Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена А.
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 357 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решението под № 442885 от 03.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 65189/ 2017г., по описа на СРС, 156 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикция
София“ ЕАД срещу А.М.М., М.А.В. и А.А. М., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с чл.200 от ЗЗД и
чл.110,ал.2 от ЗС- за осъждане на ответниците да
заплатят сумата над 618,77лв.- до пълния предявен размер от 1001,18лв., претендирана като цена на топлинна енергия доставена за топлоснабден имот , находящ се в
гр.София, ул.“*********-надпартерен, с аб.№ ********за периода 01.07.2014г.- 31.07.2016г., както и
сумата над 39,78лв.- до пълния предявен размер от 64,36лв.- цена на услугата за
дялово разпределение за периода 01.06.2014г.- 30.04.2016г., както и в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 202,14лв.-
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата- цена на
топлинната енергия за периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г. и за сумата от
14,96лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата-цена на услугата за дялово разпределение за периода 08.08.2014г.- 29.08.2107г. Решението се обжалва и в частта за
разноските, присъдени на страните съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът, „Т.С.“
ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Твърди, че неправилно от първата инстанция са отхвърлени предявените
искове за разликите над уважените размери до пълните заявени. Поддържа, че с
допуснатата по делото СТЕ не е даден отговор на всички поставени от него
въпроси с исковата молба - не е дадено
заключение относно допълнително дължимите суми по издадените общи фактури,
издадени за исковия период от време, като обща фактура №
**********/31.07.2014г. /за отоплителен сезон м.05.2013г.- м.04.2014г./ и обща
фактура № **********/31.07.2016г. /за отоплителен сезон м.05.2015г.-
м.04.2016г./. С изложените доводи въззивникът –ищец мотивира искането си за отмяна на
решението на първата инстанция в обжалваната част и уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При условията
на евентуалност- поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемите
страни.
Въззиваемите страни , А.М.М.,
М.А.В. и А.А. М. оспорват жалбата като неоснователна
и заявява искане за потвърждаване на решението на първата инстанция в
атакуваната от ищеца част по съображения, подробно развити в депозирания от процесуалния
им представител – адв.Ф. писмен отговор на жалбата в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендират присъждане на направените разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца „Б.Б.“ ЕООД- не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата
на чл.269,изр.последно от ГПК.
По
спорния въпрос, с оглед заявените от въззивника-ищец доводи във въззивната
жалба, относно количеството и стойността
на доставената ТЕ през исковия период от време , настоящият съдебен състав
приема, че те са правилно установени от първата инстанция. С предявеният от
ищеца осъдителен иск за главницата – цена на ТЕ , изрично и ясно от ищеца е посочен исковия
период, за който се претендира това вземане. А именно- за доставената ТЕ за процесния топлоснабден имот през
периода м.07.2014г. – м.07.2016г. Количеството и стойността на доставената от
ищеца ТЕ през този исков период е установена от съда по представените от
третото лице документи /индивидуални отчети и издадени изравнителни сметки/ и
въз основа на кредитираното заключение на СТЕ. Стойността на ТЕ е установена от
съда при спазване на нормата на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ, съобразена и приложена
от вещото лице по СТЕ. Видно от заключението на СТЕ за исковия период от време
начислената по прогнозен дял ТЕ /по фактури/ възлиза на сумата от 667,86лв. По
издадените изравнителни сметки, касаещи исковия период от време, ответниците имат сума за получаване в размер на 185,66лв.-
по изравнителната сметка, касаеща отоплителен сезон
м.05.2014г.- м.04.2015г., /в който попада и част от исковия период- с начален
момент- м.07.2014г./, а за останалата част от исковия период, попадаща в
отоплителен сезон м.05.2015г.- м.04.2016г. ответниците
имат сума за доплащане по издадена изравнителна сметка от 142,70лв. , или общо
за исковия период от време ответниците имат сума за
получаване от 42,96лв. /= 185,66лв./за получаване/ – 142,70лв. /за доплащане/. Тези
суми за връщане и доплащане са отчетени от вещото лице при определяне цената на
ТЕ за исковия период от време по правилото на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. С исковата
молба от ищеца няма заявена претенция за
заплащане на сума, която да се твърди да е дължима като такава за
доплащане за предходен отоплителен сезон- м.05.2013г.- м.05.2014г., по
изравнителна сметка, издадена през исковия период от време, както неоснователно
ищецът поддържа с исковата молба. Ето защо , законосъобразно- при спазване на
нормата на чл.6,ал.2 от ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл.155,ал.1,т.2
от ЗЕ въз основа на събраните по делото доказателства с обжалваното решение е
прието, че дължимата на ищеца цена за исковия период от време за ТЕ възлиза на
сумата от 624,90лв. /= 667,86лв.- 42,96лв. като подлежаща на връщане сума за
исковия период от време в резултат на изравняването/. Законосъобразно с
обжалваното решение - в съответствие с нормата на чл.111 от ЗЗД е прието, че
вземането на „Т.С.” ЕАД представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на
което се прилага тригодишен давностен срок, като това
е и разрешението на задължителната съдебна практика - ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече
от деня на падежа. Настоящият съдебен състав приема, че
приложимите по отношение на главницата-стойност на ТЕ за исковия период от
време клаузи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ, са нищожни. Мнозинството от настоящия съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата
на продавача „Т.С.“ ЕАД. Мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че
така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон
/, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1
и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от
Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание
чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Като последица от това, мнозинството от настоящия
съдебен състав приема, че по отношение на
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за исковия период от
време м.05.2014г.-м.06.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г.
/в сила от 12.03.2014г./, липсва договорен падеж и за изискуемостта им е
необходима покана, поради което, съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, давността е
започнала да тече от датата на възникване на задължението. Датата на
възникване на задължението е първият
ден, след изтичане на месеца, в който е извършена доставката на ТЕ. За
вземането за главницата – цена на ТЕ за
м.07.2014г., 3 годишната давност е започнала да тече на 01.08.2014г. и е
изтекла на 01.08.2017г.- преди датата на продаване на исковата молба – 15.09.2017г.,
като към последния момент съответно е изтекла давността и за вземането за
главницата за м.08.2014г., за която падежът е настъпил на 01.09.2014г., а
давността е изтекла на 01.09.2017г.- преди датата на подаване на исковата
молба- 15.09.2017г. В конкретния случай с обжалваното решение е прието, че
погасена по давност се явява само вземането на главницата на ищеца за цената на
ТЕ за м.07.2014г. в размер на 6,13лв., в
резултат на което непогасена остава останалата част от главницата в размер на
618,77лв. Макар в случая да се явява
погасена по давност и главницата- цена на ТЕ и за м.08.2014г., настоящият
съдебен състав приема, при съобразяване на забраната на чл.271,ал.1, изр.посл.от ГПК, че първоинстанционното
решение в обжалваната от ищеца част относно главницата – цена на ТЕ следва да
бъде потвърдено.
По отношение на главницата- цена на услугата
за дялово разпределение в частта, с която тя е отхвърлена като погасена по
давност и по исковете с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за мораторни
лихви върху главниците – стойност на ТЕ и дялово разпределение в частта, с
която те са отхвърлени, настоящият съдебен състав приема следното:
Доколкото в жалбата липсват конкретни оплаквания и
доводи на ищеца относно отхвърлената част на претенцията за цената на услугата
за дялово разпределение и на претенцията за мораторна
лихва върху тази главница, настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне
само по приложението на императивните правни норми. При липса на такива
приложими разпоредби съдът, предвид блакетния
характер на жалбата на ищеца приема, че обжалваното решение в частта, с която претенциите на ищеца за тези вземания
са отхвърлени следва да бъде потвърдено. В изпълнение на служебно произнасяне
по приложението на императивните правни норми мнозинството от настоящият съдебен състав приема, че върху
главницата - цена на ТЕ за исковия период от време ответниците не дължат
мораторни лихви по гореизложените мотиви относно
нищожността на клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от
12.03.2014г./ и поради липсата на покана за плащане от страна на ищеца,
съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД, както правилно като краен извод е
прието и с обжалваното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи на първата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба на ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
На последно място, съдът намира ,че не следва да бъдат обсъждани като ирелевантни, представените по реда на чл.266,ал.2 от ГПК от
въззиваемите-ответници платежни нареждания във въззивното производство, доколкото те касаят плащания на
суми , които са осъдени да заплатят с първоинстанционното
решение с влязлата му в сила като необжалвана осъдителна част.
При горния изход на делото право на
разноски за въззивната инстанция имат ответниците, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, но при липса
на доказателства за извършени такива- не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението под № 442885 от 03.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 65189/ 2017г., по описа на СРС, 156 състав в частта,
с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикция София“ ЕАД срещу А.М.М.,
М.А.В. и А.А. М., обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с
чл.200 от ЗЗД и чл.110,ал.2 от ЗС - за осъждане на ответниците
да заплатят сумата над 618,77лв.- до пълния предявен размер от 1001,18лв., претендирана като цена на топлинна енергия доставена за топлоснабден имот , находящ се в
гр.София, ул.“***********-надпартерен, с аб.№ ****** за периода 01.07.2014г.- 31.07.2016г., както и
сумата над 39,78лв.- до пълния предявен размер от 64,36лв.- цена на услугата за
дялово разпределение за периода 01.06.2014г.- 30.04.2016г., както и в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 202,14лв.- обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата- цена на топлинната енергия за
периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г. и за сумата от 14,96лв.- обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата-цена на услугата за дялово
разпределение за периода 08.08.2014г.- 29.08.2107г. и
в частта за разноските, присъдени на страните съобразно изхода на спора по
делото.
В останалата
част, с която исковете са уважени, като необжалвано първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
/о.м./ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/