Р Е Ш Е Н И Е
№ 260825, 18.06.2021 г, гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 01.06.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯ ПЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3170 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АЙ ДИ АЙ“ – командитно дружество с акции,
вписано в Търговския регистър и регистър на дружествата в *** с номер ***, със
седалище и адрес на управление : ***, ***, ***, авеню „***“ № ***,
представлявано от „*** и партньори“ /акционерно дружество/, вписано в
Търговския регистър и регистър на дружествата в *** с номер ***, представлявано
от К.Л.-М., а също и от пълномощника му адвокат П.Д.Ц., твърди, че главният счетоводител на
дружеството, ставайки жертва на измама от трето лице, извършил следните парични
преводи от банковата сметка на „АЙ ДИ АЙ“ по банкова сметка *** „ИМПАКС АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в „ОББ“ АД IBAN *** : на 22.12.2015 г. - 426 000 евро, а на 23.12.2015 г. - 489 000 евро.
Твърди се още, че с това дружество ищецът не е имал и няма каквито и да било
отношения, с оглед на което липсва основание за получаването на тези суми. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка той моли съда да осъди
ответника да му върне сумата от 489 000 евро преведена по банков на
23.12.2015 г., а също и сумата от 175,19 евро - част от преведената на
22.12.2015 г. сума в размер на 426 000 евро, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г., до окончателното
изплащане на всяка главница. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове, единият от
които частичен, с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо Закон за
задълженията и договорите.
Ответникът “ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. *** и адрес на управление – ж. р. “***”,
ж. к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***,
представляван от *** С.И.И., в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва
предявените искове, като твърди, че : недоказани са твърденията на ищеца, че е
станал жертва на измама; в действителност в платежните нареждания не е посочено
основание за извършените парични трансфери, но това не би могло да обоснове
тезата на ищеца, че сумата е наредена без основание; като косвено
доказателство, оборващо твърдението на ищеца, че сумите са преведени без
основание следва
Продължение на решение по гр. д. № 3170/20 г. на ОСПд
– стр. 2/4
да
се възприема фактът, че в продължение на близо пет календарни години той не е
предприел действия за връщането на сумите; дори и да се приеме, че договорът за
заем не е бил подписан от лице, притежаващо представителна власт по отношение
на ищеца, то законният му представител в продължение на близо пет календарни
години не е предприел никакви действия, с които да се противопостави на
договора, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото и неоспорени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
В основата на неоснователното
обогатяване стои принципът на справедливостта, препятстващ разместването на
имущество при липса на признато от закона основание. При отклонение от него в
закона – чл. 55 и следващите Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, са
предвидени правни възможности за защита от обогатяване. Една от тях е
кондикционният иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за връщане на
получено при липса на основание, за уважаването на който следва да са налице
следните предпоставки : предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание.
От приетите като доказателства и
неоспорени заверени преписи на документи на френски език придружени в
съответствие с изискването на чл. 185 ГПК с превод на български език,
наименувани : „Много спешен превод“ от 22.12.2015 г. за сумата от
426 000,00 евро /лист 24 от делото/; „Много спешен превод“ от 23.12.2015
г. за сумата от 489 000,00 евро /лист 50 на гърба/ и Извлечение от текуща
сметка в евро IBAN: *** /листове 56 и 57 от
делото/, в унисон с твърденията на ищеца се установява, че по нареждане на К.Л.-М.
– законен представител на ищцовото дружество съобразно представеното Извлечение
от основна регистрация в Търговския и дружествен регистър към 26.10.2020 г., от
банковата сметка на последното в БНП-Париба СА IBAN: ***, са извършени следните парични преводи по банкова
сметка ***
: ***, чийто титуляр е „ИМПАКС АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД : на 22.12.2015 г. – 426 000 евро; на 23.12.2015 г. –
489 000 евро, като в платежните нареждания, с които е наредено
превеждането на сумите, не са посочени основания за двата превода. Следователно
налице е предаване от ищеца, съответно получаване от страна на ответника на посочените
две парични суми.
Доколкото ищецът твърди, че както
към 22.12.2015 г., така и към 23.12.2015 г. не е имал каквито и да било
отношения с „ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, то в тежест на последното съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи твърдяното в отговора на исковата молба
облигационно правоотношение, чийто източник е договор за паричен заем от
21.12.2015 г. и анекси към него от 23.12.2015 г. като основание за получаването
на сумите, като неотносимо е обстоятелството, че за извършването на двата
парични превода главният счетоводител на ищцовото дружество е бил въведен в
заблуждение от
Продължение на решение по гр. д. № 3170/20 г. на ОСПд
– стр. 3/4
трето
лице – престъпни действия на последното следва да са обект на наказателно
преследване, а в случай, че ищецът е претърпял вреди от тях, то за репарирането
им той може да претендира обезщетение за непозволено увреждане от това трето
лице.
До датата на приключване на
съдебното дирене по делото ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на
горното твърдение, поради което съдът го приема за недоказано, а от тук и
предвид непосочването на основание за извършването на двата парични превода,
намира за установено, че е налице неоправдано разместване на имуществени блага
от правната сфера на ищеца в правната сфера на ответника, поради което съгласно
чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. Ето защо предявените искове като доказани по основание и размер следва
да бъдат уважени, като ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца
исковите суми ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 269.74
лева разноски по производството за заплащане на държавна такса до дължимия
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс размер – 4 на сто върху цената на иска от
956 743.51 лв. На ищеца разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
не следва да бъдат присъждани поради непредставяне на доказателства за
направата на такива до датата на приключване на устните състезания по делото.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. *** и адрес на управление – ж. р. “***”,
ж. к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от *** С.И.И., да върне
на „АЙ ДИ АЙ“ – командитно дружество с акции, вписано в Търговския регистър и
регистър на дружествата в *** с номер ***, със седалище и адрес на управление :
***, ***, ***, авеню „***“ № ***, представлявано от „*** и партньори“
/акционерно дружество/, вписано в Търговския регистър и регистър на дружествата
в *** с номер ***, представлявано от К.Л.-М., сумата от 175.19 евро /сто
седемдесет и пет евро и деветнадесет евроцента/, представляваща част от
преведена от последното на 22.12.2015 г. по банкова сметка *** “ИМПАКС АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД IBAN : ***, сума в пълен размер
на 426 000,00 евро, поради липса на основание за получаването й, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -18.12.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. *** и адрес на управление – ж. р. “***”,
ж. к.
Продължение на решение по гр. д. № 3170/20 г. на ОСПд
– стр. 4/4
„***“,
бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от *** С.И.И., да върне на „АЙ ДИ АЙ“
– командитно дружество с акции, вписано в Търговския регистър и регистър на
дружествата в *** с номер **, със седалище и адрес на управление : ***, ***, ***,
авеню „***“ № ***, представлявано от „Ансел и партньори“ /акционерно
дружество/, вписано в Търговския регистър и регистър на дружествата в *** с
номер ***, представлявано от К.Л.-М., сумата от 489 000 евро /четиристотин
осемдесети девет хиляди евро/, преведена от последното на 22.12.2015 г. по
банкова сметка *** “ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД IBAN : ***, поради липса на основание за получаването й, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -18.12.2020
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ИМПАКС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. *** и адрес на управление – ж. р. “***”,
ж. к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от *** С.И.И., да
заплати на „АЙ ДИ АЙ“ – командитно дружество с акции, вписано в Търговския
регистър и регистър на дружествата в *** с номер ***, със седалище и адрес на
управление : ***, ***, ***, авеню „***“ № ***, представлявано от „*** и
партньори“ /акционерно дружество/, вписано в Търговския регистър и регистър на
дружествата в *** с номер ***, представлявано от К.Л.-М., сумата от
38 269.74 лева /тридесет и осем хиляди двеста шестдесет и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/ разноски по производството за заплатена държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :