която е осъден Р. М. да заплаща месечна издръжка
в полза на детето И. Р. М. ЕГН ********** за разликата над 200 лева до
присъдения размер от 300 лева месечно, с падеж пето число на месеца, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, платима чрез неговата майка и законен представител А. С. А., на
основание член 143 от СК; с която е осъден Р. М. да заплаща месечна
издръжка в полза на детето М. Р.ов М. ЕГН ********** за разликата над 200
лева до присъдения размер от 300 лева месечно, с падеж пето число на
месеца, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, платима чрез неговата майка и законен представител А. С. А.,
на основание член 143 от СК; с която е осъден Р. М. да заплати месечна
издръжка за периода 16.09.2020 г.-16.09.2021 г. /една година преди
1
депозиране на исковата молба в съда/ в полза на детето И. Р. М. ЕГН
********** за разликата над 1 400 лева до присъдения размер от 2 600 лева,
която издръжка е платима на детето чрез неговата майка и законен
представител А. С. А. на основание член 149 от СК; с която е осъден Р. М. да
заплати месечна издръжка за периода 16.09.2020 г.-16.09.2021 г. /една година
преди депозиране на исковата молба в съда/ в полза на детето М. Р.ов М. ЕГН
********** за разликата над 1 400 лева до присъдения размер от 2 600 лева,
която издръжка е платима на детето чрез неговата майка и законен
представител А. С. А., на основание член 149 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваните му части.
Сочи се, че съдът е изградил изводите си досежно размера на издръжката,
платима от бащата, при липса на каквито и да било доказателства за размера
на доходите му. Излага се, че не са съобразени различните икономически
условия в страните, където живеят родителите, както и разпределението кой
от родителите с каква сума следва да участва в издръжката почива на на
вероятности и предположения. Набляга се, че бащата страда от заболяване на
гръбначния стълб, както и че се претендира издръжка за една година назад с
искова молба, депозирана в съда три дни след фактическата раздяла. Поради
това се иска решението в обжалваните му части да бъде отменено, като бъде
присъдена издражка в размер на 200 лева месечно за всяко дете – бъдеща и за
минал период.
Въззиваемата А. С. А. чрез адвокат П. Н. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността
и законосъобразността на решението в обжалваните части и се иска неговото
потвърждаване.
Постъпила е и частна жалба от Р. Б. М. чрез адвокат З. С. против
определение № 8857 от 12.08.2022 г., постановено по първоинстанционното
дело, с което е оставена без уважение искането му за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските. Навеждат се доводи,
че производството е такова по спорна съдебна администрация и съобразно
практиката на съдилищата не се дължат разноски на другата страна, а те
следва да се понесат от всяка от страните, както са направени, независимо от
изхода на спора. Също така се сочи, че бащата не е дал повод за завеждане на
делото.
2
А. е депозирала отговор на частната жалба чрез упълномощения от нея
адвокат Н., с който оспорва същата и иска потвърждаване на атакуваното
определение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба на А. А. се твърди, че ищцата и ответникът са живели
на съпружески начала от месец юни 2010 г. до края на месец септември 2018
г. във Варна и в градовете Д. и П.Ш./***, като от връзката си имат две деца –
И., родена на *** г., и М., роден на *** г. Излага също така, че от момента на
раздялата в началото на месец октомври 2018 г. бащата не участва в
отглеждането и възпитанието на децата и не плаща издръжка.
В срока по член 131 от ГПК ответникът Р. М. е депозирал отговор на
исковата молба, в който посочва, че страните се намират в брак, който е
сключен през 2010 г. по надлежния законов ред в ***, който не е прекратен.
Не се оспорва твърдението, че страните се намират във фактическа раздяла.
Посочва, че двете деца са родени през време на брака, като считано от
фактическата раздяла на страните през октомври 2018 г. ответникът не е
виждал децата. Излага, че трайно се е установил да живее в ***. Оспорва
предявените искове за определяне на месечна издръжка в полза на децата за
разликата над 200 лева за всяко детето до пълно предявените от по 300 лева,
както и предявените искове за присъждане на издръжка за минал период.
Страните не спорят по следните факти, които се установяват и от
събраните по делото доказателства:
1/ Че са родители на децата И., родена на *** г., и М., роден на *** г.;
2/ Че децата понастоящем живеят с майката в град Варна, а бащата – в
***;
3/ Че родителските права по отношение на децата са предоставени на
майката и местоживеенето им е определено при нея.
3
Представено по делото е платежно нареждане от 20.12.2021 г. за сумата
от 2000 лева на основание заплатена от ответника издръжка за децата за
периода месец септември 2021 г. – месец януари 2021 г.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, се
установява, че А. А. работи в *** на длъжност продавач-консултант и
получава месечно трудово възнаграждение около 1 200 лева.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи. Също така е необходимо да се съобрази и
разпоредбата на член 59, алинея 5 от СК – размерът на издръжката да осигури
условията на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на
родителите.
И. е на единадесет години, а М. на седем години, не страдат от хронични
или тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди.
С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и
предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала
година, съдът намира за адекватен за нуждите на всяко едно от децата да
определи общ размер на издръжката от 500 лева.
В хода на производството е установено, че майката получава месечно от
4
трудово възнаграждение около 1 200 лева.
За бащата не са събрани доказателства с какви доходи разполага.
Неговите твърдения са, че месечният му доход в *** е около 800 лева, а от
наем на недвижим имот в България получава 360 лева. Допълва, че *** е
страна с нисък икономически стандарт и висока безработица, а има и криза с
електричеството. Доходите на М. са от развъждане на кучета и те с оглед
дейността са непостоянни, поради което, а и защото е веган, той се изхранва
основно от продукцията, която произвежда в собствената си градина. Също
така следва да бъде предвидено, че за самолетни билети до България, за да
види децата, също ще са му нужни средства. Доводите, изложени от М. за
първи път във въззивната жалба, противоречат на соченото от него пред
вещото лице–психолог – че е осигурявал висок стандарт на живот на
съпругата си и децата /пътувания до много уникални места/; че е поискал от
нея да не работи, а да се грижи за децата, а той да осигурява материално
семейството; че живеели в огромна къща на брега на океана.
Всеизвестен факт е, че *** е икономически най-развитата страна в
Африка, като въпреки това доходите са средни, безработицата – висока /около
24 %/ и все още голяма част от населението, най-вече чернокожи, /около 50
%/ живее под границата на бедността. В последните години въпреки
световната икономическа криза брутният вътрешен продукт на глава от
населението в страната нараства, което показва нивото на икономическо
развитие на държавата. В тази връзка бащата, който е образован човек, може
да направи всичко възможно да полага труд, за който да получава трудово
възнаграждение, което ще е по-високо от настоящите му несигурни доходи.
Твърдяното от него, че страда от хронична остеохондроза и комплексна
торакална и лумбална сколиоза в напреднал стадий не е доказано
посредством предвидените в процесуалния закон доказателства, тоест не
може да се приеме, че М. има здравословни проблеми с характер да обусловят
ограничение на трудовата дейност.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство
за третото тримесечие на 2022 г. е средно в размер на 2 239,01 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства и други разходи, влог и дадени и получени
5
в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на
1 592,10 лева или месечно по 530,70 лева. Отчитайки, че това са средства за
покриване на базисни потребности, а дете на 16 години има нужда от
средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични
средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за всяко едно от
децата е в размер на поне 500 лева месечно. Определеният общ размер на
необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители
съобразно техните възможности и кой осъществява непосредствените грижи
за детето. Доколкото бащата живее в *** и не подпомага майката в никоя от
обичайните дейности, то той следва да заплаща издръжка в размер на 300
лева месечно за всяко едно дете, а майката ще следва да поема разликата.
Няма спор между страните, че след раздялата им в началото на месец
октомври 2018 г. грижите за децата са поети изцяло от А.. Поради това
въззивният съд намира, че и исковете за издръжка за минало време се явяват
доказани и основателени. Доколко обаче е налице извършено плащане от по
1 000 лева за всяко дете, то М. следва да бъде осъден да заплати за всяко дете
по 2 600 лева дължима издръжка за минало време /12 месеца по 300 лева =
3 600 лева – заплатени 1 000 лева = 2 600 лева/.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба
Настоящият състав на въззивния съд приема, че производството по член
127 от СК представлява спорна съдебна администрация, но в настоящото
производство ищцата освен искане по член 127 от СК е предявила и искове с
правно основание член 143 и член 149 от СК за издръжка в полза на децата за
минало и бъдеще време, които нямат характер на спорна съдебна
администрация. Предвид основателността и уважаване на тези искове, то и
искането на ищцата за присъждане на съдебни разноски е основателно.
Отделно от това следва да се отбележи, че въззивникът необосновано се
позовава на практика на настоящия въззивен състав досежно разноските –
представеното определение е постановено по искане с правно основание член
128, алинея 1 от СК, което производство е такова по спорна съдебна
администрация.
6
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,
респективно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК, както и
с оглед изложените в предходния абзац мотиви, следва да бъде постановено
въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция. Въззиваемата е претендирала такива в размер на 500
лева за отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред
въззивната инстанция по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от ЗА и 250 лева
за отговор на частната жалба, платени в брой на 13.09.2022 г., за което е
представила доказателства.
Поради направено от въззивника възражение, основано на разпоредбата
на член 78, алинея 5 от ГПК, съдът намира, че същото е неоснователно
досежно сумата от 500 лева – съгласно член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/след изменението с „Държавен вестник“ брой 88 от 4.11.2022 г./ в случая
минималният размер на възнаграждението е 500 лева. Основателно обаче е
възражението досежно сумата от 250 лева, доколкото договорът между
страните е сключен на 13.09.2022 г., когато е извършено и плащането по него
и спрямо него следва да се приложи член 7, алинея 1, точка 7 във връзка с
член 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /преди изменението с „Държавен вестник“ брой
88 от 4.11.2022 г./, тоест 200 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1618 от 26.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 13537 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи състав,
в следните части: с която е осъден Р. Б. М. да заплаща месечна издръжка в
полза на детето И. Р. М. ЕГН ********** за разликата над 200 лева до
присъдения размер от 300 лева месечно, с падеж пето число на месеца, до
7
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, платима чрез неговата майка и законен представител А. С. А., на
основание член 143 от СК; с която е осъден Р. Б. М. да заплаща месечна
издръжка в полза на детето М. Р.ов М. ЕГН ********** за разликата над 200
лева до присъдения размер от 300 лева месечно, с падеж пето число на
месеца, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, платима чрез неговата майка и законен представител А. С. А.,
на основание член 143 от СК; с която е осъден Р. Б. М. да заплати месечна
издръжка за периода 16.09.2020 г.-16.09.2021 г. /една година преди
депозиране на исковата молба в съда/ в полза на детето И. Р. М. ЕГН
********** за разликата над 1 400 лева до присъдения размер от 2 600 лева,
която издръжка е платима на детето чрез неговата майка и законен
представител А. С. А. на основание член 149 от СК; с която е осъден Р. Б. М.
да заплати месечна издръжка за периода 16.09.2020 г.-16.09.2021 г. /една
година преди депозиране на исковата молба в съда/ в полза на детето М. Р.ов
М. ЕГН ********** за разликата над 1 400 лева до присъдения размер от 2
600 лева, която издръжка е платима на детето чрез неговата майка и законен
представител А. С. А., на основание член 149 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8857 от 12.08.2022 г., постановено по
гр.д.№ 13537 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи
състав, с което е оставено без уважение искането на Р. Б. М. ЕГН **********
от *** му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Р. Б. М. ЕГН ********** от *** да заплати на адвокат П. Й. Н.
ЕГН ********** със служебен адрес в *** сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Б. М. ЕГН ********** от *** да заплати на А. С. А. ЕГН
********** от *** сумата от 200 /двеста/ лева, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по частната жалба.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2, предложение първо от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9