Р Е Ш Е Н И Е
Номер 227 /25.06. Година
2020 Град Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и трети юни Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00552
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-005514/07.02.2019г.
издадено от началник Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на Д.Г.П. *** са
наложени административни наказания:
глоба в размер 50 /петдесет/ лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП,
глоба в размер 20 /двадесет/
лева, на основание чл.185 от ЗДвП, и
глоба в размер 10 /двадесет/
лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 16.12.2018
г., в 22.25 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, по ПП Е 79, като водач на лек
автомобил „Фолксваген Бора“, с рег. №*******, собственост на Г.П. С.с ЕГН **********
по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е
оборудвано, управлява ППС, което не е представено на годишен технически преглед,
както и за това, че не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория – нарушения съответно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 147,
ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.П., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че не
е извършил вменените му нарушения, както и че при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила.. Моли за отмяна на обжалвания акт в цялост.
В съдебното производство жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по жалбата, но
моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 147,
ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите
са установени с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0705039/16.12.2018г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 16.12.2018г., в 22.25 часа, при извършена
спрямо Д.П. ***, на ПП Е 79, от свидетелите Г.А.Г. и Н.Г.Х. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник, същите установили, че водачът
управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът
бил оборудван. В същото време, при проверка на изисканите от него документи установили,
че превозното средство не е представено на годишен технически преглед в срок,
както и че водачът не носи свидетелство
за управление на МПС от съответната категория .
Въз
основа горните констатации на място срещу Д.П. било образувано
административнонаказателно производство с АУАН №0705039/16.12.2018г., като актосъставителят – свид. А. приел, че жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 147, ал.1 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В съставеният акт било отразено, че нарушителят
няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.П. не упражнил правото си на писмени възражения.
На 07.02.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП наложил на Д.Г.П.
административни наказания за нарушенията по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото
намира, че вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани по несъмнен начин, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното
производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят не е
длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ. че не е действал виновно,
нито е допустимо да се правят изводи в
негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.
Разпитаните в
съдебното следствие свидетели – актосъставителят Г.А.Г. и Н.Г.Х., по никакъв
начин не допринасят в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая,
включително и след предявяване на съдържанието на съставения от първия и в
присъствието на втория АУАН. След като никой от двамата не предоставя сведения относно
възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в който формално
потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в
съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността.
Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това възраженията на
жалбоподателя - че не е извършил нарушенията, не могат да бъдат игнорирани като
недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че вменените на Д.П. нарушения
не са доказани, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на
категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че нарушенията
са извършени и то виновно, и че законосъобразно е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за тях.
Горното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Отделно от изложеното, съдът
намери, че по отношение нарушението по п.2 от н.п. в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довело до ограничаване правото
му на защита.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните моторни превозни средства …,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност”.
Изпълнението на това законово предписание е скрепено със санкцията, предвидена
в чл.181, т.1 от ЗДВП, предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Така очертаният
административнонаказателен състав, съпоставен с описанието на нарушението в
наказателното постановление, води до извод, че
жалбоподателят не е субект на това нарушение, доколкото изрично е
посочено, че друго ФЛ е собственик на превозното средство,
поради което не Д.П. може да носи административнонаказателна отговорност за
него. Самото нарушение не е описано точно, тъй като липсва констатация какъв
точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на годишен технически
преглед. Факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в наказателното
постановление. Същевременно, в нарушение на материалния закон, наказание е
наложено на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП, която е неприложима при
наличието на специална административнонаказателна разпоредба.
Изложените
съображения мотивират цялостна отмяна на обжалванато наказателно
постановление, като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №18-1158-005514/07.02.2019г. издадено от началник Сектор ПП при
ОД МВР – гр. Перник, с което на Д.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания: глоба
в размер 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, глоба в размер 20 /двадесет/ лева,
на основание чл.185 от ЗДвП, и глоба в размер 10 /двадесет/ лева, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушения съответно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ