Определение по дело №379/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 613
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700379
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   613                                                          07.12.2021г.                                  град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми декември                                                         две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 379 по описа на съда за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.34, ал.5 и ал.6 във вр. с ал.1, т.5 от ДОПК.

            „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя С. Н. Д.обжалва Решение за отказ за спиране на производство №Р-22001021005299-104-001/11.11.2021г. на началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна Ш. А. С.. Твърди нарушение на материалния закон поради неправилна преценка на органа за необходимостта от спиране на производството по ревизията, произтичаща от форсмажорни обстоятелства вследствие на пандемията от КОВИД – 19. Представя 5бр. граждански договори за наети във фирмата лица, като сочи, че подготовката и представянето на документи по ревизията е възложено на трима от тях. Излага и твърдения за предприети действия по представяне на част от поисканите документи заедно с подаване на молбата за спиране на ревизията. Моли за отмяна на Решението на органа и спиране на производството за поискания срок.

            В писмено становище на органа към съпроводителното писмо за изпращане на административната преписка изх.№ИзХ-1481/02.12.2021г. се изразява становище за неоснователност на жалбата поради нарушаване на принципите по чл.6, ал.1 и чл.3, ал.2 от ДОПК. Според органа, данните в НАП във вр. с новопредставените граждански договори сочат за недостоверност на мотивите за исканото спиране предвид невалидни номера на лични карти на изпълнителите по гражданските договори, трудова заетост при други работодатели, липса на подадени декларации по чл.55 от ЗДДФЛ от предприятието и физическите лица. Органът сочи, че до 10.11.2021г. няма представени от дружеството документи и писмени обяснения по искането от 11.10.2021г.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22001021005299-020-001/16.09.2021г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол при ТД на НАП – Варна е възложил извършване на ревизия на жалбоподателя от инспектори по приходите с обхват: ДДС през периода 01.03.2021г. – 31.05.2021г. за срок от 3 месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на адресата електронно на 06.10.2021г.

            С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-22001021005299-040-001/11.10.2021г., издадено от ръководителя на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК жалбоподателят е задължен да представи писмени документи в 10 точки, 6бр. справки на основание чл.53 от ДОПК и писмени обяснения по чл.56, ал.1 в 14-дневен срок от връчване на искането. Искането е връчено електронно на 11.10.2021г.

            Със заявление изх.№175/25.10.2021г. управителят на дружеството е поискал от ръководителя на ревизията удължаване на срока за предоставяне на документите поради намален състав в счетоводния отдел, което искане е уважено. С Решение №Р-22001021005299-020-001/26.10.2021г. на основание чл.25 от ДОПК органът е продължил срока за предоставяне на документите и писмените обяснения до 08.11.2021г., за което дружеството е уведомено на 27.10.2021г.

            С молба изх.№178/10.11.2021г. дружеството е поискало от възложителя на ревизията спиране на ревизията на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК за срок от 3 месеца. В молбата се сочи, че с оглед усложнената епидемиологична обстановка във връзка с пандемията от КОВИД – 19 работата на служителите е много затруднена поради възприетата дистанционна неприсъствена форма на работа.

            С процесното Решение №Р-22001021005299-104-001/11.11.2021г. началник сектор „Ревизии“ е отказал исканото спиране поради събраните данни от извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице, съгласно които вписаните мотиви за спиране за недостоверни. Органът е посочил, че в дружеството никога не са назначавани лица по трудови договори, не са подавани декларации от субекта като платец на доходи от трудови или извънтрудови взаимоотношения, нито са подавани декларации като осигурител. Формиран е извод за отсъствие на служители, счетоводен или друг отдел, чиито служители работят дистанционно и които евентуално след изтичане на искания 3-месечен срок да са на работа в офиса на дружеството и да могат да представят исканите документи и писмени обяснения. Според органа, посочените в молбата мотиви за спиране нямат характер на действителни факти по чл.3, ал.2 във вр. с чл.6, ал.1 от ДОПК.

            Оспореното Решение е връчено на адресата електронно на 20.11.2021г., а жалбата по делото е подадена в съда на 24.11.2021г.

            Към преписката по акта органът е депозирал извлечения от информационната система на НАП във вид на справки за подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ, за актуално състояние на всички трудови договори на лицата по представените към жалбата граждански договори, за история на осигуряването като самоосигуряващи лица, за подадени декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, за личните данни на лицата и за подадени декларации по чл.92 от ЗКПО. От документите е видно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.11.2020г. без нает персонал по трудово правоотношение. Две от лицата по гражданските договори с дружеството като шофьори са с трудови договори при други работодатели, лицето Б. С. В. и А. Н. С. са самоосигурявяащи се лица, а М. П. А. не е самоосигуряващ се, като отсъстват подадени от лицата или дружеството декларации за помесечно облагане с данък за получените доходи по гражданските договори. Видно от личните данни на двама от изпълнителите по гражданските договори, номерата на лични карти са невалидни, т.к. са с изтекъл срок на действие. Органът не оспорва факта, че Б. В. полага труд за ревизираното дружество чрез изготвяне и подаване на ежемесечни справки-декларации по ЗДДС. По представените граждански договори Велкова е наета като изпълнител за обработка на първични счетоводни документи във връзка с дейността на фирмата до 31.12.2021г., а А. С. и М. А. са наети като технически сътрудници до 31.12.2021г. Договорите носят подписи на лицата и печата на фирмата.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.34, ал.5 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Оспореното Решение е издадено от компетентен орган. Нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК възлага в правомощие на органа, възложил производството, произнасянето по молбата на дружеството. В конкретния случай се касае за образувано срещу дружеството ревизионно производство, като ревизията е възложена със заповед на издателя на оспореното Решение.

            Решението по правни последици и орган-издател представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК и като такова отговаря на общите изисквания за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Налице са наименование на органа-издател, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на издателя и единство между волеизявлението на органа и мотивите за неговото формиране. Нормите в чл.34 от ДОПК не съдържат особени правила относно формата на акта, явяващи се изключение от общите такива в АПК.

            При издаване на Решението органът е спазил изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на относимите факти и обстоятелства по молбата на субекта и служебно събиране на относимите за случая доказателства от информационната система на НАП. Събраните в хода на съдебното производство допълнителни доказателства не опровергават приобщените такива в административното производство, поради което е спазен принципа за истинност по чл.7 от АПК във вр. с принципите за законност и обективност по чл.2 и чл.3 от ДОПК. Липсва нарушение на правото на защита на ревизиращото лице по чл.6, ал.3 от ДОПК.

Решението съответства на материалния закон.

Молбата на дружеството за спиране на ревизионното производство е в хипотезата на чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК. Процесуалните условия за нейното подаване са изпълнени, т.к. изхожда от субекта на ревизията и искането е еднократно /за първи път в производството/. Нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК освен определяща компетентния орган съдържа и материалноправното основание за уважаване на молбата, свързано с необходимостта от преценка на органа. Тази преценка следва да бъде обективна и обоснована, което означава съобразяване на посочените в молбата причини за исканото спиране с конкретните обстоятелства и наличните доказателства в производство. Доказателствата следва да са от естество да затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. При извършване на посочената в чл.34, ал.3 от ДОПК преценката дали обстоятелствата и наличните доказателства съставляват основания за спиране на производството органът действа в условията на оперативна самостоятелност, като издаденото Решение подлежи на съдебен контрол за съответствие с целта на закона.

По делото се установи, че отказа за спиране на производството почива на действителните факти за ревизираното лице относно ресурсната му обезпеченост във вид на наличен персонал и нуждите на ревизията. Целта на ревизионното производство е бързина и ефективност, а обхватът на възложената ревизия по ЗДДС не е голям /в рамките на 3-месечен данъчен период/. Исканите документи и сведения следва да се намират в счетоводството на дружеството като технически носители на търсената в хода на ревизията информация, поради което не е необходимо полагане на допълнителни и особени усилия от субекта за снабдяване със същите. Исканите обяснения са в рамките на възложените правомощия на Б. С. В., която осигурява счетоводната обработка на документите. Обявената извънредна епидемична обстановка сама по себе си не може да бъде основание за исканото спиране, т.к. обема на документите не е голям и може да се предостави от служителя Велкова без намесата на другите две лица, а от друга страна - посочените житейски условия важат и за останалите данъчни субекти и въпрос на добра търговска практика е начин на организиране на дейността, който да позволи на лицето във всеки момент да може да разполага с извлечения от водената от него счетоводна отчетност. Начинът на работа на служителите /дистанционно или присъствено/ не е извинителна причина за забавяне на ревизията, респ. основание за исканото спиране. Отделно от това, дружеството се е възползвало от възможността за удължаване на срока за предоставяне на документите, реализирана през периода 26.10.2021г. – 08.11.2021г. и няма данни да е предприело действия за представяне на документи. Изводът от изложеното е, че органът е упражнил оперативната самостоятелност в рамките на закона и при съобразяване с целта на производството без нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Формираната съдебна практика на част от административните съдилища в страната относно правомощията на органа, свързана с възприемане на схващането за обвързана компетентност на органа при разглеждане на молбата за спиране, не се споделя от настоящия съд. Това схващане противоречи както на правилата на систематичното тълкуване на чл.34, ал.3 във вр. с основанията за спиране по чл.34, ал.1 от ДОПК, между които е и процесното такова по чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, така и на правилата на граматичното тълкуване. Посочената в чл.34, ал.3 от ДОПК „преценка“ на органа за наличие на условията за исканото спиране е не само строго формална, но и съдържателна, поради което включва формиране на становище относно фактическите условия за спиране съобразно конкретните особености на данъчния субект, неговите нужди и възможности, нуждите на съответното данъчно производство, обема на исканата информация и мястото на нейното съхранение. Ако нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК определя само компетентния орган, смисловото й съдържание не ще включва термина „преценка“ на основанията по ал.1 и ал.2. И ако нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК определя правомощието на органа като обвързана компетентност, липсва причина за включване на израза в съдържанието на текста. „Преценката“ по смислово значение представлява извършване на оценъчна дейност на фактите и обстоятелствата и формиране на правен извод, която дейност освен формален има и съдържателен елемент.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „С.“ ЕООД /с посочени данни/ срещу Решение за отказ за спиране на производство №Р-22001021005299-104-001/11.11.2021г. на началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна Ш. А. С..

            На основание чл.34, ал.7 от ДОПК определението на съда е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: