Решение по дело №178/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 271
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20222120200178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Административно
наказателно дело № 20222120200178 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на адв. С.И.,
пълномощник на жалбоподателя ИВ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
съдебен адрес: ****, против Наказателно постановление № 21-0769-004409/10.11.2021
г., издадено от Росица Тодорова Паязова – началник група към ОДМВР Бургас, сектор
Пътна полиция, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от
право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като не
се излагат каквито и да е доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят –
редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат С.И..
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Явява се свидетелят Д.С. Ангелов – младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Бургас.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.10.2021 г. около 20: 05 часа в град Бургас, на ул. „О“, в посока кръговото
кръстовище на ул.„Т.“ ИВ. ПЛ. Д., ЕГН ********** управлявал лек автомобил "Сеат
Толедо", с peг. № ***, собственост на Ив. М.. При управлението си водачът бил спрян
1
за проверка от служители на сектор ПП при ОД на МВР - гр. Бургас. В 20:45 часа
водачът бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества или техни
аналози чрез изпробване с техническо средство "ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 3000. Д. отказал
да бъде тестван с техническо средство, поради което и Д.А. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас му издал Талон за медицинско
изследване № 081264, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-
Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът
подписал и получил талона. Независимо от това, последният не е посетил УМБАЛ-
Бургас и не е дал кръвна проба.
За горните обстоятелства свидетелства и разпитания в хода на процеса Д.А., в
качеството му на актосъставител. От свидетелските показания се установява, че
същият е съставил на водача АУАН с бл. № 156962, в който било посочено, че водачът
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози чрез
изпробване с техническо средство "ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 3000, както и че на Д. е
издаден талон за медицинско изследване с № 081264. Актът и талонът за медицински
изследване били предявени на водача за запознаване и подпис на 02.10.2021г., който ги
разписал без възражения. Жалбоподателят не депозирал и в по-късен момент
възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник
Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР-гр. Бургас, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Без значение за сроковете по чл. 34 от ЗАНН е
обстоятелството кога е връчено постановлението. Вмененото във вина на
2
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му
бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва
състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение
на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение -
това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС Бургас по к. а.
н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се забрани такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици
или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв
отказ и за това той е наказуем много по - строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.
1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят не е отишъл в
УМБАЛ - Бургас и не е изпълнил предписанието за химико – токсикологичното
лабораторно изследване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част
на наказателното постановление, отправеното "обвинение" е индивидуализирано в
степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението
3
му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от
разпита на свидетеля А., така и от всички писмени доказателства, приложени по
делото. Не се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение
извършването на административното нарушение от жалбоподателя.
Спазена е законовата процедура, уредена в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено. В
съответствие с разписаните правила полицейските служители са съставили АУАН след
отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като в
последния изрично е упоменато, че водачът е следвало да се яви до 45 минути в
УМБАЛ – Бургас за кръвна проба. Талонът за медицинско изследване, ведно със 7 броя
холограмни стикера, както и съставения АУАН са били предявени на водача и същият
ги е подписал, което се установява и от свидетелските показания на актосъставителя
Д.А.. Нито в издадения талон за медицинско изследване, нито в съставения акт
жалбоподателят е изразил някакво възражение.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за
нарушител/водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил
санкциониран /в това число 11 НП, 2 ЗППАМ и др./. Всичко това очертава
жалбоподателя като лице, склонно да извършва нарушения на ЗДвП. Липсват каквито
и да е обстоятелства, които да сочат по - ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така, следва да се подчертае, че се
касае за управление на МПС - дейност, която по същество представлява източник на
повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-004409/10.11.2021 г.,
4
издадено от Росица Тодорова Паязова – началник група към ОДМВР Бургас, сектор
Пътна полиция, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя ИВ. ПЛ. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: **** е наложено
наказание – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да се управлява МПС"
за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси и на началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________


Вярно соригинала: Г.Ст.
5