Определение по дело №25679/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 187
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110125679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр. София, 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „АКПЗ“ ЕООД, искова молба против Д. Б. С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № ******* от 23.08.2018г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане
на вземането, сумата от 175,31 лв., представляваща договорна лихва за периода от
22.09.2018 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 68,26 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 21.05.2019 г. до 25.09.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 50649/2020
г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между „В.К.“ ООД и Д. Б. С. е сключен Договор за паричен заем № ******* от
23.08.2018 г. Поддържа, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 г.,
„В.К.“ ООД е прехвърлило на ищеца процесното вземане. Ищецът излага съображения,
че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Прилага
1
към исковата молба уведомление за извършена цесия и моли същото да бъде връчено
на ответника. Сочи се, че по силата на процесния договор заемодателят – „В.К.“ ООД
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000.00 лв. Твърди се, че с
подписването на Договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя
заемната сума от 1000.00 лв. Твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума съгласно условията на сключения Договор, като заплати сума в размер
на 1599,75 лв., ведно с договорната лихва и начислената такса за експресно
разглеждане на документи на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177,75
лв. Поддържа, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 140.00 лв. Заявява,
че към момента дължимата главница по Договора е в размер на 1000.00лв., както и че
ответникът дължи договорна лихва за периода 22.09.2018 г. – 20.05.2019 г. в размер
175,31 лв. Навежда доводи, че на 20.05.2019 г. е настъпил падежа на последната
погасителна вноска, поради което считано от 21.05.2019 г. ответникът дължи и
мораторна лихва. Моли съда да уважи исковете за горепосочените суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
наличието на правоотношения с ищеца.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1
и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, както следва: 1000.00 лв. - главница по Договор за паричен заем №
******* от 23.08.2018г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 175,31 лв. - договорна лихва за периода от 22.09.2018 г. до
20.05.2019 г. и сумата от 68,26 лв. - законна лихва за забава за периода от 21.05.2019 г.
до 25.09.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 50649/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за
които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /
чл. 154, ал. 2 ГПК/.

2
По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно,
че между „В.К.“ ООД и Д.С. е сключен Договор за паричен заем №
*******/23.08.2018г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от
1000.00лв., че за ответника е възникнало задължението да върне кредита на девет
месечни вноски, последната от която с падеж 20.05.2019г., че ответникът дължи
възнаградителна лихва в размер на 175,31 лв., за периода от 22.09.2018 г. до 20.05.2019
г., както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и
уведомяването на ответника за това прехвърляне.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже погасяване на дълга на
падежа.

По иска по чл. 86 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 50649/2020 г. по описа на СРС, 180-ти
състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на следните въпроси:
1/ Усвоена ли е сума по кредита от Д. Б. С., ако е усвоена на коя дата и в какъв
размер?
2/ Какъв е размерът на извършените от Д.С. плащания по процесния договор за
паричен заем и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница, договорна
лихва, такса разходи, неустойка и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимата се договорна лихва за периода от 22.09.2018г. –
20.05.2019г. ?
4/ Какъв е размерът на дължимата се мораторна лихва върху неизплатената
главница за периода от 21.05.2019г. до 25.09.2020г.?, при депозит в размер на
350.00лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.И.Н. тел. **********, като вещото лице да се
уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2022г. от 10.30 часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4