№ 144
гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря В.Б.Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100016 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на К. Н. Н., ЕГН ********** от
гр. В., **** чрез адв.-пълномощник В. В. М. от АК-Перник и заявен съдебен
адрес: гр. С. против Община В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ***** , с която са предявени искове по чл.200 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.05.2024 г. около 07:00 часа в гр. Дунавци по
време на изпълнение на служебните си задължения при работодателя „ОП
чистота, озеленяване и благоустройство“ към Община В., работейки на
длъжност „сметосъбирач“, претърпял трудова злополука, като при слизане от
стеП.та на сметосъбиращия камион се подхлъзнал и посрещнал десния си крак
в асфалта, при което си счупил втора и трета метатарзални кости на десния
крак, като при падането получил и голяма раскъсно-контузна рана на
подбедрицата на левия крак. Злополуката била приета за трудова с
Разпореждане на НОИ №8 от 11.06.2024 г.
Твърди, че веднага бил закаран по спешност от колега до ЦСМП в
„МБАЛ Света Петка“АД поради оплаквания от силни болки в стъпалото на
десния крак и видимо сериозно кървяща рана на лявата подбедрица.
Извършени били образни и други изследвания, от които била установена
фрактура на втора и трета метатарзални кости с дислокация на фрагментите на
1
десния крак и голяма кървяща разкъсно-контузна рана на подбедрицата на
левия крак. Кървящата рана била обработена и превързана, а счупеният крак
бил гипсиран до под коляното, като лекарите препоръчали гипсът да се носи в
продължение на 2 месеца. Същият ден бил освободен за домашно лечение.
Изписали му лекарства, които закупил и започнал да прилага веднага. Дадени
му били препоръки да ходи с две патерици, които ползвал и досега, тъй като
травмата била със сериозни последствия и болката не отминавала.
По повод неспиращите болки и силно ограничените движения,особено в
десния крак, а и поради усложненията и инфектирането на разкъсно-
контузната рана на подбедрицата на левия крак се наложило да търси често
лекарска помощ и да прави прегледи със специалисти, описани в цитираните и
приложени медицински документи - амбулаторни листове и листове за
прегледи, рентгенографии на стъпало и пръсти, болнични листове. При
прегледите били установени данни за липса на възстановяване в областта на
счупения крайник и подбедрицата на другия крак. Това наложило и
удължаване на временната нетрудоспособност и издаване на болнични
листове до момента на завеждане на иска, които вероятно щели да продължат
и за в бъдеще.
Поддържа,че от телесните увреждания изпитвал много силни болки,
силно ограничени и болезнени движения в двата крака, и като цяло трайно
затруднение на движението предимно на долен десен крайник за период до
настоящия момент от 7,5 месеца, като с оглед на състоянието му този период
щял да продължи неопределено време.
Изложеното било видно от Амбулаторен лист № 24172304ЕD5В от
20.06.2024 г. като към датата на прегледа състоянието му било влошено,
понеже било констатирано, че лявата подбедрица е оточна и раната е
секретираща, което говорело за развитието на инфекциозен процес.
Същото притеснително положение било описано и при следващия
преглед, който бил извършен 1 месец след предходния, като в Амбулаторен
лист № 24200С05СD60 от 18.07.2024 г. било отразено, че състоянието е без
промяна, тоест не се подобрява.
Сочи,че при следващия преглед от 21.08.2024 г., по повод на което бил
издаден амбулаторен лист №242345011135 от 21.08.2024 г.,било установено,
че дясното стъпало е все още оточно и с ограничени и болезнени движения, а
2
разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица зараствала вторично, като
идентично било състоянието и при прегледа от 29.08.2024 г., по повод на което
бил издаден Амбулаторен лист №24242804АF40 от 29.08.2024 г.
При прегледа на 10.09.2024 г. състоянието не било по- различно, което
подробно било описано в Амбулаторен лист №242541010А20 от 10.09.2024 г.
На 19.09.2024 г., 4 месеца след инцидента, било установено и посочено в
Амбулаторен лист №24263А07214Е от 19.09.2024 г., че състоянието отново е
без промяна - дясното стъпало е все още оточно, а раната на подбедрицата е
секретираща.
Без промяна на състоянието е посочено и в Амбулаторен лист
№24291А04А6D4 от 17.10.2024 г. и Амбулаторен лист №2432670829АВ от
21.11.2024 г.
Посочва, че при поредния преглед на 25.11.2024 г. било констатирано, че
все още има оток, болки и зачервявания, че се движел с помощно средство,
рентгенови данни за Морбус Зудек на дясно стъпало, както и остеопоротични
изменения на костите на дясното стъпало, визирано в Амбулаторен лист
№24330С09В60С от 25.11.2024 г. Не бил добре и на следващият ден извършил
нов преглед при лекар, за което свидетелствал Амбулаторен лист
№24331В04С243 от 26.11.2024 г. При него било потвърдено всичко, което е
установено при прегледа от 25.11.2024 г.
Излага, че при прегледите и рентгенографиите лекарите установили
наличие на петниста остеопороза на костите на стъпалото, вследствие на
увреждането. Два месеца по-късно категорично било потвърдено, че на
костите на стъпалото са настъпили Остеопоротични промени, които били
необратими и водели до инвалидност.
На 23.12.2024 г. било направено последното рентгенографско
изследване, резултатите от което дали повод за удължаване на болничния.
Болките, ограничените движения и смущенията в начина на живот били
налични дори сега - близо 8 месеца след инцидента, и в съвкупност със всички
други данни сочели за бавно, доста мъчително и незадоволително
възстановяване на ищеца, което не било ясно дали ще завърши.
Твърди, че във връзка с интервенциите и посещенията на лекари за
периода след инцидента заплатил общата сума от 70, 21 лева., от които: 20.00
лева за рентгенография на стъпало и пръсти, съгласно Фактура
3
№**********/30.05.2024 г.; 10,21 лева за закупуване на лекарствени
препарати, съгласно Касов бон от 17.09.2024г.; 20,00 лева за рентгенография
на стъпало и пръсти, съгласно Касов бон от 23.10.2024г.; 20.00 лева за
копиране на 4 броя дискове на рентгенография на стъпало и пръсти, съгласно
Касов бон от 17.01.2025 г., която обща сума формирала иска за имуществени
вреди.
Поддържа, че в резултат на уврежданията, получени от злополуката от
30.05.2024 г. търпял силни болки и много страдания и ограничения.
Възстановяването му от получените при злополука увреждания продължавало
и към настоящия момент, като изпитвал сериозни болки и затруднения при
извършването на елементарни двигателни действия с десния крак и
продължавал да се движи с помощно средство - патерица. Посещавал
ежеседмично лекари и извършвал многократни физиотерапии, но без
резултат. Не били отшумели и последствията от травмата на дясната
подбедрица, а за каквито и да било физически натоварвания на краката било
невъзможно да се мисли.
Твърди, че получената фрактура на втора и трета метатарзални кости с
дислокация на фрагментите на десния крак била довела до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за период от време от
около 7-8 месеца, което продължавало и към настоящия момент. Фрактурата
била причина за развитието на остеопороза на десния му крак, за което имало
данни от рентгенографиите на стъпало и пръсти от 14.08.2024 г. и от
23.10.2024 г., която остеопороза в един по-късен етап щяла да доведе до
инвалидизирането на увредения крак, с оглед възрастта му. Ноторно известно
било ,че остеопорозата е прогресивно заболяване на костите и че е сериозен
здравен проблем. Посочва, че имал и продължава да има силно ограничени
движения и се оплаквал от постоянни болки, като за известен период от 4
месеца имал постоянна нужда от човек, на който да разчита за задоволяване на
елементарни жизнени потребности в ежедневието - обличане, къпане, готвене,
съпровождане до тоалетна, раздвижване и т.н.
Поддържа, че от разкъсно-контузната рана на подбедрицата на левия
крак и от свързаните с нея усложненията - инфектирането на същата, били
довели до трайно затруднение на движението на лелия долен крайник за
период от около 4-5 месеца, като към момент раната била със затихващи
4
функции. За възстановяването от травмата са извършвани множество
превръзки и употреба на лекарствени продукти. Имал и продължавал да
изпитва болки, като физическо натоварване на левия крак към момента било
невъзможно.
Сочи,че преди процесната злополука бил в перфектно здравословно
състояние - работоспособен, жизнен, грижил се за всички задължения в
семейството си. След инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си
начин на живот, лишен бил от динамика, от контактите с близки и приятели,
изпитвал неудобства и не се чувствал добре както физически, така и
емоционално и психически. Към настоящия момент не бил възстановен,
продължавал да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си, не бил в състояние да натоварва физически краката си, най-
вече десния, който все още бил с видим оток на стъпалото и в глезена, а
изживения силен стрес при инцидента щял да остане за дълго време в
съзнанието му.
Поддържа, че освен че се чувствал зле физически, той не се чувствал
добре и психически - бил много емоционално лабилен. Вследствие на
залежаването и изолацията в която изпаднал започнал да изпитва чувство на
малоценност, безпокойство, тревожност, депресия, кошмари по време на сън,
да се чувства в тежест на близките си, което се отразявало в негативен план на
психиката му. Започнал да има нарушения на съня, бил изнервен и напрегнат,
не бил в състояние да се натоварва физически и психически. Появили се
песимистични мисли относно бъдещето му - притеснявал се как ще изхранва
себе си и семейството си в състоянието, в което е.
Счита, че причинените му болки и страдания следвало да бъдат
компенсирани. Неимуществените вреди имали по-голямо значение и
съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването
на други нужди,което до известна степен би могло да компенсира страданието
му и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем
физическите, психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от увреждането. Болките и страданията били
5
последица от характера и вида на увреждането и се отличавали по интензитет
(острота и сила) и продължителност.
Твърди, че за него е налице правен интерес да иска от съда определяне
на справедлив размер на обезщетението за причинените му имуществени и
неимуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди бил
съобразен с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдание от причинените травматични увреждания и с практиката на
съдилищата.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди
ответника Община В., ЕИК ********* да заплати на ищеца К. Н. Н., ЕГН
********** следните суми:
-сумата от 26 000 лева, като частична искова претенция от общо 80 000
лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания при
процесната трудова злополука, ведно със законната лихва върху претенцията
за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 30.05.2024 г. до
окончателното й изплащане;
-сумата от 70,21 лева за причинените му имуществени вреди,
представляваща разходи за закупуване на лекарства и консумативи, ведно със
законната лихва върху претенцията за имуществени вреди, считано от датата
на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар
за производството, съгласно предоставения с ИМ договор за правна помощ и
списък на разноски по чл.80 ГПК.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът ОБЩИНА В., с
адрес: гр.В., ****, чрез процесуалния си представител Л. П. - старши
юрисконсулт е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва
изцяло исковете, като неоснователи и иска същите да бъдат отхвърлени.
Евентуално, ако съдът приеме исковете за основателни, оспорва предявените
размери и иска да се намали размера на исканото обезщетение, поради липса
на виновно поведение от страна на Общината и недоказаност както на
твърдените факти, така и на произхода и размера на евентуално настъпили
щети до техния реален размер.
6
Твърди се, че съгласно утвърдените вътрешни правила за безопасност и
инструкциите за експлоатация на сметосъбиращите автомобили, изрично било
забранено на служителите да се качват на степенките на превозното средство в
движение. Това правило било част от задължителните мерки за
предотвратяване на трудови злополуки и било ясно комуникирано на всички
служители чрез вътрешни инструктажи и нормативни документи.
Поддържа се, че Общината не следва да носи отговорност, поради
факта, че Н. е нарушил т. 12 от Инструкция за периодичен инструктаж за
безопасна работа на работник по сметосъбиране в ОП „Чистота, озеленяване и
благоусройство“, а именно: „ 12. Придвижването от контейнер до контейнер
става пешком на близки разстояния, а на по-далечни - в кабината на
специализирания автомобил. Категорично се забранява придвижване на
странични степенки на специализирания автомобил / за тези които имат
такива/.
Отделно от това ищецът не се бил съобразил и бил нарушил точка „3....
Да не допускат самонадеяност, небрежност и подценяване правилата по
безопасност на труда и точка „17. Безусловно да изпълняват нарежданията на
ръководителите си, касаещи безопасността на труда. точка „19. Да не
предприемат работата по свой почин от друг характер, макар и в интерес на
Общинското предприятие, без нареждане и задълбочено обучение и
инструктаж по безопасността на труда “ и точка „29. Да изпълнява всички
указания и конкретно възложени от работодателя задължения. “.
В случая ищецът не бил спазил посочените изисквания и въпреки
установените инструкции се бил качил на стеП.та на автомобила, което било
довело до инцидента и последвалото му нараняване. По този начин той сам
бил допринесъл за настъпването на злополуката, като с поведението си създал
предпоставки за възникването й. Съгласно чл. 126 от Кодекса на труда всеки
работник бил длъжен да спазва установените правила за безопасност и здраве
при работа, а неспазването им изключвало отговорността на работодателя за
причинени вреди.
С оглед на гореизложеното се поддържа, че трудовата злополука е пряка
последица от действията на ищеца, а не от неизпълнение на задължения от
страна на работодателя,поради което предявеният иск бил неоснователен и
следвало да бъде отхвърлен.
7
Излага се, че съгласно действащата нормативна уредба и вътрешните
разпоредби на работодателя, трудовите злополуки подлежали на обезщетяване
по застрахователен ред, когато за пострадалото лице е налице валидна
застраховка. В конкретния случай ищецът е имал правото и възможността да
подаде заявление до съответния застраховател за получаване на обезщетение,
но не бил предприел необходимите действия в тази насока.
Неподаването на заявление към застрахователя представлявало
неизпълнение на дължимо действие от страна на ищеца, което водело до
неоснователност на претенцията му към Община В.. В случай ,че е претърпял
вреди в резултат на инцидента, именно застрахователят бил компетентният
субект, към когото той е следвало да се обърне за компенсация. Неговото
бездействие в тази насока не можело да се тълкува като основание за
ангажиране на отговорността на работодателя.
Поддържа се, че от обясненията, които ищецът бил предоставил на
работодателя, ставало ясно, че той е слязъл от стеП.та на камиона, което било
довело до инцидента. Това признание било съществено, тъй като доказвало, че
злополуката е настъпила в резултат на неговото лично действие, а не поради
обстоятелства, за които работодателят носи отговорност. Вътрешните правила
за безопасност изрично забранявали качването и слизането от степенките на
превозното средство по време на движение. Въпреки тези разпоредби, ищецът
бил нарушил инструкциите, което било пряката причина за възникналия
инцидент.
Самопризнанието на ищеца допълнително потвърждавало, че
претенциите му са неоснователни, тъй като той сам е предизвикал инцидента.
С оглед на изложеното счита, че искът на ищеца следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Твърди се ,че ищецът бил надлежно инструктиран за правилата за
безопасност и вътрешния трудов ред, включително забраната за качване върху
степенките на сметосъбиращия автомобил по време на движение. Това
обстоятелство се доказвало от факта, че той се е подписал в книгата за
инструктаж за второто тримесечие, с което бил удостоверил, че е запознат с
тези правила и че се е задължил да ги спазва.
Въпреки това, с поведението си ищецът съзнателно бил нарушил
установените правила, като се бил качил на стеП.та в движение, вследствие на
8
което бил настъпил инцидентът. При това положение работодателят не можел
да носи отговорност за претърпените от него вреди, тъй като същите били
резултат от неговото собствено неправомерно поведение. Самият ищец бил
допринесъл за настъпването на инцидента, като действал в разрез с
инструкциите за безопасност. Освен това в неговата длъжностна
характеристика изрично било посочено, че е длъжен да изпълнява задачите си
ефективно и при стриктно спазване на правилата. Той не само бил
информиран за правилата, но и сам бил поел отговорност да ги спазва, а след
това ги нарушил, което правело претенциите му неоснователни.
На следващо място се поддържа, че предвид факта, че в исковата молба
се сочи безспорно за фрактура на втора и трета метатарзални кости с
дислокация на фрагментите на десния крак и разкъсно-контузна рана на
подбедрицата на левия крак, то можело да се направи извода, че дори при най-
лекото падане можело да настъпят описаните от ищеца травматични
увреждания, за което не следвало да бъде приемано, че Общината следва да
носи отговорност.
Оставал неясен и фактът правилно ли лечение е било назначено, както
било посоченото в исковата молба на ищеца, че има Рьо данни за Морбус
Зудек, визирано с Амбулаторен лист № 24330С09В60С, тъй като след прегледа
в раздел „Терапия“ било отбелязано единствено, че се удължава временната
нетрудоспособност и дотук, за което Община В. също не следвало да има вина
и да носи отговорност.Синдром на Зудек можел да възникне след като не е
проведено правилно лечение при фрактура или неправилно проведен лечебен
масаж или лечебни процедури. Издаването на редица амбулаторни листи не
било гаранция, че потърпевшия е лекуван правилно и че самия той го е правил
добросъвестно. Понякога причините за появата на синдром на Зудек не били в
основното заболяване, а били последствия от хормонални нарушения или
други придружаващи заболявания. Поради характера на оплакванията при
този синдром не винаги травмата можела да се приеме като задължителна
причина. Други предразполагащи фактори за синдром на Зудек били
нарушена функция на вегетативната нервна система и психични проблеми,
захарен диабет, инфекции, тютюнопушене и алкохолизъм и др.
На следващо място относно твърденията, че е налице петниста
остеопороза (синоним на Зудек) на костите на стъпалото, вследствие на
9
увреждането, се констатирало, че остеопорозата възниква в случаите на
неуспешно инжектиране, манипулации и хирургични интервенции.
Причините за възникване можели да бъдат генерализирани процеси -
диабетна невропатия и ангиопатия, автоимунни заболявания (лупус
еритематодес или системна склеродермия).
Сочи, че ищецът прилагал болнични листове, с които се опитвал да
докаже, че вследствие на трудовата злополука е развил петниста остеопороза
и морбус Зудек. Посочените състояния обаче можели да бъдат резултат от
редица други фактори, включително възрастови изменения, предходни
заболявания или индивидуални физиологични предразположения.
Петнистата остеопороза била състояние, което най-често се проявявало
при лица в напреднала възраст или при такива с предразположеност към
метаболитни костни заболявания. По същия начин, морбус Зудек (комплексен
регионален болков синдром) бил медицинско състояние с многофакторна
етиология, което не можело да бъде еднозначно свързано с конкретната
травма без задълбочени медицински експертизи.
Поддържа се, че ищецът не представя обективни медицински
доказателства, които недвусмислено да установяват, че тези заболявания са
пряка и единствена последица от инцидента, а не предходно съществуващи
или развили се по други причини. В тежест на ищеца било да докаже тази
причинно-следствена връзка, а представянето на болнични листове само по
себе си не било достатъчно за обосноваване на твърденията му.С оглед на
гореизложеното, претенциите му за обезщетение въз основа на тези
заболявания били спекулативни и недоказани и следвало да бъдат
отхвърлени.
Ищецът твърдял, че е станал „непълноценен“, че ще остане инвалид и че
е претърпял изключително тежки физически и емоционални страдания. Тези
твърдения обаче били преувеличени и неоснователни, като не се подкрепяли с
обективни доказателства.
Излага, че счупването на два пръста на крака, какъвто бил установеният
характер на увреждането, не представлявало тежка или инвалидизираща
травма. Съгласно медицинската практика, подобни фрактури били с временен
оздравителен процес и не водели до трайна загуба на работоспособност.
Липсвали доказателства за необратимо влошаване на здравословното му
10
състояние, което да обосновава твърденията му за инвалидност.
Излага, че ищецът не представял заключение на медицинска експертиза,
което да удостоверява, че той е получил трайна или тежка психическа травма
вследствие на инцидента. Всяка физическа травма естествено била
съпроводена с дискомфорт и временни затруднения, но твърденията за
дълготрайни емоционални и психически страдания оставали силно
преувеличени и недоказани.
Посочва,че съгласно съдебната практика размерът на претендираните
неимуществени вреди следвало да бъде съобразен с действителната тежест на
травмата и нейното въздействие върху пострадалия. В случая липсвали
основания за приемане, че ищецът е изпитал извънредно тежки страдания,
надхвърлящи обичайното за подобен вид травма.
Счита твърденията на ищеца за инвалидност, непълноценност и
прекомерни страдания за неоснователни.
Оспорва претендирания размер на обезщетението за прекомерен -
несъразмерен спрямо естеството и тежестта на получената травма. Излага, че
претърпяната злополука е довела до счупване на два пръста на крака -
увреждане, което е с временен оздравителен процес, не води до трайна
инвалидизация и не представлява тежко или животозастрашаващо нараняване.
Посочва още, че размера на обезщетението не съответствало и на обичайната
съдебна практика при подобни увреждания и следвало да бъде значително
редуцирано, в случай че бъде присъдено.
Иска се да бъдат отхвърлени предявените искове на ищеца като
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да се намали по
справедливост размерът на исканото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв. и имуществени вреди в размер на 70,21 лв, като
прекомерно поради липса на виновно поведение от страна на Общината и
недоказаност както на твърдените факти, така и на произхода и размера на
евентуално настъпили щети до техния реален размер. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
В хода на процеса с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 03.10.2025г. по настоящото дело, е допуснато измнение-
увеличение на предявения иск за неимуществени вреди като същият се счита
предявен за сумата от 35 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., ведно със
11
законната лихва от деня на увреждането.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
С проекта на доклад по делото по чл.140, ал.3 ГПК, обявен за
окончателен с определение в открито съдебно заседание на 02.05.2025г., съдът
е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът К.
Н. Н. и Община В. се намирали в трудовоправни отношения, като на
30.05.2024 г. около 07:00 часа в гр. Дунавци по време на изпълнение на
служебните си задължения при ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“
към Община В. ищецът Н., работещ на длъжност „сметосъбирач“, претърпял
трудова злополука, приета за трудова с Разпореждане на НОИ №8 от
11.06.2024 г.
На 03.06.2025 г.от ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“, чрез
директора ЕмИ.н Е., е подадена декларация за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 КСО, в резултат на което е извършено разследване на декларираната
злополука и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено Разпореждане №8 от
11.06.2024г.,на НОИ-ТП-В. с което настъпилото увреждане – счупване на 3-та
метатарзална кост на дясното ходило е признато за трудова злополука –
настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа.
Видно от приложената длъжностната характеристика за длъжността
„работник сметосъбирач“ /л.88/, подписана от ищеца на 07.09.2023 г., едно от
преките задължения на същия е да изпълнява служебните си задължения при
стриктно спазване на Правила за безопасност на труда.
По делото е приложена Инструкция за периодичен инструктаж за
безопасна работа на работник по сметосъбиране в ОП „Чистота, озеленяване
и благоустройство“/л.76/. В чл.12 от същата е предвидено, че придвижването
от контейнер до контейнер става пешком на близки разстояния, а на по-
далечни – в кабината на специализирания автомобил. Категорично се
забранява придвижване на странични степенки на специализирания
автомобил /за тези за които имат такива/.
Видно от приложената книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа за сметосъбирачи към ОП „Чистота, озеленяване и
благоустройство“/л.58/ последният периодичен инструктаж на ищеца К. Н. е
12
извършен на 17.04.2024 г., удостоверено с положения от същия подпис в
книгата.
Към датата на настъпване на трудовата злополука 30.05.2024 г. ищецът
К. Н. е бил застрахован за риска „трудова злополука“ при „Застрахователно
дружество Евроинс“АД по силата на застрахователен договор между
застрахователя и ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“, видно от
приложената застрахователна полица №04400100041179 с период на
валидност от 29.01.2024 г. до 28.01.2025 г. В списъка на застрахованите лица
под №111 фигурира ищецът. Ищецът не е предявил застрахователна
претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение по процесната
трудова злополука.
Ответникът е приложил писмени обяснения на ищеца, дадени по повод
настъпилата трудова злополука /л.80/. В обясненията същият посочва, че при
слизане от стеП.та получил болка в десния крак, под коляното. Обадил се на
шофьора и отишли в Бърза помощ. След изследвания се установило счупване
на предното стъпало.
От приложените 7 бр. болнични листове /от л.28-л.34/ се установява, че
ищецът е бил във временна неработоспособност през периода от 30.05.2024 г.
до 25.11.2024 г.
От представената медицинска документация и от заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено от лице с необходимите специални
знания, се установява, че след претърпяната злополука диагностично
уточняване и първа медицинска помощ на ищеца е оказана в МБАЛ“Света
Петка“-гр. В.. Ищецът имал оплаквания от болки в дясно стъпало и кървяща
рана на лява подбедрица. Извършени са образни изследвания, при които са
установени фрактура на 3 метатарзална кост и разкъсно контузна рана на
подбедрицата. Раната е обработена и превързана, а на десния долен крайник е
поставен гипсов ботуш. Същият ден ищецът бил освободен за домашно
амбулаторно лечение с указание да носи гипса за 2 месеца без натоварване на
крайника. Пострадалият се явявал на контролни прегледи и след свалянето на
имобилизицията провел и курс физиотерапия.
След свалянето на имобилизацията при ищеца е установена болест на
Зудек. Според експерт това е често срещано следфрактурно състояние.
13
Посочва, че другото название на тази болест е „алгодистрофичен синдром“
или „инактивитетна остеопороза“, която в случая се обяснява с
продължителната имобилизация на крайника. В съдебно заседание експертът
пояснява, че това състояние при ищеца се характеризира със забавено
срастване на костите, намаляване на минералното съдържание и плътността
на костната тъкан. Костите изглеждат прозрачни на рентгенови изображения.
Вещото лице пояснява, че в момента на прегледа при ищеца е налице лек
отток, което показва, че процесът на възстановяване не е напълно завършил.
По отношение на възстановителния период е пояснил още, че според
него при правилно лечение пълното възстановяване би трябвало да настъпи в
рамките на три - четири месеца, докато при ищеца възстановяването е било в
рамките на максималния срок от 6 месеца. В конкретния случай процесът е
удължен поради двумесечният период на имобилизация в гипс като според
вещото лице е прекалено дълъг и посочва, че обичайно зараства за около
тридесет дни. Пояснено е още, че дори и при здрав крак, обездвижването за
такъв срок би довело до подобен резултат.
Ищецът е бил е във временна нетрудоспособност 6 месеца.
При прегледа на ищеца на 18.09.2025 год. вещото лице д-р Ил.К. е
констатирал леко изразен оток по дорзалната повърхност на дясно ходило с
проекция 2-3 метатарзални кости. Цикатрикс от вторично зарастнала рана по
предната повърхност на лява подбедрица с размери 4/3 см. Движенията в
глезенната става запазени в пълен обем. Осъществява моно и биподален
стоеж. Самостоятелна походка възможна без помощни средства.На
направените контролни рьо графии от 18.09.2025 г. е установено състояние
след фрактура на 3 метатарзална кост напълно зарастнала и остеопороза на
костите на стъпалото. Експертът е посочил, че на първата рьо графия от
30.05.2024 год. и последната от 18.09.2025 год. не се регистрират травматични
изменения на 2-та метатарзална кост, а такива са посочени в междинните рьо
графии и амбулаторни листове от 2024 год.
Извършената рьо графия на левия долен крайник не показва типичните
за остеопорозата данни, което според експерта говори за пряка връзка на
установената остеопороза със счупването.
Резултатите от прегледа и приложените образни изследвания, дават
основание да се приеме, че пострадалият е практически здрав с пълна
14
консолидация на фрактурата и остатъчна остеопороза.
В обобщение се установява, че при настъпване на инцидента по време на
работа на 30.05.2024 г. ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на 3-та метатарзална кост на дясно ходило и разкъсно-контузна
рана на лява подбедрицата. Телесните увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с трудовата злополука. Като последица от уврежданията на
ищеца е причинено трайно ограничение на движенията на десния долен
крайник, болки и страдания. Като последици от проведеното лечение с
гипсова имобилизация за 2 месеца е получил Зудекова атрофия, довела до
забавяне на оздравителния процес. Възстановителният процес при ищеца е
протекъл в рамките на предвидимото-максималния срок от 6 месеца. Според
експерта при такъв тип увреждания при пострадалия болките са били по-
силни в началото с постепенно затихване към 15-я ден след поставяне на
имобилизацията. Пострадалият е възстановил своята трудоспособност в
максимална степен. Персистира лек оток и остатъчна болезненост при по-
тежко натоварване на десния долен крайник. Раната на лява подбедрица е
напълно зараснала. Налице е остеопороза на дясното стъпало, която се
потвърждава от направената рьо графия на 18.09.2025 г. в процес на
възстановяване. Прогнозата за пълно възстановяване на пострадалият по
отношение на живота и здравето е добра. Уместно е при необходимост
провеждане на физиотерапевтични процедури, балнеолечение, както и
медиК.тозно лечение.
От приетото заключение на съдебно-психологическата експертиза
/СПЕ/, изготвена от психолог В. Н. е установено, че като последица от
уврежданията получени при трудовата злополука и продължителния
възстановителен период при ищеца К. Н. е налице комбинация от физическа и
психическа травма, обусловена от нервното увреждане, което поддържа
болковия синдром и води до трайни психични последствия - депресия, апатия,
емоционално изтощение.
Според експерта проведеното психологическото изследване на ищеца
показвало наличие на депресивна симптоматика и белези на посттравматично
състояние, свързани с инцидента, като ищецът споделил, че претърпял две
трудови злополуки- първата на 19.10.2021 г. с увреждане на безимен пръст на
ръката и загуба на нокът и втората на 30.05.2024 г. с травма на ходилото и
15
засегнати втори и трети пръст на крака.
Обичайно подобна травма не води до тежки психични увреждания, но в
конкретния случай продължителните болки, ограничена подвижност и
зависимост от чужда помощ са довели до депресивна реакция и
посттравматични прояви при ищеца.
От проведените тестови изследвания, посочени в експертизата, вещото
лице е достигнало до заключението, че при ищеца К.Н. са налице обективни
критерии за психическо страдание, надхвърлящи нормалните граници при
краткотрайно физическо увреждане. Налице са признаци за трайна
психологическа травма, обусловена от: хроничен болков синдром вследствие
на трудовата злополука; ограничение в двигателните възможности;
емоционално изтощение, апатия, депресивна симптоматика; социална
изолация и ограничен достъп до комплексна здравна и рехабилитационна
грижа.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Стефка Върбанова Н. и Ивайло Кънчев Ц..
Свидетелката Ст.Върбанова-съпруга на ищеца сочи, че работи в Община
В. като хигиенист. За настъпилата злополука с ищеца узнала от соя началник,
но не знае как е настъпила. Видяла ищеца у дома. Същият лежал, единият му
крак бил счупен, а на другият крак имал голяма рана в областта на
подбедрицата. От ищеца и лекаря разбрала, че гипсираният крак бил със
счупени два пръста. Свидетелката правела през ден превръзки на разкъсно-
контузната рана. Придружавала ищеца при посещения при лекар, където също
му правели превръзки. Придвижвал се с патерици общо 5 месеца - 2 месеца с
гипсиран крак и още 3 месеца след това. Посочва, че след инцидента ищецът
бил много неспокоен, стресиран, имал неспокоен сън, страдал от безсъние.
Посочва, че към момента на съдебното заседание - 02.05.2025 г. ищецът се е
върнал на работа, изпитвал болки, накуцвал. Според свидетелката след около
10 месеца ищецът започнал да се придвижва нормално без патерици и
бастуни. Понастоящем ищецът изпитвал болка при ходене, а в седнало или
легнало положение нямал болки. След инцидента ищецът се нуждаел от чужда
помощ. Свидетелката ползвала отпуск и се грижела за ищеца, подпомагала го
за хигиенно-битовите нужди. Когато свидетелката се върнала на работа
ищецът бил подпомаган от приятели и роднини. Посочва, че преди
16
злополуката ищецът бил работоспособен, здрав мъж, грижовен съпруг и баща.
Понастоящем ищецът се придвижвал до работата с велосипед.
Свидетелят Ивайло Ц. посочва, че работи на длъжност „диспечер“ в ОП
„Чистота, озеленяване и благоустройство“ от месец май 2024 г. Заявява, че той
провежда инструктажите по безопасност на служителите, които работят като
сметосъбирачи. Има утвърден от кмета на общината инструктажен материал,
който ясно указвал, че по време на работа е забранено служителите да се возят
на задната част на сметосъбиращите машини. Сочи, че екипът на една
сметосъбираща машина се състои от трима души - шофьор и двама
сметосъбирачи. Шофьорът имал задължение само да управлява превозното
средство. Сметосъбирачите трябва да се возят в кабината до шофьора при
изминават на по-дълги разстояния. При по-кратки маршрути, те трябва да се
придвижват пеша. От двете страни на сметосъбиращата машина има
монтирани по две степенки за двамата служители. Служителите закачват
кофата, стъпили на земята, след това трябва да се качат на степенките.
Причината за това, е че понякога в кофите се изхвърлят автомобилни гуми,
бетонни блокчета и други тежки и неподходящи отпадъци, които не могат да
бъдат видими при първоначален оглед.
След като кофата се обърне в машината, служителите отново извършват
визуален контрол, за да се уверят, че съдържанието е безопасно за пресоване.
Ако се констатират автомобилни гуми или други големи предмети,
служителите не трябва да пресират боклука. Боклукът като правило трябва да
се пресира със заводски монтиран механизъм в камиона с цел оптимално
запълване на обема. Когато служителите констатират, че боклука съдържа
гуми или други големи бетонови блокове се преустановява товареното на
камиона и същият се откарва на депото, където се разтоварва. Гумите се
отделят и се карат на с. Кошава за преработка. Забранено е на сметището да се
съхраняват такива автомобилни гуми. Ако служителите преценят, че гумата
може да бъде извадена ръчно я изваждат, но в повечето случаи това не е
възможно. Ако отпадъкът е паднал навътре в пресовата част, влизането вътре
е абсолютно забранено. Категорично е забранено служители да се качват на
степенките по време на движение. Това е лична отговорност на служителите,
които са писмено инструктирани, че е забранено качването по време на
движение. Според свидетеля, напълно възможно е човек да се подхлъзне или
падне от стеП.та, ако се вози на нея по време на движение.
17
Свидетелят заявява, че ищецът се е подписал и е инструктиран, че не
трябва да се качва на стеП.та при движение. Знае за инцидента с него, но не
знае как е станал. Заявява, че е постъпил на работа около 10 дни преди
инцидента с ищеца. Свидетелят е провеждал инструктажи на ищеца след като
последният се върнал на работа след болничния престой. Свидетелят заявява,
че не знае кой е провеждал инстуктажите преди той да постъпи на работа.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за
лечението от получените травми при злополуката ищецът е направил
следните разходи: С фактура № **********/30.05.2024 г. и фискален бон от
същата дата-заплатена сума в размер на 20 лв. за ренгенография на стъпало и
пръсти; с касов бон от 17.09.2024г. закупени лекарства за 10.21лв.; с фискален
бон от 23.10.2024г. заплатена ренгенография на стойност 20лв. или общо
разходи в размер на 50.21 лв.
Ищецът претендира и сумата от 20 лв. по фискален бон от 17.01.2025 г.
/л.43/.Съдът приема, че тази сума не представлява направен разход в
оздравителния процес. Фискалният бон е издаден от фирма „Мечта
2007“ООД-гр.София и е за предоставени фото услуги.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, съдът
квалифицира по чл. 200 КТ и чл.86 от ЗЗД.
В чл. 200. ал. (1) от КТ е предвидено, че за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна. За да се
ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се
установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на
трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в
причинна връзка със злополуката.
По делото е прието за безспорно наличието на трудовото
18
правоотношение на ищеца с ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“
към Община В. и към датата на злополуката – 30.05.2024г.
Съгласно чл. 52 Закона за общинската собственост общинското
предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни
дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Следователно
общинското предприятие има определена икономическа и правна
самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за
самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества, поради
което Община В. се явява надлежна страна-ответник по предявените искове.
На 03.06.2025 г.от ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“, чрез
директора ЕмИ.н Е., е подадена декларация за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 КСО, в резултат на което е извършено разследване на декларираната
злополука и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено Разпореждане №8 от
11.06.2024 г. на НОИ-ТП-В. ,с което настъпилото увреждане – счупване на 3-
та метатарзална кост на дясното ходило, е признато за трудова злополука –
настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред
които са ищецът К. Н. /пострадал/ и ОП „Чистота, озеленяване и
благоустройство“/осигурителят/. Ето защо спрямо законосъобразността на
този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице,
участвало в административното производство по издаването му.
Доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила,
гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността му/, че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – настъпила на
30.05.2024 г. по време на работа ищецът К. Н. Н. при слизане от стеП.та
на сметоизвозващия камион се подхлъзва, стъпва неправилно и счупва 3-та
метатарзална кост на дясното ходило.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз
основа на медицинската документация по делото и личен преглед на ищеца,
се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил следните
19
увреждания: счупване 3-та метатарзална кост на дясно ходило и разкъсно-
контузна рана на лява подбедрицата. Телесните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Като последица от
уврежданията на ищеца е причинено трайно ограничение на движенията на
десния долен крайник. Житейски логично е, а и с оглед характера на травмата
– счупване, ищецът е изпитвал болки и страдания, които са били по-
интензивни през първите 15 дни, съгласно СМЕ.
Съдът отчете факта, че ищецът 2 месеца е бил с гипсова имобилизация.
В следствие на това е изпитвал ограничения и затруднения в придвижването и
ежедневието от социално-битов характер, в каквато насока са и показанията
на свидетелката Ст.Н.-съпруга на ищеца, за което последната има преки и
непосредствени впечатления, т.к. е подпомагала ищеца в оздравителния
процес. Ползвал е помощни средства-патерици за придвижване в рамките на
около 5 месеца след злополуката.
Следва да бъде отчетен и факта, че при ищеца е настъпило усложнение
в оздравителния процес. За възстановяването на счупването на 3-та
метатарзална кост на дясното ходило ищецът е бил с поставена гипсова
имобилизация за срок от 2 месеца. В следствие на това е получил Зудекова
атрофия или т.н.“инактивитетна остеопороза“, довела до забавяне на
оздравителния процес, за което е извършил и рехабилитационни процедури.
Всичко това безспорно е било съпроводено и със стрес и притеснения, които
няма как да не допринесат за влошаване на психичното състояние на лицето.
Вещото лице д-р Ил.К. при личния преглед на ищеца на 18.09.2025г. е
констатирал наличието на лек оток и остатъчна болезненост при по-тежко
натоварване на десния долен крайник. Все още е налице остеопороза на
дясното стъпало, потвърдена от направената рьо графия на 18.09.2025 год. от
вещото лице. В съдебно заседание експертът посочва, че ищецът е
възстановен на 90%. Следователно година и четири месеца след инцидента
ищецът все още изпитва лека болка и неудобство при натоварване на десния
крак от настъпилото усложнение - Зудекова атрофия. Според заключението на
медицинската експертиза прогнозата за пълно възстановяване на
пострадалият по отношение на живота и здравето е добра. Раната на лява
подбедрица е напълно зараснала за период от 30 дни.
Съдът приема за установено, че възстановителният процес от фратурата
20
на трета метатарзална кост при ищеца е протекъл в рамките на максималния
срок от 6 месеца, съгласно СМЕ и приложените болнични листове. Ищецът е
възстановил и своята трудоспособност и се е върнал на същото работно място,
установено от показанията на свидетеля И.Ц., но въпреки това все още не е
настъпило пълно възстановяване от настъпилото впоследствие усложнение -
Зудекова атрофия или т.н.“инактивитетна остеопороза“.
От данните по делото не се доказа, че при настъпване на злополуката
ищецът да е получил счупване на 2-ра метатарзална кост. Този извод съдът
формира от заключението на СМЕ. Извода за липса на счупване на 2-ра
метатарзална кост вещото лице обосновава с данните от приложената
медицинска документация и прегледа на ищеца, а именно, че на първата рьо
графия от 30.05.2024 год. и последната от 18.09.2025 г. не се регистрират
травматични изменения на 2-та метатарзална кост.
От СПЕ е установено, че като последица от злополуката ищецът е бил
тревожен и напрегнат, проявявал депресивна симптоматика и белези на
посттравматично състояние, свързани с инцидента, като пред вещото лице
В.Н. ищецът споделил, че претърпял две трудови злополуки- първата на
19.10.2021 г. с увреждане на безимен пръст на ръката и загуба на нокът и
втората на 30.05.2024 г. с травма на ходилото и засегнати втори и трети пръст
на крака, предмет на настоящото дело.
От друга страна съдът отчете обстоятелството, че от показанията на
свидетеля Ст.Н.а-съпруга на ищеца не се установяват негативни психични
изживявания на ищеца, надхвърлящи обичайните в такива случай. По делото
няма доказателства ищецът в оздравителния период да е страдал от психични
или психиатрични разстройства, за овладяването на които да е потърсил
медицинска помощ. Същият е бил здравноосигурено лице-бил е в
трудовоправни отношения и е ползвал е болнични и е имал достъп до
медицинска помощ, без да е било необходимо да заплаща допълнителни
средства за консултация с лекар- специалист.
Предвид изложените съображения съдът приема, че за обезщетяване на
гореописаните неимуществени вреди от получените увреждания, според
общоприетия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, размерът на
справедливото обезщетение съответства на сумата от 15 000 лева /петнадесет
21
хиляди лева/, до която сума следва да се уважи иска за претърпените
неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 30.05.2024 г., и
отхвърлен до пълния претендиран размер от 35 000 лв., като частичен иск от
общо 80 000 лева.
При определянето на горния размер съдът отчита както фактите,
свързани с възрастта на ищеца- 62 години, нуждата от продължителен
болничен престой, липсата на болнично лечение и хирургични интервенции -
лечението на ищеца е протекло изцяло в домашни условия, с първоначалната
интензивност на болката през първите 15 дни, последващата й
продължителност, с претърпения стрес от настъпилите усложнения в
оздравителния процес – болестта на Зудек или Зудекова атрофия. Следва да се
отбележи, че при ищеца е възстановена работоспособността, като след
болничния престой същият се е върнал на работа, установено от показанията
на свидетелите Ц. и Върбанова.
По делото няма наведени доводи, а и представени доказателства за
получени от ищеца суми от застраховки, поради което не е налице основание
за намаляване на обезщетението по чл.200, ал.4 от КТ.
При трудовата злополука работодателят изпада в забава в момента на
настъпване на увреждането, като законната лихва е дължима от този момент
до окончателното заплащане на главницата - арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от
ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ. Предвид изложеното следва също така да се
присъди и законна лихва върху уважения размер на главницата за
неимуществените вреди от датата на увреждането – 30.05.2024г. до
окончателното й изплащане.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредата от ищеца.
С отговора на исковата молба е направено възражение за намаляване
отговорността на ответника, тъй като злополуката е настъпил от
неправомерното поведение на пострадалия-ищеца, които в условията на
инцидента се превозвал на стеП.та на сметосъбиращия автомобил в
нарушение на предвидената забрана за това в чл.12 от Инструкция за
периодичен инструктаж за безопасна работа на работник по сметосъбиране в
ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“.
Изключване или намаляване на отговорността на работодателя е
22
предвидено в чл.201 от КТ, като в ал.2 е уредена хипотезата на намаляване на
отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на
ответника е да установи такова поведение на пострадалия-ищеца, при което
последният не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага /в
този смисъл решение от 19.10.2005 г. по гр. д. № 1202/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о. /.
Работодателят следва да докаже не само, че работникът е допуснал нарушение
на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса
на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. / в този смисъл решение № 60 от 5.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК.
Такива доказателства не се събраха. Липсват ангажирани от ответника
доказателства установяващи, че при настъпване на злополуката ищецът се е
превозвал на стеП.та на сметоизвозващия автомобил, т.е. че камионът е бил в
движение. Съгласно задължителното за съда и страните разпореждане
№8/11.06.2024г. на НОИ-ТП-В. трудовата злополука е настъпила при слизане
на ищеца от стеП.та на сметоизвозващия камион, като същият се подхлъзнал и
стъпил неправилно.
Установен е по делото, от показанията на свидетеля на ответника - И.Ц.,
технологичния процес при сметосъбирането, разтоварването на контейнерите
за смет и дейността на сметосъбирачите. Свидетелят посочва, че от двете
страни на сметосъбиращата машина има монтирани по две степенки за
двамата служители. Служителите закачват кофата като са стъпили на земята,
след това трябва да се качат на степенките, за да извършат визуален контрол
на отпадъка за наличие на неподходящи тежки отпадъци – гуми, бетонни
блокчета и др. които не са били видими при първоначален оглед. След
обръщане на кофата в машината, служителите отново извършват визуален
контрол, за да се уверят, че съдържанието е безопасно за пресоване.В хода на
административното производство по установяване на трудовата злополука
шофьорът на сметоизвозващия автомобил В. В. В. е дал показания ,че ищецът
е тръгнал към кофата за боклук ,но че не знае какво е станало след това (л.152
от делото).
При тези данни съдът приема, че ищецът е ползвал стеП.та на камиона
23
правомерно, доколкото има данни че е слизал от нея, именно за изпълнение на
трудовите си задължения - за оглед на събираните отпадъци от контейнерите.
Ето защо основание за изключване или намаляване на ответниковата
отговорност от гледна точка на поведението на ищеца не са налице.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
Искът за имуществени вреди е частично основателен и доказан,
съобразно представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, и следва
да бъде уважен до сумата от 50.21 лв., и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 70.21лв. Предвид частичната основателност и доказаност
на главната претенция за имуществени вреди, основателен и доказан е и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на исковата молба-20.01.2025г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в
случай, че такива са направени и доказани.С Определение №36/20.01.2025 г.,
постановено по настоящото дело,и на основание чл.83 ГПК ищецът е
освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски
не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна помощ от 25.11.2024 г. адвокат
В. В. М. от АК-Перник и личен №********** е осъществил безплатна правна
помощ на ищеца, поради което и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.М.
сумата от 1754.52 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, изчислено съобразно уважения размер на исковете /15 050.21лв./.
Ответната по делото страна не е направила искане за заплащане на
разноски, поради което разноски не й се дължат.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд - В. сумата от 602 лв./шестстотин и два
лева/ - държавна такса и 700 лв. /седемстотин лева/ – изплатен депозит от
24
бюджета на съда за СМЕ и СПЕ.
Водим от горното Окръжен съд-В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., *****, да заплати на К. Н. Н., ЕГН ********** от гр. В.,
****, на основание чл. 200 КТ сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, станала на 30.05.2024 г., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от
35 000лв., частичен иск от 80 000 лева.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., *****, да заплати на К. Н. Н., ЕГН ********** от гр. В.,
****, на основание чл. 200 КТ сумата от 50,21лв. /петдесет лева и 21 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, станала на 30.05.2024 г., ведно със законната лихва от 20.01.2025
г.-датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 50.21 лева до пълния претендиран размер от 70.21 лева.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ***** да заплати на адвокат В. В. М. от АК-Перник с личен
№**********, на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 1754,52 лева
/хиляда седемстотин петдесет и четири лева и 52ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца К. Н. Н..
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ***** да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 602 лв. /шестстотин и два лева/ –
държавна такса и сумата от 700 лева /седемстотин лева/-депозит за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
25
страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
26