№ 4312
гр. Варна, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502370 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.417 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 71747/19.10.2022г., подадена от "Банка ДСК"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к. Н.В.,
срещу разпореждане № 35710/02.10.2022г., постановено по ч.гр.д. № 11938/2022г. на ВРС, в
частта, в която е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника С. В. Д., ЕГН
**********, от Г.В.**** за сумата 305.71 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода 05.08.2019 г. – 04.06.2022 г., на основание чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се,
че както е посочено и в уточняващата молба от 15.09.2022г., обезщетението за забава до
датата на настъпване на предсрочна изискуемост е в размер на 6%, а не както е приел ВРС –
13.59 %. Жалбоподателят моли за издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за горепосочената сума, както и в частта относно разноските.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. № 11938/2022г. на Районен съд - Варна е образувано по
заявление на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист против длъжника С. В. Д., ЕГН **********, от Г.В.**** за задължения
по Договор за кредит за Експресо от 15.05.2017 г.
В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който произтича
вземането – извлечение от счетоводните книги по договор за Договор за кредит за Експресо,
Договор за кредит за Експресо, както и уведомление за предсрочна изискуемост.
С уточнителна молба от 15.09.2022г. заявителят е уточнил, че обезщетението за
забава върху просрочените вноски е в размер на 6 %, възлизащо на 305.71 лева и е
начислено за периода от 05.08.2019г. до 14.03.2020г. и от 15.05.2020г. до 04.06.2022г. За
периода от 15.03.2020г. до 14.05.2020г. лихва за забава не е начислявана.
Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните норми от общ
интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В хипотезата на чл.2 ГПК, в чийто
обхват попада и заповедното производство, уредено в чл.410 и чл.417 ГПК, в случая на
издаване на заповед за изпълнение на паричен дълг на несъдебно основание
правораздавателната власт на заповедния съд съществено се отличава от властта на исковия
съд. С правилата на чл.410 и чл.417 ГПК законодателят е ограничил тази власт до строго
лимитирани в повелителен порядък основания, по които заповедният съд дължи
произнасяне. В този ред, разгледано в светлината на спецификата на заповедното основание
проверката за съответствието на това основание със Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) не може да надхвърли целите на закона, нито да води до разширяване действието на
чл.20 от ЗЗД. Релевантността на заповедното основание следва да бъде тълкувана от
заповедния съд по начин такъв, че да съвместява както волята на страните, така и целите на
специалната защита, закрепена в ЗЗП и ЗПК. Ето защо приложението на ЗЗП и ЗПК в
контекста на чл.20 ЗЗД и на чл.417 ГПК, дължи да отговори на поставените в чл.2 и чл.5
ГПК задачи пред заповедното производство.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на чл.33 от ЗПК, съгласно
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
При така формулираното и произнесено от първоинстанционния заповеден съд
основание на частичния отказ за издаване на исканата заповед за изпълнение, настоящият
въззивен съдебен състав намира обжалваното разпореждане за постановено в нарушение на
закона и неправилно.
Заповедният съд дължи проверка по въведено от молителя заповедно основание по
чл.417 ГПК. Разширяването на тази проверка по непредявено заповедно основание е
недопустимо. В процесния случай заявителят ясно е посочил в уточняващата молба, че
обезщетението за забава за периода от 05.08.2019г. до 14.03.2020г. и от 15.05.2020г. до
04.06.2022г. е в размер на 6%, като това лесно може да се установи с математически
изчисления. Обезщетението за забава не е начислено в нарушение на чл.33 от ЗПК, поради
2
което не е налице основанието по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК да се откаже издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна. Въз основа на
изложеното настоящият състав намира, че молбата за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист е основателна относно претендираното вземане от 305.71 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 05.08.2019 г.
– 04.06.2022 г. С оглед различните правни изводи на въззивната инстанция, разпореждането
на ВРС следва да се отмени в тази част и да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист.
Следва в тежест на длъжника да бъде възложено заплащането на сторените от
заявителя разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с
основателната част от жалбата, които за обжалваната част възлизат на общо 9.18 лева
разноски за заплащане на държавна такса и ю.к. възнаграждение.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплащане на д.т. за
частната жалба 12.50 лева и ю.к. възнаграждение пред ВОС в размер на 50 лева, т.е. общо
62.50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 35710/02.10.2022г., постановено по ч.гр.д. №
11938/2022г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника
С. В. Д., ЕГН **********, от Г.В.**** за сумата 305.71 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода 05.08.2019 г. – 04.06.2022 г., и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК в полза "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, против длъжника С. В. Д., ЕГН **********, от Г.В.**** за сумата 305.71 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 05.08.2019 г.
– 04.06.2022 г., както и за съответните разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното
производство в общ размер от 9.18 лева, както и за сумата от 62.50 лева, представляваща
направените разноски за заплащане на д.т. за частната жалба и ю.к. възнаграждение в
производството пред ВОС.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4