Решение по КНАХД №1708/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П. Г. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1 против Решение № 58 от 05.08.2025г., постановено по АНД №216/2025г. по описа на Районен съд -Айтос, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени електронния фиш. Посочва, че приложима е обикновената погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, на основание чл.11 от ЗАНН, поради което след изтичане на три години административно-наказателната отговорност е погасена.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1, т. 1, 2 от НПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично поддържа жалбата.Не ангажира доказателства.

Ответникът по касация - Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място], редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно. Претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с лек автомобил "Хюндай Соната" с рег. № [рег. номер], тъй като не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство №40562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път. Прието е, че деянието е квалифицирано по относимата правна норма на чл.139, ал.6 от ЗДвП и правилно на жалбоподателя на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 30.03.2022г. в 10,02 часа на път I-6, км 473+206, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на касатора ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП.

Относимата правна уредба се свежда до следното: С разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП е вменено задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

В административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, в този случай се наказва с глоба в размер 300 лв., като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че когато нарушението е установено в отсъствие на нарушителя се счита, че е управлявано от собственика. При тези обстоятелства настоящият касационен състав счита, че нарушението и нарушителя са правилно установени, правилна е правната квалификация и наложената глоба съответства на посочената в правната норма.

По отношение на възражението на касатора за изтекла погасителна давност, настоящият касационен състав намира следното: Основателни са наведените от касатора възражения във връзка с предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове. По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител със съставяне на електронен фиш. ЕФ обаче се приравнява на наказателно постановление единствено по отношение на правното му действие /Тълкувателно постановление № 1/26.02.2014 г. постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС/. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Отделно от изложеното в ЗАНН не се предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП по чл.34 от ЗАНН), поради което в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК приложими на основание чл.11 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото в ЗАНН не е определен срок за погасителна давност, приложим в процедурата по издаване на електронния фиш, съдът счита за приложими посочените разпоредби от НК.

Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 30.03.2022 г., и продължителността му зависи от предвиденото за нарушението наказание. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност).

По делото не са ангажирани доказателства, че давността е била прекъсвана, поради което тригодишната обикновена погасителна давност изтича на 30.03.2025 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с връчване на ЕФ на дата 20.06.2025 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла към момента на връчване на електронния фиш и последният не може да породи правно действие, поради което следва да бъде отменен. Не може да бъде споделено становището, че в производството по издаване на електронен фиш е приложима разпоредбата чл. 81, ал. 3 от НК, вр. с чл.80 от НК, а е неприложима разпоредбата на чл.80 от НК, регламентираща обикновената давност. От съществено значение е, че по отношение на производството по издаване на електронен фиш изрично не е регламентиран този давностен срок в друг нормативен акт, а абсолютната давност се изчислява въз основа на давностния срок, регламентиращ обикновената давност, поради което съдът счита направените възражения от касационния жалбоподател за основателни.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденият електронен фиш.

При този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски, но поради липса на искане в този смисъл пред касационната инстанция, не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - гр. Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 58 от 05.08.2025г., постановено по АНД №216/2025г. по описа на Районен съд -Айтос и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.