Р Е Ш Е Н И Е №274/19.4.2019 г.
гр. Ямбол, 19.4.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3461/
Образувано е по искова молба, вх. № ***22.08.2018 г. предявена „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез *** Р.С.-Ч., срещу З. С. А. ***.
Ищецът твърди, че на 18.05.2018 год. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 167.56 лв.-главница,лихва обезщетение
за забава в размер на 38.83 лв. за периода от 26.01.2016 год. до 17.05.2018
год.,заедно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението-18.05.2018 год. до изплащане на вземането.По предявеното заявление
било образувано частно гр. дело №***/2018
год. по описа на ЯРС, и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова
молба за установяване със сила на присъдено нещо, че е носител на правата на
вземания за посочените суми.
Ищецът твърди,че в
качеството си на краен потребител,съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката,продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.Действащите общи условия през процесния период са Общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД,одобрени с решение на ДКВР № ОУ-013/10.05.2008 год. и влезли в сила на
27.06.2008 год. Съгласно чл.35,ал.1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване,без да е необходимо изричното им приемане от
потребителите,като същите били публикувани на сайта на дружеството. По силата
на чл.7,т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***,находящ
се в гр.Я.,ул.“***“ № ***. За ответника бил открит
клиентски номер **********. Същия от своя страна,съгласно чл.11,т.1 от общите
условия се задължил да заплаща всички свои задължения,свързани със снабдяването
с ел.енергия,в срокове и по начините,определени в същите –чл.18,ал.1 и
ал.2.Съгласно чл.27,ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задължението си по общите условия ищцовото
дружество доставило на обекта на ответника за периода 23.11.2015г.-23.02.2016 год. електроенергия на обща стойност 167.56 лв.,която към момента на подаване на заявлението,така и към
момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава в
заплащането на горепосочената главница ответника дължал законна лихва в общ
размер 38,83 лв. за периода 26.01.2016 г. -17.05.2018 год. Законната лихва се дължала за всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство.Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.Издадените фактури,техния падеж и период,както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава,били подробно описани в приложения препис-извлечение
от клиентската сметка на ответника.
С оглед на което ищеца
предявява иск за установяване на вземането им за сумата 167.56 лв.-главница,лихва обезщетение за забава в размер на 38.83 лв. за периода от 26.01.2016 год. до 17.05.2018 год.,заедно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението-18.05.2018 год. до изплащане
на вземането.
Иска се присъждане на разноските както в
заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е
депозирал отговор на исковата молба,чрез назначения му особен представител.
В с.з. ответника се
представлява от особен представител,чрез който не оспорва предявените искове.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно,
че ответникът е титуляр на партида при ищеца за имота му в гр. Я. ул. „***” № ***.
Видно от фактури № ***,издадена
за отчетен период 23.11.2015
г.-23.12.2015
г. за сумата от 134,21 лв.,с краен срок на
плащане в срок до 25.01.2016 г.,фактура № ***,издадена за отчетен период 24.12.2015 г.-23.01.2016 г. за
сумата от 16.99 лв.,с краен срок за плащане 25.02.2016 г.и фактура № ***,издадена
за отчетен период 24.01.2016 г.-23.02.2016 г. за сумата от 16,36 лв.Представен
е препис-извлечение от сметка по посочените фактури. С оглед на това на
ответника,като клиент на ищеца са начислени суми в общ размер на 167,56 лв. за
отчетен период 23.11.2015 г.-23.02.2016 г.,както и за сумата 38,83 лева - мораторна лихва за периода 26.01.2016 г. – 17.05.2018
г.,като общата сума
за плащане възлиза на 206,39 лв.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в
процесния период 23.11.2015 г.-23.02.2016 г. до процесния обект е доставяна
ел.енергия,като общото количество доставена електрическа енергия за посочения
период била в размер на 954 KWh,от които 638
KWh по дневна тарифа и 316 KWhпо нощна тарифа. Електромерът с фабричен номер № ***,който е бил монтиран в
измервателната точка номер № *** и отчитащ потребената ел.енергия от клиентски
номер ********** на абоната З. С. А. с адрес *** бил с директно предаване на
данни,без отчетник,като отчетените показания и пресметнатите количества
ел.енергия съвпадали с фактурираните такива. От извършения оглед и проучената
документация се установило,че процесния електромер бил монтиран на обекта през
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните се установява,че за
периода 23.11.2015г.-23.02.2016г. консумираната от ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги били в размер на общо 167,56 лв.,за
което били издадени процесните фактури.Посочените 3 бр. фактури били
осчетоводени редовно,съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти.При проучване при ищеца не се установили данни
за извършени плащания по процесните фактури.Стойността на консумираната от
обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана и фактурирана
вярно и съобразно решенията на ДКВР за съответните ценови периоди. Размерът на
обезщетението за забава в размер на законна лихва,изчислено върху задължението
по процесните фатури за периода от датата,следваща падежа на всяка една от
тях,до датата,предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда-17.05.2018 г. бил в общ размер на 38,83 лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. Издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е представено по
делото, съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца,
което ползва енергията за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител
на ел.енергия за битови нужди дължи заплащане на
кредитора, тъй като е страна по договор при общи условия. В
настоящия случай се установи, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност,
посочена във фактурите за процесния период в обекта на ответника, за който е
отредена измервателна точка, клиентски номер. С оглед на това,съдът приема че е
монтиран изправен електромер. Падежите на вземанията са настъпили и те са
изискуеми. Не се твърди от ответника, че сумите са платени.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При основателността
на главния иск, основателен е и акцесорният
за мораторна лихва, чийто размер се установява от заключението на вещото
лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за
присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК .
Дължими са и разноските, направени
в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З. С. А. ***, ЕГН **********, дължи на ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК ***, адрес гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, сумата 167,56 лв.-главница, представляваща стойността на
ел.енергия, доставена за периода от 23.11.2015 г.-23.02.2016 г. за обект на
потребление: гр.Я., ул. „***” № ***, клиентски номер **********, както и обезщетение за забава в размер на 38,83 лв. за периода 26.01.2016 г.-17.05.2018 г.,както
и законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение № ***2018г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА З. С. А. ***, ЕГН **********, да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване”
АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 475,00 лв. и разноските, направени в заповедното
производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: